ТЕКСТ 8
TEXT 8
Текст
Tekst
виср̣джа̄ми пунах̣ пунах̣
бхӯта-гра̄мам имам̇ кр̣тснам
авашам̇ пракр̣тер ваша̄т
visṛjāmi punaḥ punaḥ
bhūta-grāmam imaṁ kṛtsnam
avaśaṁ prakṛter vaśāt
Дума по дума
Synonyms
пракр̣тим – материалната природа; сва̄м – от моето лично Аз; аваш̣т̣абхя – като влиза в; виср̣джа̄ми – Аз създавам; пунах̣ пунах̣ – отново и отново; бхӯта-гра̄мам – космичните проявления; имам – тези; кр̣тснам – в цялото; авашам – от само себе си; пракр̣тех̣ – въздействието на природата; ваша̄т – по задължение.
prakṛtim — materielle natur; svām — Min egen personlige; avaṣṭabhya — efter at være trådt ind i; visṛjāmi — Jeg skaber; punaḥ punaḥ — igen og igen; bhūta-grāmam — alle de kosmiske manifestationer; imam — disse; kṛtsnam — som helhed; avaśam — automatisk; prakṛteḥ — af naturens kraft; vaśāt — under forpligtelse.
Превод
Translation
Целият космичен порядък е под моя власт. По волята ми той се проявява от само себе си отново и отново и накрая е унищожаван пак по моята воля.
Hele den kosmiske orden står under Mig. Ved Min vilje bliver den automatisk manifesteret igen og igen, og ifølge Min vilje bliver den til sidst tilintetgjort.
Пояснение
Purport
Този материален свят е проявление на нисшата енергия на Върховната Божествена Личност. Това вече беше обяснено. При сътворението материалната енергия се освобождава под формата на махат-таттва, в която Бог влиза като първата си пуруш̣а инкарнация, Маха̄-виш̣н̣у. Той лежи в Причинния океан и издишва безброй вселени. И във всяка от тях Бог влиза отново като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. По този начин е сътворена всяка отделна Вселена. След това Той се проявява като Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и този Виш̣н̣у прониква във всичко, дори в мъничкия атом. Тук се обяснява точно този факт – Бог прониква във всичко.
FORKLARING: Denne materielle verden er udfoldelsen af Guddommens Højeste Personligheds lavere energi, hvilket allerede er blevet forklaret adskillige gange. Ved skabelsen slippes den materielle energi løs som mahat-tattva, som Herren i Sin første puruṣa-inkarnation, Mahā- viṣṇu, træder ind i. Han ligger i Årsagshavet, hvor Han udånder utallige universer og herefter træder ind i hvert af dem som Garbhodakaśāyī Viṣṇu. På den måde bliver hvert univers skabt. Han manifesterer Sig videre som Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu, og denne Viṣṇu træder ind i alting, selv i det mikroskopiske atom. Det faktum bliver forklaret her. Han træder ind i alt.
Що се отнася до живите същества, те са поставени в материалната природа и в зависимост от миналите си дела заемат различни позиции. Това е началото на дейностите в материалния свят. Разнообразните видове живи същества започват да действат още в момента на сътворението. Не е истина, че всичко еволюира. Различните форми на живот са създадени заедно с Вселената. Хора, животни, зверове, птици – всичко се сътворява едновременно, защото отново се проявяват желанията, които живите същества са имали при последното унищожение. С думата авашам тук ясно се посочва, че живите същества нямат нищо общо с този процес. Състоянието на съществуване от миналия им живот просто се проявява отново и всичко става единствено по волята на Бога. Това е невъобразимата мощ на Върховната Божествена Личност. И след като създаде разнообразните форми на живот, Той повече няма връзка с тях. Творението се осъществява, за да улесни наклонностите на различните живи същества, и в това Бог не се намесва.
Hvad de levende væsener angår, befrugtes den materielle natur med dem, og de antager forskellige positioner som resultat af deres tidligere handlinger. Således begynder denne materielle verdens aktiviteter igen. De forskellige arter af levende væsener begynder deres aktiviteter fra selve skabelsesøjeblikket af. Det er ikke sådan, at alt har udviklet sig. De forskellige arter bliver skabt samtidigt med universet. Mennesker, dyr, insekter og fugle – alting – bliver skabt samtidigt, for uanset hvilke ønsker, de levende væsener havde ved sidste tilintetgørelse, bliver de igen manifesterede ved den næste skabelse. Her angives det tydeligt med ordet avaśam, at de levende væsener intet har at gøre med denne proces. Den eksistenstilstand, de befandt sig i under sidste skabelse i deres sidste liv, bliver ganske enkelt manifesteret igen, og alt dette sker alene i kraft af Herrens vilje. Dette er Guddommens Højeste Personligheds ufattelige kraft. Og efter at have skabt de forskellige livsformer har Han intet med dem at gøre. Skabelsen finder sted for at tilgodese de forskellige levende væseners tilbøjeligheder, og derfor er Herren ikke involveret i den.