Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 9.2

Тази глава на Бхагавад-гӣта̄ е наречена царят на образованието, защото е същината на всички учения и философии, обяснени преди това. Основните представители на философската мисъл в Индия са Гаутама, Кан̣а̄да, Капила, Я̄гявалкя, Ша̄н̣д̣иля, Ваишва̄нара, както и авторът на Веда̄нта сӯтра – Вя̄садева. Така че няма недостиг на знание в областта на философията или трансценденталната наука. Тук Бог казва, че девета глава е царят и същината на знанието, което може да се получи с изучаване на Ведите и различните философии. То е най-поверителното, защото всяко поверително или трансцендентално знание включва разбиране на разликата между душата и тялото. А върхът на цялото поверително знание е преданото служене.

Обикновено хората не са запознати с това поверително знание – те изучават външното знание. Що се отнася до обичайното образование, те се увличат от различни негови раздели, като политика, социология, физика, химия, математика, астрономия и др. Навсякъде по света са създадени огромни университети и научни институти, но за нещастие няма университет или образователна институция, където да се преподава науката за душата. А душата е най-важната част в тялото. Без присъствието на душата, тялото няма стойност. Въпреки това хората обръщат голямо внимание на телесните си нужди и не се грижат за душата, даваща живот.

Бхагавад-гӣта̄ и по-специално главите от втора до осемнайсета, подчертават значимостта на душата. В самото начало Бог казва, че тялото е тленно, а душата нетленна (антаванта име деха̄ нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣). Поверителното знание разяснява как душата е различна от тялото и природата ѝ е неизменна, неразрушима и вечна. Но това далеч не изчерпва състоянието на душата. Понякога хората са под впечатлението, че тя е нещо различно от тялото, и когато тялото умре, тоест човек се освободи от тялото си, душата потъва в пустота и става безличностна. Всъщност това не е истина. Как може душата, така активна в тялото, да бездейства, след като го напусне? Тя е винаги активна. Ако е вечна, тя е вечно активна и дейностите ѝ в духовното царство са най-поверителната част на духовното знание. Затова нейните дейности се посочват тук като цар на знанието, най-поверителната част на цялото знание.

Това знание е най-чистата форма на дейността, както се обяснява във ведическата литература. В Падма Пура̄н̣а с анализ на греховните човешки дейности е показано как грехът е следствие от друг грях. Заетите с плодоносни дейности са оплетени от греховни последици в различен вид и етап на развитие. Например, когато се посади семе от даден вид дърво, то не се появява веднага. Първо минава известно време, семето става малко растение, оформя се като дърво, след това дървото цъфти, дава плод и когато целият този процес завърши, на резултата се наслаждават хората, посадили семето. По същия начин, когато се извърши грях, минава време, докато той даде плод. Има различни етапи. Индивидът може вече да е прекратил греховната дейност, но въпреки това ще опита плода ѝ. Някои грехове са все още семена, докато други вече дават плодове и ние ги вкусваме под формата на нещастие и болка.

Стих двайсет и осми на седма глава вече ни обясни – този, който е преодолял последиците от всичките си грехове и действа благочестиво, освободен от двойствеността на материалния свят, се заема с предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а. С други думи, тези, които извършват предано служене, вече са освободени от всички грехове. Това се потвърждава в Падма Пура̄н̣а:

С предано служене на Върховната Божествена Личност всички греховни последици – проявени, на път да се проявят или латентни като семена – постепенно изчезват. Пречистващата сила на преданото служене е много голяма; тя се нарича павитрам уттамамам, най-чистата. Уттама означава „трансцендентален“. Тамас означава „този материален свят“ или „невежество“, уттама означава „това, което е трансцендентално спрямо материалните дейности“. Дейностите в преданост не бива да се приемат за материални, макар понякога да изглежда, че преданите действат като най-обикновени хора. Запознатият с преданото служене знае, че това не са материални дейности; те са духовни, изпълнени с преданост и незамърсени от материалните гун̣и на природата.

Преданото служене е толкова съвършено, че усещаш резултатите му непосредствено. Имаме личен опит, че всеки, който повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а (Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе) без оскърбления, изпитва трансцендентално удоволствие и много бързо се пречиства от материалното замърсяване. Това наистина се вижда. Нещо повече – ако човек не само слуша, но се опитва и да разпространява идеята за преданото служене или ако подпомага мисионерските дейности на Кр̣ш̣н̣а съзнание, постепенно започва да чувства духовен напредък. Този напредък в духовния живот не зависи от предишно образование или квалификация. Методът е толкова чист, че самото му следване пречиства.

Във Веда̄нта сӯтра (3.2.26) това се описва с думите: прака̄шаш ча карман̣й абхя̄са̄т – „Преданото служене е толкова могъщо, че и най-простите му дейности просветляват“. Практически пример за това е предишният живот на На̄рада, в който той е бил син на слугиня. Той нямал образование, не бил роден във високопоставено семейство. Но когато майка му започнала да служи на велики предани, На̄рада също в отсъствието на майка си лично им служел. Самият той казва:

В този стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.25) На̄рада описва на своя ученик Вя̄садева предишния си живот. Той казва, че като момче служел на чистите предани по време на четиримесечния им престой и общувал много отблизо с тях. Понякога тези мъдреци оставяли храна в чиниите си, момчето ги измивало, но веднъж поискало да опита остатъците. Помолило великите предани, те му разрешили, На̄рада изял остатъците и в резултат се освободил от последиците на миналите си грехове. И понеже продължил да яде тази храна, сърцето му постепенно станало чисто като сърцата на мъдреците. Великите предани познавали вкуса на постоянното предано служене на Бога чрез слушане и възпяване и На̄рада постепенно развил същия вкус. По-нататък той продължава:

Чрез общуване с мъдреците На̄рада придобил вкус към слушане и възпяване величието на Бога и изпитал голямо желание за предано служене. Както се описва във Веда̄нта сӯтра: пра̄кашаш ча карман̣й абхя̄са̄т – ако някой просто се заеме с предано служене, всичко му става разбираемо от само себе си. Това е смисълът на пратякш̣а – непосредствено възприятие.

Думата дхармям означава „пътят на религията“. На̄рада бил син на слугиня. Той нямал възможност да ходи на училище. Помагал на майка си, а тя за щастие, служела на предани личности. Детето На̄рада също получава тази възможност и само чрез общуване постига висшата религиозна цел. Както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам, висшата цел на всички религии е преданото служене (са ваи пум̇са̄м̇ паро дхармо ято бхактир адхокш̣адже). Религиозните хора обикновено не знаят, че съвършенството на религията е издигането до предано служене. Както вече обяснихме във връзка с последния стих на осма глава (ведеш̣у ягйеш̣у тапах̣су чаива), за себепознание се изисква ведическо знание. Но въпреки че На̄рада никога не е ходил в училището на духовен учител и не е обучаван във ведическите принципи, той постига висшите резултати от изучаване на Ведите. Този метод е толкова могъщ, че дори без редовно следване на религиозния процес, може да се постигне съвършенство. Как е възможно това? Ведическата литература отговаря: а̄ча̄рява̄н пуруш̣о веда – този, който общува с велики а̄ча̄рии, макар да е необразован и непознаващ Ведите, ще получи цялото необходимо знание.

Преданото служене носи голямо щастие (су-сукхам). Защо? Защото се състои от шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣; достатъчно е човек да слуша възпяването на Божието величие или да посещава философски лекции върху трансценденталното знание, изнасяни от авторитетни а̄ча̄рии. Просто като седи и слуша, той може да учи; след това да яде от храната, предложена на Бога – хубави и вкусни ястия. Всеки етап от преданото служене е пълен с радост. С преданост може да служи дори и най-бедният. Господ казва: патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям. Той е готов да приеме всичко, което един предан му поднесе – листо, цвете, плод или малко вода; а те се намират навсякъде по света и могат да бъдат предложени от всеки човек независимо от социалното му положение; предложени с любов, те ще бъдат приети от Бога. Има много примери в историята. Вкусвайки листа от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, прочути мъдреци като Санат-кума̄ра са станали велики предани. Да, методът на преданото служене е прекрасен и може да се изпълнява с радост. Бог приема само любовта, с която му се предлагат нещата.

Тук се казва, че преданото служене съществува вечно, а това оборва схващането на Ма̄я̄ва̄дӣ философите. Макар понякога да се заемат с някакво предано служене, тяхната идея е да го практикуват, докато постигнат освобождение, а след това да „станат едно с Бога“. Такова временно и безпринципно предано служене, не е чисто. Истинското предано служене продължава и след освобождението. Когато един предан отива на духовна планета в царството на Бога, там също служи на Върховния, а не се опитва да стане едно с него.

Както ще стане ясно от Бхагавад-гӣта̄, истинското предано служене започва след освобождението от материалния плен. Освободен и установен на нивото на Брахман (брахма-бхӯта), човек започва своето предано служене (самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у мад-бхактим̇ лабхате пара̄м). Служейки предано, той осъзнава Бога. Никой не може да разбере Върховната Божествена Личност, като практикува единствено карма йога, гя̄на йога, аш̣т̣а̄н̇га йога или друг вид йога. С помощта на тези йога методи може да се направи малък напредък към бхакти йога, но без предано служене няма как да се разбере Божествената Личност. В Шрӣмад Бха̄гаватам също се потвърждава, че когато се пречистим с метода на предаността и особено като слушаме Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄ от себепознали се души, ще разберем науката за Кр̣ш̣н̣а, науката за Бога. Евам̇ прасанна-манасо бхагавад-бхакти-йогатах̣. Само с пречистено от всички замърсявания сърце може да се разбере какво е Бог. Ето защо методът на преданото служене, на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е царят на образованието, царят на поверителното знание. Това е религия в най-чист вид; тя може да се следва с радост и без трудности. Затова трябва да я приемем.