Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 9.1

Като постоянно слуша за Върховния Бог, преданият става просветлен. Методът на слушане се препоръчва в Шрӣмад Бха̄гаватам: „Думите на Върховната Божествена Личност са изключително могъщи и тяхната сила може да се изпита, когато повествованията за Бога се разискват между предани“. Такова реализирано знание не може да се постигне чрез общуване със спекулативни философи или с академични учени.

Преданите постоянно служат на Върховния Бог. Той вижда нагласата и искреността на всяко живо същество в Кр̣ш̣н̣а съзнание и му дава интелигентност, за да разбере науката за Кр̣ш̣н̣а, общувайки с предани. Разговорите за Кр̣ш̣н̣а притежават огромна сила и ако някой има щастието да общува с предани и се опитва да вникне в това знание, той със сигурност върви към духовно съвършенство. Бог Кр̣ш̣н̣а насърчава Арджуна да напредва все повече в могъщото предано служене, като обяснява в настоящата девета глава теми, по-поверителни от всичко, казано дотук.

Началото на Бхагавад-гӣта̄, първа глава, представлява един вид въведение към останалата част на книгата. Духовното знание, описано във втора и трета глава, се нарича поверително. Темите, обсъждани в седма и осма глава, са пряко свързани с преданото служене и понеже водят до просветление в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се наричат по-поверителни. Но темите, които се описват в девета глава, се отнасят до чистата преданост. Затова тази глава е наречена най-поверителна. Този, който е установен в най-поверителното знание за Кр̣ш̣н̣а, по естествен начин постига трансцендентално равнище и не изпитва материално страдание, въпреки че е в материалния свят. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху се казва, че ако някой има искрено желание да служи с любов на Върховния Бог, дори в обусловеното си състояние трябва да се смята за освободен. В десета глава на Бхагавад-гӣта̄ също ще открием, че всеки, който действа по този начин, е освободена личност.

Този първи стих има особено значение. Думите идам̇ гя̄нам („това знание“) се отнасят до чистото предано служене, включващо девет различни дейности: слушане, възпяване, помнене, служене, обожание, молитва, подчинение, приятелство и пълно отдаване. Практикуването на тези девет елемента на преданото служене води до духовно съзнание – Кр̣ш̣н̣а съзнание. С така пречистено от материалното замърсяване сърце може да се овладее науката за Кр̣ш̣н̣а. Не е достатъчно да се разбере, че живото същество не е материално. Това може да е началото на духовното осъзнаване, но трябва да се прави разлика между телесните дейности и духовните дейности на този, който знае, че не е тялото.

В седма глава вече говорихме за величието и могъществото на Върховния Бог, за неговите различни енергии, за нисшата и висшата природа и за цялото материално проявление. Сега, в девета глава, величието на Бога ще бъде описано по-подробно.

Санскритската дума анасӯяве е също много важна в този стих. По принцип коментаторите на Бхагавад-гӣта̄, дори да са много образовани, завиждат на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а. Даже ерудирани учени я интерпретират напълно погрешно. Коментарите им са безполезни, защото завиждат на Кр̣ш̣н̣а. Само коментарите на преданите на Бога са авторитетни. Никой не може да обяснява Бхагавад-гӣта̄ и да дава съвършено знание за Кр̣ш̣н̣а, ако завижда. Този, който търси недостатъци в характера на Кр̣ш̣н̣а, без да го познава, е глупак. Затова такива коментари трябва внимателно да се избягват. Но за всеки, който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност, чистата и трансцендентална Личност, тези глави ще бъдат много полезни.