ТЕКСТ 30
TEXT 30
Текст
Texte
са̄дхиягям̇ ча йе видух̣
прая̄н̣а-ка̄ле 'пи ча ма̄м̇
те видур юкта-четасах̣
sādhiyajñaṁ ca ye viduḥ
prayāṇa-kāle ’pi ca māṁ
te vidur yukta-cetasaḥ
Дума по дума
Synonyms
са-адхибхӯта – главният принцип на материалното проявление; адхидаивам – управляващ всички полубогове; ма̄м – мен; са-адхиягям – ръководещ всички жертвоприношения; ча – също; йе – всеки, който; видух̣ – знаят; прая̄н̣а – на смъртта; ка̄ле – по време; апи – дори; ча – и; ма̄м – мен; те – те; видух̣ – знаят; юкта-четасах̣ – със съзнание за мен.
sa-adhibhūta: le principe qui régit la manifestation matérielle; adhidaivam: qui gouverne tous les devas; mām: Moi; sa-adhiyajñam: et qui régit tous les sacrifices; ca: aussi; ye: ceux qui; viduḥ: savent; prayāṇa: de la mort; kāle: au moment; api: même; ca: et; mām: Moi; te: ils; viduḥ: connaissent; yukta-cetasaḥ: leur mental fixé sur Moi.
Превод
Translation
Личностите в пълно съзнание за мен, които ме познават като главен принцип на материалното проявление, на полубоговете и на всички методи за жертвоприношение, могат да ме разберат, мен – Върховната Божествена Личност, дори в мига на смъртта.
Ceux qui sont pleinement conscients de Moi et savent que Je suis le principe qui régit la manifestation matérielle, les devas et tous les types de sacrifice, peuvent, même au moment de la mort, Me connaître et Me comprendre, Moi qui suis Dieu, la Personne Suprême.
Пояснение
Purport
Кр̣ш̣н̣а осъзнатите никога не се отклоняват от пътя на цялостното разбиране за Върховната Божествена Личност. При трансценденталното общуване в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да се разбере как Върховният Бог е главният принцип на материалното проявление и дори на полубоговете. Постепенно, с такова трансцендентално общуване, идва убеждението в съществуването на Върховната Божествена Личност и в мига на смъртта си Кр̣ш̣н̣а осъзнатият няма как да забрави Кр̣ш̣н̣а. Така по естествен начин той се издига до планетата на Върховния Бог – Голока Вр̣нда̄вана.
L’homme qui agit dans la conscience de Kṛṣṇa ne s’écarte jamais de la voie de la réalisation de Dieu, la Personne Suprême. Au contact transcendantal de la conscience de Kṛṣṇa, on arrive à comprendre comment le Seigneur Suprême peut être le principe qui régit les devas et la nature matérielle tout entière. Graduellement, on devient convaincu de la suprématie de Kṛṣṇa, si bien qu’au moment de la mort, il est impossible de L’oublier. Alors, naturellement, on atteint la planète du Seigneur, Goloka Vṛndāvana.
В настоящата седма глава се обяснява как човек може да стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание е общуването с Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Такова общуване е духовно и ни поставя в непосредствен досег с Върховния, по чиято милост можем да разберем, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. В същото време се проумява органично присъщата на живото същество позиция и как то забравя Кр̣ш̣н̣а, оплетено в материални дейности. С напредъка си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в подходящо обкръжение, живото същество разбира, че заради забравата на Кр̣ш̣н̣а е обусловено от законите на материалната природа. То разбира, че тази човешка форма на живот е възможност да си възвърне съзнанието за Кр̣ш̣н̣а и че трябва да я оползотвори изцяло, за да постигне безпричинната милост на Върховния Бог.
Ce septième chapitre explique en particulier comment devenir parfaitement conscient de Kṛṣṇa. La première chose à faire est de toujours vivre en compagnie de dévots. Ces rapports sont purement spirituels et nous permettent d’entrer directement en contact avec Kṛṣṇa. Sa grâce nous rend alors à même de comprendre qu’Il est Dieu, la Personne Suprême. Simultanément, on parvient à connaître la condition innée de l’être distinct et à comprendre comment il a oublié Kṛṣṇa et, par suite, s’est enchaîné aux actes matériels. En effet, celui qui ravive sa conscience de Kṛṣṇa au contact des dévots comprend comment, pour avoir oublié le Seigneur, il s’est trouvé soumis aux lois de la nature matérielle. Il se rend compte que la forme humaine lui offre l’opportunité de raviver sa conscience de Kṛṣṇa et qu’elle doit donc être pleinement utilisée en vue d’obtenir la miséricorde immotivée du Seigneur Suprême.
В тази глава бяха разгледани много теми: нещастният, любознателният, материално затрудненият човек, знанието за Брахман, знанието за Парама̄тма̄, освобождението от раждане, смърт и болести и обожанието на Върховния Бог. Обаче този, който наистина е напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не се интересува от различните методи. Той непосредствено се заема с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така на практика се установява в органично присъщото си положение като вечен слуга на Господ Кр̣ш̣н̣а. В това положение той изпитва удоволствие да слуша за Върховния Бог и да го слави, служейки му с преданост. Убеден е, че като постъпва така, ще постигне всичките си цели. Тази непоколебима вяра се нарича др̣д̣ха-врата; тя е началото на бхакти йога, трансценденталното любовно служене. Такова е заключението на всички писания. Тази седма глава на Бхагавад-гӣта̄ е същността на това убеждение.
Beaucoup de sujets ont été traités dans ce chapitre: les quatre types d’hommes qui viennent à Kṛṣṇa (le malheureux, le curieux, l’homme démuni et l’homme en quête de connaissance), la connaissance du Brahman et du Paramātmā, la libération de la naissance, de la maladie et de la mort, et l’adoration du Seigneur Suprême. Toutefois, l’être qui est vraiment élevé dans la conscience de Kṛṣṇa ne s’attarde pas sur les divers moyens de réalisation spirituelle. Il s’absorbe directement dans les pratiques de la conscience de Kṛṣṇa et retrouve par là sa condition naturelle et éternelle de serviteur de Dieu. Il éprouve alors une grande joie à entendre parler du Seigneur, à Le glorifier, à Le servir avec une dévotion pure. Il est convaincu qu’en suivant cette voie, il atteindra tous ses objectifs. On désigne cette foi ferme du nom de dṛḍha-vrata. L’obtention d’une telle foi constitue l’étape préliminaire sur la voie du bhakti-yoga – le service d’amour transcendantal offert au Seigneur Suprême. Tel est le verdict de tous les Écrits sacrés. Quant à ce chapitre de la Bhagavad-gītā, il est l’essence même de cette conviction.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седма глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Знание за Абсолюта“.
Ainsi s’achèvent les teneurs et portées de Bhaktivedanta sur le septième chapitre de la Śrīmad Bhagavad-gītā traitant de la connaissance de l’Absolu.