ТЕКСТ 37
VERŠ 37
Текст
Verš
аятих̣ шраддхайопето
йога̄ч чалита-ма̄насах̣
апра̄пя йога-сам̇сиддхим̇
ка̄м̇ гатим̇ кр̣ш̣н̣а гаччхати
ayatiḥ śraddhayopeto
yogāc calita-mānasaḥ
aprāpya yoga-saṁsiddhiṁ
kāṁ gatiṁ kṛṣṇa gacchati
Дума по дума
Synonyma
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; аятих̣ – неуспелият трансценденталист; шраддхая̄ – с вяра; упетах̣ – зает; йога̄т – от мистичната връзка; чалита – отклонил се; ма̄насах̣ – който има такъв ум; апра̄пя – като не успява да достигне; йога-сам̇сиддхим – висшето съвършенство в мистицизма; ка̄м – което; гатим – цел; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; гаччхати – достига.
arjunaḥ uvāca — Arjuna riekol; ayatiḥ — neúspešný transcendentalista; śraddhayā — s vierou; upetaḥ — zamestnaný; yogāt — od yogy; calita — odvrátil; mānasaḥ — myseľ; aprāpya — nedosiahol; yoga-saṁsiddhim — najvyššiu dokonalosť v yoge; kām — aký; gatim — cieľ; kṛṣṇa — ó, Kṛṣṇa; gacchati — dosiahne.
Превод
Překlad
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, каква е съдбата на неуспелия трансценденталист, който с вяра е поел пътя на себепознанието, но по-късно го е изоставил поради склонност към материалното и така не е постигнал съвършенство в мистицизма?
Arjuna riekol: „Ó, Kṛṣṇa, aký osud očakáva neúspešného transcendentalistu, ktorý sa vydal cestou sebarealizácie s vierou, no kvôli svojej svetskej povahe sa od nej odvrátil bez dosiahnutia dokonalosti v yoge?
Пояснение
Význam
Пътят на себепознанието, или мистицизмът, е описан в Бхагавад-гӣта̄. Основният принцип на себепознанието е разбирането, че живото същество се различава от материалното си тяло и щастието му е във вечния живот, блаженство и знание, които са трансцендентални, отвъд тялото и ума. Себереализация се постига чрез познание, чрез практика на осемстепенната йога или чрез бхакти йога. При всеки един от тези процеси трябва да се разбере органично присъщата на живото същество позиция, неговото взаимоотношение с Бога и дейностите, с помощта на които може да се възстанови загубената връзка и да се постигне висшия стадий на съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като следва един от трите метода, човек неминуемо, рано или късно, ще достигне върховната цел. Това вече се потвърди от Бога във втора глава: дори малкото усилие по духовния път дава голяма надежда за освобождение. От тези три начина пътят на бхакти йога е особено подходящ за сегашната епоха, защото е директен метод за осъзнаване на Бога. За да бъде напълно сигурен, Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да подкрепи предишното си твърдение. Всеки може искрено да следва пътя на себепознанието, но процесът на развиване на знание и практиката на осемстепенната йога система обикновено са много трудни за тази епоха. И въпреки постоянните си усилия човек може да се провали по много причини. Преди всичко той може да не следва достатъчно сериозно процеса. Да се върви по трансценденталния път, означава в известна степен да се обяви война на илюзорната енергия. Когато някой прави опит да се измъкне от ноктите на илюзорната енергия, тя се опитва да го провали чрез различни изкушения. Обусловената душа е вече примамена от проявленията на материалната енергия и възможността да бъде отново изкушена, е много голяма дори когато практикува духовна дисциплина. Това се нарича йога̄ч чалита-ма̄насах̣ – отклоняване от трансценденталния път. Арджуна е любопитен да разбере последиците от това отклонение.
Cestu sebarealizácie opisuje Bhagavad-gītā. Základnou zásadou duchovnej realizácie je poznanie, že živá bytosť nie je totožná s hmotným telom, ale že vo svojej skutočnej podstate je večná, plná blaženosti a poznania a transcendentálna voči telu a mysli. K sebarealizácii vedú tri cesty: cesta poznania (jñāna-yoga), cesta osemstupňovej yogy a cesta oddanej služby (bhakti-yoga). Všetky tieto spôsoby vychádzajú z rovnakých zásad: zrealizovať základné postavenie živej bytosti a jej vzťah k Bohu, znovu tak nadviazať prerušené spojenie s Bohom a takto dosiahnuť najvyššiu dokonalosť vo vedomí Kṛṣṇu. Dodržiavaním zásad jednej z týchto troch metód dosiahneme skôr či neskôr najvyšší cieľ. V tom nás Kṛṣṇa ubezpečil už v druhej kapitole — aj tie najmenšie pokroky na transcendentálnej ceste dávajú veľkú nádej na vyslobodenie. Z týchto troch metód je bhakti-yoga vhodná pre dnešný vek, lebo je to najpriamejšia cesta k realizácii Boha. Arjuna si chcel byť celkom istý, a preto požiadal Kṛṣṇu, aby mu svoj predchádzajúci výrok znovu potvrdil. V dnešnej dobe je veľmi ťažké nasledovať cestu osemstupňovej yogy či jñāna-yogy. Preto sa môže stať, že človek z rozličných dôvodov neuspeje, hoci vynakladá značné úsilie. Predovšetkým je na mieste otázka, ako vážne človek nasleduje daný proces. Vydať sa na transcendentálnu cestu yogy znamená vyhlásiť vojnu iluzórnej energii. Keď sa niekto snaží vymknúť sa zo zajatia iluzórnej energie, pokúsi sa ho māyā premôcť a bude mu predkladať najrozličnejšie pokušenia. Podmienená duša, ktorá už raz bola v zajatí troch kvalít hmotnej prírody, je v nebezpečí, že sa do neho opäť dostane napriek tomu, že je na transcendentálnej ceste. Toto odvrátenie sa od transcendentálnej cesty sa nazýva yogāc calita-mānasaḥ. Arjuna sa teda zaujíma o ďalší osud toho, kto odpadol z cesty sebarealizácie.