ТЕКСТ 37
VERZ 37
Текст
Besedilo
аятих̣ шраддхайопето
йога̄ч чалита-ма̄насах̣
апра̄пя йога-сам̇сиддхим̇
ка̄м̇ гатим̇ кр̣ш̣н̣а гаччхати
ayatiḥ śraddhayopeto
yogāc calita-mānasaḥ
aprāpya yoga-saṁsiddhiṁ
kāṁ gatiṁ kṛṣṇa gacchati
Дума по дума
Synonyms
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; аятих̣ – неуспелият трансценденталист; шраддхая̄ – с вяра; упетах̣ – зает; йога̄т – от мистичната връзка; чалита – отклонил се; ма̄насах̣ – който има такъв ум; апра̄пя – като не успява да достигне; йога-сам̇сиддхим – висшето съвършенство в мистицизма; ка̄м – което; гатим – цел; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; гаччхати – достига.
arjunaḥ uvāca – Arjuna je rekel; ayatiḥ – neuspešen transcendentalist; śraddhayā – z vero; upetaḥ – dejaven; yogāt – s poti mistične yoge; calita – zaveden; mānasaḥ – ki ima tak um; aprāpya – ki ne doseže; yoga-saṁsiddhim – najvišjo popolnost yoge; kām – kateri; gatim – cilj; kṛṣṇa – o Kṛṣṇa; gacchati – doseže.
Превод
Translation
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, каква е съдбата на неуспелия трансценденталист, който с вяра е поел пътя на себепознанието, но по-късно го е изоставил поради склонност към материалното и така не е постигнал съвършенство в мистицизма?
Arjuna je vprašal: O Kṛṣṇa, kakšna je usoda neuspešnega transcendentalista, ki se sprva z vero posveti procesu samospoznavanja, kasneje pa ga opusti, ker ga pritegne materialni svet, in ne doseže popolnosti yoge?
Пояснение
Purport
Пътят на себепознанието, или мистицизмът, е описан в Бхагавад-гӣта̄. Основният принцип на себепознанието е разбирането, че живото същество се различава от материалното си тяло и щастието му е във вечния живот, блаженство и знание, които са трансцендентални, отвъд тялото и ума. Себереализация се постига чрез познание, чрез практика на осемстепенната йога или чрез бхакти йога. При всеки един от тези процеси трябва да се разбере органично присъщата на живото същество позиция, неговото взаимоотношение с Бога и дейностите, с помощта на които може да се възстанови загубената връзка и да се постигне висшия стадий на съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като следва един от трите метода, човек неминуемо, рано или късно, ще достигне върховната цел. Това вече се потвърди от Бога във втора глава: дори малкото усилие по духовния път дава голяма надежда за освобождение. От тези три начина пътят на бхакти йога е особено подходящ за сегашната епоха, защото е директен метод за осъзнаване на Бога. За да бъде напълно сигурен, Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да подкрепи предишното си твърдение. Всеки може искрено да следва пътя на себепознанието, но процесът на развиване на знание и практиката на осемстепенната йога система обикновено са много трудни за тази епоха. И въпреки постоянните си усилия човек може да се провали по много причини. Преди всичко той може да не следва достатъчно сериозно процеса. Да се върви по трансценденталния път, означава в известна степен да се обяви война на илюзорната енергия. Когато някой прави опит да се измъкне от ноктите на илюзорната енергия, тя се опитва да го провали чрез различни изкушения. Обусловената душа е вече примамена от проявленията на материалната енергия и възможността да бъде отново изкушена, е много голяма дори когато практикува духовна дисциплина. Това се нарича йога̄ч чалита-ма̄насах̣ – отклоняване от трансценденталния път. Арджуна е любопитен да разбере последиците от това отклонение.
Pot samospoznavanja ali yoge je opisana v Bhagavad-gīti. Samospoznavanje temelji na poznavanju dejstva, da se živo bitje razlikuje od materialnega telesa in da mu lahko srečo prinese samo večno življenje, polno blaženosti in vednosti. To je transcendentalna raven, ki presega raven telesa in uma. Samospoznanje je mogoče doseči z negovanjem znanja, z vadbo osemstopenjskega sistema yoge in z bhakti-yogo. Pri vsaki od teh treh metod je treba spoznati naravni položaj živega bitja, njegov odnos z Bogom in dejavnosti, s katerimi je mogoče ponovno vzpostaviti izgubljeno vez z Vsevišnjim in doseči najvišjo popolnost zavesti Kṛṣṇe. Kdor se posveti kateri koli od omenjenih metod, prej ali slej zagotovo doseže najvišji cilj življenja. Gospod je to izjavil v drugem poglavju, ko je dejal, da že majhen trud na transcendentalni poti daje veliko upanje na osvoboditev. Izmed teh treh metod je za današnjo dobo posebej primerna bhakti-yoga, saj je najneposrednejši način spoznavanja Boga. Arjuna bi se rad popolnoma prepričal o tem, zato prosi Gospoda Kṛṣṇo, naj potrdi, kar je dejal že prej. Človek lahko sicer iskreno stopi na pot samospoznavanja, ker pa se je v današnjem času na splošno zelo težko ukvarjati s filozofskim iskanjem in osemstopenjsko yogo, lahko kljub stalnim prizadevanjem iz mnogih razlogov doživi neuspeh. Prvi razlog je lahko ta, da se izbrani metodi ne posveti dovolj resno. Vztrajati na transcendentalni poti pomeni napovedati vojno slepilni energiji. Kadar se hoče človek rešiti iz objema slepilne energije, ga ta poskuša zavesti in poraziti. Pogojeno dušo so že zavedle guṇe materialne energije in povsem mogoče je, da celo med opravljanjem transcendentalnih dejavnosti znova postane njihova žrtev. Temu pravimo yogāc calita-mānasaḥ, oddaljitev od poti duhovnega napredovanja. Arjuno zanima, kaj čaka tistega, ki zaide s poti samospoznavanja.