Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 6.15

Текст

юн̃джанн евам сада̄тма̄нам
йогӣ нията-ма̄насах̣
ша̄нтим нирва̄н̣а-парама̄м
мат-самстха̄м адхигаччхати

Дума по дума

юн̃джан – като практикува; евам – както се спомена по-горе; сада̄ – постоянно; а̄тма̄нам – тяло, ум и душа; йогӣ – трансценденталистът мистик; нията-ма̄насах̣ – с успокоен ум; ша̄нтим – спокойствие; нирва̄н̣а-парама̄м – прекратяване на материалното битие; мат-самстха̄м – духовното небе (царството на Бога); адхигаччхати – достига.

Превод

Така с постоянен контрол над тялото, ума и дейностите си, трансценденталистът мистик, с успокоен ум, достига царството на Бога (или обителта на Кр̣ш̣н̣а), прекратявайки материалното съществуване.

Коментар

Тук ясно се обяснява основната цел на заниманието с йога. Йога практиката не е предназначена за придобиване на материални удобства, а за прекратяване на цялото материално съществуване. Човек, който иска да подобри здравето си или мечтае за материално съвършенство, не е йогӣ според Бхагавад-гӣта̄. А прекратяване на материалното съществуване не означава проникване в „пустотата“, която е само мит. В творението на Бога не съществува пустота. Напротив – прекратяването на материалното съществуване дава възможност да се влезе в духовното небе, в обителта на Кр̣ш̣н̣а. Тази обител е описана ясно в Бхагавад-гӣта̄ като място, в което няма нужда от слънце, луна или електричество. Всички планети в духовното царство са самоосветяващи се като Слънцето в материалното небе. Всичко е част от царството на Бога, но духовното небе и планетите там се наричат парам дха̄ма – висша обител.

Опитният йогӣ, съвършено осъзнал Бог Кр̣ш̣н̣а, както самия Господ заявява (мат-читтах̣, мат-парах̣, мат-сатха̄нам), може да постигне истински покой и най-накрая да достигне неговата върховна обител Кр̣ш̣н̣алока, наричана също Голока Вр̣нда̄вана. В Брахма самхита̄ (5.37) ясно се казва: голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – макар и винаги да пребивава в обителта си, наречена Голока, чрез висшите си духовни енергии Той е всепроникващият Брахман и локализираната Парама̄тма̄. Без правилно разбиране за Кр̣ш̣н̣а и неговата пълна експанзия, Виш̣н̣у, никой не може да достигне духовното небе (Ваикун̣т̣ха) или да влезе във вечната обител на Бога (Голока Вр̣нда̄вана). Следователно този, който работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е съвършеният йогӣ, защото умът му винаги е погълнат от дейности за Кр̣ш̣н̣а (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). От Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8) научаваме: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети – „Човек може да превъзмогне пътя на раждането и смъртта единствено чрез разбиране на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а“. С други думи, съвършенството на йога е в постигане на освобождение от материалното съществуване, а не в някакво фокусничество или гимнастически номера, с които да се заблуждават хората.