ТЕКСТ 38
TEXT 38
Текст
Tekstas
ятха̄даршо малена ча
ятхолбена̄вр̣то гарбхас
татха̄ тенедам а̄вр̣там
yathādarśo malena ca
yatholbenāvṛto garbhas
tathā tenedam āvṛtam
Дума по дума
Synonyms
дхӯмена – с дим; а̄врияте – е покрит; вахних̣ – огън; ятха̄ – както; а̄даршах̣ – огледало; малена – с прах; ча – също; ятха̄ – както; улбена – от утробата; а̄вр̣тах̣ – е покрит; гарбхах̣ – ембриона; татха̄ – така; тена – с тази похот; идам – това; а̄вр̣там – е покрито.
Превод
Translation
Както огънят е покрит от дим, както огледалото е покрито от прах, а ембрионът – от утробата, така и живото същество в различна степен е покрито от похотта.
Kaip ugnį gaubia dūmai, veidrodį – dulkės, o gemalą – įsčios, taip ir gyvąją esybę gaubia įvairaus stiprumo geismas.
Пояснение
Purport
Чистото съзнание на живото същество е покрито на три степени. Това е похотта в различни проявления – като дима в огъня, прахта върху огледалото и утробата около ембриона. Когато похотта е сравнявана с дим, това означава, че огънят на живата искра в материалното тяло става забележим. С други думи, когато живото същество започва да проявява проблясъци на Кр̣ш̣н̣а съзнание, то е сравнено с огъня, покрит от дим. Въпреки че там, където има дим, има и огън, в началото огънят почти не се вижда. Това е пробуждането на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Примерът за прахта, покриваща огледалото, напомня, че трябва да почистваме огледалото на ума си чрез различни духовни методи – най-добрият е повтарянето на святите имена на Бога. Ембрионът, покрит от утробата на майката, е аналогия, която илюстрира нашата безпомощност – детето в утробата е толкова безпомощно, че дори не може да се движи. Това житейско положение може да бъде сравнено с живота на дърветата. Те също са живи същества, докарани до такова състояние на живот поради прекомерна проява на похот, така че са почти лишени от съзнание. Прашното огледало символизира птиците и животните, а покритият от дима огън – човешкото същество. В човешката форма, живото същество може да пробуди малко Кр̣ш̣н̣а съзнание и ако успее да го развие по-нататък, огънят на духовния живот ще просветне. Но ако димът внимателно се отвежда, огънят ще лумне. Затова човешката форма на живот е възможност за живото същество да се измъкне от плена на материалното съществуване. В човешка форма то може да победи своя враг – похотта, като развие Кр̣ш̣н̣а съзнание под авторитетно ръководство.
KOMENTARAS: Gyvųjų esybių tyrą sąmonę gali aptraukti trijų skirtingų lygių apvalkalai. Tas apvalkalas yra niekas kitas, kaip įvairiopai pasireiškiantis geismas: čia panašus į dūmus, gaubiančius ugnį, čia į nusėdusias ant veidrodžio dulkes, čia į įsčias, slepiančias gemalą. Geismą lyginant su dūmais turima galvoje, kad gyvosios kibirkštys vos rusena. Kitaip sakant, gyvąją esybę su nežymiai išreikšta Kṛṣṇos sąmone galima palyginti su rūkstančia ugnimi. Nors nėra dūmų be ugnies, tačiau pradžioje atvira liepsna dar nepasirodo. Tai panašu į Kṛṣṇos sąmonės pradžią. Dulkėto veidrodžio pavyzdys nurodo į proto „veidrodžio“ valymą, atliekamą daugybe dvasinių metodų. Geriausias iš procesų – kartoti šventuosius Viešpaties vardus. Gemalas įsčiose – tai analogija, iliustruojanti bejėgišką padėtį, nes vaisius įsčiose toks bejėgis, kad negali net pajudėti. Šitoks gyvenimas panašus į medžių egzistenciją. Medžiai – irgi gyvosios esybės. Jų gyvenimo sąlygas sukūrė geismas, pasireiškęs taip audringai, kad medžiai beveik neturi sąmonės. Dulkėtas veidrodis lyginamas su paukščiais ir žvėrimis, o dūmų gaubiama ugnis – su žmogumi. Žmogaus pavidalą įgijusi gyvoji esybė gali atgaivinti Kṛṣṇos sąmonę, ir jeigu ji tobulės, dvasinio gyvenimo ugnis įsiliepsnos dar šiame gyvenime. Jeigu atsargiai pūsime rūkstančią kibirkštį, galų gale ji įsiliepsnos. Taigi žmogaus gyvybės forma gyvajai esybei – tai galimybė ištrūkti iš materialios būties žabangų. Pasinaudojusi žmogaus gyvybės forma ji gali įveikti priešą – geismą, jei sumaniai vadovaujama ugdys Kṛṣṇos sąmonę.