Кр̣ш̣н̣а и Бог, Върховната Личност, са идентични. Ето защо навсякъде в Гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а е наричан Бхагава̄н. Бхагава̄н е висшият аспект на Абсолютната Истина. Тя се постига в три стадия на разбиране: Брахман – безличностния всепроникващ дух, Парама̄тма̄ – локализирания аспект на Върховния в сърцата на всички живи същества и накрая Бхагава̄н – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) тази концепция за Абсолютната Истина е описана по следния начин:

„Абсолютната Истина се постига в три аспекта, които не се отличават един от друг. Те се наричат Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н.“

Тези три проявления на Бога могат да бъдат обяснени с примера за слънцето, което също се проявява в три аспекта: слънчева светлина, слънчева повърхност и самата планета Слънце. Този, който изучава само слънчевата светлина, се намира на първото стъпало на познанието. На следващото стъпало е този, който е изучил слънчевия диск. Но най-дълбоко разбира природата на Слънцето този, който е достигнал това небесно тяло. Редовите изследователи, изучаващи само слънчевата светлина, нейната всепроникваща способност и ослепително сияние, могат да бъдат сравнени с човек, способен да постигне само един аспект на Абсолютната Истина – безличностния Брахман. По-задълбоченият изследовател, притежаващ знание за слънчевия диск, е подобен на човека, достигнал по-висшия аспект на Абсолютната Истина – Парама̄тма̄. А проникналият в самото сърце на планетата Слънце е като човека, осъзнал най-висшия, личностен аспект на Абсолютната Истина. Ето защо бхактите – преданите, осъзнали Абсолютната Истина като Бхагаван – са считани за най-издигнати трансценденталисти, макар че всички, които се опитват да постигнат Абсолютната Истина, изучават един и същ обект. Слънчевата светлина, слънчевият диск и вътрешността на слънчевата планета са неразривно свързани помежду си, но изучаващите ги не принадлежат към една и съща категория.

Великият мъдрец и познавач на Ведите Пара̄шара Муни, бащата на Вя̄садева, обяснява санскритската дума бхагава̄н по следния начин. Бхагава̄н е Върховната Личност, притежаваща всички богатства, цялата сила, слава, красота, знание и отречение. По света има много хора, които са много богати, много могъщи, много красиви, знаменити, с огромни познания и способни на отречение, но никой от тях не може да твърди, че притежава всичките богатства, цялата сила и всичко останало в пълна степен. Единствено Кр̣ш̣н̣а може да претендира за това, защото Той е Върховната Божествена Личност. Нито едно живо същество – дори Брахма̄, Шива и На̄ра̄ян̣а – не притежава тези съвършенства в степента, в която ги притежава Кр̣ш̣н̣а. Затова в Брахма сам̇хита̄ Господ Брахма̄ потвърждава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност. Никой не му е равен, нито е по-велик от него. Той е предвечният Бог, Бхагава̄н, известен като Говинда, Той е върховната причина на всички причини:

„Мнозина притежават качествата на Бхагава̄н, но Кр̣ш̣н̣а е върховният, защото никой не го превъзхожда. Той е Върховната Личност и тялото му е вечно, изпълнено със знание и блаженство. Той е предвечният Бог Говинда и причината на всички причини“ (Брахма сам̇хита̄, 5.1).

В Бха̄гаватам са изброени много въплъщения на Върховната Личност, но Кр̣ш̣н̣а е описан като изначалния Бог, източника на всички въплъщения:

„Всички изброени тук въплъщения на Бога са или пълни проявления, или части от пълните проявления на Върховния Бог, но Кр̣ш̣н̣а е самият Върховен Бог, Личността на Бога“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.3.28).

Следователно Кр̣ш̣н̣а е изначалната Върховна Божествена Личност, Абсолютната Истина, източникът на Свръхдушата и безличностният Брахман.

В присъствието на Върховната Божествена Личност скръбта на Арджуна за роднините му изглежда твърде неуместна, затова Кр̣ш̣н̣а изразява своето удивление с думата кутах̣, „откъде“. Подобна проява на слабост трудно би могла да се очаква от човек, принадлежащ към категорията на цивилизованите хора, известни като а̄ряни. А̄ряни се наричат тези, които знаят истинската стойност на живота и чиято култура се основава на духовното познание. Хората, водени от материална представа, не знаят, че висшата цел на живота е постигането на Абсолютната Истина, Виш̣н̣у, Бхагава̄н; запленени от външните черти на материалния свят, те не знаят какво е освобождение. Такива хора са недостойни да се наричат а̄ряни. Отказвайки да се сражава, Арджуна се отклонява от дълга си на кш̣атрия. Подобно малодушие не подобава на истинските а̄ряни. Това неизпълнение на дълга е пречка в духовния път на човека; то дори го лишава от възможността да се прослави в материалния свят. Бог Кр̣ш̣н̣а не одобрява т.нар. състрадание на Арджуна към роднините му.