ТЕКСТ 8
TEXT 8
Текст
Tekstas
яч ча̄пй уткра̄матӣшварах̣
гр̣хӣтваита̄ни сам̇я̄ти
ва̄юр гандха̄н ива̄шая̄т
yac cāpy utkrāmatīśvaraḥ
gṛhītvaitāni saṁyāti
vāyur gandhān ivāśayāt
Дума по дума
Synonyms
шарӣрам – тялото; ят – както; ава̄пноти – получава; ят – както; ча апи – също; уткра̄мати – изоставя; ӣшварах̣ – господарят на тялото; гр̣хӣтва̄ – като взема; ета̄ни – всички тези; сам̇я̄ти – си отива; ва̄юх̣ – въздухът; гандха̄н – мирише; ива – както; а̄шая̄т – от източника им.
Превод
Translation
В материалния свят живото същество пренася своите представи за живота от тяло в тяло, както въздухът носи различни аромати. То получава определен вид тяло и отново го напуска, за да получи друго.
Kaip vėjas nešioja kvapus, taip gyvoji esybė, būdama materialiame pasaulyje, perneša iš vieno kūno į kitą savo įvairias gyvenimo sampratas. Taip ji gauna vienos rūšies kūną, o po to jį palieka, kad įgytų kitą.
Пояснение
Purport
Тук живото същество е описано като ӣшвара, господар на собственото си тяло. Ако иска, може да го смени с по-висше тяло и ако иска, може да премине в по-нисша форма на живот. Налице е малка независимост. Измененията, които тялото претърпява, зависят от живото същество. По време на смъртта оформеното от него съзнание ще го заведе в следващия вид тяло. Ако е оформило съзнанието си като това на котка или куче, със сигурност ще смени тялото си с кучешко или котешко. Ако е насочило съзнанието си към божествени качества, ще приеме формата на полубог и ако е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се пренесе на Кр̣ш̣н̣алока, в духовния свят, и ще общува с Кр̣ш̣н̣а. Твърдението, че с унищожението на тялото всичко свършва, не е вярно. Индивидуалната душа преминава от тяло в тяло и сегашните ѝ дейности са основа за формиране на следващото ѝ тяло. Човек получава ново тяло в зависимост от кармата си и трябва да напусне старото в точно определено време. Тук се казва, че финото тяло носи зачатието на новото тяло и го развива в следващия живот. Този процес на преселение от тяло в тяло и на мъчително пребиваване в тялото, се нарича карш̣ати, борба за съществуване.
KOMENTARAS: Šiame posme gyvoji esybė apibūdinama kaip īśvara – savo kūno valdovė. Panorėjusi ji gali pakeisti savo kūną į tobulesnį arba pereiti į mažiau tobulą. Ji turi labai ribotą nepriklausomybę. Kitimas, kurį patiria jos kūnas, priklauso nuo jos pačios. Mirties metu jos susikurta sąmonė perneša ją į kito tipo kūną. Jeigu gyvosios esybės sąmonė tesiekia katės ar šuns lygį, ji būtinai gaus katės ar šuns kūną. O jeigu sąmonė sutelkta į dieviškas savybes, tada ji pakeis savo pavidalą ir taps pusdieviu. Jeigu ji įsisąmonino Kṛṣṇą, tada persikels į dvasinį pasaulį – Kṛṣṇaloką, ir bendraus su Kṛṣṇa. Neteisinga tvirtinti, kad žuvus materialiam kūnui, viskam ateina galas. Individuali siela persikelia iš vieno kūno į kitą, o jos kitą kūną nulemia dabartinis jos kūnas bei dabartinė veikla. Kūną gauname pagal karmą ir po kurio laiko jį teks palikti. Posmas pabrėžia, kad subtilus kūnas, kuriame glūdi būsimo kūno samprata, kitą gyvenimą formuoja kitą kūną. Persikėlimo iš kūno į kūną procesas ir gyvosios esybės jungas, kurį ji velka, būdama kūne, vadinasi karṣati, arba kova už būvį.