ТЕКСТ 7
VERZ 7
Текст
Besedilo
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
jīva-bhūtaḥ sanātanaḥ
manaḥ-ṣaṣṭhānīndriyāṇi
prakṛti-sthāni karṣati
Дума по дума
Synonyms
мама – моите; ева – несъмнено; ам̇шах̣ – откъснати частици; джӣва-локе – в света на обусловения живот; джӣва-бхӯтах̣ – обусловеното живо същество; сана̄танах̣ – вечно; манах̣ – с ума; ш̣аш̣т̣ха̄ни – шестте; индрия̄н̣и – сетива; пракр̣ти – в материалната природа; стха̄ни – установено; карш̣ати – се бори усилено.
mama – Moj; eva – vsekakor; aṁśaḥ – sestavni delec; jīva-loke – v svetu pogojenega življenja; jīva-bhūtaḥ – pogojeno živo bitje; sanātanaḥ – večno; manaḥ – z umom; ṣaṣṭhāni – šest; indriyāṇi – čutov; prakṛti – v materialni naravi; sthāni – je; karṣati – bije hud boj.
Превод
Translation
Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.
Živa bitja v svetu pogojenosti so Moji večni sestavni delci. Ker so pogojena, bijejo hud boj s šestimi čuti, med katere spada tudi um.
Пояснение
Purport
В този стих ясно е посочена самоличността на живото същество. Живото същество е откъсната, вечно свързана с Върховния Бог частица. Това не означава, че то приема индивидуалност в обусловения живот, а в освободеното си състояние става едно с Бога. То остава вечно откъснато. Ясно се казва – сана̄танах̣. Според изложението на Ведите, Върховният се проявява и разширява в безброй много експанзии, от които първоначалните се наричат виш̣н̣у-таттва, а вторичните – живи същества. С други думи, виш̣н̣у-таттва е лична експанзия, а живите същества са отделени експанзии. Чрез личната си експанзия Той се проявява в различни форми като Бог Ра̄ма, Нр̣сим̇хадева, Виш̣н̣у-мӯрти и господстващите на Ваикун̣т̣ха планетите божества. Отделените експанзии, живите същества, са вечни слуги. Личните експанзии на Върховната Божествена Личност, индивидуалните проявления на Бога, съществуват винаги. По същия начин отделените експанзии, живите същества, притежават индивидуалност. Като откъснати, неразделно свързани с Върховния частици, те притежават и определена част от неговите качества и едно от тях е независимостта. Всяко живо същество като индивидуална душа има своя лична индивидуалност и съвсем малка независимост. Когато използва неправилно тази независимост, то става обусловена душа, а когато я използва правилно, е вечно освободено. И в двата случая в качествено отношение то е вечно като Върховния Бог. В освободено от материалните условия състояние то е заето с трансцендентално служене на Бога. В обусловения живот е контролирано от материалните гун̣и на природата и забравя трансценденталното любовно служене. И като резултат то трябва да се бори упорито, за да поддържа съществуването си в материалния свят.
V tem verzu je jasno opredeljena narava živega bitja. Živo bitje je večno sestavni delec Vsevišnjega Gospoda. Ne bi smeli misliti, da obstaja kot individualna osebnost samo v pogojenem življenju in da po osvoboditvi postane eno z Vsevišnjim Gospodom. Večno je Njegov sestavni delec. Ta verz jasno pravi, da je živo bitje sanātanaḥ. V Vedah je opisano, da obstaja nešteto emanacij Vsevišnjega Gospoda. Prvotnim pravimo viṣṇu-tattva, drugotne pa so živa bitja. Viṣṇu-tattva so torej Gospodove osebne emanacije, živa bitja pa Njegove ločene emanacije. Osebne emanacije Vsevišnjega Gospoda so na primer Gospod Rāma, Nṛsiṁhadeva, Viṣṇumūrti in vsa Božanstva, ki vladajo planetom Vaikuṇṭhe. Gospodove ločene emanacije, živa bitja, so Gospodovi večni služabniki. Osebne emanacije Vsevišnjega Gospoda, ki so vse Božanske Osebnosti, obstajajo večno. Gospodove ločene emanacije, živa bitja, so prav tako individualne osebnosti. Kot sestavni delci Vsevišnjega Gospoda imajo del Njegovih lastnosti in ena od njih je neodvisnost. Vsako živo bitje je kot duša individuum in ima neznatno neodvisnost. Če jo zlorabi, postane pogojeno, če jo pravilno uporablja, pa je zmeraj osvobojeno. V obeh primerih je večno, kakor Vsevišnji Gospod. V osvobojenem stanju ni pod vplivom materialne energije, temveč s transcendentalno ljubeznijo služi Gospodu, kadar je pogojeno, pa mu vladajo guṇe materialne narave, zaradi česar pozabi na transcendentalno ljubeče služenje Gospodu. Zato mora bíti hud boj za obstanek v materialnem svetu.
Всички живи същества, не само хората, кучетата и котките, но и великите властелини на материалния свят – Брахма̄, Господ Шива и дори Виш̣н̣у – са части от Върховния Бог. Те са вечни, а не временни проявления. Думата карш̣ати („борба“ или „здраво вкопчване“) е много важна. Обусловената душа е обвързана като окована с железни вериги. Тя е обвързана от фалшивото его, а умът е главната действаща сила, довела я в материалното съществуване. С ум в гун̣ата на доброто дейностите на човека са добри. Когато умът е в гун̣ата на страстта, дейностите са обезпокояващи, а когато е в гун̣ата на невежеството, човек пропада до нисшите форми на живот. От този стих става ясно, че обусловената душа е покрита от материално тяло, ум и сетива. Когато се освободи, т.е. когато материалната ѝ обвивка умре, духовното ѝ тяло проявява индивидуалните си качества. В Ма̄дхяндина̄яна шрути се дава следната информация: са ва̄ еш̣а брахма-ниш̣т̣ха идам̇ шарӣрам̇ мартям атиср̣джя брахма̄бхисампадя брахман̣а̄ пашяти брахман̣а̄ шр̣н̣оти брахман̣аиведам̇ сарвам анубхавати. Тук се казва, че когато напусне материалното тяло и влезе в духовния свят, живото същество възстановява духовното си тяло, с което може да види лице в лице Бога, Върховната Личност. То може да го слуша, да говори с него и да го разбере такъв, какъвто е. От Шрӣмад Бха̄гаватам (3.15.14) научаваме също, че на духовните планети всеки живее в тяло, подобно на тялото на Бога (васанти ятра пуруш̣а̄х̣ сарве ваикун̣т̣ха-мӯртаях̣) – няма разлика между телесните черти на живите същества и експанзиите на виш̣н̣у-мӯрти. Тоест, когато се освободи по милостта на Бога, живото същество получава духовно тяло.
Vsa živa bitja – ne samo ljudje, mačke in psi, temveč tudi veliki upravitelji materialnega sveta, kot so Brahmā, Śiva in celo Viṣṇu – so sestavni delci Vsevišnjega Gospoda. Ne obstajajo le določen čas, temveč so večni. V tem verzu je zelo pomembna beseda karṣati („bojevati se“ ali „spoprijemati se s čim“). Pogojena duša je kakor vkovana v železne verige. Vklenjena je v verige lažnega ega, glavna sila, ki jo žene po materialnem svetu, pa je um. Če je um pogojene duše pod vplivom guṇe vrline, so posledice njenega delovanja dobre, če je pod vplivom strasti, je rezultat njenega delovanja trpljenje, če na njen um vpliva nevednost, pa se duša spusti v nižje življenjske oblike. Iz tega verza je razvidno, da pogojeno dušo prekriva materialno telo, ki sestoji iz uma in čutov. Ko pogojena duša doseže osvoboditev, to materialno prekrivalo izgine, obudi pa se njeno duhovno telo z individualnimi lastnostmi. V Mādhyandināyana-śruti je rečeno: sa vā eṣa brahma-niṣṭha idaṁ śarīraṁ martyam atisṛjya brahmābhisampadya brahmaṇā paśyati brahmaṇā śṛṇoti brahmaṇaivedaṁ sarvam anubhavati, kar pomeni, da živo bitje po tem, ko preneha menjavati materialna telesa in vstopi v duhovni svet, znova dobi svoje duhovno telo, v katerem lahko iz oči v oči vidi Vsevišnjo Božansko Osebnost. Gospoda lahko posluša, se osebno pogovarja z Njim ter Ga pozna takega, kakršen je. O tem govori tudi smṛti: vasanti yatra puruṣāḥ sarve vaikuṇṭha-mūrtayaḥ – vsi prebivalci duhovnih planetov imajo telesa, ki so po videzu enaka telesu Vsevišnje Božanske Osebnosti. Telesa živih bitij, sestavnih delcev Gospoda, in Gospodovih emanacij viṣṇu-mūrtijev se na pogled ne razlikujejo. Ob osvoboditvi dobi torej živo bitje po milosti Vsevišnje Božanske Osebnosti duhovno telo.
Думите мамаива̄м̇шах̣ („откъснати, неразделно свързани с Върховния частици“) имат също голямо значение. Една част, откъсната от Върховния Бог, не е парче, отчупено от някакъв предмет. Още във втора глава разбрахме, че духът не може да се нареже на парчета. Този къс не се възприема материално. Той не е материя, която може да се насече на парчета и отново да се съедини. Тук е употребена санскритската дума сана̄тана („вечен“). Откъснатата частица е вечна. В началото на втора глава също се казва, че във всяко индивидуално тяло присъства откъсната от Върховния Бог частица (дехино 'смин ятха̄ дехе). Когато се освободи от оковите на тялото, тази откъсната частица възстановява изначалното си духовно тяло в духовното небе на духовна планета и се наслаждава на общуване с Бога. Оттук става ясно, че живото същество, тази неразделно свързана с Върховния частица, в качествено отношение е еднаква с него, както златните частици са също злато.
V tem verzu so zelo pomembne tudi besede mamaivāṁśaḥ, „sestavni delci Vsevišnjega Gospoda“. Sestavni delec Vsevišnjega Gospoda ni kakor odlomljen kos kakega materialnega predmeta. Že v drugem poglavju smo izvedeli, da duha ni mogoče razkosati. Duhovnega delca ne moremo razumeti na materialnem primeru. Ni kakor materija, ki jo lahko razdelimo na dele in le-te znova združimo. Ko govorimo o duhovnih delcih, ta primerjava ni primerna, kajti v sanskrtu je uporabljena beseda sanātana, „večen“. Sestavni delec Gospoda je večno sestavni delec. Tudi na začetku drugega poglavja je rečeno, da v vsakem telesu prebiva sestavni delec Vsevišnjega Gospoda (dehino 'smin yathā dehe). Ko se ta delec reši ujetosti v materialno telo, znova dobi svoje izvorno, duhovno telo in na enem od planetov duhovnega neba uživa v družbi Vsevišnjega Gospoda. Iz tega verza je jasno, da se živo bitje kot sestavni delec Vsevišnjega Gospoda kvalitativno ne razlikuje od Gospoda, kakor se delci zlata ne razlikujejo od samega zlata.