Skip to main content

ТЕКСТ 17

TEXT 17

Текст

Tekst

саттва̄т сан̃джа̄яте гя̄нам̇
раджасо лобха ева ча
прама̄да-мохау тамасо
бхавато 'г
я̄нам ева ча
sattvāt sañjāyate jñānaṁ
rajaso lobha eva ca
pramāda-mohau tamaso
bhavato ’jñānam eva ca

Дума по дума

Synonyms

саттва̄т – от гун̣ата на доброто; сан̃джа̄яте – развива; гя̄нам – знание; раджасах̣ – от гун̣ата на страстта; лобхах̣ – алчност; ева – несъмнено; ча – също; прама̄да – безумие; мохау – и илюзия; тамасах̣ – от гун̣ата на невежеството; бхаватах̣ – развиват; агя̄нам – глупост; ева – несъмнено; ча – също.

sattvāt — fra godhedens kvalitet; sañjāyate — opstår; jñānam — viden; rajasaḥ — fra lidenskabens kvalitet; lobhaḥ — grådighed; eva — afgjort; ca — også; pramāda — vanvid; mohau — og illusion; tamasaḥ — fra uvidenhedens kvalitet; bhavataḥ — opstår; ajñānam — meningsløshed; eva — afgjort; ca — også.

Превод

Translation

В гун̣ата на доброто процъфтява истинско знание, в гун̣ата на страстта – алчност, а гун̣ата на невежеството води до глупост, безумие и илюзия.

Fra godhedens kvalitet opstår der virkelig viden, fra lidenskabens kvalitet udvikles der grådighed, og fra uvidenhedens kvalitet opstår der tåbelighed, galskab og illusion.

Пояснение

Purport

Тъй като съвременната цивилизация не е много благоприятна за живите същества, препоръчва се Кр̣ш̣н̣а съзнание. Чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание обществото ще развие гун̣ата на доброто. Когато преобладава тази гун̣а, хората виждат нещата такива, каквито са. В гун̣ата на невежеството хората са като животни и не виждат нещата в истинската им светлина. В тази гун̣а например те не разбират, че убивайки едно животно, рискуват в следващия си живот да бъдат убити от същото животно. Тъй като не получават истинско образование, хората стават безотговорни. За да се прекрати тази безотговорност, трябва да им се даде знание, с което да развият гун̣ата на доброто. Когато са действително образовани в гун̣ата на доброто, те ще станат разумни и с пълно знание за нещата такива, каквито са. Тогава ще бъдат щастливи и преуспяващи. Дори мнозинството от хората да не са щастливи и преуспяващи, ако известна част от обществото развие Кр̣ш̣н̣а съзнание и се установи в гун̣ата на доброто, тогава ще има мир и благоденствие в целия свят. В противен случай, ако светът остава в плен на гун̣ите на страстта и невежеството, няма как да има мир и благоденствие. В гун̣ата на страстта хората стават алчни и копнежът им за сетивно наслаждение е безграничен. Видно е, че дори с достатъчно пари и всичко необходимо за наслаждение човек не е щастлив и няма покой. Това е невъзможно за този, който се намира в гун̣ата на страстта. Ако иска да бъде щастлив, парите няма да му помогнат; той трябва да се издигне до гун̣ата на доброто, като практикува Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато някой е обсебен от гун̣ата на страстта, той не е просто вътрешно нещастен – неговата професия и занимания също му носят множество тревоги. Той е принуден постоянно да търси начини и да прави планове как да печели пари, за да поддържа положението си в обществото. Всичко това е източник на страдания. А в гун̣ата на невежеството хората обезумяват. Те силно страдат от условията на живот и търсят убежище в упойващи вещества; така затъват още повече в невежество. Тяхното бъдеще е много мрачно.

FORKLARING: Da den nuværende civilisation ikke er særlig befordrende for de levende væsener, kan Kṛṣṇa-bevidsthed anbefales. Gennem Kṛṣṇa-bevidsthed kan samfundet udvikle godhedens kvalitet. Når godhedens kvalitet kultiveres, kan folk se tingene, som de er. Mennesker i uvidenhedens kvalitet er nøjagtigt som dyr og kan ikke se tingene klart. I uvidenhedens kvalitet ser folk for eksempel ikke, at de ved at slagte et dyr løber risikoen for at blive dræbt af det samme dyr i næste liv. Fordi mennesker ingen uddannelse har i virkelig viden, bliver de uansvarlige. Man bliver nødt til at uddanne folk i almindelighed til at udvikle godhedens kvalitet for at sætte en stopper for denne uansvarlighed. Hvis folk rent faktisk er uddannet i godhedens kvalitet, kommer de til besindelse i fuldstændig viden om tingene, som de er. Først da bliver folk lykkelige og velstående. Og selv hvis størstedelen af befolkningen ikke er lykkelig og velstående, er der alligevel mulighed for fred og velstand over hele verden, såfremt en vis procentdel af befolkningen udvikler Kṛṣṇa- bevidsthed og bliver situeret i godhedens kvalitet. Men hvis verden på den anden side giver sig hen til lidenskaben og uvidenhedens kvaliteter, kan der aldrig være nogen form for fred eller velstand. I lidenskabens kvalitet bliver mennesker grådige, og deres længsel efter sansenydelse kender ingen grænser. Det kan direkte observeres, at selv om man har penge nok og rigelig med tilgang til sansenydelse, har man stadig hverken lykke eller fred i sindet. Det kan ikke lade sig gøre, for man befinder sig i lidenskabens kvalitet. Hvis man vil være lykkelig, er penge til ingen nytte. Man bliver nødt til at hæve sig til godhedens kvalitet ved at praktisere Kṛṣṇa-bevidsthed. Når man er involveret i lidenskabens kvalitet, er man ikke alene mentalt ulykkelig, men ens profession og beskæftigelse er også meget problematiske. Man er nødt til at udtænke alle mulige planer og intriger for at erhverve sig tilstrækkeligt med penge for at kunne opretholde sin status quo. Dette er alt sammen lidelsesfyldt. Og i uvidenhedens kvalitet bliver folk gale. Ulykkelige over deres situation søger de tilflugt i rusmidler og synker endnu dybere ned i uvidenhed. Deres fremtid i livet ser meget sort ud.