ТЕКСТ 15

TEXT 15

Текст

Text

раджаси пралаям̇ гатва̄
карма-сан̇гиш̣у джа̄яте
татха̄ пралӣнас тамаси
мӯд̣ха-йониш̣у джа̄яте

rajasi pralayaṁ gatvā
karma-saṅgiṣu jāyate
tathā pralīnas tamasi
mūḍha-yoniṣu jāyate

Дума по дума

Synonyms

раджаси – в страст; пралаям – смърт; гатва̄ – като достига; карма-сан̇гиш̣у – в обществото на личности, заети с плодоносни дейности; джа̄яте – се ражда; татха̄ – така; пралӣнах̣ – като умира; тамаси – в невежество; мӯд̣ха-йониш̣у – в животински форми; джа̄яте – се ражда.

rajasi — in passion; pralayam — dissolution; gatvā — attaining; karma-saṅgiṣu — in the association of those engaged in fruitive activities; jāyate — takes birth; tathā — similarly; pralīnaḥ — being dissolved; tamasi — in ignorance; mūḍha-yoniṣu — in animal species; jāyate — takes birth.

Превод

Translation

Когато умре в гун̣ата на страстта, човек се ражда сред личности, заети с плодоносни дейности, а когато умре в гун̣ата на невежеството, се ражда в животинското царство.

When one dies in the mode of passion, he takes birth among those engaged in fruitive activities; and when one dies in the mode of ignorance, he takes birth in the animal kingdom.

Пояснение

Purport

Някои хора остават с впечатлението, че веднъж достигнала човешка форма на живот, душата никога вече няма да пропадне. Това не е вярно. Според този стих, ако човек развие гун̣ата на невежеството, след смъртта си деградира до животинска форма. Оттам той трябва отново да се издигне, следвайки еволюционния процес, за да получи човешка форма на живот. Затова тези, които наистина се отнасят сериозно към човешкия живот, би трябвало да развият гун̣ата на доброто, а след това с помощта на подходящо общуване да преодолеят гун̣ите на материалната природа и да се установят в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е предназначението на човешкия живот. В противен случай няма гаранция, че в следващото си раждане живото същество отново ще бъде човек.

Some people have the impression that when the soul reaches the platform of human life it never goes down again. This is incorrect. According to this verse, if one develops the mode of ignorance, after his death he is degraded to an animal form of life. From there one has to again elevate himself, by an evolutionary process, to come again to the human form of life. Therefore, those who are actually serious about human life should take to the mode of goodness and in good association transcend the modes and become situated in Kṛṣṇa consciousness. This is the aim of human life. Otherwise, there is no guarantee that the human being will again attain to the human status.