Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 11.55

Текст

мат-карма-кр̣н мат-парамо
мад-бхактах̣ санга-варджитах̣
нирваирах̣ сарва-бхӯтеш̣у
ях̣ са ма̄м ети па̄н̣д̣ава

Дума по дума

мат-карма-кр̣т – работи за мен; мат-парамах̣ – като ме приема за Върховния; мат-бхактах̣ – служи ми с преданост; санга-варджитах̣ – освободен от замърсяването на плодоносни дейности и умозрителни разсъждения; нирваирах̣ – без враг; сарва-бхӯтеш̣у – сред всички живи същества; ях̣ – този, който; сах̣ – той; ма̄м – при мен; ети – идва; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у.

Превод

Мой скъпи Арджуна, този, който ми служи с чиста преданост, освободен от замърсяването на плодоносни дейности и умозрителни разсъждения; този, който работи за мен, превърнал ме е във върховна цел на живота си и се отнася приятелски с всички живи същества – той със сигурност идва при мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всеки, който иска да отиде при най-висшата от всички Божествени Личности, на планетата Кр̣ш̣н̣алока в духовното небе, и да бъде интимно свързан с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, трябва да следва начина на действие, посочен от самия Бог. Затова този стих се приема за същността на Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ е книга, предназначена за обусловените души, попаднали в материалния свят с намерение да господстват над природата, без познание за истинския духовен живот. Бхагавад-гӣта̄ ни показва как можем да осъзнаем духовното си съществуване, вечната си връзка с върховната духовна личност, и ни учи как да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Този стих ясно излага метода за постигане на успех в духовната дейност – преданото служене.

А по отношение на работата – човешката енергия трябва да бъде изцяло насочена към дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Както се казва в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.255):

ана̄сактася виш̣ая̄н
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам ваира̄гям учяте

Всяка наша дейност трябва да е свързана с Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича кр̣ш̣н̣а-карма. Може да се извършват най-различни дейности, но без привързаност към резултата; резултатът е единствено за Бога. Например някой се занимава с бизнес, но за да преобразува това занимание в Кр̣ш̣н̣а съзнание, бизнесът трябва да е за Кр̣ш̣н̣а. Щом Кр̣ш̣н̣а е собственик на предприятието, Той би трябвало да се наслаждава на печалбата от него. Ако един бизнесмен има хиляди долари, при необходимост той може да ги даде на Кр̣ш̣н̣а. Това означава да се работи за Кр̣ш̣н̣а. Вместо да строи голяма сграда за собствено сетивно наслаждение, той може да построи хубав храм на Кр̣ш̣н̣а, да постави в него форма на Бога и да организира обожаването му по начин, описан в авторитетните книги за предано служене. Всичко това се нарича кр̣ш̣н̣а-карма. Човек не трябва да се привързва към резултата от работата си, а да го посвещава на Кр̣ш̣н̣а и да приема като праса̄дам остатъците от предложеното. Ако някой построи голяма сграда и постави в нея божествена форма на Кр̣ш̣н̣а, спокойно може да живее там, но трябва да знае, че собственикът на сградата е Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако няма възможност да построи храм, човек може да почиства храма на Кр̣ш̣н̣а. Това е също кр̣ш̣н̣а-карма. Може да се обработва градина. Всеки, който има земя – в Индия дори и бедните имат някаква земя – може да я използва за Кр̣ш̣н̣а, като отглежда цветя и ги предлага на Бога. Добре е да се посади туласӣ; листата на туласӣ са особено ценни и Кр̣ш̣н̣а препоръчва това в Бхагавад-гӣта̄. Патрам пуш̣пам пхалам тоям: Бог би приел листо, цвете, плод или малко вода и това ще го удовлетвори. Тук става дума специално за листа от туласӣ. Достатъчно е да се посади туласӣ и да се полива. По такъв начин дори най-бедният човек може да служи на Кр̣ш̣н̣а. Това са някои примери, които показват как може да се работи за Кр̣ш̣н̣а.

Думата мат парамах̣ се отнася за този, който е приел общуването с Кр̣ш̣н̣а във върховната му обител за крайното съвършенство на живота си. Той не желае да се издига до висши планети като Луната, Слънцето или райските планети, дори до най-висшата планета на тази Вселена – Брахмалока. Това не го привлича. Единственото, към което се стреми, е да се пренесе в духовното небе. И дори там той няма да е доволен от сливане с блестящото сияние брахмаджьоти, защото иска да проникне в най-висшата духовна планета Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана. С пълното си знание за тази планета, той не се интересува от никоя друга. Както посочва думата мат-бхактах̣, той е винаги зает с предано служене, най-вече с деветте главни метода на бхакти: слушане, възхвала, помнене, обожание, служене в лотосовите нозе на Бога, молитва, подчинение, приятелство и отдаване на всичко. Човек може да извършва всичките девет дейности или осем от тях, или седем, или поне една и това със сигурност ще го направи съвършен.

Изразът санга-варджитах̣ е много важен. Общуването с личности, враждебно настроени към Кр̣ш̣н̣а, трябва да се избягва. Срещу Кр̣ш̣н̣а са настроени не само атеистите, но и всички, привлечени от плодоносни дейности и умозрителни разсъждения. Затова чистата форма на преданото служене е описана в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) по следния начин:

аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам бхактир уттама̄

В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ясно посочва, че ако някой се стреми към чисто предано служене, трябва да се освободи от всякакви материални замърсявания. Трябва да прекрати общуването с личности, отдали се на плодоносни дейности и умозрително философстване. Освободен от това нежелано общуване и от замърсяването на материалните желания, той напълно ще се отдаде на знанието за Кр̣ш̣н̣а; това се нарича чисто предано служене. А̄нукӯлася санкалпах̣ пра̄тикӯляся варджанам (Хари-бхакти вила̄са 11.676). Човек трябва да мисли и действа за Кр̣ш̣н̣а с любов, а не с неприязън. Камса бил враг на Кр̣ш̣н̣а. Още от самото раждане на Кр̣ш̣н̣а той кроял планове как да го убие и понеже не успявал, винаги мислел за Кр̣ш̣н̣а. Докато работел, докато се хранел, докато спял, той бил Кр̣ш̣н̣а осъзнат във всяко отношение, но такова Кр̣ш̣н̣а съзнание не е благоприятно. Затова, въпреки денонощните мисли за Кр̣ш̣н̣а, Камса си остава демон и накрая Кр̣ш̣н̣а го убива. Разбира се, всеки, убит от Кр̣ш̣н̣а, веднага постига спасение, но това не е целта на чистия предан. Чистият предан не иска дори спасение. Той не желае да се пренесе дори на най-висшата планета – Голока Вр̣нда̄вана. Неговата единствена цел, където и да се намира, е да служи на Кр̣ш̣н̣а.

Преданият е приятел на всекиго и тук се казва, че той няма врагове (нирваирах̣). Защо? Установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той знае, че само преданото служене може да ни избави от всички житейски проблеми. Той знае това от личен опит и затова иска да въведе тази религиозно-философска система, Кр̣ш̣н̣а съзнание, в човешкото общество. В историята има много примери за предани, рискували живота си, проповядвайки съзнанието за Бога. Предпочитаният пример е Господ Исус Христос. Той е пожертвал живота си за разпространение на Божието съзнание и е бил разпънат на кръст от атеисти. Разбира се, лекомислено е да се смята, че е бил убит. В Индия също има много подобни примери, като Т̣ха̄кура Харида̄са и Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Защо им е такъв риск? Защото те са искали да разпространяват Кр̣ш̣н̣а съзнание, а това е трудно. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае, че ако някой страда, то е защото е забравил вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а. Затова най-голямата полза, която човек може да принесе на обществото, е да освободи ближните си от всички проблеми на материалното съществуване. По такъв начин един чист предан служи на Бога. Можем да си представим колко милостив е Кр̣ш̣н̣а към тези, които му служат и рискуват всичко за него. Няма съмнение, че такива личности ще достигнат най-висшата духовна планета, след като напуснат тялото си.

В заключение: Кр̣ш̣н̣а показва на Арджуна вселенската си форма (която е временно проявление), формата на всепоглъщащото време и дори четириръката форма на Виш̣н̣у. Кр̣ш̣н̣а е източник на всички тези проявления. Неправилно е да се смята, че Кр̣ш̣н̣а е проявление на вселенската вишва-рӯпа или на Виш̣н̣у. Всички форми водят началото си от Кр̣ш̣н̣а. Има стотици и хиляди форми на Виш̣н̣у, но за предания от формите на Кр̣ш̣н̣а е важна само първоначалната му двуръка форма Шя̄масундара. В Брахма самхита̄ се казва, че привързаните с любов и преданост към формата на Кр̣ш̣н̣а Шя̄масундара, винаги го виждат в сърцето си и не виждат нищо друго. И така, важно е да разберем, че формата на Кр̣ш̣н̣а е основна и върховна – това е смисълът на тази единайсета глава.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху единадесета глава на Шрӣмад-Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Вселенската форма“.