Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 11.54

Кр̣ш̣н̣а може да бъде разбран само с метода на всеотдайното предано служене. Той категорично обяснява това в този стих, така че произволните коментатори, опитващи се да разберат Бхагавад-гӣта̄ с метода на размишлението, трябва да знаят, че просто си губят времето. Никой не може да разбере Кр̣ш̣н̣а или това как Той се ражда в четириръка форма, а после изведнъж приема двуръка. Тези неща са трудни за разбиране просто с изучаване на Ведите или с философски размишления. Ето защо тук ясно се казва, че никой не може да го види или да проникне в същността на тези въпроси. И все пак хората с голям опит в изучаване на ведическата литература могат да научат за него по много начини. Има редици правила и предписания и ако някой изобщо иска да разбере Кр̣ш̣н̣а, би трябвало да следва принципите, изложени в авторитетната литература. Той може да се подложи на строги въздържания в съответствие с тези принципи; например да пости на Джанма̄ш̣т̣амӣ, появата на Кр̣ш̣н̣а, както и през двата дни на Ека̄дашӣ (единайсетия ден след новолуние и единайсетия ден след пълнолуние). Що се отнася до благотворителността, ясно е, че тя трябва да се извършва към преданите, които разпространяват философията за Кр̣ш̣н̣а, т.е. Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Кр̣ш̣н̣а съзнание е благословия за човечеството. Бог Чайтаня е оценен от Рӯпа Госва̄мӣ като най-великодушната личност, защото щедро раздава любовта към Кр̣ш̣н̣а, която е много трудно достижима. Така че ако някой даде част от парите си на личности, разпространяващи Кр̣ш̣н̣а съзнание, тази благотворителност е най-висшата в света. А ако някой се обръща към Бога в храма така, както е предписано (в храмовете в Индия винаги има някаква статуя, обикновено на Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а), той получава възможност да напредне чрез това обожание и почит към Върховната Божествена Личност. За начинаещите в преданото служене храмовото обожание е много важно и това се потвърждава в Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23:

Този, който има непоколебима преданост към Върховния Бог и е напътстван от духовен учител, в когото вярва също така непоколебимо, може да види Бога чрез откровение. Не можем да разберем Кр̣ш̣н̣а с умозрителни размишления. Ако не сме обучени и напътствани от истински духовен учител, не е възможно дори да започнем да разбираме Кр̣ш̣н̣а. Думата ту е специално употребена тук, за да подчертае, че други методи не са подходящи; не се препоръчват и няма да донесат успех в разбирането на Кр̣ш̣н̣а.

Личностните форми на Кр̣ш̣н̣а, двуръката и четириръката, са описани като су-дурдаршам – „много трудни за виждане“. Те са напълно различни от временната вселенска форма, показана на Арджуна. Четириръката форма на На̄ра̄ян̣а и двуръката форма на Кр̣ш̣н̣а са вечни и трансцендентални, а вселенската форма е временна. Думите твад анйена на др̣ш̣т̣а-пӯрвам (текст 47) значат, че никой преди Арджуна не е виждал тази вселенска форма; също загатват, че не е необходимо тя да бъде показвана на преданите. Кр̣ш̣н̣а проявява тази форма по молба на Арджуна, така че в бъдеще, когато някой се обяви за инкарнация на Бога, хората биха могли да поискат да им покаже вселенската си форма.

Думата на, употребена няколко пъти в предишния стих, посочва, че удостоверенията за академично образование по ведическа литература не са основание за особена гордост. Необходимо е предано служене на Кр̣ш̣н̣а. Само тогава може да се пишат коментари върху Бхагавад-гӣта̄.

От вселенската си форма Кр̣ш̣н̣а преминава в четириръката форма На̄ра̄ян̣а, а след това в естествената си двуръка форма. Това е доказателство, че както четириръките, така и другите форми, споменати във ведическата литература, са еманации на изначалния двурък Кр̣ш̣н̣а; Той е източникът на всички еманации. Кр̣ш̣н̣а се различава даже от тези форми, да не говорим за някакво безличностно схващане. Що се отнася до четириръките форми на Кр̣ш̣н̣а, дори най-близката до него такава форма (позната като Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в космичния океан и вдишва и издишва безброй вселени), е също експанзия на Върховния Бог. В Брахма сам̇хита̄ (5.48) се казва:

„Маха-виш̣н̣у, в когото влизат безбройните вселени и от когото те отново излизат, докато Той диша, е пълна експанзия на Кр̣ш̣н̣а. Затова обожавам Говинда, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини.“ Следователно трябва да се обожава личната форма на Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност, вечното блаженство и знание. Той е източникът на всички форми на Виш̣н̣у. Той е източникът на всички инкарнации. Той е и изначалната Върховна Личност, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.

Във ведическата литература (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.1) съществува следното твърдение:

„Отдавам смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, който има трансцендентална форма на блаженство, вечност и знание. Почитам го, защото да се разбере Кр̣ш̣н̣а, означава да се разберат Ведите, и следователно Той е върховният духовен учител.“ След това се казва: кр̣ш̣н̣о ваи парамам̇ даиватам – „Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.3). Еко вашӣ сарва-гах̣ кр̣ш̣н̣а ӣд̣ях̣ / еко 'пи сан бахудха̄ йо 'вабха̄ти – „Този Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог и е достоен за обожание. Въпреки че е един, Той се проявява в безброй форми и инкарнации“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.21).

В Брахма сам̇хита̄ (5.1) се казва:

„Върховната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а, чието тяло е вечност, знание и блаженство. Той няма начало, защото е началото на всичко. Той е причината на всички причини.“

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (4.11.4) се казва: ятра̄ватӣрн̣ам̇ кр̣ш̣н̣а̄кхям̇ парам̇ брахма нара̄кр̣ти – „Върховната Абсолютна Истина е личност. Неговото име е Кр̣ш̣н̣а и понякога Той идва на тази Земя“. В Шрӣмад Бха̄гаватам също намираме описание на всички инкарнации на Върховната Божествена Личност; в този списък се появява и името на Кр̣ш̣н̣а. Но там се казва, че този Кр̣ш̣н̣а не е инкарнация на Бога, а е лично изначалният Бог, Върховната Личност (ете ча̄м̇ша кала̄х̣ пум̇сах̣ кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям).

И в Бхагавад-гӣта̄ Бог казва: маттах̣ паратарам̇ на̄нят – „Няма нищо по-висше от моята форма като Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а“. А също и: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – „Аз съм източникът на всички полубогове“. След като разбира Бхагавад-гӣта̄ от Кр̣ш̣н̣а, Арджуна потвърждава това със следните думи: парам̇ брахма парам̇ дха̄ма павитрам̇ парамам̇ бхава̄н – „Сега разбирам напълно, че Ти си Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина, убежището на всичко“. Следователно вселенската форма, представена от Кр̣ш̣н̣а на Арджуна, не е изначалната форма на Бога. Изначална е формата на Кр̣ш̣н̣а. Вселенската форма с хиляди глави и ръце е показана само за да привлече вниманието на тези, които не изпитват любов към Бога.

Вселенската форма не привлича чистите предани, които обичат Бога в разнообразни трансцендентални взаимоотношения. Върховният обменя трансцендентална любов в изначалната си форма на Кр̣ш̣н̣а. Затова за Арджуна, приятелски свързан с Кр̣ш̣н̣а, формата на вселенско проявление не е привлекателна. Нещо повече, тя е плашеща. Арджуна постоянно е придружавал Кр̣ш̣н̣а и е имал трансцендентално зрение; той не е обикновен човек. Затова не е запленен от вселенската форма. Тази форма може да изглежда прекрасна за хора, които искат да се издигнат с плодоносни дейности, но за личности, заети в предано служене, двуръката форма на Кр̣ш̣н̣а е най-скъпа.