ТЕКСТ 1
TEXT 1
Текст
Tekstas
мад-ануграха̄я парамам̇
гухям адхя̄тма-сам̇гитам
ят твайоктам̇ вачас тена
мохо 'ям̇ вигато мама
mad-anugrahāya paramaṁ
guhyam adhyātma-saṁjñitam
yat tvayoktaṁ vacas tena
moho ’yaṁ vigato mama
Дума по дума
Synonyms
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; мат-ануграха̄я – само за да проявиш милост към мен; парамам – върховна; гухям – поверителна тайна; адхя̄тма – духовна; сам̇гитам – по въпроса за; ят – каквито; твая̄ – от теб; уктам – изречени; вачах̣ – думи; тена – с това; мохах̣ – илюзия; аям – тази; вигатах̣ – се разсея; мама – моя.
arjunaḥ uvāca — Arjuna tarė; mat-anugrahāya — tik tam, kad parodytum man palankumą; paramam — aukščiausi; guhyam — slaptingi dalykai; adhyātma — dvasine; saṁjñitam — tema; yat — kurie; tvayā — Tavo; uktam — išsakyti; vacaḥ — žodžiais; tena — jų dėka; mohaḥ — iliuzija; ayam — ši; vigataḥ — išsisklaidė; mama — mano.
Превод
Translation
Арджуна каза: След като изслушах наставленията, които Ти милостиво ми даде във връзка с тези най-поверителни духовни теми, илюзията ми се разсея.
Arjuna tarė: Dabar, kai išklausiau Tavo maloningus pamokymus apie pačius slaptingiausius dvasinius dalykus, mane apėmusi iliuzija išsisklaidė.
Пояснение
Purport
Тази глава разкрива Бог Кр̣ш̣н̣а като причината на всички причини. Той е причина дори за появата на Маха̄-виш̣н̣у, източника на материалните вселени. Кр̣ш̣н̣а не е инкарнация; Той е източникът на всички инкарнации. Това беше подробно обяснено в предходната глава.
KOMENTARAS: Šis skyrius atskleidžia, jog Kṛṣṇa yra visų priežasčių priežastis. Maža to, Jis – priežastis Mahā-Viṣṇu, iš kurio kyla materialios visatos. Kṛṣṇa nėra inkarnacija, Jis – visų inkarnacijų šaltinis. Išsamiai tai aiškina ankstesnis skyrius.
Що се отнася до Арджуна, сега той казва, че заблудата му е изчезнала. Това означава, че вече не приема Кр̣ш̣н̣а просто за обикновено човешко същество или за приятел, а за източник на всичко. Арджуна е много просветен и е щастлив да има толкова велик приятел като Кр̣ш̣н̣а, но не е сигурен, че и другите го възприемат така. За да докаже на всички божествеността на Кр̣ш̣н̣а, в тази глава той го моли да разкрие вселенската си форма. Наистина, вселенската форма на Кр̣ш̣н̣а е плашеща, но Той е толкова милостив, че след като я показва, отново приема изначалната си форма. Арджуна се съгласява с многократно казаното от Бога: говоря всичко това само за твое добро. И признава, че всичко, случило се с него, е по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Сега той е убеден, че Кр̣ш̣н̣а е причината на всички причини и присъства в сърцето на всекиго като Свръхдуша.
O dėl Arjunos, tai jis čia pareiškia, kad jį apėmusi iliuzija išsisklaidė. Taigi jis daugiau nebelaiko Kṛṣṇos paprastu žmogumi, savo draugu, suvokia, kad Kṛṣṇa – visa ko šaltinis. Apšviestas Arjuna džiaugiasi, kad turi tokį draugą – Kṛṣṇą, tačiau mano, kad nors jis ir pripažino Kṛṣṇą visa ko šaltiniu, tačiau kiti gali ir nepripažinti. Taigi norėdamas, kad Kṛṣṇos dieviškumas taptų visiems akivaizdus, Arjuna šiame skyriuje prašo Kṛṣṇos apsireikšti Savo visatos pavidalu. Tiesą sakant, žmogus, išvydęs Kṛṣṇos visatos pavidalą, išsigąsta, kaip išsigando Arjuna, tačiau Kṛṣṇa toks maloningas, kad jį atskleidęs, vėl atsimaino į pirminį Savo pavidalą. Arjuna sutinka su tuo, apie ką jau ne kartą Kṛṣṇos užsiminta: Kṛṣṇa kalba jo paties labui. Taigi Arjuna pripažįsta, kad visa, kas jam nutinka, įvyksta per Kṛṣṇos malonę. Dabar jis įsitikinęs, kad Kṛṣṇa – visų priežasčių priežastis ir glūdi kiekvieno širdyje kaip Supersiela.