ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Описание на адските планети

Двадесет и шеста глава проследява как грешникът се отправя към адските области, където помощниците на Ямара̄джа го подлагат на различни наказания. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (3.27):

пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Глупавият човек смята, че не е подчинен на никакви закони. Той решава, че няма Бог или направляващ принцип и че може да прави каквото си иска. Така се въвлича в различни греховни деяния и съответно живот след живот попада в различни адски условия, за да изтърпи наказанията на природните закони. Основният принцип на неговото страдание е, че той глупаво се мисли за независим, макар да е изцяло подвластен на законите на материалната природа. Тези закони действат поради влиянието на трите гун̣и на природата, затова и дейностите на хората са подвластни на три вида влияние. В зависимост от това какво прави, човек изтърпява различни последици в този или в следващия си живот. Религиозните хора действат различно от атеистите, затова понасят различни последици.

Шукадева Госва̄мӣ изброява следните двайсет и осем области на ада: Та̄мисра, Андхата̄мисра, Раурава, Маха̄раурава, Кумбхӣпа̄ка, Ка̄ласӯтра, Аси-патравана, Сӯкарамукха, Андхакӯпа, Кр̣мибходжана, Сандам̇ша, Татпасӯрми, Ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣ, Ваитаран̣ӣ, Пӯйода, Пра̄н̣ародха, Вишасана, Ла̄ла̄бхакш̣а, Са̄рамея̄дана, Авӣчи, Аях̣па̄на, Кш̣аракардама, Ракш̣оган̣а-бходжана, Шӯлапрота, Дандашӯка, Ават̣а-ниродхана, Паря̄вартана и Сӯчӣмукха.

Човекът, откраднал чужди пари, жена или вещи, отива в ада Та̄мисра. Мъж, който измамва някого и се наслаждава със съпругата му, бива пращан в непоносимия ад Андхата̄мисра. Глупакът, погълнат от телесна житейска представа, който изхранва себе си или своята съпруга и деца чрез насилие над други живи същества, попада в ада Раурава. Там убитите от него животни се раждат като създания, наречени руру и му причиняват нетърпими страдания. Тези, които готвят различни животни и птици, докато са още живи, биват захвърлени от посредниците на Ямара̄джа в ада Кумбхӣпа̄ка, където ги пържат в гореща мазнина. Убиецът на бра̄хман̣а отива в ада Ка̄ласӯтра; там земята е съвършено равна, направена от мед и нагорещена като пещ. Той се пече на тази земя в продължение на много години. Този, който не следва указанията на писанията, а прави всичко на своя глава или следва някакъв измамник, попада в ада Аси-патравана. Държавният служител, погрешно раздавал правосъдие или наказал невинен човек, бива завлечен от помощниците на Ямара̄джа в ада Сӯкарамукха, където безмилостно го пребиват.

Бог е дарил човешкото същество с развито съзнание. Затова то усеща страданието или радостта на другите живи същества. Ала безсъвестният човек е склонен да причинява страдания на другите създания. Помощниците на Ямара̄джа го хвърлят в ада Андхакӯпа, където той получава съответното наказание от своите жертви. Всеки, който не посрещне или не нахрани както трябва госта си, а сам яде до насита, попада в ада Кр̣мибходжана. Там непрекъснато го хапят безброй червеи и насекоми.

Крадецът отива в ада Сандам̇ша. Мъж, влязъл в сексуални връзки с жена, на която не бива да се наслаждава, попада в ада Таптасӯрми. Човек, имащ полови сношения с животни, отива в ада Ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣ. Този, който е роден в аристократично или високопоставено семейство, но не се държи подобаващо, пада в адския канал, пълен с кръв, слуз и урина, наречен река Ваитаран̣ӣ. Този, който живее като животно, отива в ада Пӯйода. Ако някой без разрешение жестоко избива животни в гората, попада в ада Пра̄н̣ародха. Човек, който коли животни в името на религиозни обреди, попада в ада Вишасана. Мъж, принуждаващ съпругата си да пие семенната му течност, бива пратен в ада Ла̄ла̄бхакш̣а. Този, който причинява пожар или отравя някого, се озовава в ада Са̄рамея̄дана. Мъж, изкарващ прехраната си с лъжливи показания, отива в ада Авӣчи.

Пристрастеният към пиене на вино отива в ада Аях̣па̄на. Този, който нарушава нормите на поведение и не отдава необходимата почит на по-висшестоящите, пропада в ада Кш̣а̄ракардама. Този, който принася човешки същества в жертва на Бхайрава, е пратен в ада Ракш̣оган̣а-бходжана. Човек, умъртвяващ домашни животни, се отправя към ада Дандашӯка. Оня, който затваря живо същество в пещера, попада в ада Ават̣а-ниродхана. Ако някой без повод излее гнева си върху свой гост, бива хвърлен в ада Паря̄вартана. Човекът, обезумял от богатството си и дълбоко обзет от мисли как да трупа пари, отива в ада Сӯчӣмукха.

След като описва адските планети, Шукадева Госва̄мӣ посочва как благочестивите хора се издигат до висшата планетарна система, обитавана от полубоговете, и как се връщат на Земята, след като резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят. Накрая той представя вселенската форма на Бога и възхвалява Божиите дела.

ТЕКСТ 1:: Цар Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: Господарю мой, защо живите същества са поставени в различни материални условия? Бъди така добър да ми обясниш това.

ТЕКСТ 2:: Великият мъдрец Шукадева Госва̄мӣ каза: О царю, в материалния свят съществуват три вида дейности – в гун̣ата на доброто, на страстта и на невежеството. Понеже всички хора са повлияни от трите гун̣и на материалната природа, и плодовете от дейността им също се разделят на три. Този, който действа в гун̣ата на доброто, е религиозен и щастлив; този в гун̣ата на страстта го спохождат и щастие, и страдание, а този, който действа под влиянието на невежеството, винаги е злощастен и живее като животно. В зависимост от степента, в която са подвластни на различните природни гун̣и, живите същества достигат различни местоназначения.

ТЕКСТ 3:: С разнородните си благочестиви дейности, човек постига различни условия на райски живот, а действайки греховно, се озовава в разни условия на адски живот. Хората, повлияни от материалната гун̣а на невежеството, се въвличат в неблагочестиви дейности и според степента на своето невежество попадат на различни нива от адското съществуване. Ако някой действа в гун̣ата на невежеството от лудост, полагаемото му се нещастие е най-леко. Ако действа греховно, но знае разликата между благочестиви и неблагочестиви дела, попада в средно жесток ад. А за този, който действа греховно и невежествено поради атеизъм, е отреден най-тежкият адски живот. От незапомнени времена многобройните желания на невежото живо същество го отнасят до хиляди адски планети. Ще се опитам да те запозная с тях, доколкото е възможно.

ТЕКСТ 4:: Цар Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: Господарю, къде се намират адските области: извън вселената, в нейните предели или на различни места на тази планета?

ТЕКСТ 5:: Великият мъдрец Шукадева Госва̄мӣ отговори: Всички адски планети се намират в космическото пространство между трите свята и океана Гарбходака. Те са разположени в южната страна на вселената, под Бхӯ-ман̣д̣ала, малко над водите на океана Гарбходака. Питр̣лока също се намира в тази област между океана Гарбходака и нисшите планетарни системи. Жителите на Питр̣лока, предвождани от Агниш̣ва̄тта̄, медитират в сама̄дхи върху Върховната Божествена Личност, желаейки добруването на техните семейства.

ТЕКСТ 6:: Цар на питӣте е Ямара̄джа – могъщият син на бога на Слънцето. Той живее на Питр̣лока с личните си придружители и бидейки верен на законите, постановени от Върховната Божествена Личност, има посредници, ямадӯтите, които му довеждат всички грешници веднага след смъртта им. След като ги изправят пред него, той отсъжда справедливо според прегрешенията им и ги изпраща на една от многото адски планети за подобаващо наказание.

ТЕКСТ 7:: Някои авторитети твърдят, че адските планети са общо двайсет и една, а други – че са двайсет и осем. Скъпи царю, ще те запозная с техните наименования, форми и характеристики. Имената на различните адски области са следните: Та̄мисра, Андхата̄мисра, Раурава, Маха̄раурава, Кумбхӣпа̄ка, Ка̄ласӯтра, Асипатравана, Сӯкарамукха, Андхакӯпа, Кр̣мибходжана, Сандам̇ша, Таптасӯрми, Ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣ, Ваитаран̣ӣ, Пӯйода, Пра̄н̣ародха, Вишасана, Ла̄ла̄бхакш̣а, Са̄рамея̄дана, Авӣчи, Аях̣па̄на, Кш̣а̄ракардама, Ракш̣оган̣а-бходжана, Шӯлапрота, Дандашӯка, Ават̣а-ниродхана, Паря̄вартана и Сӯчӣмукха. Всички тези планети са предназначени за наказание на живите същества.

ТЕКСТ 8:: Скъпи царю, човекът, който си е присвоил законната жена на друг, децата или парите му, бива хванат от свирепите ямадӯти в мига на смъртта; те го омотават с въжето на времето и го захвърлят в ада Та̄мисра. На тази мрачна планета ямадӯтите измъчват грешника, бият го и силно го ругаят. Той умира от глад и е оставен без капка вода. Така настървените помощници на Ямара̄джа му причиняват непоносими страдания и често грешникът припада от побоищата.

ТЕКСТ 9:: Човек, който коварно е мамил другиго, за да се наслаждава на съпругата и децата му, попада на адската планета Андхата̄мисра. Там неговото положение е като на дърво, отсечено от корен. Дори преди да стигне до Андхата̄мисра, грешното живо същество е подложено на ужасни мъчения. Те са толкова сурови, че то губи разума и зрението си. Ето защо просветените мъдреци наричат този ад Андхата̄мисра.

ТЕКСТ 10:: Този, който се отъждествява с тялото си, работи усилено ден и нощ, за да удовлетворява нуждите си и нуждите на своята съпруга и деца. Докато е изкарвал прехраната на семейството си, той може да е извършвал насилие спрямо други живи същества. В мига на смъртта такъв човек е принуден да се раздели със своето тяло и семейство. Той пропада в ада Раурава, където изтърпява последиците от жестокото си отношение към други създания.

ТЕКСТ 11:: През целия си живот завистливият човек извършва насилие над много живи същества. Затова след смъртта, когато Ямара̄джа го отведе в ада, наранените от него създания се явяват като животни, наречени руру, и му причиняват нетърпими болки. Мъдреците наричат този ад Раурава. Създанията руру, рядкост за този свят, са по-злобни и от змии.

ТЕКСТ 12:: Наказанието в ада Маха̄раурава е неизбежно за този, който поддържа тялото си, наранявайки другите. Там животните руру, наречени кравя̄да, го разкъсват и поглъщат плътта му.

ТЕКСТ 13:: За да поддържат съществуването на тялото и да угодят на езиците си, някои жестокосърдечни хора готвят клетите животни и птици, докато са още живи. Дори човекоядците заклеймяват такива хора. В следващия им живот ямадӯтите ги завличат в ада Кумбхӣпа̄ка, където ги готвят в кипящо масло.

ТЕКСТ 14:: Убиецът на бра̄хман̣а пропада в ада Ка̄ласӯтра, чиято обиколка е сто и тридесет хиляди километра, а земята е направена от мед. Отдолу я нажежава огън, а отгоре я пече палещо слънце – така медната повърхност на тази планета е непоносимо гореща. Убиецът на бра̄хман̣а се мъчи, изгарян отвътре и отвън. Вътрешно е измъчван от глад и жажда, а външно – от знойното слънце и огъня под медната повърхност. Той непрекъснато ляга, сяда, става или тича насам-натам. Принуден е да понася тези страдания толкова хиляди години, колкото са космите по тялото на едно животно.

ТЕКСТ 15:: Ако някой се отклони от пътя на Ведите, без да е сполетян от бедствие, слугите на Ямара̄джа го завличат в ада Аси-патравана, където го шибат с камшици. Той бяга панически от непоносимата болка, но отвсякъде го обграждат палми с остри като саби листа. Така, с изранено тяло, припадайки на всяка крачка, той проплаква в отчаяние: „Какво да правя сега! Как да се спася!“. Такива са страданията на изоставилия общоприетите религиозни норми.

ТЕКСТ 16:: Престъпният цар или държавен служител, който е наказал невинни хора или е налагал телесно наказание на бра̄хман̣а, в следващия си живот бива отнесен от ямадӯтите в ада Сӯкарамукха; там могъщите помощници на Ямара̄джа го премазват, както човек прекършва захарна тръстика, за да изстиска сока ѝ. Греховното живо същество плаче много жалостно и губи съзнание подобно на невинния човек, който понася ненужно наказание. Такъв е резултатът от наказването на праведните.

ТЕКСТ 17:: По замисъла на Върховния Бог нисшите живи същества – буболечки, комари и др. – смучат кръвта на хора и животни. Тези нищожни създания не съзнават, че техните ухапвания причиняват болка. Ала хората от висшите съсловия – бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши – имат развито съзнание и знаят колко болезнено е да бъдеш убит. Просветеният човек несъмнено върши грях, когато умъртвява или измъчва нищожни твари, които нямат чувство за разграничение. Върховният Бог го наказва в ада Андхакӯпа; там го връхлитат птици и зверове, влечуги, комари, въшки, червеи, мухи и всякакви гадини, измъчвани от него през живота му. Те го нападат от всички страни, отнемайки му удоволствието от съня. Лишен от възможността да си почине, грешникът безспирно броди в мрака. Така в Андхакӯпа той се мъчи като създание от нисшите видове.

ТЕКСТ 18:: Човек не е по-добър от гарга, ако не споделя храната си с гостите, старците и децата и вместо това я изяжда сам, или се храни, без да е извършил петте вида жертвени обреди. След смъртта си той попада в най-отблъскващия ад, наречен Кр̣мибходжана. В този ад има езеро, широко 100 000 йоджани (1 300 000 километра), гъмжащо от червеи. Той става един от червеите в това езеро и се храни с другите червеи, които също го изяждат. Докато не изкупи деянията, извършени преди смъртта му, този грешник остава в пъкленото езеро Кр̣мибходжана в продължение на толкова години, колкото йоджани е ширината на езерото.

ТЕКСТ 19:: Скъпи царю, крадецът, ограбил бра̄хман̣а или когото и да е другиго без извънредна нужда, отнемайки неговите скъпоценности и злато, отива в ада Сандам̇ша. Там одират кожата му с нажежени до червено железни топки и щипци и така разкъсват цялото му тяло.

ТЕКСТ 20:: Мъж или жена, встъпили в непозволена сексуална връзка, биват наказани след смъртта от помощниците на Ямара̄джа в ада Таптасӯрми. Там те са бичувани с камшици. Мъжът е насилен да прегръща нажежена до червено статуя на жена, а жената е принудена да прегръща подобна статуя на мъж. Такова е наказанието за прелюбодействие.

ТЕКСТ 21:: Този, който се е отдавал на секс без никакви задръжки – дори с животни – след смъртта си е отнесен в ада Ваджракан̣т̣ака ша̄лмалӣ. В този ад има едно дърво капок, осеяно с шипове, остри като мълнии. Помощниците на Ямара̄джа провесват грешника на дървото и със сила го свличат надолу, така че шиповете да раздерат тялото му.

ТЕКСТ 22:: Човекът, роден в почтено семейство – на кш̣атрии, на царски потомци или държавни служители, – но пренебрегнал задълженията си, отредени от религиозните норми, и потънал в грехове, в мига на смъртта пропада в реката на ада Ваитаран̣ӣ. Тя е като ров, обграждащ ада, и гъмжи от хищни водни животни, които тутакси започват да го разкъсват. Но заради извънредно греховния си живот, той не напуска тялото си. Така непрекъснато си припомня своите прегрешения и ужасно се мъчи в тази река, пълна с изпражнения, урина, гной, кръв, косми, нокти, кости, костен мозък, плът и мазнина.

ТЕКСТ 23:: Безсрамните съпрузи на жени шӯдри от нисш произход живеят като животни и нямат понятие за добро поведение, чистота и порядъчен живот. След смъртта такива хора са хвърлени в ада Пӯйода, в океан, пълен с гной, изпражнения, урина, слуз, слюнка и други подобни. Шӯдрите, които не се коригират, падат в този океан и са принудени да ядат гнусотиите му.

ТЕКСТ 24:: Ако човек от висше съсловие (бра̄хман̣а, кш̣атрия и вайшя) през живота си е обичал да ходи на лов в гората с домашните си кучета, мулета или магарета и ненужно е избивал животни, след смъртта си отива в ада Пра̄н̣ародха. Там помощниците на Ямара̄джа правят от него мишена и го пронизват със стрели.

ТЕКСТ 25:: Този, който цял живот се е гордеел с издигнатото си положение и нехайно е принасял в жертва животни само за да поддържа материален престиж, отива в ада Вишасана. Там помощниците на Ямара̄джа го изтезават нечовешки и накрая го убиват.

ТЕКСТ 26:: Ако неразумен представител на два пъти родените съсловия (бра̄хман̣а, кш̣атрия и вайшя) принуждава своята съпруга да пие спермата му заради похотливото си желание да я държи в подчинение, след смъртта той пропада в ада Ла̄ла̄бхакш̣а. Там го хвърлят в река от семенна течност, която е принуден да пие.

ТЕКСТ 27:: В този свят някои хора са професионални разбойници, които подпалват чужди къщи или отравят стопаните им. Понякога царе или правителствени служители също обират търговците, изнудвайки ги да плащат данъци и по всякакви други начини. След смъртта си такива демони биват хвърлени в ада Са̄рамея̄дана. На тази планета има 720 кучета със зъби, остри като мълнии. По заповед на слугите на Ямара̄джа кучетата лакомо разкъсват и поглъщат тези грешници.

ТЕКСТ 28:: Този, който през живота си е давал лъжливи показания или е лъгал в своята работа и благотворителност, след смъртта бива жестоко наказван от помощниците на Ямара̄джа. Те качват такъв грешник на планина, висока хиляда и триста километра, и го хвърлят с главата надолу в ада Авӣчимат. В този ад няма къде да се скриеш – наоколо има само скали, наподобяващи водни вълни. Там няма вода, затова адът носи името Авӣчимат (безводен). Макар че отново и отново е хвърлян от планината и тялото му се разбива на ситни парченца, грешникът не умира, а продължава да търпи наказанието си.

ТЕКСТ 29:: Всеки бра̄хман̣а и всяка съпруга на бра̄хман̣а, които са пиели алкохол, биват завлечени от помощниците на Ямара̄джа в ада Аях̣па̄на. Този ад очаква и всеки кш̣атрия, вайшя или човек, спазващ обет, който в самозаблудата си пие сома-раса. В Аях̣па̄на помощниците на Ямара̄джа стъпват върху гърдите им и наливат в гърлата им горещо разтопено желязо.

ТЕКСТ 30:: Безсрамният човек с нисш произход, който през живота си надменно е мислел: „Аз съм велик“ и заради това не е оказвал необходимата почит по-високопоставените от него по отношение на потекло, аскетизъм, образование, поведение, каста или духовен сан – той е като мъртвец, макар и жив, а след смъртта му го хвърлят надолу с главата в ада Кш̣а̄ракардама. Там е принуден да търпи нечовешки страдания в ръцете на слугите на Ямара̄джа.

ТЕКСТ 31:: По света има мъже и жени, които в чест на Бхайрава или Бхадра Ка̄лӣ принасят в жертва човешки същества и ядат плътта им. Извършвалите подобни жертвоприношения след смъртта си попадат в царството на Ямара̄джа, където техните жертви са приели образа на ра̄кш̣аси и ги кълцат на парчета с острите си мечове. И както на тоя свят човекоядците са пили кръвта на жертвите си, танцувайки и пеейки ликуващо, така и жертвите им сега с удоволствие пият тяхната кръв и празнуват по същия начин.

ТЕКСТ 32:: Някои хора дават подслон на животни и птици, които търсят закрила в тяхното село или гора, а след като животните повярват, че са покровителствани, те ги пронизват с копия, нанизват ги на въжета и си играят с тях като с кукли, причинявайки им адски болки. След смъртта помощниците на Ямара̄джа пращат такива хора в ада Шӯлапрота, където пробождат телата им с остри като игли шишове. Те се мъчат от глад и жажда, а лешояди, чапли и други птици с остри клюнове се нахвърлят върху тях от всички страни и раздират телата им. Изтерзани, страдалците си припомнят греховните дела, извършени в миналото.

ТЕКСТ 33:: Тези, които през живота си са били като злобни змии, винаги гневни и причиняващи болка на другите живи създания, пропадат в ада Дандашӯка. Скъпи царю, в този ад има змии с по пет или седем глави. Те изяждат грешниците, както змията поглъща мишките.

ТЕКСТ 34:: Тези, които са затваряли други живи същества в тъмни кладенци, хамбари или планински пещери, след смъртта си отиват в ада Ават̣а-ниродхана. Там ги натикват в тъмни кладенци, където те се задушават от отровни изпарения и пушек и жестоко се измъчват.

ТЕКСТ 35:: Стопанин, посрещал гости или посетители с гневен, изпепеляващ поглед, пропада в ада Паря̄вартана. Там със смразяващи очи в него се втренчват лешояди, чапли, гарги и други подобни птици, връхлитат го внезапно и стръвно изкълвават очите му.

ТЕКСТ 36:: Човек, който в този живот се гордее много със своето богатство, постоянно мисли: „Аз съм толкова богат. Кой може да се сравнява с мен?“. Той има изкривено светоусещане и непрекъснато се бои, че някой ще му отнеме имуществото; подозира дори по-старшите от него. Лицето и сърцето му пресъхват от мисълта за загубата на богатството, затова той изглежда като злочест дух. По никакъв начин не може да постигне истинско щастие и не знае що е живот без тревоги. Прегрешенията, в които се въвлича, за да печели пари, да увеличава богатството си и да го пази, го отвеждат в ада Сӯчӣмукха, където представителите на Ямара̄джа за наказание пронизват цялото му тяло с върви, както изкусните тъкачи изработват платно.

ТЕКСТ 37:: Скъпи царю Парӣкш̣ит, във владението на Ямара̄джа има стотици хиляди адски планети. Грешните хора, които споменах – а и всички, които не споменах, – в зависимост от степента на своята неблагочестивост трябва да отидат на тези различни планети. Но благочестивите достигат други планетарни системи, планетите на полубоговете. В крайна сметка и праведните, и грешниците отново се връщат на Земята, след като последиците от техните благочестиви или неблагочестиви дела се изчерпят.

ТЕКСТ 38:: В началото (Втора и Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“) вече ти разкрих как живото същество може да напредне по пътя на освобождението. В Пура̄н̣ите е описано необятното вселенско битие, което е като яйце, разделено на четиринайсет части. Тази необозрима форма е считана за външното тяло на Бога, създадено от неговата енергия и качества. Обикновено я наричат вира̄т̣-рӯпа. Ако някой с голяма вяра чете описанието на тази външна Божия форма, ако слуша за нея или я разяснява на другите, представяйки бха̄гавата-дхарма, Кр̣ш̣н̣а съзнание, той постепенно ще усили предаността и доверието си към духовното съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание. Въпреки че такова съзнание много трудно се развива, следвайки посочения метод, човек може да се пречисти и постепенно да стигне до разбиране на Върховната Абсолютна Истина.

ТЕКСТ 39:: Всеки, който желае освобождение, поел е пътя на освобождението и не е привлечен от обусловения живот, се нарича яти, предан. Такава личност трябва най-напред да обуздае ума си, насочвайки го към вира̄т̣-рӯпа, гигантската вселенска форма на Бога, а после постепенно да разсъждава върху духовната форма на Кр̣ш̣н̣а (сач-чид-а̄нанда-виграха), след като вече е слушал за двете форми. По този начин човек установява съзнанието си в сама̄дхи. И тогава чрез предано служене може да осъзнае духовния облик на Бога, местоназначението за преданите. Така животът му става съвършен.

ТЕКСТ 40:: Скъпи царю, разказах ти за нашата планета Земя и за другите планетарни системи с техните земи (варш̣и), реки и планини. Описах ти небето, океаните, нисшите планетарни системи, посоките на света, адските планети и звездите. Те съставляват вира̄т̣-рӯпа, гигантската материална форма на Бога, върху която пребивават всички живи същества. Така ти обрисувах удивителната необятна шир на външното тяло на Бога.