Шрӣмад бха̄гаватам 5.26.10
Текст
Дума по дума
ях̣ – този, който; ту – но; иха – през живота си; ва̄ – или; етат – това тяло; ахам – аз; ити – така; мама – мое; идам – това; ити – така; бхӯта-дрохен̣а – от жестокост към другите живи същества; кевалам – сам; сва-кут̣умбам – близките му; ева – само; анудинам – ден за ден; прапуш̣н̣а̄ти – поддържа; сах̣ – такъв човек; тат – това; иха – тук; виха̄я – разделя се; сваям – лично; ева – несъмнено; тат – заради този; ашубхена – грях; раураве – Раурава; нипатати – пропада.
Превод
Този, който се отъждествява с тялото си, работи усилено ден и нощ, за да удовлетворява нуждите си и нуждите на своята съпруга и деца. Докато е изкарвал прехраната на семейството си, той може да е извършвал насилие спрямо други живи същества. В мига на смъртта такъв човек е принуден да се раздели със своето тяло и семейство. Той пропада в ада Раурава, където изтърпява последиците от жестокото си отношение към други създания.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам пише:
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума-иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
„Този, който се отъждествява с торбата на тялото, пълна с три елемента (жлъчка, слуз и въздух), който изпитва влечение към близките отношения със съпруга и деца, приема родната си земя за достойна за почит, къпе се в реките по святите места за поклонение, но никога не се възползва от възможността да общува с личности, притежаващи истинско знание – той не е по-добър от крава или магаре“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.84.13). Има две групи хора, погълнати от материалната представа за живота. От невежество човекът от първата група се отъждествява с тялото си, затова по нищо не се различава от животното (са ева го-кхарах̣). Този от втората група обаче не само приема тялото за истинското си аз, но извършва и всевъзможни прегрешения, за да поддържа съществуването му. Той мами всички наред, за да изкара пари за семейството си, и без причина се отнася зложелателно към другите. Такъв човек бива хвърлян в ада Раурава. Ако някой просто приема тялото си за своето аз, както правят животните, той не е толкова грешен. Но ако без причина извършва грехове, за да поддържа тялото си, попада в ада Раурава. Такова е мнението на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура. Животните несъмнено имат телесна представа за живота, но не вършат грехове, за да изхранват себе си, женските и поколението си. Ето защо те не отиват в ада. Но когато човешко същество действа жестоко и мами другите, за да поддържа тялото си, то бива поставено в адски условия.