Skip to main content

ТЕКСТ 13

ТЕКСТ 13

Текст

Текст

унматта-матта-джад̣ават сва-сам̇стха̄м̇
гатася ме вӣра чикитситена
артхах̣ кия̄н бхавата̄ шикш̣итена
стабдха-праматтася ча пиш̣т̣апеш̣ах̣
унматта-матта-джад̣ават сва-сам̇стха̄м̇
гатасйа ме вӣра чикитситена
артхах̣ кийа̄н бхавата̄ ш́икшитена
стабдха-праматтасйа ча пишт̣апешах̣

Дума по дума

Пословный перевод

унматта – лудост; матта – пияница; джад̣а-ват – като идиот; сва-сам̇стха̄м – установен в органично присъщото ни положение; гатася – на този, който е постигнал; ме – на мен; вӣра – о, царю; чикитситена – от наказанието ти; артхах̣ – смисълът или целта; кия̄н – какво; бхавата̄ – от теб; шикш̣итена – научен; стабдха – тъп; праматтася – побъркан човек; ча – също; пиш̣т̣а-пеш̣ах̣ – като мелене на брашно.

унматта — безумцу; матта — пьянице; джад̣а-ват — как тупица; сва-сам̇стха̄м — изначального, естественного положения; гатасйа — того, кто достиг; ме — меня; вӣра — о царь; чикитситена — наказанием; артхах̣ — смысл или цель; кийа̄н — какой; бхавата̄ — тобой; ш́икшитена — образованный; стабдха — безнадежно; праматтасйа — безумного; ча — также; пишт̣а-пешах̣ — перемалывание смолотого.

Превод

Перевод

Скъпи царю, ти ми каза: „Негоднико, нямаш капка разум и си истински невменяем! Но аз хубаво ще те накажа и ще се опомниш“. Бих казал, че макар да приличам на глухоням идиот, аз съм себеосъзната личност. Какво ще спечелиш, като ме накажеш? Ако оценката ти е вярна и аз наистина съм луд, наказанието е безсмислено, както е безсмислено да подкарваш с камшик умрял кон. Не можеш да излекуваш безумеца с наказания.

Ты назвал меня негодяем, полоумным, тупицей и пообещал наказать, чтобы привести в чувство. Да будет тебе известно, о царь, что, хоть я и веду себя как глухонемой и слабоумный, на самом деле я — осознавшая себя душа. Чего ты добьешься, наказывая меня? Даже если, как ты говоришь, я сумасшедший, то наказывать меня — все равно что стегать дохлую лошадь. Никакого толку от этого не будет, ибо наказанием сумасшедшего не вылечишь.

Пояснение

Комментарий

Всеки в този материален свят действа налудничаво под влиянието на измамни внушения, плод на материалната обусловеност. Например крадецът знае, че не е хубаво да се краде, че ще бъде наказан от царя или от Бога, виждал е други крадци, заловени и наказани от полицията, и все пак краде отново и отново. Той си въобразява, че откраднатото ще го направи щастлив. Това е признак на лудост. Независимо от многобройните наказания крадецът не може да се откаже от привичките си;  така че наказанието е безсмислено.

Все обитатели материального мира, словно сумасшедшие, одержимы различными ложными идеями, которые возникли у них под влиянием материальных обстоятельств. Например, вор: он знает, что воровство — грех, знает, что за это его накажет царь или Бог, видит, как ловят и наказывают других воров, — и все равно продолжает воровать. Он внушил себе, что воровство сделает его счастливым. Это верный признак безумия. Сколько бы вора ни наказывали, он не может избавиться от привычки воровать, стало быть, наказанием его не исправишь.