Шрӣмад бха̄гаватам 5.10.13
Текст
гатася ме вӣра чикитситена
артхах̣ кия̄н бхавата̄ шикш̣итена
стабдха-праматтася ча пиш̣т̣апеш̣ах̣
Дума по дума
унматта – лудост; матта – пияница; джад̣а-ват – като идиот; сва-сам̇стха̄м – установен в органично присъщото ни положение; гатася – на този, който е постигнал; ме – на мен; вӣра – о, царю; чикитситена – от наказанието ти; артхах̣ – смисълът или целта; кия̄н – какво; бхавата̄ – от теб; шикш̣итена – научен; стабдха – тъп; праматтася – побъркан човек; ча – също; пиш̣т̣а-пеш̣ах̣ – като мелене на брашно.
Превод
Скъпи царю, ти ми каза: „Негоднико, нямаш капка разум и си истински невменяем! Но аз хубаво ще те накажа и ще се опомниш“. Бих казал, че макар да приличам на глухоням идиот, аз съм себеосъзната личност. Какво ще спечелиш, като ме накажеш? Ако оценката ти е вярна и аз наистина съм луд, наказанието е безсмислено, както е безсмислено да подкарваш с камшик умрял кон. Не можеш да излекуваш безумеца с наказания.
Пояснение
Всеки в този материален свят действа налудничаво под влиянието на измамни внушения, плод на материалната обусловеност. Например крадецът знае, че не е хубаво да се краде, че ще бъде наказан от царя или от Бога, виждал е други крадци, заловени и наказани от полицията, и все пак краде отново и отново. Той си въобразява, че откраднатото ще го направи щастлив. Това е признак на лудост. Независимо от многобройните наказания крадецът не може да се откаже от привичките си; така че наказанието е безсмислено.