ТЕКСТ 1:

Великият мъдрец Маитрея каза на Видура: Успокоени от Божествената Личност, полубоговете се освободиха от всичките си страхове и като се поклониха с почит, се разотидоха по своите планети в райските селения. Тогава Богът, който е самият Сахасрашӣрш̣а̄, се качи на крилете на Гаруд̣а и се отправи към гората Мадхувана, за да види своя слуга Дхрува.

ТЕКСТ 2:

Изведнъж сияйната като мълния форма на Бога, върху която Дхрува Маха̄ра̄джа, постигнал съвършенство в практиката на йога, напълно бе съсредоточил своя ум, изчезна. Това силно смути царския син и го изведе от състоянието му на медитация. Но щом отвори очи, той видя, че пред него стои самата Върховна Божествена Личност в същия облик, в който той я бе съзерцавал в сърцето си.

ТЕКСТ 3:

Когато видя Бога пред себе си, Дхрува Маха̄ра̄джа силно се смути. В израз на благоговение той падна по очи, с тяло, изпънато като пръчка, и целият потъна във вълните на любовта към Върховния. В екстаза си Дхрува не можеше да откъсне поглед от Бога, сякаш искаше да го изпие с очи, да обсипе лотосовите му нозе с целувки и да го притисне в обятията си.

ТЕКСТ 4:

Дхрува Маха̄ра̄джа бе съвсем малко момче, ала искаше да възслави Върховната Божествена Личност с достойни слова. Но понеже нямаше опит, не можа веднага да подреди мислите си. Богът, Върховната Личност, който се намира във всяко сърце, разбра затруднението на Дхрува и от безпричинна милост докосна челото му с раковината си, докато той стоеше пред него с молитвено събрани длани.

ТЕКСТ 5:

И още в същия миг Дхрува Маха̄ра̄джа осъзна съвършено ясно същината на Ведите, разбра Абсолютната Истина и проумя връзката между Върховния и всички живи създания. Следвайки традицията на преданото служене за Върховния Бог, чиято слава не знае граници, Дхрува, който щеше да получи планета, неподлежаща на унищожение дори в мига на гибелта на вселената, започна да отправя към Бога молитви, в които всяка дума бе добре обмислена и съвършена.

ТЕКСТ 6:

Дхрува Маха̄ра̄джа каза: О, Господи мой, Ти си всемогъщ. Ти влезе в мене и пробуди за живот спящите ми сетива – ръцете, нозете, слуха, осезанието, жизнената ми сила и най-важното, моята реч. Затова се покланям пред теб с най-дълбока почит и благоговение.

ТЕКСТ 7:

О, Господи, Ти си единственият върховен, но благодарение на различните си енергии приемаш различни образи в духовния и в материалния свят. С външната си енергия Ти създаваш съвкупната енергия на материалния свят, след което влизаш в творението в облика си на Свръхдуша. Ти си Върховната Личност и чрез временно проявените гун̣и на материалната природа създаваш невиждано многообразие от проявления, както огънят гори с различен пламък и сила според вида и формата на дървата.

ТЕКСТ 8:

Господарю мой, дори Брахма̄ във всичко се подчинява на тебе. В началото на сътворението Ти вложи в сърцето му знание, с чиято помощ той можа да види и да разбере цялата вселена, както човекът, който се пробужда от сън, веднага си спомня за неотложните си дела. Ти си единственото убежище за всички обусловени души, които желаят освобождение, и си приятел на всички несретници. Кой просветен човек със съвършено знание би те забравил дори за миг?

ТЕКСТ 9:

Хората, които те обожават само за да получат в замяна сетивно наслаждение за плътта си, без съмнение се намират под влиянието на твоята илюзорна енергия. Когато се обръщат към теб, Господи, който си способен да изпълниш всички желания и да дариш с освобождение от раждането и от смъртта, глупаците като мене искат сетивни наслади, леснодостъпни дори за обитателите на ада.

ТЕКСТ 10:

О, Господи, трансценденталното блаженство, което човек постига, като медитира върху лотосовите Ти нозе и слуша за твоето величие от чистите предани, е така безгранично, че дори не може да се сравнява с брахма̄нанда – наслаждението, изпитвано от човека, който смята, че е потънал в безличностния Брахман и се е слял с Върховния Бог. И щом дори брахма̄нанда бледнее пред трансценденталното блаженство на преданото служене, какво остава за ефимерните радости на живота в райското царство, който всеки миг може да бъде прекъснат от неумолимия меч на времето? Всеки, който се е издигнал до райските планети, рано или късно отново ще трябва да се върне тук, на Земята.

ТЕКСТ 11:

Дхрува Маха̄ра̄джа продължи: О, безпределни Господи, моля те, благослови ме да общувам с велики предани, които постоянно Ти отдават трансцендентално любовно служене, както неспирно е течението на пълноводната река. Животът на такива възвишени предани е свободен от всякакви замърсявания. Аз знам, че като отдавам предано служене, ще успея да прекося материалното съществуване – океан от невежество, в който бушуват огнените вълни на опасностите. Аз лесно ще го преодолея, защото съм изпълнен с неудържимо желание да слушам повествованията за трансценденталните Ти качества и деяния, които са вечни и непрекъснати.

ТЕКСТ 12:

О, Господи, Ти, чийто пъп е като лотосов цвят, ако човек има щастието да общува с предан, който с цялото си същество копнее за лотосовите Ти нозе и постоянно търси благоуханието им, той се освобождава от привързаността си към материалното тяло и към всичко, което е свързано с него: деца, приятели, дом, богатство, съпруга – към всичко, което е толкова скъпо на материалиста. Нещо повече, той загубва всякакъв интерес към подобни неща.

ТЕКСТ 13:

О, Господи, о, неродени повелителю, аз зная, че различните видове същества – животни, дървета, птици, влечуги, полубогове и човеци – са разпространени навсякъде из вселената, създадена от съвкупната материална енергия. Аз зная, че понякога те са проявени, а друг път – непроявени, но никога досега не съм виждал форма, която би могла да се сравни с тази, която виждам сега. Със своето появяване Ти сложи край на всичките ми съмнения и догадки.

ТЕКСТ 14:

О, Господи, в края на всеки милениум Върховната Божествена Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у разрушава цялата проявена вселена, като я всмуква в корема си. Докато Той лежи в скута на Шеш̣а На̄га, от пъпа му израства златен лотос, върху който се ражда Брахма̄. Аз зная, че Ти си този Върховен Бог, затова Ти отдавам най-смирените си поклони.

ТЕКСТ 15:

О, Господи, нито един стадий на мисловните дейности не може да убегне от твоя неотклонен, всепроникващ трансцендентален взор. Ти си вечно свободен, Ти си неизменяемата Свръхдуша и битието Ти е в чистото добро. Ти си изначалната Божествена Личност, притежаваща шест достояния, и си вечният повелител на трите гун̣и на материалната природа. Ето защо Ти си различен от обикновените живи създания. Приел образа на Бог Виш̣н̣у, Ти поддържаш съществуването на цялата вселена и се наслаждаваш на резултата от всички жертвоприношения, но в същото време винаги стоиш настрана.

ТЕКСТ 16:

О, Господи, в твоя безличностен аспект, аспекта Брахман, винаги присъстват два взаимно изключващи се елемента: знание и невежество. Безбройните Ти енергии постоянно се проявяват в един или в друг вид, но източник на материалното проявление е безличностният Брахман, който е неделим, изначален, неизменен, безкраен и пълен с блаженство. Аз се покланям пред теб с най-дълбоко смирение, защото именно Ти си този безличностен Брахман.

ТЕКСТ 17:

О, Върховни Господи, Ти си най-висшето олицетворение на всички благословии. Затова този, който изцяло се е посветил на предано служене и няма никакви други желания, не би заменил служенето в лотосовите Ти нозе дори за царски трон и за власт над огромно царство. За него обожаването на лотосовите Ти нозе е най-висшето благо. От безпричинна милост Ти се грижиш за мене, неразумния и невеж предан, както кравата се грижи за новороденото си теленце, като го кърми с млякото си и го пази от неприятели.

ТЕКСТ 18:

Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, когато Дхрува Маха̄ра̄джа, чието сърце бе изпълнено само с добри помисли, свърши молитвата си, Богът, Върховната Личност, който е много милостив към своите предани и слуги, се обърна към него със следните приветствени думи.

ТЕКСТ 19:

Божествената Личност каза: О, Дхрува, царски сине, Аз зная за благочестивите обети, които следваш, и за съкровеното желание в сърцето ти. Въпреки че то е много дръзко и труднопостижимо, все пак Аз ще го изпълня. Нека щастието никога не ти изневери!

ТЕКСТОВЕ 20 – 21:

Върховната Божествена Личност продължи: Скъпи Дхрува, ще ти подаря сияйната планета, наричана от хората Полярна звезда. Тя ще остане да съществува дори след унищожението на вселената в края на милениума. Още никой не е царувал на тази планета, обкръжена от всички съзвездия, звезди и планети. Небесните тела се въртят около нея, както воловете обикалят в кръг, за да овършеят житото. Звездите, населявани от велики мъдреци като Дхарма, Агни, Кашяпа и Шукра, обикалят около тази планета с дясната си страна към нея. Полярната звезда ще продължи да съществува дори след гибелта на всички други планети.

ТЕКСТ 22:

Когато баща ти се оттегли в гората и предостави на тебе управлението на царството, ти ще царуваш над целия свят в продължение на трийсет и шест хиляди години, но сетивата ти ще запазят сегашната си сила и младост. Ти никога няма да остарееш.

ТЕКСТ 23:

Богът продължи: След известно време брат ти Уттама ще отиде в гората на лов и увлечен от ловната страст, ще бъде убит. Втората ти майка, Суручи, ще обезумее от отчаяние при смъртта на сина си и ще отиде да го търси в гората, но ще бъде застигната от горски пожар.

ТЕКСТ 24:

Богът продължи: Аз съм сърцето на всички жертвоприношения. Ти ще можеш да извършиш велики жертвени церемонии и да раздадеш щедри пожертвования. По този начин в този си живот ще се наслаждаваш на материално щастие, а когато дойде смъртта, ще ме помниш.

ТЕКСТ 25:

Божествената Личност продължи: Скъпи Дхрува, когато материалният живот в сегашното ти тяло изтече, ти ще отидеш на моята планета, която е почитана от обитателите на всички планетни системи. Тя се намира по-високо от планетите на седемте р̣ш̣и и когато я постигнеш, повече няма да се връщаш в материалния свят.

ТЕКСТ 26:

Великият мъдрец Маитрея каза: След като прие молитвите и поклоните на Дхрува Маха̄ра̄джа и след като му подари своята планета, Бог Виш̣н̣у, възседнал Гаруд̣а, пред погледа на момчето се отправи към личната си обител.

ТЕКСТ 27:

Благодарение на служенето в лотосовите нозе на Върховния Бог Дхрува Маха̄ра̄джа постигна всичко, което желаеше да получи, но въпреки това не се чувстваше много доволен. В такова разположение на духа той тръгна обратно към къщи.

ТЕКСТ 28:

Шрӣ Видура попита: Скъпи бра̄хман̣е, да бъде постигнато жилището на Бога, е изключително трудно. Човек може да се издигне до него само чрез чисто предано служене, защото единствено то може да удовлетвори благия и всемилостив Бог. Дхрува Маха̄ра̄джа успял да постигне тази цел за един-единствен живот, понеже бил изключително мъдър и добросъвестен. Защо тогава не се чувствал много доволен?

ТЕКСТ 29:

Маитрея отвърна: Грубите думи на мащехата бяха ранили сърцето на Дхрува Маха̄ра̄джа като остри стрели, затова той не можеше да забрави обидата и мислеше за нея, когато определяше целта на своя живот. Той не молеше за освобождение от материалния свят. Но когато благодарение на преданото му служене Върховната Божествена Личност се появи пред него, Дхрува изпита срам заради материалните желания, които бе таил в сърцето си.

ТЕКСТ 30:

Дхрува Маха̄ра̄джа размишляваше: Не е лесно да се подслониш в сянката от лотосовите нозе на Бога – дори великите брахмача̄рӣ, предвождани от Санандана, които практикували аш̣т̣а̄н̇га йога и пребивавали в транс, трябвало да изживеят много, много животи, преди да постигнат убежището на лотосовите му нозе. А аз постигнах същия резултат само за шест месеца, но тъй като мислите ми не бяха свързани с Бога, отново пропаднах.

ТЕКСТ 31:

Уви, бедният аз! Колко съм злочест и нещастен! Постигнах лотосовите нозе на самия Бог, Върховната Личност, който в един миг може да разкъса веригата на многократните раждания и смърти, но от глупост започнах да моля за тленни неща.

ТЕКСТ 32:

Всички полубогове, които обитават висшите планетни системи, са принудени отново да слизат на низшите планети. Изпълнени със завист, те не можеха да се примирят с мисълта, че благодарение на преданото си служене аз ще се издигна до Вайкун̣т̣халока, затова помрачиха интелигентността ми и аз не можах да извлека истинска полза от наставленията на мъдреца На̄рада и да приема благословията му.

ТЕКСТ 33:

Дхрува Маха̄ра̄джа каза с болка: Аз бях обсебен от илюзорната енергия и спях в прегръдките ѝ, без да познавам истината. Зрението ми бе заслепено от двойствености и затова гледах на брат си като на съперник, а сърцето ми се късаше от мъка, защото, заблуден, мислех: „Те са ми врагове“.

ТЕКСТ 34:

Да бъде спечелена благосклонността на Върховната Божествена Личност, е изключително трудно, но въпреки че успях да удовлетворя Свръхдушата на цялата вселена, аз молих Бога само за безполезни неща. Всичко, което направих, може да се сравни с опит да бъде излекуван човек, който вече е мъртъв. О, вижте колко съм злочест! Въпреки че срещнах самия Върховен Бог, който може да прекъсне веригата на раждането и на смъртта, аз го молих да си остана в същото положение.

ТЕКСТ 35:

Заради пълна глупост и от липса на благочестиви дейности аз поисках от Бога материално величие, слава и благоденствие, въпреки че Той ми предложи да му отдавам лично служене. Аз съм като бедняка, който спечелил разположението на великия император и когато императорът му предложил да изпълни всичките му желания, от глупост той поискал само шепа изпочупени оризови зърна.

ТЕКСТ 36:

Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, хората като тебе, които са чисти предани, подслонили се при лотосовите нозе на Мукунда (Върховната Божествена Личност, която дарява освобождение), и които винаги жадуват за нектара на тези лотосови нозе, намират пълно удовлетворение в служенето на лотосовите нозе на Бога. Те винаги се чувстват доволни и затова никога не молят Бога за материални блага.

ТЕКСТ 37:

Когато цар Утта̄напа̄да чу, че синът му Дхрува се завръща у дома, той не повярва на ушите си. Тази вест му се видя невероятна като новината за възкръсването на мъртвец. Той се мислеше за най-окаяния грешник и затова не можеше да повярва, че го е споходило такова щастие.

ТЕКСТ 38:

Макар че не можеше да повярва на думите на вестоносеца, той имаше пълна вяра в онова, което На̄рада, великият мъдрец, му бе казал. Развълнуван от неочакваната новина, от радост царят подари на пратеника скъпа огърлица.

ТЕКСТОВЕ 39 – 40:

Тогава цар Утта̄напа̄да, който изгаряше от нетърпение отново да види лицето на изгубения си син, се качи в колесница, теглена от превъзходни коне и украсена със златен филигран. Придружаван от множество учени бра̄хман̣и, от всички старши членове на рода, от придворни, министри и близки приятели, той веднага се отправи към градските порти. Цялото шествие бе съпровождано от празнични звуци на раковини, литаври, флейти и ведически химни, които предвещаваха щастие и успех.

ТЕКСТ 41:

Сунӣти и Суручи, двете царици на цар Утта̄напа̄да, и другият му син, Уттама, също се присъединиха към шествието. Цариците се возеха на покрит паланкин.

ТЕКСТОВЕ 42 – 43:

Когато наближи покрайнините на близката горичка, цар Утта̄напа̄да видя Дхрува Маха̄ра̄джа и бързо слезе от колесницата си. Дълго време той бе чакал сина си и се бе тревожил за него и сега, изпълнен с любов и нежност, се спусна към изгубеното си момче да го прегърне. Дишайки тежко от обзелото го вълнение, царят притисна Дхрува в прегръдките си. Но Дхрува Маха̄ра̄джа вече не беше същият. Докосването до лотосовите нозе на Върховната Божествена личност го бе осветило и пречистило от всички материални замърсявания.

ТЕКСТ 44:

Толкова дълго чакал тази среща, цар Утта̄напа̄да отново и отново вдъхваше аромата на детските коси и обливаше своя син с хладните си сълзи.

ТЕКСТ 45:

Тогава Дхрува Маха̄ра̄джа, най-благородният сред благородните, се поклони в нозете на своя баща и след като отговори на многото му въпроси, сведе глава в нозете на двете си майки.

ТЕКСТ 46:

Щом видя невинното момче в краката си, Суручи, мащехата му, тозчас го вдигна и го взе в прегръдките си. От очите ѝ бликнаха сълзи на нежност и тя го благослови с думите: „Дано живееш дълго, детето ми!“.

ТЕКСТ 47:

Пред този, който благодарение на общуването си с Върховната Божествена Личност е развил трансцендентални качества, с готовност се покланят всички живи създания, както водата сама се стича надолу.

ТЕКСТ 48:

В прилив на любов и нежност двамата братя, Уттама и Дхрува Маха̄ра̄джа, се прегърнаха просълзени и космите по тялото им настръхнаха.

ТЕКСТ 49:

Сунӣти, родната майка на Дхрува Маха̄ра̄джа, притисна до гърдите си нежното тяло на своя син, който ѝ бе по-скъп от нейния собствен живот, и изпита такова щастие, че забрави всичките си горчивини и страдания.

ТЕКСТ 50:

Скъпи Видура, Сунӣти бе майка на велик герой. Сълзите ѝ се смесиха с млякото, което течеше от гърдите ѝ, и обляха цялото тяло на Дхрува Маха̄ра̄джа. Това бе много благоприятен знак.

ТЕКСТ 51:

Обитателите на двореца започнаха да поздравяват и да хвалят царицата: Скъпа царице, любимият ти син се загуби много отдавна, но съдбата бе милостива към теб и сега той се завърна. Той ще се грижи за тебе до края на дните ти и ще сложи край на всичките ти материални страдания.

ТЕКСТ 52:

Скъпа царице, ти сигурно си обожавала Върховния Бог, който спасява преданите си от най-страшната опасност. Хората, които постоянно медитират върху него, преодоляват кръговрата на раждането и на смъртта. Такова съвършенство се постига много трудно.

ТЕКСТ 53:

Мъдрецът Маитрея продължи: Скъпи Видура, царят, който бе много щастлив, че всички славят Дхрува Маха̄ра̄джа, качи него и брат му на гърба на слоница и шествието потегли обратно към столицата, където всички хора възхваляваха щастливия цар.

ТЕКСТ 54:

Целият град бе украсен с бананови дървета, отрупани с плодове и цветове, тук-там се виждаха бетелови палми с разкошни листа и клони. По улиците бяха издигнати арки, които по форма приличаха на акули.

ТЕКСТ 55:

Пред всяка врата горяха светилници и имаше големи делви с вода, които бяха обвити с разноцветни тъкани и украсени с бисерни нанизи, цветни гирлянди и мангови листа.

ТЕКСТ 56:

Многобройните дворци в столицата, градските порти и крепостните стени, и без това много красиви, по случай празника бяха окичени със златна украса. Прекрасните въздушни кораби, които кръжаха над града, и куполите на дворците сияеха ослепително.

ТЕКСТ 57:

Всички дворове, алеи и улици и наблюдателниците край кръстовищата бяха старателно почистени и напръскани със сандалова вода. Из целия град бяха поръсени оризови и ечемичени зърна, които носят благополучие, както и цветя, плодове и много други обредни дарове.

ТЕКСТОВЕ 58 – 59:

Докато Дхрува Маха̄ра̄джа минаваше през града, достойните жени от близките домове излизаха и се трупаха от двете страни на пътя, за да го погледат. Изпълнени с майчинска нежност, те го благославяха, като го посипваха с бели синапени семена, ечемик, млада трева, плодове и цветя и го пръскаха с вода и кисело мляко. Така под звуците на ласкавите им песни Дхрува Маха̄ра̄джа влезе в бащиния си дворец.

ТЕКСТ 60:

Дхрува Маха̄ра̄джа отново заживя в двореца, чиито стени бяха украсени с редки скъпоценни камъни. Обкръжен от любовта и грижите на цар Утта̄напа̄да, той прекарваше своите дни така, както полубоговете живеят в дворците си на висшите планети.

ТЕКСТ 61:

Постелите в двореца бяха меки и белоснежни като млечна пяна. Леглата, направени от слонова кост, бяха инкрустирани със злато, а столовете, креслата, канапетата и другите мебели бяха отляти от чисто злато.

ТЕКСТ 62:

Царският дворец бе заобиколен от мраморни стени, украсени с многочислени мозайки от сапфири и други скъпоценни камъни. Тези мозайки изобразяваха красиви жени, които държат в ръцете си запалени светилници, също от скъпоценни камъни.

ТЕКСТ 63:

Царският дворец бе заобиколен от градини, в които растяха различни дървета, донесени от райските планети. Въздухът в тези градини бе напоен с жуженето на опиянени пчели и с мелодичните песни на птиците, които седяха на двойки по клоните на дърветата.

ТЕКСТ 64:

Изумрудени стълби водеха до езерата, в които растяха разноцветни лотоси и лилии и плуваха лебеди, ка̄ран̣д̣ави, чакрава̄ки, жерави и други редки видове птици.

ТЕКСТ 65:

Когато слушаше за славните деяния на Дхрува Маха̄ра̄джа и лично се убеждаваше във величието му и в авторитета, с който той се ползва сред хората, цар Утта̄напа̄да се чувстваше много щастлив, защото делата на Дхрува бяха наистина изключителни.

ТЕКСТ 66:

Като размисли внимателно, цар Утта̄напа̄да реши, че Дхрува Маха̄ра̄джа вече е достатъчно зрял, за да може да поеме управлението на царството. След като получи съгласието на всичките си министри и се увери в любовта на народа към Дхрува, той го провъзгласи за император на цялата планета Земя.

ТЕКСТ 67:

Понеже виждаше преклонната си възраст и вече мислеше за освобождението на душата си, цар Утта̄напа̄да се оттегли от светските дела и заживя в гората.