Шрӣмад бха̄гаватам 4.9.11
Текст
бхӯя̄д ананта махата̄м амала̄шая̄на̄м
йена̄н̃джасолбан̣ам уру-вясанам̇ бхава̄бдхим̇
неш̣йе бхавад-гун̣а-катха̄мр̣та-па̄на-маттах̣
Дума по дума
бхактим – предано служене; мухух̣ – непрекъснато; правахата̄м – на тези, които извършват; твайи – на теб; ме – мое; прасан̇гах̣ – близко общуване; бхӯя̄т – нека стане; ананта – о, безкрайни; махата̄м – на великите предани; амала-а̄шая̄на̄м – чиито сърца са освободени от материални замърсявания; йена – чрез което; ан̃джаса̄ – лесно; улбан̣ам – страшен; уру – голям; вясанам – изпълнен с опасности; бхава-абдхим – океанът на материалното съществуване; неш̣йе – ще прекося; бхават – твоите; гун̣а – трансцендентални качества; катха̄ – забавления; амр̣та – нектарни, вечни; па̄на – като пия; маттах̣ – опиянен.
Превод
Дхрува Маха̄ра̄джа продължи: О, безпределни Господи, моля те, благослови ме да общувам с велики предани, които постоянно Ти отдават трансцендентално любовно служене, както неспирно е течението на пълноводната река. Животът на такива възвишени предани е свободен от всякакви замърсявания. Аз знам, че като отдавам предано служене, ще успея да прекося материалното съществуване – океан от невежество, в който бушуват огнените вълни на опасностите. Аз лесно ще го преодолея, защото съм изпълнен с неудържимо желание да слушам повествованията за трансценденталните Ти качества и деяния, които са вечни и непрекъснати.
Пояснение
Най-важен момент в думите на Дхрува Маха̄ра̄джа от тази строфа е стремежът му да общува с чисти предани. Трансценденталното предано служене не може да е съвършено и да носи блаженство, ако човек не общува с предани. И точно за да предоставим на хората възможност за такова общуване, ние основахме Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки, който се опитва да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание встрани от това общество, живее в най-дълбока илюзия, защото подобно нещо е невъзможно. Дхрува Маха̄ра̄джа много ясно говори, че ако човек не общува с предани, преданото служене, което отдава, никога няма да стане съвършено и твърде малко ще се различава от материалните дейности. Богът казва: сата̄м̇ прасан̇га̄н мама вӣря-сам̇видо бхаванти хр̣т-карн̣а-раса̄яна̄х̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 3.25.25). Само когато човек общува с чисти предани, думите на Бог Кр̣ш̣н̣а действат с цялото си могъщество и той им се наслаждава със слуха и със сърцето си. Дхрува Маха̄ра̄джа не скрива стремежа си да общува с преданите. Подобно общуване в процеса на преданото служене е като мощното течение на река, която непрекъснато носи водите си към океана. В нашето общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние служим на Кр̣ш̣н̣а ден и нощ. Всяка секунда от времето си ние използваме пълноценно, в служба на Бога. Ша̄стрите наричат това „неспирен поток на преданото служене“.
Философът ма̄я̄ва̄дӣ ще попита: „Добре, общуването с преданите може да ви носи неизказано щастие, но как възнамерявате да прекосите океана на материалното съществуване?“. Дхрува Маха̄ра̄джа отговаря, че това не е никак трудно. Той недвусмислено казва, че ако е опиянен от нектара на повествованията, прославящи Бога, човек лесно може да прекоси този океан. Бхавад-гун̣а-катха̄ – оня, който неуморно слуша за Бога от книги като Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам и Чайтаня чарита̄мр̣та и не може да живее без тях, както пияницата не може да живее без вино, много лесно преодолява невежеството на материалното битие. Океанът от материално невежество понякога е сравняван с бушуващ пожар, но преданият не обръща внимание на неговите стихийни пламъци, защото е изцяло погълнат от преданото служене. Въпреки че материалният свят е като бушуващ пожар, преданият открива в него само блаженство (вишвам̇ пӯрн̣а-сукха̄яте).
Смисълът на тази молитва на Дхрува Маха̄ра̄джа се свежда до това, че преданото служене, извършвано в общуване с преданите, е залог за по-нататъшно усъвършенстване в преданото служене. Единствено чрез предано служене човек може да се издигне до трансценденталната планета Голока Вр̣нда̄вана, на която също няма нищо друго освен предано служене, защото преданото служене в този свят и в духовния свят не се различават помежду си. Преданото служене никога не се променя. Във връзка с това можем да дадем пример с мангото. Дори да не е напълно узрял, плодът на мангото си е манго; когато узрее, той е същият плод, само дето е станал по-вкусен и по-сладък. По аналогичен начин, има предано служене, което се изпълнява според указанията на духовния учител и в съответствие с регулиращите принципи на ша̄стрите, има и предано служене в духовния свят, което се изпълнява в непосредствено общуване с Върховната Божествена Личност. Но и в единия, и в другия случай природата на преданото служене остава еднаква; между двата вида предано служене няма принципна разлика. Разликата между тях е само в това, че в началния си етап преданото служене не е достигнало зрелост, докато във висшия си етап то е зряло и носи по-дълбоко удовлетворение. Човек може да постигне зрелост в преданото служене само в общуване с преданите.