ГЛАВА ДЕВЕТА

Capítulo Nove

Дхрува Маха̄ра̄джа се завръща в двореца

Dhruva Mahārāja Volta para Casa

ТЕКСТ 1:: Великият мъдрец Маитрея каза на Видура: Успокоени от Божествената Личност, полубоговете се освободиха от всичките си страхове и като се поклониха с почит, се разотидоха по своите планети в райските селения. Тогава Богът, който е самият Сахасрашӣрш̣а̄, се качи на крилете на Гаруд̣а и се отправи към гората Мадхувана, за да види своя слуга Дхрува.

VERSO 1:: O grande sábio Maitreya disse a Vidura: Quando os semideuses foram assim tranquilizados pela Personalidade de Deus, eles se livraram de todos os temores e, após prestarem suas reverências, retornaram a seus planetas celestiais. Então, o Senhor, que não é diferente da encarnação Sahasraśīrṣā, montou nas costas de Garuḍa, que O transportou até a floresta Madhuvana para ver Seu servo Dhruva.

ТЕКСТ 2:: Изведнъж сияйната като мълния форма на Бога, върху която Дхрува Маха̄ра̄джа, постигнал съвършенство в практиката на йога, напълно бе съсредоточил своя ум, изчезна. Това силно смути царския син и го изведе от състоянието му на медитация. Но щом отвори очи, той видя, че пред него стои самата Върховна Божествена Личност в същия облик, в който той я бе съзерцавал в сърцето си.

VERSO 2:: A forma do Senhor, que era tão brilhante como o relâmpago e na qual Dhruva Mahārāja, em seu maduro processo ióguico, estava plenamente absorto em meditação, subitamente desapareceu. Assim, Dhruva ficou perturbado, e sua meditação interrompeu-se. Contudo, logo que abriu seus olhos, ele viu a Suprema Personalidade de Deus presente pessoalmente, assim como estivera vendo o Senhor presente em seu coração.

ТЕКСТ 3:: Когато видя Бога пред себе си, Дхрува Маха̄ра̄джа силно се смути. В израз на благоговение той падна по очи, с тяло, изпънато като пръчка, и целият потъна във вълните на любовта към Върховния. В екстаза си Дхрува не можеше да откъсне поглед от Бога, сякаш искаше да го изпие с очи, да обсипе лотосовите му нозе с целувки и да го притисне в обятията си.

VERSO 3:: Quando Dhruva Mahārāja viu seu Senhor bem na sua frente, ficou muitíssimo confuso e ofereceu-Lhe reverências e respeito. Ele caiu esticado perante o Senhor como uma vara e se absorveu em amor a Deus. Dhruva Mahārāja, em êxtase, olhou para o Senhor como se estivesse bebendo o Senhor com os olhos, beijando os pés de lótus do Senhor com a boca e abraçando o Senhor com os braços.

ТЕКСТ 4:: Дхрува Маха̄ра̄джа бе съвсем малко момче, ала искаше да възслави Върховната Божествена Личност с достойни слова. Но понеже нямаше опит, не можа веднага да подреди мислите си. Богът, Върховната Личност, който се намира във всяко сърце, разбра затруднението на Дхрува и от безпричинна милост докосна челото му с раковината си, докато той стоеше пред него с молитвено събрани длани.

VERSO 4:: Embora Dhruva Mahārāja fosse um menininho, ele quis oferecer orações à Suprema Personalidade de Deus em linguagem adequada. Porém, como era inexperiente, não pôde adaptar-se à situação imediatamente. A Suprema Personalidade de Deus, estando no coração de todos, pôde entender a posição incômoda de Dhruva Mahārāja. Por Sua misericórdia imotivada, Ele tocou com Seu búzio a testa de Dhruva Mahārāja, que se encontrava parado diante dele de mãos postas.

ТЕКСТ 5:: И още в същия миг Дхрува Маха̄ра̄джа осъзна съвършено ясно същината на Ведите, разбра Абсолютната Истина и проумя връзката между Върховния и всички живи създания. Следвайки традицията на преданото служене за Върховния Бог, чиято слава не знае граници, Дхрува, който щеше да получи планета, неподлежаща на унищожение дори в мига на гибелта на вселената, започна да отправя към Бога молитви, в които всяка дума бе добре обмислена и съвършена.

VERSO 5:: Nessa altura, Dhruva Mahārāja tornou-se perfeitamente consciente da conclusão védica e compreendeu a Verdade Absoluta e Sua relação com todas as entidades vivas. Segundo a linha do serviço devocional ao Senhor Supremo, cuja fama se espalha amplamente, Dhruva, que no futuro receberia um planeta que não seria jamais aniquilado, mesmo durante o momento da dissolução, ofereceu suas deliberadas e conclusivas orações.

ТЕКСТ 6:: Дхрува Маха̄ра̄джа каза: О, Господи мой, Ти си всемогъщ. Ти влезе в мене и пробуди за живот спящите ми сетива – ръцете, нозете, слуха, осезанието, жизнената ми сила и най-важното, моята реч. Затова се покланям пред теб с най-дълбока почит и благоговение.

VERSO 6:: Dhruva Mahārāja disse: Meu querido Senhor, sois todo-poderoso. Após entrardes em mim, vivificastes todos os meus sentidos adormecidos – minhas mãos, pernas, ouvidos, sentido do tato, força vital e especialmente minha capacidade de falar. Ofereço-Vos minhas respeitosas reverências.

ТЕКСТ 7:: О, Господи, Ти си единственият върховен, но благодарение на различните си енергии приемаш различни образи в духовния и в материалния свят. С външната си енергия Ти създаваш съвкупната енергия на материалния свят, след което влизаш в творението в облика си на Свръхдуша. Ти си Върховната Личност и чрез временно проявените гун̣и на материалната природа създаваш невиждано многообразие от проявления, както огънят гори с различен пламък и сила според вида и формата на дървата.

VERSO 7:: Meu Senhor, sois o Supremo Único, mas, através de Vossas diferentes energias, apareceis de modo diverso nos mundos material e espiritual. Vós criais a energia total do mundo material mediante Vossa potência externa e, após a criação, entrais no mundo material como a Superalma. Sois a Pessoa Suprema e, através dos modos temporários da natureza material, criais variedades de manifestações, assim como o fogo, entrando em madeiras de diferentes qualidades, arde com brilhos variados.

ТЕКСТ 8:: Господарю мой, дори Брахма̄ във всичко се подчинява на тебе. В началото на сътворението Ти вложи в сърцето му знание, с чиято помощ той можа да види и да разбере цялата вселена, както човекът, който се пробужда от сън, веднага си спомня за неотложните си дела. Ти си единственото убежище за всички обусловени души, които желаят освобождение, и си приятел на всички несретници. Кой просветен човек със съвършено знание би те забравил дори за миг?

VERSO 8:: Ó meu amo, o senhor Brahmā é plenamente rendido a Vós. No princípio, Vós lhe destes conhecimento, em virtude do que ele pôde ver e entender todo o universo, assim como alguém que desperta do sono e visualiza seus deveres imediatos. Sois o único refúgio de todas as pessoas que desejam a liberação, e sois o amigo de todos os aflitos. Como, portanto, uma pessoa erudita que tenha conhecimento perfeito pode esquecer-se de Vós em algum momento?

ТЕКСТ 9:: Хората, които те обожават само за да получат в замяна сетивно наслаждение за плътта си, без съмнение се намират под влиянието на твоята илюзорна енергия. Когато се обръщат към теб, Господи, който си способен да изпълниш всички желания и да дариш с освобождение от раждането и от смъртта, глупаците като мене искат сетивни наслади, леснодостъпни дори за обитателите на ада.

VERSO 9:: Pessoas que Vos adoram simplesmente em troca do gozo dos sentidos deste saco de pele estão sem dúvida influenciadas por Vossa energia ilusória. Apesar de terem a Vós, que sois como uma árvore-dos-desejos e sois a causa da liberação do nascimento e da morte, pessoas tolas, tais como eu, desejam Vossas bênçãos para o gozo dos sentidos, que está disponível inclusive para aqueles que vivem em condições infernais.

ТЕКСТ 10:: О, Господи, трансценденталното блаженство, което човек постига, като медитира върху лотосовите Ти нозе и слуша за твоето величие от чистите предани, е така безгранично, че дори не може да се сравнява с брахма̄нанда – наслаждението, изпитвано от човека, който смята, че е потънал в безличностния Брахман и се е слял с Върховния Бог. И щом дори брахма̄нанда бледнее пред трансценденталното блаженство на преданото служене, какво остава за ефимерните радости на живота в райското царство, който всеки миг може да бъде прекъснат от неумолимия меч на времето? Всеки, който се е издигнал до райските планети, рано или късно отново ще трябва да се върне тук, на Земята.

VERSO 10:: Meu Senhor, a bem-aventurança transcendental obtida ao meditar em Vossos pés de lótus ou ao ouvir sobre Vossas glórias da parte de devotos puros é tão ilimitada que está muito além da fase de brahmānanda, na qual a pessoa julga-se imersa no Brahman impessoal como se estivesse una com o Supremo. Uma vez que brahmānanda também é superada pela bem-aventurança transcendental obtida do serviço devocional, o que dizer, então, da bem-aventurança temporária de elevar-se aos planetas celestiais, a qual é destruída pela espada separadora do tempo? Mesmo que alguém se eleve aos planetas celestiais, ele cai no decorrer do tempo.

ТЕКСТ 11:: Дхрува Маха̄ра̄джа продължи: О, безпределни Господи, моля те, благослови ме да общувам с велики предани, които постоянно Ти отдават трансцендентално любовно служене, както неспирно е течението на пълноводната река. Животът на такива възвишени предани е свободен от всякакви замърсявания. Аз знам, че като отдавам предано служене, ще успея да прекося материалното съществуване – океан от невежество, в който бушуват огнените вълни на опасностите. Аз лесно ще го преодолея, защото съм изпълнен с неудържимо желание да слушам повествованията за трансценденталните Ти качества и деяния, които са вечни и непрекъснати.

VERSO 11:: Dhruva Mahārāja continuou: Ó ilimitado Senhor, abençoai-me, por favor, para que eu possa associar-me com os grandes devotos que se ocupam em Vosso transcendental serviço amoroso constantemente, assim como a correnteza do rio flui constantemente. Tais devotos transcendentais estão inteiramente situados em um estado de vida incontaminado. Através do processo de serviço devocional, decerto serei capaz de cruzar o oceano de ignorância da existência material, que está encapelado de ondas de perigos ardentes, semelhantes ao fogo. Isso me será muito fácil, pois estou enlouquecendo com a audição de Vossas qualidades e passatempos transcendentais, que existem eternamente.

ТЕКСТ 12:: О, Господи, Ти, чийто пъп е като лотосов цвят, ако човек има щастието да общува с предан, който с цялото си същество копнее за лотосовите Ти нозе и постоянно търси благоуханието им, той се освобождава от привързаността си към материалното тяло и към всичко, което е свързано с него: деца, приятели, дом, богатство, съпруга – към всичко, което е толкова скъпо на материалиста. Нещо повече, той загубва всякакъв интерес към подобни неща.

VERSO 12:: Ó Senhor que tendes um umbigo de lótus, se acontece de alguém se associar com um devoto cujo coração sempre anseia por Vossos pés de lótus, buscando sempre a fragrância deles, ele não se apega de modo algum ao corpo material, ou, numa relação corpórea, à progênie, a amigos, ao lar, à riqueza e à esposa, que são extremamente queridos por pessoas materialistas. Na verdade, ele não se importa com essas coisas.

ТЕКСТ 13:: О, Господи, о, неродени повелителю, аз зная, че различните видове същества – животни, дървета, птици, влечуги, полубогове и човеци – са разпространени навсякъде из вселената, създадена от съвкупната материална енергия. Аз зная, че понякога те са проявени, а друг път – непроявени, но никога досега не съм виждал форма, която би могла да се сравни с тази, която виждам сега. Със своето появяване Ти сложи край на всичките ми съмнения и догадки.

VERSO 13:: Meu querido Senhor, ó Supremo Não-nascido, sei que as diferentes variedades de entidades vivas, tais como as bestas, árvores, pássaros, répteis, semideuses e seres humanos, espalham-se por todo o universo, o qual é causado pela totalidade da energia material, e sei que às vezes elas se encontram manifestas e outras vezes imanifestas; mas jamais tive experiência da forma suprema que vejo agora, em Vossa pessoa. Agora, toda sorte de métodos de teorização chegou ao fim.

ТЕКСТ 14:: О, Господи, в края на всеки милениум Върховната Божествена Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у разрушава цялата проявена вселена, като я всмуква в корема си. Докато Той лежи в скута на Шеш̣а На̄га, от пъпа му израства златен лотос, върху който се ражда Брахма̄. Аз зная, че Ти си този Върховен Бог, затова Ти отдавам най-смирените си поклони.

VERSO 14:: Meu querido Senhor, ao final de cada milênio, a Suprema Personalidade de Deus Garbhodakaśāyī Viṣṇu dissolve em Seu ventre todas as coisas manifestas dentro do universo. Deitado no colo de Śeṣa Nāga, de Seu umbigo brota uma flor de lótus dourada sobre um caule, e o senhor Brahmā é criado naquele lótus. Posso entender que Vós sois a mesma Divindade Suprema. Portanto, ofereço-Vos minhas respeitosas reverências.

ТЕКСТ 15:: О, Господи, нито един стадий на мисловните дейности не може да убегне от твоя неотклонен, всепроникващ трансцендентален взор. Ти си вечно свободен, Ти си неизменяемата Свръхдуша и битието Ти е в чистото добро. Ти си изначалната Божествена Личност, притежаваща шест достояния, и си вечният повелител на трите гун̣и на материалната природа. Ето защо Ти си различен от обикновените живи създания. Приел образа на Бог Виш̣н̣у, Ти поддържаш съществуването на цялата вселена и се наслаждаваш на резултата от всички жертвоприношения, но в същото време винаги стоиш настрана.

VERSO 15:: Meu Senhor, com Vosso penetrante olhar transcendental, sois a testemunha suprema de todas as fases de atividades intelectuais. Sois eternamente liberado, Vossa existência está situada em bondade pura, e existis como a Superalma, imutável. Vós sois a Personalidade de Deus original, plena de seis opulências, e sois eternamente o mestre dos três modos da natureza material. Deste modo, sois sempre diferente das entidades vivas comuns. Como o Senhor Viṣṇu, mantendes todos os afazeres de todo o universo, apesar do que permaneceis à parte e sois o desfrutador dos resultados de todos os sacrifícios.

ТЕКСТ 16:: О, Господи, в твоя безличностен аспект, аспекта Брахман, винаги присъстват два взаимно изключващи се елемента: знание и невежество. Безбройните Ти енергии постоянно се проявяват в един или в друг вид, но източник на материалното проявление е безличностният Брахман, който е неделим, изначален, неизменен, безкраен и пълен с блаженство. Аз се покланям пред теб с най-дълбоко смирение, защото именно Ти си този безличностен Брахман.

VERSO 16:: Meu querido Senhor, em Vossa manifestação impessoal de Brahman há sempre dois elementos opostos – conhecimento e ignorância. Vossas múltiplas energias manifestam-se continuamente, mas o Brahman impessoal, que é indiviso, original, imutável, ilimitado e bem-aventurado, é a causa da manifestação material. Como sois o mesmo Brahman impessoal, ofereço-Vos minhas respeitosas reverências.

ТЕКСТ 17:: О, Върховни Господи, Ти си най-висшето олицетворение на всички благословии. Затова този, който изцяло се е посветил на предано служене и няма никакви други желания, не би заменил служенето в лотосовите Ти нозе дори за царски трон и за власт над огромно царство. За него обожаването на лотосовите Ти нозе е най-висшето благо. От безпричинна милост Ти се грижиш за мене, неразумния и невеж предан, както кравата се грижи за новороденото си теленце, като го кърми с млякото си и го пази от неприятели.

VERSO 17:: Meu Senhor, ó Senhor Supremo, sois a suprema forma personificada de todas as bênçãos. Portanto, para alguém que se atém a Vosso serviço devocional sem nenhum outro desejo, adorar Vossos pés de lótus é melhor do que se tornar rei e se assenhorear de um reino. Essa é a bênção para quem adora Vossos pés de lótus. Para devotos ignorantes como eu, Vós sois o mantenedor imotivadamente misericordioso, tal qual uma vaca, que cuida do bezerro recém-nascido fornecendo-lhe leite e protegendo-o de quaisquer ataques.

ТЕКСТ 18:: Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, когато Дхрува Маха̄ра̄джа, чието сърце бе изпълнено само с добри помисли, свърши молитвата си, Богът, Върховната Личност, който е много милостив към своите предани и слуги, се обърна към него със следните приветствени думи.

VERSO 18:: O grande sábio Maitreya continuou: Meu querido Vidura, quando Dhruva Mahārāja, que tinha boas intenções em seu coração, terminou sua oração, o Senhor Supremo, a Personalidade de Deus, que é muito bondoso com Seus devotos e servos, congratulou-Se com ele, falando o seguinte.

ТЕКСТ 19:: Божествената Личност каза: О, Дхрува, царски сине, Аз зная за благочестивите обети, които следваш, и за съкровеното желание в сърцето ти. Въпреки че то е много дръзко и труднопостижимо, все пак Аз ще го изпълня. Нека щастието никога не ти изневери!

VERSO 19:: A Personalidade de Deus disse: Meu querido Dhruva, filho do rei, tu executaste votos piedosos, além do que Eu conheço o desejo dentro de teu coração. Embora teu desejo seja muito ambicioso e muito difícil de ser atendido, Eu o realizarei para tua pessoa. Toda a boa fortuna a ti!

ТЕКСТОВЕ 20 – 21:: Върховната Божествена Личност продължи: Скъпи Дхрува, ще ти подаря сияйната планета, наричана от хората Полярна звезда. Тя ще остане да съществува дори след унищожението на вселената в края на милениума. Още никой не е царувал на тази планета, обкръжена от всички съзвездия, звезди и планети. Небесните тела се въртят около нея, както воловете обикалят в кръг, за да овършеят житото. Звездите, населявани от велики мъдреци като Дхарма, Агни, Кашяпа и Шукра, обикалят около тази планета с дясната си страна към нея. Полярната звезда ще продължи да съществува дори след гибелта на всички други планети.

VERSOS 20-21:: A Suprema Personalidade de Deus continuou: Meu querido Dhruva, hei de conceder-te o refulgente planeta conhecido como Estrela Polar, o qual continuará a existir mesmo após a dissolução ao final do milênio. Ninguém jamais governou esse planeta, que está cercado por todos os sistemas solares, planetas e estrelas. Todos os astros no céu gravitam em torno desse planeta, assim como touros giram em volta de uma estaca central com o propósito de moer grãos. Mantendo a Estrela Polar à sua direita, todas as estrelas habitadas pelos grandes sábios, como Dharma, Agni, Kaśyapa e Śukra gravitam em torno desse planeta, que continua a existir mesmo após a destruição de todos os demais.

ТЕКСТ 22:: Когато баща ти се оттегли в гората и предостави на тебе управлението на царството, ти ще царуваш над целия свят в продължение на трийсет и шест хиляди години, но сетивата ти ще запазят сегашната си сила и младост. Ти никога няма да остарееш.

VERSO 22:: Depois que teu pai for para a floresta e conceder-te o encargo de seu reino, governarás o mundo inteiro por trinta e seis mil anos consecutivos, e todos os teus sentidos continuarão tão fortes como o são agora. Jamais envelhecerás.

ТЕКСТ 23:: Богът продължи: След известно време брат ти Уттама ще отиде в гората на лов и увлечен от ловната страст, ще бъде убит. Втората ти майка, Суручи, ще обезумее от отчаяние при смъртта на сина си и ще отиде да го търси в гората, но ще бъде застигната от горски пожар.

VERSO 23:: O Senhor prosseguiu: Em algum momento no futuro, teu irmão, Uttama, caçará na floresta e, enquanto estiver absorto caçando, será morto. Tua madrasta, Suruci, enlouquecendo com a morte de seu filho, sairá à procura dele na floresta, mas será devorada por um incêndio.

ТЕКСТ 24:: Богът продължи: Аз съм сърцето на всички жертвоприношения. Ти ще можеш да извършиш велики жертвени церемонии и да раздадеш щедри пожертвования. По този начин в този си живот ще се наслаждаваш на материално щастие, а когато дойде смъртта, ще ме помниш.

VERSO 24:: O Senhor continuou: Eu sou o coração de todos os sacrifícios. Serás capaz de executar muitos sacrifícios excelentes e também farás grande caridade. Dessa maneira, serás capaz de gozar das bênçãos de felicidade material nesta vida e, no momento de tua morte, serás capaz de lembrar-te de Mim.

ТЕКСТ 25:: Божествената Личност продължи: Скъпи Дхрува, когато материалният живот в сегашното ти тяло изтече, ти ще отидеш на моята планета, която е почитана от обитателите на всички планетни системи. Тя се намира по-високо от планетите на седемте р̣ш̣и и когато я постигнеш, повече няма да се връщаш в материалния свят.

VERSO 25:: A Personalidade de Deus continuou: Meu querido Dhruva, após tua vida material neste corpo, irás ao Meu planeta, que é sempre reverenciado pelos habitantes de todos os demais sistemas planetários. Ele está situado acima dos planetas dos sete ṛṣis, e, tendo ido lá, jamais terás de voltar a este mundo material.

ТЕКСТ 26:: Великият мъдрец Маитрея каза: След като прие молитвите и поклоните на Дхрува Маха̄ра̄джа и след като му подари своята планета, Бог Виш̣н̣у, възседнал Гаруд̣а, пред погледа на момчето се отправи към личната си обител.

VERSO 26:: O grande sábio Maitreya disse: Após ser adorado e honrado por Dhruva Mahārāja, o menino, e após oferecer-lhe Sua morada, o Senhor Viṣṇu, montado em Garuḍa, regressou à Sua morada, enquanto Dhruva Mahārāja O observava.

ТЕКСТ 27:: Благодарение на служенето в лотосовите нозе на Върховния Бог Дхрува Маха̄ра̄джа постигна всичко, което желаеше да получи, но въпреки това не се чувстваше много доволен. В такова разположение на духа той тръгна обратно към къщи.

VERSO 27:: Apesar de ter alcançado o resultado desejado de sua determinação, adorando os pés de lótus do Senhor, Dhruva Mahārāja não estava muito satisfeito. Assim, retornou ele a seu lar.

ТЕКСТ 28:: Шрӣ Видура попита: Скъпи бра̄хман̣е, да бъде постигнато жилището на Бога, е изключително трудно. Човек може да се издигне до него само чрез чисто предано служене, защото единствено то може да удовлетвори благия и всемилостив Бог. Дхрува Маха̄ра̄джа успял да постигне тази цел за един-единствен живот, понеже бил изключително мъдър и добросъвестен. Защо тогава не се чувствал много доволен?

VERSO 28:: Śrī Vidura perguntou: Meu querido brāḥmana, é dificílimo alcançar a morada do Senhor. Ela só pode ser alcançada mediante o serviço devocional puro, que por si só satisfaz o afetuosíssimo e misericordioso Senhor. Dhruva Mahārāja alcançou essa posição em uma só vida e era muito sábio e consciencioso. Por que, então, não estava muito satisfeito?

ТЕКСТ 29:: Маитрея отвърна: Грубите думи на мащехата бяха ранили сърцето на Дхрува Маха̄ра̄джа като остри стрели, затова той не можеше да забрави обидата и мислеше за нея, когато определяше целта на своя живот. Той не молеше за освобождение от материалния свят. Но когато благодарение на преданото му служене Върховната Божествена Личност се появи пред него, Дхрува изпита срам заради материалните желания, които бе таил в сърцето си.

VERSO 29:: Maitreya respondeu: O coração de Dhruva Mahārāja, que fora trespassado pelas flechas das palavras ásperas de sua madrasta, estava muito pesaroso, e assim, quando ele se fixou na meta de sua vida, não se esqueceu do mau comportamento dela. Ele não pediu verdadeira liberação deste mundo material, porém, no final de seu serviço devocional, quando a Suprema Personalidade de Deus apareceu diante dele, Dhruva só fez envergonhar-se das necessidades materiais que tinha em sua mente.

ТЕКСТ 30:: Дхрува Маха̄ра̄джа размишляваше: Не е лесно да се подслониш в сянката от лотосовите нозе на Бога – дори великите брахмача̄рӣ, предвождани от Санандана, които практикували аш̣т̣а̄н̇га йога и пребивавали в транс, трябвало да изживеят много, много животи, преди да постигнат убежището на лотосовите му нозе. А аз постигнах същия резултат само за шест месеца, но тъй като мислите ми не бяха свързани с Бога, отново пропаднах.

VERSO 30:: Dhruva Mahārāja pensou consigo mesmo: Esforçar-se para situar-se à sombra dos pés de lótus do Senhor não é uma tarefa comum, porque mesmo os grandes brahmacārīs encabeçados por Sanandana, que praticaram o aṣṭāṅga-yoga em transe, alcançaram o refúgio dos pés de lótus do Senhor somente após muitíssimos nascimentos. Dentro de seis meses, obtive o mesmo resultado, mas, por pensar diferentemente do Senhor, caí de minha posição.

ТЕКСТ 31:: Уви, бедният аз! Колко съм злочест и нещастен! Постигнах лотосовите нозе на самия Бог, Върховната Личност, който в един миг може да разкъса веригата на многократните раждания и смърти, но от глупост започнах да моля за тленни неща.

VERSO 31:: Ai de mim! Olhai só para mim! Sou tão desventurado. Aproximei-me dos pés de lótus da Suprema Personalidade de Deus, que pode de imediato cortar a corrente da repetição de nascimentos e mortes, mas, ainda assim, devido à minha tolice, orei pedindo coisas perecíveis.

ТЕКСТ 32:: Всички полубогове, които обитават висшите планетни системи, са принудени отново да слизат на низшите планети. Изпълнени със завист, те не можеха да се примирят с мисълта, че благодарение на преданото си служене аз ще се издигна до Вайкун̣т̣халока, затова помрачиха интелигентността ми и аз не можах да извлека истинска полза от наставленията на мъдреца На̄рада и да приема благословията му.

VERSO 32:: Uma vez que todos os semideuses que estão situados no sistema planetário superior terão que descer novamente, todos eles invejam minha elevação a Vaikuṇṭhaloka através do serviço devocional. Esses semideuses intolerantes dissiparam minha inteligência, e somente por essa razão não pude aceitar a bênção genuína das instruções do sábio Nārada.

ТЕКСТ 33:: Дхрува Маха̄ра̄джа каза с болка: Аз бях обсебен от илюзорната енергия и спях в прегръдките ѝ, без да познавам истината. Зрението ми бе заслепено от двойствености и затова гледах на брат си като на съперник, а сърцето ми се късаше от мъка, защото, заблуден, мислех: „Те са ми врагове“.

VERSO 33:: Dhruva Mahārāja lamentou-se: Eu estava sob a influência da energia ilusória – ignorando os fatos verdadeiros, dormia no colo dela. Com visão de dualidade, vi meu irmão como inimigo, e falsamente me lamentei dentro do coração, pensando: “Eles são meus inimigos.”

ТЕКСТ 34:: Да бъде спечелена благосклонността на Върховната Божествена Личност, е изключително трудно, но въпреки че успях да удовлетворя Свръхдушата на цялата вселена, аз молих Бога само за безполезни неща. Всичко, което направих, може да се сравни с опит да бъде излекуван човек, който вече е мъртъв. О, вижте колко съм злочест! Въпреки че срещнах самия Върховен Бог, който може да прекъсне веригата на раждането и на смъртта, аз го молих да си остана в същото положение.

VERSO 34:: É muito difícil satisfazer a Suprema Personalidade de Deus, mas, no meu caso, embora eu tenha satisfeito a Superalma de todo o universo, orei somente por coisas inúteis. Minhas atividades eram exatamente como o tratamento dado a uma pessoa que já está morta. Vede só quão desventurado eu sou, pois, apesar de encontrar o Senhor Supremo, que pode cortar nossa ligação com nascimentos e mortes, orei pelas mesmas condições novamente.

ТЕКСТ 35:: Заради пълна глупост и от липса на благочестиви дейности аз поисках от Бога материално величие, слава и благоденствие, въпреки че Той ми предложи да му отдавам лично служене. Аз съм като бедняка, който спечелил разположението на великия император и когато императорът му предложил да изпълни всичките му желания, от глупост той поискал само шепа изпочупени оризови зърна.

VERSO 35:: Devido a meu estado de completa tolice e falta de atividades piedosas, embora o Senhor me tivesse oferecido Seu serviço pessoal, desejei nome, fama e prosperidade materiais. Meu caso é semelhante ao do homem pobre que, ao satisfazer um grande imperador que queria dar-lhe qualquer coisa que ele pedisse, por ignorância pediu somente alguns grãos quebrados de arroz.

ТЕКСТ 36:: Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, хората като тебе, които са чисти предани, подслонили се при лотосовите нозе на Мукунда (Върховната Божествена Личност, която дарява освобождение), и които винаги жадуват за нектара на тези лотосови нозе, намират пълно удовлетворение в служенето на лотосовите нозе на Бога. Те винаги се чувстват доволни и затова никога не молят Бога за материални блага.

VERSO 36:: O grande sábio Maitreya continuou: Meu querido Vidura, pessoas como tu, que são devotas puras dos pés de lótus de Mukunda [a Suprema Personalidade de Deus, que pode oferecer a liberação] e que vivem apegadas ao mel de Seus pés de lótus, estão sempre satisfeitas servindo aos pés de lótus do Senhor. Em qualquer condição de vida, tais pessoas permanecem satisfeitas e, deste modo, jamais pedem prosperidade material ao Senhor.

ТЕКСТ 37:: Когато цар Утта̄напа̄да чу, че синът му Дхрува се завръща у дома, той не повярва на ушите си. Тази вест му се видя невероятна като новината за възкръсването на мъртвец. Той се мислеше за най-окаяния грешник и затова не можеше да повярва, че го е споходило такова щастие.

VERSO 37:: Quando o rei Uttānapāda ouviu que seu filho Dhruva estava de regresso ao lar, como se estivesse ressuscitando após a morte, ele não pôde depositar sua fé nessa mensagem, pois tinha dúvidas sobre como isso poderia acontecer. Ele se considerava o mais deplorável entre os homens, de maneira que achava que não lhe era possível obter tamanha boa fortuna.

ТЕКСТ 38:: Макар че не можеше да повярва на думите на вестоносеца, той имаше пълна вяра в онова, което На̄рада, великият мъдрец, му бе казал. Развълнуван от неочакваната новина, от радост царят подари на пратеника скъпа огърлица.

VERSO 38:: Embora não pudesse acreditar nas palavras do mensageiro, ele tinha plena fé na palavra do grande sábio Nārada. Assim, ficou muito emocionado com a notícia, e imediatamente ofereceu, com grande satisfação, um colar preciosíssimo ao mensageiro.

ТЕКСТОВЕ 39 – 40:: Тогава цар Утта̄напа̄да, който изгаряше от нетърпение отново да види лицето на изгубения си син, се качи в колесница, теглена от превъзходни коне и украсена със златен филигран. Придружаван от множество учени бра̄хман̣и, от всички старши членове на рода, от придворни, министри и близки приятели, той веднага се отправи към градските порти. Цялото шествие бе съпровождано от празнични звуци на раковини, литаври, флейти и ведически химни, които предвещаваха щастие и успех.

VERSOS 39-40:: Então, o rei Uttānapāda, estando muito ansioso para ver o rosto de seu filho perdido, subiu a uma quadriga puxada por excelentes cavalos e adornada com filigranas douradas. Levando com ele muitos brāhmaṇas eruditos, todas as personalidades mais velhas de sua família, seus funcionários, ministros e amigos imediatos, ele deixou prontamente a cidade. Enquanto o desfile avançava, ouviam-se sons auspiciosos de búzios, tambores, flautas e o canto de mantras védicos para indicar toda a boa fortuna.

ТЕКСТ 41:: Сунӣти и Суручи, двете царици на цар Утта̄напа̄да, и другият му син, Уттама, също се присъединиха към шествието. Цариците се возеха на покрит паланкин.

VERSO 41:: Ambas as rainhas do rei Uttānapāda, Sunīti e Suruci, juntamente com seu outro filho, Uttama, apareceram no desfile. As rainhas estavam sentadas em um palanquim.

ТЕКСТОВЕ 42 – 43:: Когато наближи покрайнините на близката горичка, цар Утта̄напа̄да видя Дхрува Маха̄ра̄джа и бързо слезе от колесницата си. Дълго време той бе чакал сина си и се бе тревожил за него и сега, изпълнен с любов и нежност, се спусна към изгубеното си момче да го прегърне. Дишайки тежко от обзелото го вълнение, царят притисна Дхрува в прегръдките си. Но Дхрува Маха̄ра̄джа вече не беше същият. Докосването до лотосовите нозе на Върховната Божествена личност го бе осветило и пречистило от всички материални замърсявания.

VERSOS 42-43:: Ao ver Dhruva Mahārāja aproximando-se da pequena floresta vizinha, o rei Uttānapāda desceu de sua quadriga, apressado. Por longo tempo, ele ansiara ver seu filho Dhruva, em razão do que, com grande amor e afeição, adiantou-se para abraçar seu filho há muito perdido. Respirando ofegante, o rei o abraçou com ambos os braços. Contudo, Dhruva Mahārāja não era o mesmo de antes: ele estava inteiramente santificado pelo avanço espiritual devido a ter sido tocado pelos pés de lótus da Suprema Personalidade de Deus.

ТЕКСТ 44:: Толкова дълго чакал тази среща, цар Утта̄напа̄да отново и отново вдъхваше аромата на детските коси и обливаше своя син с хладните си сълзи.

VERSO 44:: O reencontro com Dhruva Mahārāja satisfez o desejo há muito acalentado do rei Uttānapāda, e, por essa razão, ele cheirou repetidamente a cabeça de Dhruva e o banhou com torrentes de lágrimas muito frias.

ТЕКСТ 45:: Тогава Дхрува Маха̄ра̄джа, най-благородният сред благородните, се поклони в нозете на своя баща и след като отговори на многото му въпроси, сведе глава в нозете на двете си майки.

VERSO 45:: Então, Dhruva Mahārāja, o principal de todos os nobres, primeiramente ofereceu suas reverências aos pés de seu pai, que o honrou com várias perguntas. Em seguida, prostrou a cabeça aos pés de suas duas mães.

ТЕКСТ 46:: Щом видя невинното момче в краката си, Суручи, мащехата му, тозчас го вдигна и го взе в прегръдките си. От очите ѝ бликнаха сълзи на нежност и тя го благослови с думите: „Дано живееш дълго, детето ми!“.

VERSO 46:: Suruci, a mãe mais nova de Dhruva Mahārāja, vendo que o inocente menino caíra a seus pés, imediatamente o levantou, abraçando-o com suas mãos, e, com lágrimas emocionadas, ela o abençoou com as palavras: “Meu querido menino, que tenhas uma vida longa!”

ТЕКСТ 47:: Пред този, който благодарение на общуването си с Върховната Божествена Личност е развил трансцендентални качества, с готовност се покланят всички живи създания, както водата сама се стича надолу.

VERSO 47:: Todas as entidades vivas prestam honras a quem tem qualidades transcendentais por se relacionar amistosamente com a Suprema Personalidade de Deus, assim como a água flui automaticamente para baixo, por sua própria natureza.

ТЕКСТ 48:: В прилив на любов и нежност двамата братя, Уттама и Дхрува Маха̄ра̄джа, се прегърнаха просълзени и космите по тялото им настръхнаха.

VERSO 48:: Os dois irmãos Uttama e Dhruva Mahārāja também trocaram lágrimas. Eles estavam dominados pelo êxtase de amor e afeição, e, ao se abraçarem, os pelos de seus corpos se arrepiaram.

ТЕКСТ 49:: Сунӣти, родната майка на Дхрува Маха̄ра̄джа, притисна до гърдите си нежното тяло на своя син, който ѝ бе по-скъп от нейния собствен живот, и изпита такова щастие, че забрави всичките си горчивини и страдания.

VERSO 49:: Sunīti, a mãe verdadeira de Dhruva Mahārāja, abraçou o tenro corpo de seu filho, que lhe era mais querido do que sua própria vida, e assim se esqueceu de todo o pesar material, pois estava muito satisfeita.

ТЕКСТ 50:: Скъпи Видура, Сунӣти бе майка на велик герой. Сълзите ѝ се смесиха с млякото, което течеше от гърдите ѝ, и обляха цялото тяло на Дхрува Маха̄ра̄джа. Това бе много благоприятен знак.

VERSO 50:: Meu querido Vidura, Sunīti era a mãe de um grande herói. Suas lágrimas, juntamente com o leite que escorria de seus seios, umedeceram todo o corpo de Dhruva Mahārāja. Isso era um sinal muito auspicioso.

ТЕКСТ 51:: Обитателите на двореца започнаха да поздравяват и да хвалят царицата: Скъпа царице, любимият ти син се загуби много отдавна, но съдбата бе милостива към теб и сега той се завърна. Той ще се грижи за тебе до края на дните ти и ще сложи край на всичките ти материални страдания.

VERSO 51:: Os habitantes do palácio louvaram a rainha: Querida rainha, vosso amado filho estava perdido há muito tempo, mas agora tendes a grande fortuna de tê-lo de volta. Parece, portanto, que vosso filho será capaz de proteger-vos por muitíssimo tempo e dará fim a todas as vossas dores materiais.

ТЕКСТ 52:: Скъпа царице, ти сигурно си обожавала Върховния Бог, който спасява преданите си от най-страшната опасност. Хората, които постоянно медитират върху него, преодоляват кръговрата на раждането и на смъртта. Такова съвършенство се постига много трудно.

VERSO 52:: Querida rainha, deveis ter adorado a Suprema Personalidade de Deus, que liberta Seus devotos do maior perigo. As pessoas que constantemente meditam nEle superam o curso de nascimentos e mortes. Essa perfeição é muito difícil de ser alcançada.

ТЕКСТ 53:: Мъдрецът Маитрея продължи: Скъпи Видура, царят, който бе много щастлив, че всички славят Дхрува Маха̄ра̄джа, качи него и брат му на гърба на слоница и шествието потегли обратно към столицата, където всички хора възхваляваха щастливия цар.

VERSO 53:: O sábio Maitreya continuou: Meu querido Vidura, enquanto todos assim louvavam Dhruva Mahārāja, o rei ficou muito feliz, e sentou Dhruva e seu irmão nas costas de uma elefanta. Então, ele regressou à sua capital, onde foi louvado por homens de todas as classes.

ТЕКСТ 54:: Целият град бе украсен с бананови дървета, отрупани с плодове и цветове, тук-там се виждаха бетелови палми с разкошни листа и клони. По улиците бяха издигнати арки, които по форма приличаха на акули.

VERSO 54:: Toda a cidade estava decorada com colunas de bananeiras contendo cachos de frutas e ramalhetes de flores, e árvores de nozes-de-betel com suas folhas e galhos eram vistas em toda parte. Havia também muitos portões cuja estrutura lembrava a forma de tubarões.

ТЕКСТ 55:: Пред всяка врата горяха светилници и имаше големи делви с вода, които бяха обвити с разноцветни тъкани и украсени с бисерни нанизи, цветни гирлянди и мангови листа.

VERSO 55:: Em cada portão, havia lamparinas acesas e grandes potes d’água decorados com panos de variadas cores, colares de pérolas, guirlandas de flores e folhas de manga.

ТЕКСТ 56:: Многобройните дворци в столицата, градските порти и крепостните стени, и без това много красиви, по случай празника бяха окичени със златна украса. Прекрасните въздушни кораби, които кръжаха над града, и куполите на дворците сияеха ослепително.

VERSO 56:: Na cidade capital, havia muitos palácios, portões urbanos e muros rodeando-a, os quais já eram belíssimos, e, nessa ocasião, todos estavam decorados com ornamentos dourados. As cúpulas dos palácios da cidade cintilavam, assim como as cúpulas dos belos aeroplanos que pairavam sobre ela.

ТЕКСТ 57:: Всички дворове, алеи и улици и наблюдателниците край кръстовищата бяха старателно почистени и напръскани със сандалова вода. Из целия град бяха поръсени оризови и ечемичени зърна, които носят благополучие, както и цветя, плодове и много други обредни дарове.

VERSO 57:: Todos os pátios, alamedas e ruas da cidade, e as sentinelas nos cruzamentos, estavam bem limpos e borrifados com água de sândalo; e grãos auspiciosos, tais como arroz e cevada, e flores, frutas e muitos outros presentes auspiciosos, espalhavam-se por toda a cidade.

ТЕКСТОВЕ 58 – 59:: Докато Дхрува Маха̄ра̄джа минаваше през града, достойните жени от близките домове излизаха и се трупаха от двете страни на пътя, за да го погледат. Изпълнени с майчинска нежност, те го благославяха, като го посипваха с бели синапени семена, ечемик, млада трева, плодове и цветя и го пръскаха с вода и кисело мляко. Така под звуците на ласкавите им песни Дхрува Маха̄ра̄джа влезе в бащиния си дворец.

VERSOS 58-59:: Assim, enquanto Dhruva Mahārāja passava pela estrada, amáveis donas de casa, de todos os cantos da vizinhança, reuniam-se para vê-lo e, com afeição maternal, abençoavam-no, fazendo cair sobre ele uma chuva de sementes de mostarda branca, cevada, coalhada, água, grama tenra, frutas e flores. Dessa maneira, Dhruva Mahārāja, ouvindo os agradáveis cânticos entoados pelas senhoras, entrou no palácio de seu pai.

ТЕКСТ 60:: Дхрува Маха̄ра̄джа отново заживя в двореца, чиито стени бяха украсени с редки скъпоценни камъни. Обкръжен от любовта и грижите на цар Утта̄напа̄да, той прекарваше своите дни така, както полубоговете живеят в дворците си на висшите планети.

VERSO 60:: Dhruva Mahārāja viveu então no palácio de seu pai, cujas paredes eram incrustadas de joias muito preciosas. Seu afetuoso pai cuidava dele com carinho especial, e Dhruva morava naquela casa assim como os semideuses vivem em seus palácios nos sistemas planetários superiores.

ТЕКСТ 61:: Постелите в двореца бяха меки и белоснежни като млечна пяна. Леглата, направени от слонова кост, бяха инкрустирани със злато, а столовете, креслата, канапетата и другите мебели бяха отляти от чисто злато.

VERSO 61:: A roupa de cama do palácio era branca como a espuma do leite e muito macia. As armações de cama eram feitas de marfim com embelezamento de ouro, e as cadeiras, bancos e outros assentos e móveis eram feitos de ouro.

ТЕКСТ 62:: Царският дворец бе заобиколен от мраморни стени, украсени с многочислени мозайки от сапфири и други скъпоценни камъни. Тези мозайки изобразяваха красиви жени, които държат в ръцете си запалени светилници, също от скъпоценни камъни.

VERSO 62:: O palácio do rei era cercado por muros feitos de mármore com muitas gravações feitas de joias preciosas, como safiras, que representavam belas mulheres com brilhantes lamparinas de joias em suas mãos.

ТЕКСТ 63:: Царският дворец бе заобиколен от градини, в които растяха различни дървета, донесени от райските планети. Въздухът в тези градини бе напоен с жуженето на опиянени пчели и с мелодичните песни на птиците, които седяха на двойки по клоните на дърветата.

VERSO 63:: A residência do rei era rodeada por jardins onde havia variedades de árvores trazidas dos planetas celestiais. Naquelas árvores, havia casais de pássaros docemente canoros e abelhas quase enlouquecidas, que faziam um zumbido agradabilíssimo.

ТЕКСТ 64:: Изумрудени стълби водеха до езерата, в които растяха разноцветни лотоси и лилии и плуваха лебеди, ка̄ран̣д̣ави, чакрава̄ки, жерави и други редки видове птици.

VERSO 64:: Havia escadarias de esmeralda que levavam a lagos cheios de flores de lótus de cores diversas e lírios. Além disso, cisnes, kāraṇḍavas, cakravākas, grous e outros pássaros raros semelhantes eram visíveis naqueles lagos.

ТЕКСТ 65:: Когато слушаше за славните деяния на Дхрува Маха̄ра̄джа и лично се убеждаваше във величието му и в авторитета, с който той се ползва сред хората, цар Утта̄напа̄да се чувстваше много щастлив, защото делата на Дхрува бяха наистина изключителни.

VERSO 65:: Ouvindo as gloriosas façanhas de Dhruva Mahārāja e vendo pessoalmente quão influente e grandioso ele era, o santo rei Uttānapāda se sentiu muito satisfeito, pois as atividades de Dhruva eram maravilhosas ao extremo.

ТЕКСТ 66:: Като размисли внимателно, цар Утта̄напа̄да реши, че Дхрува Маха̄ра̄джа вече е достатъчно зрял, за да може да поеме управлението на царството. След като получи съгласието на всичките си министри и се увери в любовта на народа към Дхрува, той го провъзгласи за император на цялата планета Земя.

VERSO 66:: Após a devida ponderação, o rei Uttānapāda entronou Dhruva Mahārāja como imperador deste planeta, vendo que ele estava adequadamente maduro para se encarregar do reino e que seus ministros concordavam com a ideia e os cidadãos também gostavam muito dele.

ТЕКСТ 67:: Понеже виждаше преклонната си възраст и вече мислеше за освобождението на душата си, цар Утта̄напа̄да се оттегли от светските дела и заживя в гората.

VERSO 67:: Após considerar sua idade avançada e deliberar sobre o bem-estar de seu eu espiritual, o rei Uttānapāda desligou-se dos afazeres mundanos e adentrou a floresta.