Шрӣмад бха̄гаватам 4.9.28
Текст
судурлабхам̇ ят парамам̇ падам̇ харер
ма̄я̄винас тач-чаран̣а̄рчана̄рджитам
лабдхва̄пй асиддха̄ртхам иваика-джанмана̄
катхам̇ свам а̄тма̄нам аманята̄ртха-вит
Дума по дума
видурах̣ ува̄ча – Видура продължи; судурлабхам – много рядко; ят – това, което; парамам – е върховното; падам – положение; харех̣ – на Върховната Божествена Личност; ма̄я̄-винах̣ – много благ; тат – неговите; чаран̣а – лотосови нозе; арчана – като обожава; арджитам – осъществи; лабдхва̄ – достигнал; апи – въпреки; асиддха-артхам – неизпълнена; ива – сякаш; ека-джанмана̄ – в рамките на един живот; катхам – защо; свам – собствено; а̄тма̄нам – сърце; аманята – той почувства; артха-вит – много мъдър.
Превод
Шрӣ Видура попита: Скъпи бра̄хман̣е, да бъде постигнато жилището на Бога, е изключително трудно. Човек може да се издигне до него само чрез чисто предано служене, защото единствено то може да удовлетвори благия и всемилостив Бог. Дхрува Маха̄ра̄джа успял да постигне тази цел за един-единствен живот, понеже бил изключително мъдър и добросъвестен. Защо тогава не се чувствал много доволен?
Пояснение
Светецът Видура задава много важен въпрос. Във връзка с него особено значение има думата артха-вит, с която се назовава човекът, способен да прави разлика между истината и илюзията. Артха-вит е синоним на парамахам̇са. Парамахам̇са е този, който обръща внимание само на същината на всичко съществуващо. Както лебедът, на който сме дали разредено мляко, извлича от този разтвор само млякото и оставя водата, така един парамахам̇са приема Върховната Божествена Личност за най-скъпото в своя живот и пренебрегва всички външни, материални неща. Дхрува Маха̄ра̄джа се отнасял именно към тази категория хора и благодарение на решителността си успял да постигне резултата, който желаел, но въпреки това, когато се завръщал у дома си, не се чувствал много доволен.