ТЕКСТ 34
VERSO 34
Текст
Texto
та̄м̇ танум̇ виджаха̄в аджах̣
кан̣т̣акам̇ кан̣т̣акенева
дваям̇ ча̄пӣшитух̣ самам
tāṁ tanuṁ vijahāv ajaḥ
kaṇṭakaṁ kaṇṭakeneva
dvayaṁ cāpīśituḥ samam
Дума по дума
Sinônimos
яя̄ – това, чрез което; ахарат – отне; бхувах̣ – на света; бха̄рам – бреме; та̄м – това; танум – тяло; виджахау – напуснаха; аджах̣ – нероденият; кан̣т̣акам – трън; кан̣т̣акена – с трън; ива – като; дваям – и двата; ча – също; апи – въпреки че; ӣшитух̣ – управлявайки; самам – еднакви.
Превод
Tradução
Върховният нероден, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, принуди потомците на династията Яду да напуснат телата си и така облекчи бремето, легнало върху Земята. Това приличаше на вадене на трън с помощта на друг трън, макар че за този, който прави това, и двата тръна са еднакви.
O supremo não-nascido, o Senhor Śrī Kṛṣṇa, fez com que os membros da dinastia Yadu abandonassem seus corpos e, dessa forma, Ele aliviou o fardo do mundo. Essa ação foi como retirar um espinho com outro espinho, embora ambos sejam a mesma coisa para o controlador.
Пояснение
Comentário
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура изказва предположението, че Шаунака и другите р̣ш̣и в Наимиша̄ран̣я, които слушали Шрӣмад Бха̄гаватам от Сӯта Госва̄мӣ, се огорчили, когато научили, че Я̄давите умрели в безумието на пиянството. За да ги утеши в тази болка, Сӯта Госва̄мӣ ги уверил, че самият Бог е накарал потомците на династията Яду да напуснат телата си, за да облекчат с това бремето, легнало върху Земята. Богът и вечните му придружители се появяват на Земята, за да помогнат на управляващите полубогове да отстранят свръхтовара, който тегне върху нея. Затова Богът наредил на някои от приближените си полубогове да се родят в рода Яду и да служат на великата му мисия. Когато мисията била изпълнена, по волята на Бога полубоговете напуснали материалните си тела, като се избили помежду си в безумието на пиянството. Полубоговете обикновено пият сома-раса, така че алкохолът и пиянството не били нещо непознато за тях. Понякога влечението им към опияняващите средства им създавало големи неприятности. Веднъж синовете на Кувера си навлекли гнева на На̄рада, защото били пияни, но по-късно по милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а възвърнали първоначалния си образ. Тази история можем да намерим в Десета песен. Върховният Бог гледа еднакво и на асурите, и на полубоговете, но полубоговете му се подчиняват, а асурите се обявяват срещу него. Затова аналогията с тръна, който се вади с помощта на друг трън, е съвсем подходяща. Единият трън се е впил в крака на Бога и го безпокои, а другият прави услуга на Бога, като отстранява причинителя на болката. И така, макар че всяко живо същество е неотделима от Бога частица, тези, които безпокоят Бога, се наричат асури, а тези, които доброволно му служат, се наричат деватӣ, полубогове. В материалния свят деватӣте и асурите постоянно враждуват и Богът винаги спасява деватӣте от ръцете на асурите. Но и едните, и другите са подчинени на Бога. Светът е изпълнен с живи същества, които принадлежат към един от двата вида. Мисията на Бога е да закриля деватӣте и да унищожава асурите, когато това се наложи, за доброто както на едните, така и на другите.
SIGNIFICADO—Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura sugere que os ṛṣis, como Śaunaka e outros que estavam ouvindo o Śrīmad-Bhāgavatam da parte de Sūta Gosvāmī, em Naimiṣāraṇya, não ficaram felizes de ouvir sobre a morte dos Yadus na loucura da embriaguez. Para aliviá-los dessa agonia mental, Sūta Gosvāmī assegurou-lhes que o Senhor fez com que os membros da dinastia Yadu abandonassem seus corpos, pelos quais eles tinham que remover o fardo do mundo. O Senhor e Seus associados eternos apareceram sobre a Terra para auxiliar os semideuses administrativos a erradicar o fardo do mundo. Portanto, Ele chamou alguns dos semideuses confidenciais para aparecerem na família Yadu e servi-lO em Sua grande missão. Depois que a missão estava cumprida, os semideuses, pela vontade do Senhor, desvencilharam-se de seus corpos lutando entre si na loucura da embriaguez. Os semideuses estão habituados a tomar a bebida soma-rasa, de modo que o beber do vinho e a intoxicação não são desconhecidos para eles. Às vezes, eles eram postos em apuros por se permitirem a embriaguez. Certa vez, os filhos de Kuvera provocaram a ira de Nārada por estarem embriagados, porém, mais tarde, eles recuperaram suas formas originais pela graça do Senhor Śrī Kṛṣṇa. Encontraremos essa história no décimo canto. Para o Senhor Supremo, tanto os asuras quanto os semideuses são iguais, mas os semideuses são obedientes ao Senhor, ao passo que os asuras não o são. Portanto, o exemplo de tirar um espinho com outro espinho é inteiramente apropriado. Um espinho, que belisca a perna do Senhor, é certamente perturbador para o Senhor, e o outro espinho, que extrai os elementos perturbadores, certamente presta serviço ao Senhor. Assim, embora todo ser vivo seja parte integrante do Senhor, ainda assim alguém que seja um espinho para o Senhor é chamado de asura, e alguém que seja servo voluntário do Senhor é chamado de devatā, ou semideus. No mundo material, os devatās e asuras estão sempre em luta, e os devatās sempre são salvos das mãos dos asuras pelo Senhor. Ambos estão sob o controle do Senhor. O mundo está repleto dos dois tipos de seres vivos, e a missão do Senhor é de sempre proteger os devatās e destruir os asuras, sempre que haja tal necessidade no mundo, e para benefício de ambos.