Шрӣмад бха̄гаватам 1.15.34
Текст
та̄м̇ танум̇ виджаха̄в аджах̣
кан̣т̣акам̇ кан̣т̣акенева
дваям̇ ча̄пӣшитух̣ самам
Дума по дума
яя̄ – това, чрез което; ахарат – отне; бхувах̣ – на света; бха̄рам – бреме; та̄м – това; танум – тяло; виджахау – напуснаха; аджах̣ – нероденият; кан̣т̣акам – трън; кан̣т̣акена – с трън; ива – като; дваям – и двата; ча – също; апи – въпреки че; ӣшитух̣ – управлявайки; самам – еднакви.
Превод
Върховният нероден, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, принуди потомците на династията Яду да напуснат телата си и така облекчи бремето, легнало върху Земята. Това приличаше на вадене на трън с помощта на друг трън, макар че за този, който прави това, и двата тръна са еднакви.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура изказва предположението, че Шаунака и другите р̣ш̣и в Наимиша̄ран̣я, които слушали Шрӣмад Бха̄гаватам от Сӯта Госва̄мӣ, се огорчили, когато научили, че Я̄давите умрели в безумието на пиянството. За да ги утеши в тази болка, Сӯта Госва̄мӣ ги уверил, че самият Бог е накарал потомците на династията Яду да напуснат телата си, за да облекчат с това бремето, легнало върху Земята. Богът и вечните му придружители се появяват на Земята, за да помогнат на управляващите полубогове да отстранят свръхтовара, който тегне върху нея. Затова Богът наредил на някои от приближените си полубогове да се родят в рода Яду и да служат на великата му мисия. Когато мисията била изпълнена, по волята на Бога полубоговете напуснали материалните си тела, като се избили помежду си в безумието на пиянството. Полубоговете обикновено пият сома-раса, така че алкохолът и пиянството не били нещо непознато за тях. Понякога влечението им към опияняващите средства им създавало големи неприятности. Веднъж синовете на Кувера си навлекли гнева на На̄рада, защото били пияни, но по-късно по милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а възвърнали първоначалния си образ. Тази история можем да намерим в Десета песен. Върховният Бог гледа еднакво и на асурите, и на полубоговете, но полубоговете му се подчиняват, а асурите се обявяват срещу него. Затова аналогията с тръна, който се вади с помощта на друг трън, е съвсем подходяща. Единият трън се е впил в крака на Бога и го безпокои, а другият прави услуга на Бога, като отстранява причинителя на болката. И така, макар че всяко живо същество е неотделима от Бога частица, тези, които безпокоят Бога, се наричат асури, а тези, които доброволно му служат, се наричат деватӣ, полубогове. В материалния свят деватӣте и асурите постоянно враждуват и Богът винаги спасява деватӣте от ръцете на асурите. Но и едните, и другите са подчинени на Бога. Светът е изпълнен с живи същества, които принадлежат към един от двата вида. Мисията на Бога е да закриля деватӣте и да унищожава асурите, когато това се наложи, за доброто както на едните, така и на другите.