ТЕКСТ 34
Text 34
Текст
Texto
та̄м̇ танум̇ виджаха̄в аджах̣
кан̣т̣акам̇ кан̣т̣акенева
дваям̇ ча̄пӣшитух̣ самам
tāṁ tanuṁ vijahāv ajaḥ
kaṇṭakaṁ kaṇṭakeneva
dvayaṁ cāpīśituḥ samam
Дума по дума
Palabra por palabra
яя̄ – това, чрез което; ахарат – отне; бхувах̣ – на света; бха̄рам – бреме; та̄м – това; танум – тяло; виджахау – напуснаха; аджах̣ – нероденият; кан̣т̣акам – трън; кан̣т̣акена – с трън; ива – като; дваям – и двата; ча – също; апи – въпреки че; ӣшитух̣ – управлявайки; самам – еднакви.
Превод
Traducción
Върховният нероден, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, принуди потомците на династията Яду да напуснат телата си и така облекчи бремето, легнало върху Земята. Това приличаше на вадене на трън с помощта на друг трън, макар че за този, който прави това, и двата тръна са еднакви.
El Innaciente Supremo, el Señor Śrī Kṛṣṇa, hizo que los miembros de la dinastía Yadu abandonasen sus cuerpos, y de ese modo quitó la carga del mundo. Esta acción fue como sacar una espina con otra, aunque ambas son iguales para el controlador.
Пояснение
Significado
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура изказва предположението, че Шаунака и другите р̣ш̣и в Наимиша̄ран̣я, които слушали Шрӣмад Бха̄гаватам от Сӯта Госва̄мӣ, се огорчили, когато научили, че Я̄давите умрели в безумието на пиянството. За да ги утеши в тази болка, Сӯта Госва̄мӣ ги уверил, че самият Бог е накарал потомците на династията Яду да напуснат телата си, за да облекчат с това бремето, легнало върху Земята. Богът и вечните му придружители се появяват на Земята, за да помогнат на управляващите полубогове да отстранят свръхтовара, който тегне върху нея. Затова Богът наредил на някои от приближените си полубогове да се родят в рода Яду и да служат на великата му мисия. Когато мисията била изпълнена, по волята на Бога полубоговете напуснали материалните си тела, като се избили помежду си в безумието на пиянството. Полубоговете обикновено пият сома-раса, така че алкохолът и пиянството не били нещо непознато за тях. Понякога влечението им към опияняващите средства им създавало големи неприятности. Веднъж синовете на Кувера си навлекли гнева на На̄рада, защото били пияни, но по-късно по милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а възвърнали първоначалния си образ. Тази история можем да намерим в Десета песен. Върховният Бог гледа еднакво и на асурите, и на полубоговете, но полубоговете му се подчиняват, а асурите се обявяват срещу него. Затова аналогията с тръна, който се вади с помощта на друг трън, е съвсем подходяща. Единият трън се е впил в крака на Бога и го безпокои, а другият прави услуга на Бога, като отстранява причинителя на болката. И така, макар че всяко живо същество е неотделима от Бога частица, тези, които безпокоят Бога, се наричат асури, а тези, които доброволно му служат, се наричат деватӣ, полубогове. В материалния свят деватӣте и асурите постоянно враждуват и Богът винаги спасява деватӣте от ръцете на асурите. Но и едните, и другите са подчинени на Бога. Светът е изпълнен с живи същества, които принадлежат към един от двата вида. Мисията на Бога е да закриля деватӣте и да унищожава асурите, когато това се наложи, за доброто както на едните, така и на другите.
Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura sugiere que ṛṣis como Śaunaka y otros, que estaban oyendo a Sūta Gosvāmī narrar el Śrīmad-Bhāgavatam en Naimiṣāraṇya, no se sintieron felices al oír que los Yadus habían muerto en medio de la locura de la embriaguez. Para liberarlos de esa agonía mental, Sūta Gosvāmī les aseguró que el Señor hizo que los miembros de la dinastía Yadu abandonaran sus cuerpos, con lo cual tenían que llevarse la carga del mundo. El Señor y Sus asociados eternos aparecen en la Tierra para ayudar a los semidioses administradores a erradicar la carga del mundo. Por consiguiente, Él mandó llamar a algunos de los semidioses confidentes, para que aparecieran en la familia Yadu y le prestaran servicio a Él en Su gran misión. Después de que la misión se hubo cumplido, los semidioses, por la voluntad del Señor, se deshicieron de sus cuerpos físicos, peleando entre sí en medio de la locura causada por la embriaguez. Los semidioses están acostumbrados a tomar la bebida soma-rasa, y, por lo tanto, el beber vino y embriagarse no son cosas desconocidas para ellos. En algunas ocasiones se vieron en dificultades por entregarse a la bebida. Una vez, los hijos de Kuvera fueron objeto de la ira de Nārada por estar ebrios, pero luego recobraron sus formas originales por la gracia del Señor Śrī Kṛṣṇa. Esta historia la encontraremos en el Décimo Canto. Para el Señor Supremo tanto los asuras como los semidioses son iguales, pero los semidioses obedecen al Señor, mientras que los asuras no lo hacen. Así pues, el ejemplo de sacar una espina con otra es muy idóneo. Una espina, que le causa al Señor molestias en la pierna, es sin duda una perturbación para Él, y la otra espina, que saca a los elementos perturbadores, sin duda que le presta servicio a Él. De modo que, aunque cada ser viviente es una parte integral del Señor, aun así aquel que es una molestia para el Señor recibe el nombre de asura, y aquel que es un servidor voluntario del Señor recibe el nombre de devatā, o semidiós. En el mundo material, los devatās y los asuras siempre se están enfrentando, y el Señor siempre salva a los devatās de las manos de los asuras. Ambos grupos se hallan bajo el control del Señor. El mundo está lleno de dos clases de seres vivientes, y la misión del Señor es siempre la de proteger a los devatās y destruir a los asuras —cuando quiera que haya esa necesidad en el mundo—, y hacerles bien a ambos grupos.