Сломен, Арджуна почти се задушавал и не бил в състояние да отговори както трябва на многобройните въпроси на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, за да потвърди или опровергае предположенията му.

Върховното живо същество има съвършени взаимоотношения с чистите си предани. Шрӣ Арджуна е пример за чист предан на Бога, който има с него приятелска връзка. Взаимоотношенията между тях двамата са пример за най-висша и съвършена дружба. Богът бил не само доброжелател, но и истински благодетел за Арджуна и за да направи взаимоотношенията си с него още по-съвършени, го обвързал с роднинство, като уредил женитбата му със Субхадра̄. Освен всичко друго, Богът се съгласил да стане колесничар на приятеля си Арджуна, за да го защитава от опасностите в сраженията, и бил истински щастлив, когато направил Па̄н̣д̣авите владетели на целия свят. Едно след друго Арджуна си припомнял тези неща и спомените изцяло го погълнали.

В Бхагавад-гӣта̄ (10.41) Богът казва: „Знай, че всички съвършени, красиви и величествени творения са само частица от моето великолепие“. Следователно никой не може да притежава някакво могъщество, колкото и незначително да е то, ако Богът не му го даде. Когато Богът идва на Земята с постоянните си вечноосвободени спътници, Той не само показва божествената си енергия, но и дава на придружаващите го предани енергията, необходима за осъществяване мисията на появяването му. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (4.5) се казва, че Богът и вечните му придружители са идвали на Земята много пъти, но Богът помни тези си различни инкарнации, а спътниците му по неговата върховна воля ги забравят. Богът взема със себе си всичките си придружители и когато напуска Земята. Силата и енергията, с които бил надарен Арджуна, били необходими за изпълняването мисията на Бога. И когато целта била постигната, Арджуна бил лишен от изключителното си могъщество, защото необикновената сила, която удивлявала дори небесните обитатели, вече не му била необходима и не можела да го върне вкъщи, обратно при Бога. Щом Богът може да дарява и да отнема могъществото дори на такъв велик предан като Арджуна или на полубоговете в рая, за обикновените живи същества, които не са нищо в сравнение с тези велики души, е просто смешно да се говори. Затова човек никога не трябва да се възгордява с могъществото, което е заел от Бога. Разумните хора се чувстват задължени на Бога за това, което им е дал, и използват силата си, за да му служат. Той винаги може да си вземе обратно тази мощ, затова най-доброто приложение на богатството и на силата е използването им в служене на Бога.

Всъщност за живото същество няма никой по-скъп от Бога. Богът се разширява в неизброими неотделими частици – сва̄м̇ша и вибхинна̄м̇ша. Парама̄тма̄ е част от Бога, спадаща към категорията на сва̄м̇ша, а живите същества са вибхинна̄м̇ша. Както живото същество е главната движеща сила в материалното тяло и без него тялото няма никаква стойност, така без Парама̄тма̄ живото същество не може да съществува. По същия начин Брахман и Парама̄тма̄ нямат локус станди* без Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е обяснено изчерпателно в Бхагавад-гӣта̄. Всички тези са обвързани помежду си, взаимнозависими фактори; така в крайна сметка Богът е сумум бонум, следователно жизненият принцип на всичко.

*локус станди (лат.) – опорна точка (Б. пр.)

Драупадӣ била най-красивата дъщеря на цар Друпада и когато била девойка, почти всички принцове копнеели за ръката ѝ. Но Друпада Маха̄ра̄джа решил да даде дъщеря си на Арджуна и на никой друг, затова прибягнал до хитрост. Той окачил от тавана една риба, заслонена от едно колело. Условието било принцовете да се опитат да уцелят очите на рибата през колелото, но без да гледат в мишената. На пода бил поставен съд с вода, в който се отразявали рибата и колелото и кандидатите трябвало да се прицелват, като гледат трепкащото отражение на мишената в съда. Маха̄ра̄джа Друпада знаел, че само Арджуна и може би Карн̣а са в състояние да се справят с тези условия. Но той искал да даде дъщеря си единствено на Арджуна. Когато Дхр̣ш̣т̣адюмна, братът на Драупадӣ, представил всички принцове на порасналата си сестра, Карн̣а също бил сред тях. Но Драупадӣ тактично го отстранила като съперник на Арджуна, предавайки чрез брат си Дхр̣ш̣т̣адюмна, че няма да приеме никой, който е по-низш от кш̣атрия. Вайшите и шӯдрите стоят по-долу от кш̣атриите, а се знаело, че Карн̣а е син на дърводелец, на шӯдра. Под такъв предлог Драупадӣ отхвърлила Карн̣а. Всички останали изумени, когато Арджуна, преоблечен като беден бра̄хман̣а, уцелил тази толкова трудна мишена. Принцовете, и най-вече Карн̣а, с ожесточение го нападнали, но както обикновено, благодарение на милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а той извоювал бляскава победа в битката с принцовете и получил скъпоценната ръка на Кр̣ш̣н̣а̄, Драупадӣ. Сега, когато Богът вече го нямало, Арджуна тъгувал, като си припомнял тази случка, защото цялата си сила дължал единствено на могъществото на Бога.

Демонът Мая Да̄нава живеел в гората Кха̄н̣д̣ава и когато тя била подпалена, той се обърнал към Арджуна за помощ. Арджуна му спасил живота и демонът се почувствал много задължен. Той се отплатил, като построил на Па̄н̣д̣авите необикновена сграда за съвещания, която предизвикала удивлението на всички принцове и държавници. Те осъзнали свръхестественото могъщество на Па̄н̣д̣авите и затова без никакви възражения се покорили на императора и му поднесли дарове. Демоните са надарени с удивителни свръхестествени способности, благодарение на които могат да създават материални чудеса. Но те винаги създават проблеми в обществото. В днешно време демони са опасните учени-материалисти, които изобретяват разни материални чудеса, за да безпокоят хората. Създаването на ядрените оръжия например е донесло много неприятности на човешкото общество. Мая също бил такъв материалист и владеел изкуството да създава подобни неща. И въпреки това Бог Кр̣ш̣н̣а искал да го убие. Когато бил застрашен от огъня и от преследващия го диск на Бог Кр̣ш̣н̣а, той потърсил убежище при предан, при Арджуна, който го спасил от огнения гняв на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Следователно преданите са по-милостиви от Бога и в преданото служене милостта на преданите е по-ценна от милостта на Бога. Пожарът и Богът престанали да преследват демона, когато видели, че той се намира под закрилата на такъв предан като Арджуна. Демонът се чувствал задължен на Арджуна и искал да му се отблагодари, като му направи някаква услуга, но Арджуна отказал да приеме в замяна каквото и да било. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а обаче бил много доволен от Мая, задето приел подслон при негов предан, и го посъветвал да направи услуга на цар Юдхиш̣т̣хира, като построи чудна сграда за съвещания и събрания. В процеса на преданото служене чрез милостта на преданите човек получава милостта на Бога, а по милостта на Бога получава възможност да служи на преданите му. Боздуганът на Бхӣмасена също бил подарък от Мая Да̄нава.

Джара̄сандха бил могъщ цар на Магадха и историята на раждането и дейностите му е много интересна. Баща му, цар Бр̣хадратха, също бил много богат и могъщ цар на Магадха, но нямал син, макар че бил женен за двете дъщери на владетеля на Ка̄шӣ. Царят бил много разочарован, че никоя от двете царици не може да му роди син, напуснал дома си заедно с тях и отишъл в гората, за да се подложи на отречения. Там един велик р̣ш̣и го благословил да има син и му дал един плод манго, който цариците трябвало да изядат. Те го изяли и скоро след това забременели. Царят бил много щастлив, че цариците му скоро ще родят, но когато дошло време, те родили по една половинка от дете. Царят захвърлил двете половинки в гората, а там живеела една голяма демоница. Тя много се зарадвала, че ще хапне крехко месце и прясна кръв от новородено. От любопитство тя съединила двете половинки и ставайки едно цяло, детето оживяло. Тази демоница се наричала Джара̄. От съчувствие към бездетния цар тя отишла при него и му върнала хубавото дете. Царят бил много благодарен и поискал да ѝ даде възнаграждение, каквото тя пожелае. Джара̄ пожелала детето да бъде кръстено на нея – така то било наречено Джара̄сандха, „този, който е бил съединен от Джара̄“. Всъщност Джара̄сандха се родил като една от неотделимите части на демона Випрачитти. Светецът, който благословил цариците да родят детето, се наричал Чандра Каушика; именно той предсказал на Бр̣хадратха, че ще му се роди син.

Тъй като по рождение Джара̄сандха притежавал демонични качества, той, разбира се, станал велик предан на Шива, господаря на всички призрачни и демонични същества. Ра̄ван̣а също бил велик предан на Шива. Всички пленени царе Джара̄сандха принасял в жертва на Бог Маха̄бхаирава (Шива). С бойната си мощ той побеждавал огромно число по-незначителни царе и ги пленявал, за да ги обезглави пред Маха̄бхаирава. В провинция Бихар, която по-рано се наричала Магадха, има много предани на бог Маха̄бхаирава (Ка̄лабхаирава). Джара̄сандха бил роднина на Кам̇са (вуйчото на Кр̣ш̣н̣а), затова след смъртта му станал заклет враг на Кр̣ш̣н̣а и водил с него много сражения. Бог Кр̣ш̣н̣а искал да убие Джара̄сандха, но в същото време и да запази живота на наемните му воини, затова съставил специален план за убийството му. Кр̣ш̣н̣а, Бхӣма и Арджуна отишли при Джара̄сандха, преоблечени като бедни бра̄хман̣и, и помолили царя да им даде милостиня. Джара̄сандха никога не отказвал милостиня на бра̄хман̣ите и извършвал много жертвоприношения, но все пак това не може да се сравнява с преданото служене. Бог Кр̣ш̣н̣а, Бхӣма и Арджуна поискали да им даде възможност да се бият с него и се споразумели Джара̄сандха да се сражава само с Бхӣма. Така те били едновременно гости и противници на Джара̄сандха, с когото Бхӣма се сражавал всеки ден в продължение на доста дълго време. Бхӣма бил отчаян от хода на схватката, но Кр̣ш̣н̣а му припомнил как Джара̄сандха бил съединен, когато бил бебе. Тогава Бхӣма разсякъл Джара̄сандха на две и така го убил. Всички царе, които били пленени и чакали да бъдат убити пред Маха̄бхаирава, били освободени от Бхӣма. Затова те се чувствали много задължени на Па̄н̣д̣авите и платили богата дан на цар Юдхиш̣т̣хира.

Царица Драупадӣ имала прекрасни коси, осветени на тържествената церемония Ра̄джасӯя-ягя. Но когато Па̄н̣д̣авите заложили и загубили Драупадӣ в една хазартна игра, за да я оскърби, Дух̣ша̄сана докоснал приказната ѝ коса. Тогава Драупадӣ паднала в лотосовите нозете на Бог Кр̣ш̣н̣а и Той решил, че след битката при Курукш̣етра всички съпруги на Дух̣ша̄сана и на съмишлениците му ще трябва да разпуснат косите си. И така, след края на битката при Курукш̣етра, когато синовете и внуците на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра били загинали в сраженията, всички жени от рода били принудени да разпуснат косите си, защото станали вдовици. Иначе казано, всичките жени от рода Куру овдовели, задето Дух̣ша̄сана оскърбил една велика предана на Бога. Богът може да понесе обидите на злодеите, насочени към самия него, както бащата може да изтърпи оскърбленията на собствения си син. Но Той никога не търпи оскърбленията, нанесени на преданите му. Ако човек оскърби велика душа, ще трябва да се раздели с всички плодове на благочестивите си дейности и с благословиите, които е получил.

Дурва̄са̄ Муни е могъщ мистик бра̄хман̣а, който следва религиозните принципи с голяма решителност, приемайки велики обети и сурови отречения. Името му е свързано с много исторически събития, които показват, че великият мистик, както Шива, много лесно може да бъде удовлетворен и също така лесно да бъде раздразнен. Ако бъде доволен, той може да направи на слугата си огромни благодеяния, но ако бъде сърдит, може да му докара най-страшни бедствия. В бащината си къща Кума̄рӣ Кунтӣ служела много съвестно на всички велики бра̄хман̣и. Дурва̄са̄ Муни бил удовлетворен от гостоприемството ѝ и ѝ дал силата да може да повика всеки полубог, когото пожелае. Знае се, че Дурва̄са̄ Муни бил пълна инкарнация на Шива, затова лесно се удовлетворявал, но и лесно се ядосвал. Той бил велик предан на Шива и по негова поръка станал свещенослужител на цар Шветакету, защото тогава царят извършвал жертвоприношения, продължили сто години. Понякога Дурва̄са̄ Муни посещавал правителственото събрание в небесното царство на Индрадева. С помощта на великите си мистични сили той можел да пътува в космическото пространство; знае се, че пътувал на огромни разстояния, дори чак до планетите Ваикун̣т̣ха, които се намират отвъд материалния космос. По време на кавгата си с цар Амбарӣш̣а, император на света и велик предан, Дурва̄са̄ Муни изминал тези огромни разстояния за една година.

Дурва̄са̄ Муни имал около десет хиляди ученици и когато и да посещавал великите царе кш̣атрии, където и да отивал на гости, винаги бил съпровождан от много последователи. Веднъж той се отбил в дома на Дурьодхана, братовчед и враг на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Дурьодхана бил достатъчно интелигентен и съумял да удовлетвори този бра̄хман̣а с всичко, с което могъл. Тогава великият р̣ш̣и поискал да му даде някаква благословия. Дурьодхана познавал могъществото на мистичните му сили, знаел също, че ако бра̄хман̣ът мистик остане недоволен, може да причини големи беди, затова намислил да го накара да излее гнева си върху Па̄н̣д̣авите – братовчедите си, с които враждувал. И когато този р̣ш̣и поискал да му се отплати с някаква благословия, Дурьодхана пожелал той да посети дома на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, който бил най-старши от всичките му братовчеди. Но той помолил Дурва̄са̄ Муни да отиде след като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и царица Драупадӣ са се нахранили. Дурьодхана знаел, че след като Драупадӣ се е нахранила, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира няма да може да посрещне толкова много гости бра̄хман̣и, тогава мъдрецът ще се разгневи и ще докара на братовчед му някакво нещастие. Това бил планът на Дурьодхана. Дурва̄са̄ Муни се съгласил с това предложение и отишъл при заточения цар, когато той и Драупадӣ се били нахранили вече, точно както било замислено от Дурьодхана.

Щом се появил пред вратата на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, той бил сърдечно посрещнат. Царят го помолил да извърши обедните си религиозни церемонии в реката, защото през това време ястията щели да станат готови. Заедно с многочислените си ученици Дурва̄са̄ Муни отишъл да се изкъпе в реката, а Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира в паника мислел какво да прави с гостите си. Преди Драупадӣ да е яла, те можели да нахранят безброй гости, но според плана на Дурьодхана този р̣ш̣и дошъл при тях, след като Драупадӣ вече била яла.

Когато се сблъскат с някаква трудност, преданите получават възможност да мислят за Бога много съсредоточено. Пред надвисналата опасност Драупадӣ мислела за Бог Кр̣ш̣н̣а и всепроникващият Бог веднага разбрал в какво трудно положение са се оказали преданите му. Затова Той се появил и помолил Драупадӣ да му даде каквато храна им е останала. Тази молба натъжила царицата, защото Върховният Бог ѝ поискал храна, а тя не можела да му даде нищо по това време. Тя казала на Бога, че вълшебното блюдо, което била получила от слънчевия бог, можело да дава неограничени количества храна, стига тя самата да не е яла. Но този ден тя вече се била хранила, затова положението им било много опасно. Тя обяснила какви са затрудненията им и се разплакала пред Бога така, както само една жена би направила. Богът обаче помолил Драупадӣ да донесе съдовете, в които е готвила, за да види дали не е останало нещо на дъното. Когато ги донесла, в един от тях Богът намерил малко парченце сготвен зеленчук. Богът веднага го взел и го изял. След това казал на Драупадӣ да повика гостите си, спътниците на Дурва̄са̄.

Драупадӣ изпратила Бхӣма и той им извикал: „Защо се бавите, достопочтени бра̄хман̣и? Заповядайте, трапезата ви очаква“. Но понеже Бог Кр̣ш̣н̣а вече бил приел това малко парченце храна, бра̄хман̣ите се чувствали напълно сити, макар че били във водата. Те помислили, че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира е приготвил за тях богати блюда и понеже те не са гладни, много ще се натъжи, че не ядат. Затова решили, че е по-добре да не отиват там, а да си заминат.

Тази случка показва, че Богът е най-великият мистик; затова Той се нарича Йогешвара. Другата поука на тази история е, че всеки глава на семейство трябва да предлага храната си на Бога; тогава всички гости, дори и да са десет хиляди, ще бъдат удовлетворени, защото Богът е удовлетворен. Това е пътят на преданото служене.

По милостта на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, Шива и другите полубогове били удовлетворени от Арджуна. Подразбира се, че този, който се ползва с благоволението на Шива или на друг полубог, може и да не е постигнал милостта на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Ра̄ван̣а бил велик предан на Шива, но не могъл да се спаси от гнева на Бог Ра̄мачандра, Върховната Божествена Личност. В Пура̄н̣ите (историческите хроники) са описани много подобни примери. А тук виждаме пример, в който Шива е удовлетворен дори при положение че се сражавал с Арджуна. Преданите на Върховния Бог знаят как да почитат полубоговете, но преданите на полубоговете понякога глупаво мислят, че Върховната Божествена Личност е велика колкото полубоговете. С такива представи човек започва да извършва оскърбления и накрая го постига участта на Ра̄ван̣а и другите като него. Отделните изяви на приятелските взаимоотношения между Арджуна и Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, споменати тук, са поучителни за всички, които могат да бъдат убедени, че човек ще спечели всички блага просто като удовлетвори Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, а поклонниците на полубоговете могат да спечелят само частични блага, преходни като самите полубогове.

Друг важен момент в тази шлока е, че по милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Арджуна успял да достигне райските планети още в сегашното си тяло и райският полубог Индрадева му засвидетелствал уважението си, като му предложил почетно място. Човек може да се издигне до райските планети, като извършва благочестивите дейности, препоръчани в ша̄стрите сред групата на плодоносните дейности. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.21), когато последиците от тези добри дела се изчерпят, живото същество, което се наслаждава там, отново слиза на планетата Земя. Луната също е от категорията на райските планети и само личности, които са били добродетелни – извършвали са жертвоприношения, занимавали са се с благотворителност и са се подлагали на сурови отречения, – могат да стигнат до райските планети, когато животът им в това тяло свърши. Само по милостта на Бога Арджуна могъл да отиде на райските планети със сегашното си тяло; по принцип това е невъзможно. Опитите на съвременните учени да проникнат на райските планети със сигурност ще търпят неуспех, защото тези учени изобщо не са на равнището на Арджуна. Те са обикновени човешки същества, лишени от преимуществата на извършването на жертвоприношения, на отреченията и на даването на милостиня. Материалното тяло се намира под контрола на трите проявления на материалната природа: добро, страст и невежество. Съвременните хора са под влиянието предимно на проявленията на страстта и на невежеството. Признак за това е фактът, че те са много алчни и похотливи. Такива деградирали личности много трудно могат да попаднат на висшите планетарни системи. Отвъд райските планети се намират още много други планети, които могат да бъдат достигнати само от личности, които се намират под влиянието на доброто. Обитателите на райските и на другите планети от вселената притежават висша интелигентност, която многократно превъзхожда човешката. Всички те са благочестиви и се намират под влиянието на най-възвишеното проявление на доброто. Те всички са предани на Бога и въпреки че проявлението на доброто, в което се намират, не е съвършено чисто, те са известни полубогове, притежаващи максимума от добри качества, които могат да се постигнат в материалния свят.

Небесните полубогове несъмнено са по-интелигентни, по-могъщи и по-красиви и въпреки това трябвало да потърсят помощта на Арджуна заради лъка му Га̄н̣д̣ӣва, който по милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а съдържал особена сила. Богът е всемогъщ и благодарение на милостта му чистите му предани могат да бъдат толкова могъщи, колкото Той пожелае; а това могъщество е безгранично. Но когато Богът отдръпне силата си от някого, по негова воля той става напълно безпомощен.

На страната на Кауравите се сражавали редица изтъкнати военачалници, такива като Бхӣш̣ма, Дрон̣а, Кр̣па и Карн̣а, а бойната им сила била непреодолима като огромния океан. И въпреки това по милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а Арджуна сам, седнал в колесницата си, с лекота успял да ги победи един след друг. Във вражия стан многократно се сменяли пълководци, а от страната на Па̄н̣д̣авите в колесницата, управлявана от Бог Кр̣ш̣н̣а, Арджуна седял съвсем сам, поел на гърба си цялата отговорност за великата битка. Когато Па̄н̣д̣авите живеели предрешени в двореца на Вира̄т̣а, Кауравите се скарали с Арджуна и решили да откраднат многобройните му крави. Докато те отвличали кравите, Арджуна, оставайки неузнаваем, се сражавал с тях и не само успял да върне кравите, но и завоювал плячка – скъпоценните камъни, украсяващи тюрбаните на принцовете. Арджуна си припомнял, че всичко това се осъществило по милостта на Бога.

Абсолютната Божествена Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, чрез пълната си част Парама̄тма̄ се разпространява във всяко сърце и по този начин насочва всеки, като му дава памет, забрава, знание, лишава го от интелигентност и управлява всичките му психически дейности (Бхагавад-гӣта̄, 15.15). Като Върховен Бог, Той може да увеличи или да съкрати продължителността на живота на живото същество. Така Богът направлявал хода на битката при Курукш̣етра съобразно със собствения си план. Тази битка му била необходима, за да може цар Юдхиш̣т̣хира да бъде провъзгласен за император на планетата. Улеснявайки изпълнението на тази трансцендентална задача, по всемогъщата си воля Той убил всички, които били на вражеската страна, макар че те разполагали с огромна военна мощ и били поддържани от велики пълководци като Бхӣш̣ма, Дрон̣а и Шаля. За Арджуна било физически невъзможно да спечели битката, ако Богът не го бил подпомогнал с различни тактически ходове. Всички държавници, дори и в съвременните войни, използват такива тактически средства, но те се осъществяват на материално равнище с помощта на усилен шпионаж, военна хитрост и дипломатически маневри. Арджуна обаче бил любим предан на Бога, затова Богът направил всичко това сам; Арджуна не трябвало да се безпокои за нищо. Такъв е пътят на преданото служене на Бога.

Историята на Прахла̄да Маха̄ра̄джа, великия предан на Нр̣сим̇хадева, е разказана в Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Когато Прахла̄да Маха̄ра̄джа бил само на пет години, великият му баща Хиран̣якашипу го намразил, задето бил станал чист предан на Бога. Бащата демон използвал всичките си оръжия, за да убие сина си Прахла̄да, който бил предан на Бога. Но по Божията милост Прахла̄да се спасявал от всички опасности, на които го излагал баща му. Той го хвърлял в огън, във врящо масло, под краката на слон, давал му отрова и го хвърлял от върха на планина. Най-накрая бащата със собствените си ръце грабнал една секира, за да убие сина си. Тогава се появил Нр̣сим̇хадева и пред очите на момчето убил бащата злодей. Затова се казва, че никой не може да убие предан на Бога. По подобен начин и Арджуна бил спасен от Бога, въпреки че Бхӣш̣ма и останалите велики противници използвали срещу него най-опасни оръжия.

Карн̣а бил син на Кунтӣ от слънчевия бог и бил роден преди тя да се омъжи за Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у. Карн̣а се родил с гривни и обици – необикновени знаци, които показвали, че се е родил безстрашен герой. В началото го наричали Васусена, но когато пораснал, той подарил на Индрадева естествените си гривни и обици и оттогава станал известен като Ваикартана. Когато девицата Кунтӣ го родила, тя го хвърлила в Ганг. Адхиратха го извадил и със съпругата си Ра̄дха̄ го отгледали като собствено дете. Карн̣а бил много щедър, особено към бра̄хман̣ите. Нямало нищо, което той не би пожертвал заради бра̄хман̣ите. Същото настроение на всеотдайност го подтикнало да подари на Индрадева естествените си гривни и обици. Полубогът останал много доволен от него и в знак на благодарност му подарил едно велико оръжие, наречено Шакти. Дрон̣а̄ча̄ря приел Карн̣а за свой ученик. Още от самото начало между него и Арджуна възникнало съперничество. Дурьодхана забелязал това постоянно съперничество, привлякъл Карн̣а в обкръжението си и стъпка по стъпка завързал с него близко приятелство. Карн̣а също присъствал на великото събрание по случай церемонията сваям̇вара, извършвана за Драупадӣ. Когато и той поискал да блесне с дарбите си, братът на Драупадӣ заявил, че Карн̣а не може да участва в състезанието, защото е син на шӯдра, на дърводелец. Така Карн̣а не получил достъп до състезанието. Но когато Арджуна пронизал рибата, окачена на тавана като мишена, и Драупадӣ го закичила с гирлянда си, той и останалите пренебрегнати принцове преградили неочаквано пътя на младоженците, които си заминавали. Карн̣а се бил много храбро, но Арджуна победил всички. Дурьодхана бил много благосклонен към Карн̣а заради постоянната му неприязън към Арджуна и докато бил на власт, го провъзгласил за монарх на държавата Ан̇га. След като не сполучил в опитите си да спечели Драупадӣ, Карн̣а посъветвал Дурьодхана да нападне цар Друпада, защото след като го победят, биха могли да пленят Арджуна и Драупадӣ. Но Дрон̣а̄ча̄ря осъдил това съзаклятие и те се отказали от намеренията си. Карн̣а бил побеждаван много пъти не само от Арджуна, но и от Бхӣмасена. Той бил цар на обединените Бенгал, Ориса и Мадрас. По-късно взел дейно участие в жертвоприношението Ра̄джасӯя, извършено от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Когато между братята съперници започнала играта на зарове, замислена от Шакуни, Карн̣а се присъединил и много се зарадвал, след като била заложена и Драупадӣ. Това пробудило старата му злоба. Щом Драупадӣ била предложена като залог в играта, той с голямо въодушевление разгласил тази новина и наредил на Дух̣ша̄сана да разсъблече Драупадӣ и Па̄н̣д̣авите. Той казал на Драупадӣ да си избере нов съпруг, защото след като Па̄н̣д̣авите я загубили в играта, тя била вече робиня на Кауравите. Карн̣а оставал заклет враг на Па̄н̣д̣авите и се опитвал да им пречи с всички средства винаги когато имал възможност. Той предсказал изхода на битката при Курукш̣етра и смятал, че Арджуна ще спечели сражението, защото Бог Кр̣ш̣н̣а му е колесничар. Карн̣а постоянно противоречал на Бхӣш̣ма и понякога толкова се възгордявал, че дори казвал, че ще справи с Па̄н̣д̣авите за пет дена, стига Бхӣш̣ма да не се меси в плановете му. Но когато Бхӣш̣ма умрял, Карн̣а бил смазан от скръб. С оръжието Шакти, което получил от Индрадева, той убил Гхат̣откача. Синът на Карн̣а, Вр̣ш̣асена, бил убит от Арджуна. Карн̣а убил най-много воини на Па̄н̣д̣авите от всеки друг. Накрая между него и Арджуна станала ожесточена схватка. Карн̣а бил единственият, който успял да избие шлема на Арджуна. Но се случило така, че колелото на колесницата му заседнало в едно тресавище и Арджуна се възползвал от възможността да го убие, макар че той молел за пощада.

Напта̄, или Бхӯришрава̄, бил син на Сомадатта, потомък на рода Куру. Негов брат бил Шаля. Двамата братя и бащата присъствали на церемонията сваям̇вара на Драупадӣ. И тримата оценили необикновената сила, с която бил надарен Арджуна за това, че бил предан и приятел на Бога. По тази причина Бхӯришрава̄ посъветвал синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра да не помрачават с вражди отношенията си с Па̄н̣д̣авите и да не воюват с тях. Тримата били и на Ра̄джасӯя ягя, извършена от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Бхӯришрава̄ притежавал една бойна част акшаухин̣ӣ, която се състояла от войска, конница, слонове и колесници, и с нея взел участие в битката при Курукш̣етра на страната на Дурьодхана. Бхӣма го смятал за един от йӯтха-патите. В битката при Курукш̣етра Бхӯришрава се сражавал предимно със Са̄тяки и убил десетима от синовете му. По-късно Арджуна му отсякъл ръцете и накрая Са̄тяки го убил. След смъртта си Бхӯришрава̄ се слял с битието на Вишвадева.

Тригарта, или Сушарма̄, бил син на Маха̄ра̄джа Вр̣ддхакш̣етра. Като цар на Тригартадеша, той присъствал на сваям̇варата на Драупадӣ. Сушарма̄ бил един от съюзниците на Дурьодхана и го посъветвал да нападне Матсядеша (Дарбхан̇га). По време на отвличането на кравите във Вира̄т̣а-нагара той успял да плени Маха̄ра̄джа Вира̄т̣а, освободен по-късно от Бхӣма. В битката при Курукш̣етра Сушарма̄ отново се сражавал безстрашно, но накрая бил убит от Арджуна.

Джаядратха също бил син на Маха̄ра̄джа Вр̣ддхакш̣етра. Той бил цар на Синдхудеша (днешен Синд в Пакистан). Жена му се наричала Дух̣шала̄. Джаядратха също отишъл на сваям̇варата на Драупадӣ, силно желаейки да получи ръката ѝ, но загубил състезанието. Оттогава винаги търсел възможност да се срещне с Драупадӣ. Когато щял да се жени и тръгнал за Шалядеша, по пътя за Ка̄мядана видял Драупадӣ и отново изпитал силно влечение към нея. След като проиграли империята си, Па̄н̣д̣авите и Драупадӣ заминали в изгнание. Тогава Джаядратха решил, че вече е време да ѝ изпрати новини по непозволен начин, чрез Кот̣ишаш̣я, един от приближените си. Драупадӣ възмутено отхвърлила предложението, но той опитвал отново и отново, защото бил като обезумял от красотата ѝ. И всеки път Драупадӣ му отказвала. Той се опитал да я отвлече насила в колесницата си, но получил от нея такъв удар, че се строполил като отсечено от корен дърво. Но Джаядратха не се обезсърчил и накрая успял да я качи насила в колесницата си. Свидетел на това произшествие станал Дхаумя Муни; той се опитал да възпре Джаядратха. Мъдрецът последвал колесницата и чрез Дха̄трейика̄ съобщил на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира за случилото се. След това Па̄н̣д̣авите нападнали воините на Джаядратха и ги избили до един, Бхӣма успял да плени Джаядратха и му нанесъл такъв жесток побой, че почти го умъртвил. После му отрязали косата от главата, като му оставили само пет косъма, завели го пред всички царе и го представили като роб на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Джаядратха бил принуден да признае пред всички представители на царското съсловие, че е роб на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и тогава бил отведен при самия Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Царят бил достатъчно великодушен и наредил да го освободят, а когато Джаядратха се признал за васал на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, царица Драупадӣ също поискала да го освободят. След това произшествие Джаядратха получил разрешение да се върне в страната си. Унизен, той заминал за Ган̇га̄три в Хималаите и се подложил на сурови отречения, за да удовлетвори Шива. Той го помолил да го благослови да победи Па̄н̣д̣авите, макар и поотделно. След това започнала битката при Курукш̣етра и Джаядратха минал на страната на Дурьодхана. През първия ден от бойните действия той се сражавал с Маха̄ра̄джа Друпада, след това с Вира̄т̣а и накрая с Абхиманю. Когато седем велики военачалници били обградили Абхиманю и безмилостно го убивали, Па̄н̣д̣авите му се притекли на помощ, но по милостта на Шива Джаядратха ловко ги отблъснал. Тогава Арджуна се заклел, че ще го убие. Щом чул това, от страх Джаядратха поискал да напусне бойното поле и помолил Кауравите да му разрешат да стори това. Но те не му дали позволението си. Нещо повече, Джаядратха получил заповед да се сражава с Арджуна. По време на схватката Бог Кр̣ш̣н̣а напомнил на Арджуна, че Шива е благословил Джаядратха така: всеки, който накара главата му да падне на земята, незабавно ще умре. Затова Кр̣ш̣н̣а посъветвал Арджуна да хвърли главата на Джаядратха право в скута на баща му, който се подлагал на отречения в мястото за поклонение Саманта-пан̃чака. Арджуна така и направил. Бащата на Джаядратха погледнал с изумление отсечената глава в скута си и мигом я хвърлил на земята. Изведнъж челото му се пръснало на седем и той умрял.

Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е обект на обожание както от страна на имперсоналистите, така и на преданите на Бога. Имперсоналистите обожават ослепителното сияние, излъчващо се от трансценденталното му тяло, което е вечна блажена форма, изпълнена със знание, а преданите го обожават като Върховна Божествена Личност. Тези, които стоят по-долу дори и от имперсоналистите, го смятат за една от великите исторически личности. Но Богът идва, за да привлече всички с особените си трансцендентални забавления и така приема ролята на съвършен господар, приятел, син и любим. Трансценденталните му взаимоотношения с Арджуна били приятелски и Богът играел ролята си съвършено, както и с родителите си, любимите си и съпругите си. Играейки ролята си в тези трансцендентални взаимоотношения, под въздействието на вътрешната енергия на Бога преданият забравя, че негов син или приятел е Върховната Божествена Личност, макар и понякога да се изумява от постъпките на Бога. След напускането на Бога Арджуна осъзнал кой е бил великият му приятел, но и преди той не се заблуждавал и в поведението му нямало нищо непочтително. Интелигентните хора са привлечени от трансценденталните взаимоотношения между Бога и чистите му, незамърсени предани, такива като Арджуна.

Добре известно е, че на бойното поле никога не достига вода. На такива места тя се намира трудно и хората и животните, които полагат напрегнати усилия, постоянно се нуждаят от вода, за да утоляват жаждата си. Особено много се измъчват ранените воини и военачалници; понякога става така, че човек умира само от непоносима жажда. Но на бойното поле Курукш̣етра проблемът с недостига на вода бил разрешен, като била пробита земята. По милостта на Бога вода може да се получи от всяко място, ако има начин да се пробие земята. В днешно време същият принцип стои в основата на сондирането, но съвременните инженери не могат веднага да започнат да копаят там, където е необходимо. Историята обаче показва, че по времето на Па̄н̣д̣авите военачалници като Арджуна незабавно можели да намерят вода не само за хората, но и за конете. Те извличали вода от земните недра просто като забиели в земната повърхност остра стрела. Този метод все още е непознат на съвременните учени.

Върховният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е всесъвършен, затова в трансценденталните му забавления с чистите му предани никога няма несъвършенства, независимо дали Той е приел ролята на приятел, на син или на любим. Богът се наслаждава много повече на упреците на приятелите, родителите или годениците си, отколкото на ведическите химни, с които тържествено го възхваляват великите учени и свещенослужители.

Тук се съдържа отговорът на един важен въпрос: как е било възможно една сбирщина от пастири негодници да победи Арджуна и как тези обикновени пастири са могли да се докоснат до телата на съпругите на Бог Кр̣ш̣н̣а, които били под покровителството на Арджуна. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура е обяснил това противоречие, като е изследвал Виш̣н̣у Пура̄н̣а и Брахма Пура̄н̣а. В тези Пура̄н̣и се казва, че веднъж обитателките на рая удовлетворили със служенето си Аш̣т̣а̄вакра Муни и той ги благословил да получат за съпруг Върховния Бог. Аш̣т̣а̄вакра муни имал осем криви стави и когато се придвижвал, изглеждал доста странно. При вида на движенията му дъщерите на полубоговете не могли да сдържат смеха си, с което го разгневили и той ги проклел да ги отвлекат разбойници, въпреки че Богът ще им бъде съпруг. По-късно девойките отново удовлетворили с молитвите си този муни и той ги благословил да си върнат съпруга дори след като са ги отвлекли разбойниците. За да изпълни предсказанието на великия муни, Богът сам отвлякъл съпругите си, охранявани от Арджуна, защото ако до тях се докоснели разбойници, те веднага щели да изчезнат от мястото на действието. Освен това някои гопӣ, които се молили да станат съпруги на Бога, след като осъществили желанието си, отново заели предишното си положение. След напускането си Бог Кр̣ш̣н̣а искал да вземе обратно при себе си цялото си обкръжение; всичките му придружители се върнали обратно при него, но по различни начини.

Както вече казвахме неведнъж, човек не трябва да се кичи с взети назаем паунови пера. Всички енергии и сили произлизат от върховния източник, Бог Кр̣ш̣н̣а, действат дотогава, докато Той желае, и преустановяват действието си, щом Той ги оттегли. Електроенергията се получава от електрическата централа и щом централата престане да снабдява с енергия, електрическите крушки стават безпомощни. По върховната му воля тези енергии могат да се произвеждат или да се връщат при Бога в един миг. Лишена от благословията на Бога, материалната цивилизация е само детска игра. Всичко е наред, докато родителите разрешават на детето да си играе. Но щом те пожелаят да спре, то трябва да го направи. Следователено човешката цивилизация и всички дейности на хората трябва да се съгласуват с върховната благословия на Бога. Без тази благословия развитието на цивилизацията прилича на украсата по едно мъртво тяло. Тук се казва, че мъртвата цивилизация и дейностите ѝ са като изливането на пречистено масло върху пепел, като трупането на пари, създадени от фокусник, и хвърлянето на семена в безплодна земя.

Според антрополозите в природата действа законът на борбата за съществуване и оживяват най-приспособилите се. Но учените не знаят, че зад тези природни закони стои върховната воля на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че природните закони действат под ръководството на Бога. Затова трябва да се знае, че винаги, когато на земята настане мир, той се дължи на добрата воля на Бога. Ако възникват размирици, те пак се дължат на върховната воля на Бога. Дори една тревичка не може да помръдне без волята на Бога. Затова всеки път, когато се нарушават установените от Бога правила, сред хората и нациите избухват войни. Най-сигурният път към мира е всичко да се съгласува с установените от Бога правила. Според тях всичко, което правим, всичко, което ядем, принасяме в жертва или даваме като милостиня, трябва да извършваме, за да удовлетворим Бога. Нищо не трябва да се прави, да се яде, да се принася в жертва или да се дава като подаяние против волята на Бога. Предпазливостта е по-добрата част на храбростта, затова човек трябва да се научи как да прави разлика между дейностите, които доставят удоволствие на Бога, и тези, които може да не му се харесат. Действията трябва да се преценяват в зависимост от това, дали ще удовлетворят или няма да удовлетворят Бога. Няма място за никакви лични прищевки; за ориентир трябва да ни служи удовлетворението на Бога. Този начин на действие се нарича йогах̣ кармасу каушалам, действия, свързани с Върховния Бог. В това е тайната на изкуството да се действа съвършено.

Борбата за съществуване и оцеляване на най-приспособилите се е станала закон в материалния свят, защото между обусловените души съществуват противоречия, породени от желанието им да господстват над богатствата на материалната природа. Този стремеж към господство над материалната природа е основната причина за обусловения живот. Заблуждаващата енергия подпомага тези подражатели на Бога: тя създава между живите същества неравенство, като поражда сред всяка форма на живот по-слаби и по-силни индивиди. Желанието за господстване над материалната природа и над материалното творение логично води до това неравенство, затова в сила е законът на борбата за съществуване. В духовния свят всички съществуват вечно и борбата за съществуване е просто безсмислена. Там няма неравенство, защото всички искат да служат на Върховния Бог и никой не иска да му подражава и да се наслаждава независимо от него. Богът е създал всичко, в това число и живите същества, и е истинският собственик и наслаждаващ се на всичко съществуващо. Но в материалния свят под влиянието на ма̄я̄ (илюзията) живото същество е забравило тази своя вечна връзка с Върховната Божествена Личност, затова е подчинено на законите на борбата за съществуване и за оцеляване на най-приспособилите се.

Тук Арджуна говори за наставленията на Бхагавад-гӣта̄, които Богът му предал на бойното поле Курукш̣етра. Богът оставил след себе си наставленията на Бхагавад-гӣта̄ заради благото не само на Арджуна, но и на всички времена и земи. Бхагавад-гӣта̄, изговорена от Върховната Божествена Личност, е същината на цялата ведическа мъдрост. Самият Бог я е изложил прекрасно за тези, които нямат време да изучат необятната ведическа литература – Упаниш̣адите, Пура̄н̣ите и Веда̄нта сӯтра. Тя е включена във великия исторически епос Маха̄бха̄рата, предназначен специално за по-неинтелигентните хора – жените, работниците и недостойните потомци на бра̄хман̣и, кш̣атрии и висши слоеве вайши. Проблемът, който възникнал в сърцето на Арджуна на бойното поле Курукш̣етра, бил разрешен от наставленията на Бхагавад-гӣта̄. Когато Богът се скрил от погледа на земните хора, Арджуна трябвало открито да посрещне загубата на силата и на издигнатото си положение. И той отново се обърнал към великото учение на Бхагавад-гӣта̄, за да покаже на всички, че могат да се обърнат към Бхагавад-гӣта̄ и в най-трудните мигове, и то не само за да облекчат сърдечните си страдания, но и за да намерят изход от трудностите, които в часове на изпитания могат да доведат човека до отчаяние.

Милостивият Бог оставил след себе си великото учение на Бхагавад-гӣта̄, за да може човекът да получава наставления от Бога дори когато Той вече е невидим за материалните очи. Материалните сетива не могат да възприемат Върховния Бог, но чрез непроницаемата си енергия Той може да се въплъти, като използва за това материята, която също е една от формите на проявената му енергия, и така обусловените души да могат да го възприемат със сетивата си. Затова Бхагавад-гӣта̄ и всички останали автентични писания, които са звукови изображения на Бога, също са негови инкарнации. Между звуковото изображение на Бога и самия Бог няма разлика. От Бхагавад-гӣта̄, която Арджуна получил в личното си общуване с Бога, човек може да извлече същата полза.

Вярващите хора, които желаят да се освободят от клопката на материалното битие, могат да се възползват от Бхагавад-гӣта̄. Именно затова Богът дал наставления на Арджуна, като че ли той се нуждаел от тях. В Бхагавад-гӣта̄ са очертани пет основни съставни части на знанието, отнасящи се до: 1) Върховния Бог, 2) живото същество, 3) природата, 4) времето и пространството и 5) процеса на дейността. От тях Върховният Бог и живото същество са еднакви в качествено отношение. Разликата между тези две може да се разглежда като разлика между цялото и неотделимата от него частица. Природата представлява безжизнена неподвижна материя, в която се проявяват взаимодействията на трите различни проявления, а за вечното време и безкрайното пространство се смята, че се намират отвъд съществуването на материалната природа. Дейностите на живото същество се определят от различните му наклонности и могат да продължават да го държат в плен при материалната енергия или да го освободят от нея. В Бхагавад-гӣта̄ тези въпроси са изложени съвсем накратко, но в Шрӣмад Бха̄гаватам са разгледани по-подробно, така че човек да получи още по-голямо просветление. От тези пет понятия Върховният Бог, живото същество, природата и времето и пространството са вечни, но живото същество, природата и времето се намират под ръководството на Върховния Бог, който е абсолютен и не е зависим от ничия друга власт. Върховният Бог е върховният повелител. Не може да се проследи кога са започнали материалните дейности на живото същество, но те могат да се пречистят и да се превърнат в духовни дейности. По този начин може да се сложи край на материалните по качество последствия, които ги съпровождат. Както Богът, така и живите същества притежават съзнание и усещане за собствена индивидуалност – те възприемат себе си като жизнена сила. Но живите същества, които са обусловени от материалната енергия, наречена махат-таттва, погрешно смятат, че са различни от Бога. Цялата ведическа мъдрост е насочена към изкореняването на тези погрешни представи, към освобождаване на живото същество от заблудата на отъждествяването с материята. Когато чрез знанието и отречението тази илюзия се разпръсне, живите същества могат да поемат отговорността за постъпките и за наслаждението си. Чувството за наслаждение, което изпитва Богът, е истинско, а у живото същество то е само нещо като неизпълнено желание. Тази разлика в съзнанието отличава личността на Бога от личността на живото същество. Между Бога и живото същество няма никакви други разлики. Следователно живото същество винаги е равно на Бога и едновременно с това се различава от него. Цялото учение на Бхагавад-гӣта̄ се гради на този принцип.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът и живите същества са описани като сана̄тана (вечни). Обителта на Бога, която се намира далеч отвъд материалното небе, също е наречена сана̄тана. Живите същества могат да получат достъп до битието на Бога (сана̄тана) и процесът, който може да им помогне да постигнат Божията обител, където се проявяват свободните дейности на душата, се нарича сана̄тана дхарма. Но човек не може да постигне вечната обител на Бога, без да се е освободил от погрешните представи, свързани с материалното отъждествяване. Бхагавад-гӣта̄ дава ключа към достигането на това съвършено равнище. Методът за освобождение от погрешните схващания се нарича по различен начин в различните стадии: плодоносни дейности, емпирична философия и предано служене – докато не се стигне до равнището на трансценденталното познание. Това трансцендентално себепознание се постига, когато гореспоменатите елементи се свържат с Бога. Предписаните във Ведите задължения на човешките същества постепенно могат да пречистят греховния ум на обусловените души и да ги издигнат до равнището на знанието. Това чисто стъпало, на което знанието е овладяно, е основа на преданото служене на Бога. Докато човек търси разрешение на проблемите в живота, знанието му се нарича гя̄на, или пречистено знание, но когато осъзнае кое е истинското разрешение, той се установява в предано служене на Бога. Още от самото начало Бхагавад-гӣта̄ се обръща към проблемите на живота, като описва отликите на душата от материалните елементи и доказва убедително и обосновано, че душата е неразрушима във всички обстоятелства, а външната материална обвивка – тялото и умът – се променя с началото на всеки нов стадий от изпълненото със страдания материално съществуване. И така, цел на Бхагавад-гӣта̄ е да сложи край на всички страдания, затова Арджуна потърсил спасение в това велико знание, изложено по време на битката при Курукш̣етра.

Богът е абсолютен, затова задълбочените размишления за него не се различават от транса в йога. Богът не се различава от името си, формата си, качествата, забавленията, обкръжението и особените си дейности. Арджуна се замислил за наставленията, които Богът му дал на бойното поле Курукш̣етра. Само тези наставления можели да изтрият от ума му следите от материалните замърсявания. Богът е като слънцето – при появяването му мракът, невежеството, незабавно се разпръсква. Щом Богът се появи в ума на предания, материалните последици от страданието веднага изчезват. Бог Чайтаня препоръчва човек постоянно да възпява името на Бога, за да може да се предпази от всички замърсявания на материалния свят. Несъмнено чувството на раздяла с Бога е много болезнено за предания, но понеже е свързано с Кр̣ш̣н̣а, то има особено трансцендентално въздействие и успокоява сърцето. Това чувство на раздяла също е извор на трансцендентално блаженство и няма нищо общо с материално замърсеното чувство на раздяла.

Възникващите в ума материални желания са отпадъците на материалното замърсяване. Заради това замърсяване живото същество се сблъсква с толкова много желани и нежелани неща, които препятстват самото съществуване на духовната същност. Живот след живот обусловената душа попада в капана на толкова приятни и неприятни неща, всички от които – илюзорни и временни. Те се натрупват благодарение на реакциите ни спрямо материалните желания, но когато с помощта на преданото служене започнем да общуваме с трансценденталния Бог чрез разнообразните му енергии, всички материални желания се разкриват пред нас в най-отвратителния си вид и интелигентността ни се успокоява, връщайки се в истинското си положение. Веднага щом Арджуна насочил вниманието си към наставленията на Бога, дадени в Бхагавад-гӣта̄, се проявило естественото му състояние на вечно общуване с Бога и той се почувствал освободен от всички материални замърсявания.

Силата на вечното време потапя обусловената душа в плодоносните дейности. Но когато Върховният Бог идва на Земята в някоя от инкарнациите си, Той не е под влиянието на ка̄ла, материалната представа за минало, сегашно и бъдеще. Дейностите на Бога са вечни и са проявление на вътрешната му енергия (а̄тма-ма̄я̄). Всички забавления или дейности на Бога имат духовна същност, но обикновените хора ги виждат на нивото на материалните дейности. Външно изглеждало, че Арджуна и Богът, както и противниците им, се сражавали в битката при Курукш̣етра, но в действителност Богът изпълнявал мисията на идването си и общувал с вечния си приятел Арджуна. Следователно материалните наглед дейности, които извършвал Арджуна, не го лишили от трансценденталното му положение, а напротив, възстановили в съзнанието му песните на Бога, каквито самият Той ги бил изпял. В Бхагавад-гӣта̄ (18.65) Богът уверява, че човек непременно ще възстанови у себе си това съзнание:

Човек винаги трябва да мисли за Бога; умът никога не трябва да забравя Бога. Човек трябва да стане предан на Бога и да му отдава почитанията си. Този, който живее по такъв начин, ще получи благословията на Бога, защото е приел подслон в лотосовите му нозе. В тази вечна истина няма никакво съмнение. Арджуна бил доверен приятел на Бога и затова Той му открил тази тайна.

Арджуна нямал желание да се сражава с роднините си, но се сражавал заради мисията на Бога. Той постоянно се занимавал само с изпълнението на мисията му, затова след заминаването на Бога запазил трансценденталното си положение, въпреки че външно изглеждало, че е забравил всички наставления на Бхагавад-гӣта̄. Следователно човек трябва да подчини дейностите си на мисията на Бога – тогава със сигурност ще се върне вкъщи, обратно при него. Това е най-висшето съвършенство на живота.

Съмненията, присъщи на двойствеността, започват с погрешния възглед за материалното тяло, което неинтелигентните хора приемат за собственото си аз. Невежеството ни се изразява най-открито в това, че се отъждествяваме с материалното си тяло. От невежество приемаме за наша собственост всичко, което е свързано с тялото ни. Съмненията, които възникват от неверните понятия „аз“ и „мое“ – с други думи, „мое тяло“, „мои роднини“, „мое имущество“, „моя съпруга“, „мои деца“, „мое богатство“, „моя родина“, „мое общество“ и стотици и хиляди подобни илюзорни представи, – са причина за заблуждението, в което попада обусловената душа. Като проумее наставленията на Бхагавад-гӣта̄, човек ще се освободи от тази заблуда, защото истинско знание означава да разбере, че Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, Бог Кр̣ш̣н̣а, е всичко, включително и самия него. Всичко, което съществува, е проявление на енергията на Бога и е неотделима частица от Бога. Собственикът на енергията не се различава от самата нея, затова концепцията на двойствеността веднага губи позиции, когато се постигне съвършено знание. Арджуна имал голям опит и веднага щом чул наставленията на Бхагавад-гӣта̄, бързо успял да се прости с материалната представа за Бог Кр̣ш̣н̣а, вечния си приятел. Той осъзнал, че Богът е с него, както и преди, чрез наставленията си, формата си, забавленията, качествата си и всичко останало, свързано с него. Арджуна разбрал, че приятелят му Бог Кр̣ш̣н̣а пак е до него и това присъствие се проявява трансцендентално в различни недвойствени енергии. Той разбрал, че за да получи възможност да общува с Бога, не е нужно да сменя тялото си под влиянието на времето и пространството. Човекът, който е постигнал абсолютно знание, може да общува с Бога постоянно, дори още в този си живот, просто като слуша разказите за Върховния Бог, възпява го, мисли за него и го обожава. Човек може да види Бога, може да усети присъствието му още в сегашния си живот просто като разбере с помощта на преданото служене, че Богът е адвая-гя̄на, Абсолютен Бог. А преданото служене започва със слушането на разказите за Бога. Бог Чайтаня казва, че просто като повтаря святото име на Бога, човек веднага може да отстрани праха от огледалото на чистото си съзнание. Тогава той се освобождава от всички материални обусловености. Да се освободиш от материалните обусловености, означава да се освободи душата ти. Когато човек постигне абсолютното знание, той се освобождава от материалните си представи за живота, издига се над тези неверни схващания. Така чистата душа постига знание за духовната си същност и възстановява дейностите си. Това се осъществява в практиката само защото живото същество се е освободило от въздействието на трите проявления на материалната природа – добро, страст и невежество. По милостта на Бога чистите предани веднага се издигат до положението на Абсолюта и повече не са застрашени от заплитане в обусловения материален живот. Човек няма да може да усеща присъствието на Бога винаги, докато в процеса на преданото служене, предписвано от свещените писания, не бъде дарен с необходимото трансцендентално зрение. Арджуна бил постигнал това равнище много преди битката при Курукш̣етра и когато му се сторило, че е престанал да усеща присъствието на Бога, той веднага се обърнал към наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и отново възстановил първоначалната си позиция. Тази позиция се нарича вишока – състояние на освободеност от всички скърби и тревоги.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също съсредоточил вниманието си върху наставленията на Бхагавад-гӣта̄, когато научил, че Богът се е оттеглил от взора на земните жители. Той започнал да размишлява за начина, по който Богът се появява и оттегля. Мисията на появяването му в този смъртен свят и на напускането му зависи изцяло от върховната му воля. За разлика от живото същество, което се появява и изчезва по силата на природните закони, Богът не е принуден от никаква висша енергия да се появява или да се оттегля. Той може да се появи, когато пожелае и откъдето пожелае, и това появяване на определено място не му пречи да се появява и да напуска и на някое друго място. Той е като слънцето. Слънцето се появява и изчезва от някое място по собствена воля, но това ни най-малко не пречи да присъства и на други места. Сутрин слънцето се появява в Индия и едновременно с това остава в западното полукълбо. Слънцето се намира навсякъде в Слънчевата система, но външно изглежда, че сутрин се появява на определено място, а в определен час от вечерта си отива. Дори слънцето не е ограничено от времето, какво остава за Върховния Бог, който е създател и повелител на слънцето. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че този, който наистина разбира трансценденталното появяване и напускане на Бога, осъществявано чрез неразбираемата му енергия, се освобождава от законите на раждането и смъртта и се издига до вечното духовно небе, където се намират планетите Ваикун̣т̣ха. Там освободените души живеят вечно, без да са подложени на страданията на раждането, смъртта, старостта и болестите. В духовното небе Богът и тези, които вечно му отдават трансцендентално любовно служене, са вечно млади, защото там няма нито старост, нито болести, нито смърт. Там няма смърт, затова няма и раждане. Следователно просто като разбере истински появяването и оттеглянето на Бога, човек може да постигне съвършеното равнище на вечния живот. И така, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също започнал да мисли за завръщане при Бога. Богът се появява на тази Земя или на някоя друга тленна планета заедно със спътниците си, които вечно живеят с него. Потомците на рода Яду, които помагали в забавленията на Бога, също били негови вечни спътници, както и Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира със своите братя, майка и пр. Появяването и напускането на Бога и на вечните му придружители е трансцендентално, затова човек не трябва да се подвежда по външните белези на тези дейности.

Залезът не означава, че слънцето умира, а че се скрива от погледа ни. По същия начин краят на мисията на Бога на някоя планета или в някоя вселена означава единствено, че Той се е скрил от погледа ни. Така и краят на династията Яду не означавал, че династията е унищожена. Тя напускала полезрението на земните жители заедно с Бога. По примера на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира Кунтӣ също решила да се върне при Бога, затова напълно се отдала на трансцендентално предано служене на Бога, което осигурява „пропуск“ за връщане при него след напускането на материалното тяло. Със започването на преданото служене се слага начало на одухотворяването на това тяло. По този начин чистите предани на Бога загубват всякакъв контакт с материята още докато се намират в това си тяло. Вечната обител на Бога не е мит, както мислят невярващите и невежите; човек просто не може да отиде там със спътници, с космически кораби или с други материални средства. Но той може да отиде там, след като напусне тялото си, затова трябва да се приготви за завръщането си при Бога, като извършва предано служене. То му осигурява „пропуска“ за завръщането при Бога и Кунтӣ се възползвала точно от това средство.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура изказва предположението, че Шаунака и другите р̣ш̣и в Наимиша̄ран̣я, които слушали Шрӣмад Бха̄гаватам от Сӯта Госва̄мӣ, се огорчили, когато научили, че Я̄давите умрели в безумието на пиянството. За да ги утеши в тази болка, Сӯта Госва̄мӣ ги уверил, че самият Бог е накарал потомците на династията Яду да напуснат телата си, за да облекчат с това бремето, легнало върху Земята. Богът и вечните му придружители се появяват на Земята, за да помогнат на управляващите полубогове да отстранят свръхтовара, който тегне върху нея. Затова Богът наредил на някои от приближените си полубогове да се родят в рода Яду и да служат на великата му мисия. Когато мисията била изпълнена, по волята на Бога полубоговете напуснали материалните си тела, като се избили помежду си в безумието на пиянството. Полубоговете обикновено пият сома-раса, така че алкохолът и пиянството не били нещо непознато за тях. Понякога влечението им към опияняващите средства им създавало големи неприятности. Веднъж синовете на Кувера си навлекли гнева на На̄рада, защото били пияни, но по-късно по милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а възвърнали първоначалния си образ. Тази история можем да намерим в Десета песен. Върховният Бог гледа еднакво и на асурите, и на полубоговете, но полубоговете му се подчиняват, а асурите се обявяват срещу него. Затова аналогията с тръна, който се вади с помощта на друг трън, е съвсем подходяща. Единият трън се е впил в крака на Бога и го безпокои, а другият прави услуга на Бога, като отстранява причинителя на болката. И така, макар че всяко живо същество е неотделима от Бога частица, тези, които безпокоят Бога, се наричат асури, а тези, които доброволно му служат, се наричат деватӣ, полубогове. В материалния свят деватӣте и асурите постоянно враждуват и Богът винаги спасява деватӣте от ръцете на асурите. Но и едните, и другите са подчинени на Бога. Светът е изпълнен с живи същества, които принадлежат към един от двата вида. Мисията на Бога е да закриля деватӣте и да унищожава асурите, когато това се наложи, за доброто както на едните, така и на другите.

Върховната Божествена Личност не е нито безличностна, нито лишена от форма, но тялото на Бога не се различава от него самия, затова Той е наречен въплъщение на вечността, знанието и блаженството. В Бр̣хад-ваиш̣н̣ава Тантра ясно се казва, че този, който смята, че формата на Бог Кр̣ш̣н̣а е създадена от материалната енергия, незабавно трябва да бъде отлъчен от обществото. Ако човек случайно види лицето на такъв безбожник, веднага трябва да се пречисти, като скочи в някоя река, без да си сваля дрехите. Богът е наречен амр̣та (безсмъртен), защото тялото му не е материално. При това положение „смъртта“ на Бога, т.е. фактът на напускането на тялото му, е като фокусите на илюзиониста. Илюзионистите показват най-различни номера – разрязват телата си на парчета, изгарят ги до пепел или изпадат в безсъзнание под въздействието на хипноза, но всичко това е измама. В действителност по време на тези фокуси те нито изгарят, нито режат телата си на парчета, нито умират, нито изпадат в безсъзнание. По същия начин Богът има безброй разнообразни и вечни форми. Една от тях е инкарнацията риба, появила се в тази вселена. Тъй като вселените са неизброими, тази инкарнация със сигурност проявява забавленията си непрекъснато. Тук е употребена една по-особена дума – дхатте („вечно приета“, за разлика от дхитва̄, „приета за конкретен случай“). Смисълът на това е, че Богът не създава инкарнацията риба; Той притежава тази форма вечно и появяването и напускането на тази инкарнация служи на определена цел. В Бхагавад-гӣта̄ (7.24 – 25) Богът казва: „Имперсоналистите мислят, че Аз нямам форма, че съм безформен. Но сега с определена цел Аз съм приел форма и съм се проявил. Всъщност тези философи не са много интелигентни. Макар и да са известни учени, запознати добре с ведическите писания, те не знаят нищо за непроницаемите ми енергии и за вечните форми на моята личност. Причината е, че Аз си запазвам правото да не се разкривам пред неотдадените, пред които спускам мистичната си завеса. Ограничените глупци не познават вечната ми форма, която е неродена и неунищожима“. В Падма Пура̄н̣а се казва, че тези, които ненавиждат на Бога и постоянно му се гневят, не са достойни да познаят истинската му вечна форма. В Бха̄гаватам се казва, че за борците Богът бил като мълния. Когато Богът убил Шишупа̄ла, той не могъл да го види като Кр̣ш̣н̣а, защото бил заслепен от сиянието брахмаджьоти. Следователно временното проявление на Бога под формата на мълния пред наетите от Кам̇са борци или под формата на бляскаво сияние пред Шишупа̄ла изчезнали, но подобно на вълшебник Богът съществува вечно и не умира при никакви обстоятелства. Той показва подобни форми само на асурите и когато оттегли тези проявления, асурите мислят, че Богът не съществува повече, както наивните зрители мислят, че илюзионистът се е превърнал в пепел или че е разрязан на парчета. Заключението е, че Богът няма материално тяло, затова никога не може да бъде унищожен или заставен да смени трансценденталното си тяло.

Влиянието на Кали може да се разпростре само върху тези, които не са развили напълно съзнание за Бога. Човек може да обезсили въздействието на Кали, като се предостави изцяло на грижите на Върховната Божествена Личност. Епохата на Кали настъпила веднага след битката при Курукш̣етра, но не могла да разпространи влиянието си заради присъствието на Бога. Богът обаче напуснал Земята с трансценденталното си тяло и веднага след оттеглянето му започнали да стават явни признаците на Кали юга, които Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира забелязал още преди Арджуна да се завърне от Два̄рака̄. И царят правилно предположил, че Богът вече е заминал. Както вече обяснихме, Богът напуска полезрението ни, както слънцето залязва и се скрива от очите ни.

Съвременната епоха се намира под влиянието на специфичните качества на Кали. Влиянието на епохата на Кали започнало да се проявява след дните на битката при Курукш̣етра, преди около пет хиляди години, и от автентичните писания научаваме, че тази епоха ще продължи още 427 000 години. Изброените по-горе признаци на Кали юга, а именно алчността, безчестието, коварството, склонността към измами, протекционизмът, насилието и всички подобни неща, вече са широко разпространени и човек просто не може да си представи какво ще се случи след време, когато въздействието на Кали продължи да се налага с все по-голяма и по-голяма сила, чак до деня на разрушението. Както вече знаем, така наречените „цивилизовани“ безбожници са подвластни на въздействието на епохата на Кали; но личностите, които са под Божията закрила няма защо да се боят от тази ужасна епоха. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил велик предан на Бога и нямало нужда да се бои от епохата на Кали. Той обаче предпочел да се оттегли от активния живот на семеен и се приготвил да се върне вкъщи, обратно при Бога. Па̄н̣д̣авите са вечни спътници на Бога, затова се стремят към близко общуване с него повече от всичко друго. Освен това, като съвършен цар, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира искал да се оттегли, за да даде пример на другите. Щом някой от младото поколение вече може да се грижи за семейните работи, човек трябва да се оттегли от семейния живот, за да се издигне до духовното осъзнаване. Човек не трябва да гние в тъмния кладенец на семейния живот, докато оттам го измъкнат по волята на Ямара̄джа. Съвременните политици трябва да вземат урок от примера на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и доброволно да се оттеглят от активния живот, за да направят място за младото поколение. Възрастните хора, които са се разделили с професията си, също трябва да се поучат и да напуснат дома си, за да постигнат знанието за духовната си същност, преди насила да са ги измъкнали оттам, за да ги поведат на среща със смъртта.

Цялата обградена от морета земна повърхност се намирала под властта на царя на Хастина̄пура. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира сам научил внука си Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който също притежавал всички необходими качества, на тънкостите на държавното управление и на това, какъв е дългът на царя към поданиците. Така преди Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да се върне обратно при Бога, на престола се възкачил Парӣкш̣ит. Думата винайинам се отнася до Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и заслужава особеното ни внимание. Защо царят на Хастина̄пура, поне до времето на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, бил приеман за император на света? – Единствената причина била, че благодарение на справедливото управление на императора хората на земята били щастливи. Поданиците били щастливи, защото даровете на природата били изобилни – зърно, плодове, мляко, лечебни билки, скъпоценни камъни, минерали – всичко, от което те имали нужда. Хората били освободени дори от телесните страдания, от безпокойствата на ума и от неприятностите, причинявани от природните явления и от другите живи същества. Те не негодували, защото били щастливи, въпреки че понякога от политически съображения и желание за превъзходство между царете се водели сражения. Всички се подготвяли да достигнат най-висшата цел в живота, затова били достатъчно просветени, за да не се карат за глупости. Влиянието на епохата на Кали постепенно се отразило върху добрите качества и на царете, и на поданиците, в резултат от което се появило и напрежението в отношенията между управляващия и управляваните. Но дори и в тази епоха на неразбирателство между властници и поданици духовното благо и съзнанието за Бога могат да бъдат постигнати. И това е особеното преимущество на епохата.

След като поставил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит на императорския трон в Хастина̄пура и направил Ваджра, правнука на Бог Кр̣ш̣н̣а, цар на Матхура̄, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира приел живот в отречение. Системата на варн̣а̄шрама дхарма, която се състои от четири степени на духовен живот и четири подразделения според качествата и работата на хората, е началото на истинския човешки живот. Покровител на тази система на човешките дейности, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира своевременно се оттеглил от активния живот, като приел сання̄са и предал управлението в ръцете на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който притежавал всички достойнства на принц. Научнообоснованата система варн̣а̄шрама дхарма разделя обществото на четири групи в зависимост от вида на заниманията на хората и на четири начина на живот. Четирите начина на живот – животът на брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄сӣ – трябва да бъдат преминати от всички, независимо от заниманията и дейностите им. Съвременните политици не искат да се оттеглят от активния живот, дори и да са достатъчно възрастни. Но Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа, понеже бил съвършен цар, се оттеглил от напрегнатия живот на владетел доброволно, за да се приготви за следващия си живот. Всеки трябва да подреди живота си така, че последната му част, т.е. поне последните петнайсет-двайсет години преди смъртта, да може да се отдаде изцяло на предано служене на Бога, за да достигне най-висшето съвършенство в живота. Наистина е глупаво човек да посвети всичките си дни на материално наслаждение и плодоносни дейности. Защото докато умът е погълнат от плодоносни дейности, насочени към получаване на сетивно наслаждение, няма никаква възможност за освобождаване от обусловения живот, от материалното робство. Човек не трябва да следва този самоубийствен път и да пренебрегва върховната задача: постигане на най-висшето съвършенство в живота и завръщане вкъщи, обратно при Бога.

За да може да стане спътник на Бога, човек непременно трябва да се пречисти от материалните замърсявания. Никой не може да стане придружител на Бога или да се върне при него, без да се е пречистил. Затова Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира незабавно презрял царския разкош и свалил царските си одежди и накити, за да стане духовно чист. Каш̣а̄я, набедреникът с цвят на шафран, който носят сання̄сӣте, показва липса на влечение към привлекателните светски дрехи. Затова царят, както подобавало, си сменил дрехите. Той загубил всякакъв интерес към царството и към семейството си и по този начин се освободил от всички материални замърсявания, или с други думи, от материалните обозначения. Хората обикновено са привързани към най-различни обозначения – обозначения, свързани със семейството, с обществото, с родината, с професията, с богатството, с общественото положение и още много други. Докато е привързан към тези обозначения, човек е покрит с материални замърсявания. Така наречените „водачи“ на съвременното общество са привързани към националното самосъзнание, без да знаят, че това неистинско съзнание е още едно обозначение за материално обусловената душа. За да стане достоен да се върне при Бога, човек трябва да преодолее тези отъждествявания. Глупците се прекланят пред хората, които умират със съзнание за националната си принадлежност, но тук за пример е даден Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, царят, който се приготвил да напусне този свят без никакво национално самосъзнание. Въпреки това хората го помнят и днес, защото бил велик и благочестив цар, почти на равнището на Божествената Личност Шрӣ Ра̄ма. Понеже били управлявани от такива благочестиви царе, всички хора по земята били щастливи, а тези велики императори умеели да ръководят света.

Също като брат си Арджуна, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се съсредоточил и постепенно се освободил от материалното робство. Най-напред той концентрирал всички дейности на сетивата си и ги слял с ума, насочвайки го към трансцендентално служене на Бога. Той се молел умът му да преустанови материалните си дейности и да се обърне към трансценденталното служене на Бога, защото всички материални дейности се извършват в ума като дейност на материалните сетива и последици от нея, а царят искал да се върне при Бога. Материалните дейности вече не били нужни. Всъщност дейностите на ума не могат да бъдат спрени, защото са отражение на вечната душа. Но те могат да бъдат качествено променени, като се издигнат над материята и се насочат към трансцендентално служене на Бога. Материалната окраска на ума се променя, когато човек го изчисти от замърсяванията на жизнения дъх. По този начин умът се освобождава от замърсяванията на многократните раждания и смърти и се установява в чистия духовен живот. Всичко се проявява чрез материалното тяло, което е едно временно въплъщение, създадено от ума в мига на смъртта. Ако чрез отдаването на трансцендентално любовно служене на Бога умът се пречисти и постоянно се използва в служене на лотосовите нозе на Бога, след смъртта той няма да може да създаде друго материално тяло. Той ще се освободи от затъването в материалното замърсяване и чистата душа ще може да се върне вкъщи, обратно при Бога.

Всичко, което е проявено в материалния свят, е създадено от махат-таттва-авякта. Нещата, които виждаме с материалното си зрение, не са нищо друго, освен съчетания и видоизменения на тези разнообразни материални продукти. Но живото същество е различно от тях. Живото същество е забравило вечната си природа на вечен слуга на Бога и тази забрава и неверните му схващания за „господство“ над материалната природа го задължават да приема живота на нереалното сетивно наслаждение. Така едновременното създаване на материалните енергии е основната причина за попадането на ума под влиянието на материята. По този начин се създава грубото тяло, състоящо се от пет груби елемента. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира извършил тези действия в обратен ред и съединил петте елемента на тялото с трите проявления на материалната енергия. Качественото определяне на телата като добри, лоши или нещо средно се унищожава и качествените проявления отново се сливат с материалната енергия, създадена от лъжливите усещания на чистото живо същество. Когато желае да стане спътник на Върховния Бог, на Божествената Личност в някоя от безбройните планети в духовното небе, и особено на Голока Вр̣нда̄вана, човек постоянно трябва да мисли, че се различава от материалната енергия, че няма нищо общо с нея, и да осъзнае, че е чист дух, Брахман, който е равен по качество на Върховния Брахман (Парамешвара). След като разделил царството си между Парӣкш̣ит и Ваджра, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира повече не мислел за себе си като за император на света или глава на династията Куру. Това чувство за освобождение от материалните отношения и от материалното заточение в грубото и финото обкръжение дава на човека свободата да действа като слуга на Бога, въпреки че се намира в материалния свят. Това равнище се нарича джӣван-мукта, равнище на освобождение, постигнато още в материалния свят. Човек трябва не само да мисли, че е Брахман, но и да действа като Брахман. Този, който само мисли, че е Брахман, е имперсоналист, а този, който действа като Брахман, е чист предан.

Освободен от всички външни дейности, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира вече нямал нищо общо с царския живот и семейния престиж. Всъщност той заприличал на вял безумен скитник и престанал да говори за материални дела. Той не зависел от братята си, които винаги дотогава му помагали. Това състояние на пълна независимост се нарича още пречистено равнище на безстрашие.

От този стих става ясно, че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира следвал примера на прадедите си и на великите предани на Бога. Вече много пъти сме говорили, че системата на варн̣а̄шрама дхарма, която строго следвали всички земни жители, особено жителите на провинция А̄ря̄варта, отдавала особено значение на прекъсването на всички семейни отношения в определен етап от живота. Човек осъзнавал важността на това в процеса на обучението и възпитанието си. Затова уважаваните личности, такива като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, трябвало да прекъснат всички връзки със семейството си, за да се посветят на себепознанието и да се върнат при Бога. Нито един цар или уважаван човек не живее със семейството си до края на живота си, защото това е равно на самоубийство и е препятствие по пътя към постигането на съвършенство в човешкия живот. Тази система е пътят, даден от авторитетите за всички, които искат да се освободят от бремето на семейния живот и да се отдадат изцяло на предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (18.62) Богът учи, че човек трябва да стане негов предан поне в края на живота си. Искрените души, отдали се на Бога, за свое собствено добро трябва да се подчинят на тази негова повеля като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

Думите брахма парам са употребени във връзка с Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (10.13) Арджуна потвърждава това, позовавайки се на велики авторитети като Асита, Девала, На̄рада и Вя̄са. И така, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира напуснал дома си и заминал на север, като постоянно пазел в себе си спомена за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и следвал примера на прадедите си и на великите предани от всички времена.

По-младите братя на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и преди били покорни последователи на великия император и достатъчно образовани, за да знаят коя е крайната цел на живота. Затова без да се колебаят, те последвали по-големия си брат по пътя на преданото служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Според принципите на сана̄тана дхарма в средата на жизнения си път човек трябва да се оттегли от семейния живот и да се посвети на себепознанието. Но невинаги е ясен отговорът на въпроса, с какво трябва да се заеме той. Понякога хората, които са се оттеглили от светския живот, са объркани, защото не знаят на какво да посветят последните си дни. Тук се говори за решението, което взели авторитети като Па̄н̣д̣авите. Те се отдали на градивно предано служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Според Сва̄мӣ Шрӣдхара дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а, т.е. плодоносните дейности, философските разсъждения и освобождението не са крайната цел на съществуването, въпреки мнението на някои личности. С тях се занимават повече или по-малко ония, които не знаят коя е крайната цел на живота. Самият Бог посочва в Бхагавад-гӣта̄ (18.64) коя е тази крайна цел. А Па̄н̣д̣авите притежавали необходимата интелигентност, за да поемат този път, без да се колебаят дори за миг.

Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.28), че само тези, които в миналите си животи са извършвали благочестиви дейности и са се освободили от последиците на всички неблагочестиви дейности, могат да се съсредоточат върху лотосовите нозе на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Не само в този живот, но и в миналите си животи Па̄н̣д̣авите извършвали единствено висши благочестиви дейности, затова били вечноосвободени от последиците на неблагочестивите дела. Следователно това, че съсредоточили всичките си мисли върху лотосовите нозе на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, било напълно естествено. Според Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ принципите на дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а се приемат от личности, които не са се освободили от последствията на неблагочестивите дейности. Такива хора, замърсени от гореспоменатите четири принципа, не могат веднага да приемат лотосовите нозе на Бога в духовното небе. Светът Ваикун̣т̣ха се намира далеч отвъд материалната вселена. Материалният свят се намира под властта на Дурга̄ Девӣ, материалната енергия на Бога, а светът Ваикун̣т̣ха се управлява от личностната енергия на Бога.

Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ човек, който е свободен от трите проявления на материалните качества – добро, страст и невежество – и е установен в трансценденталното, може да постигне най-висшето съвършенство в живота, без да сменя тялото си. В своята Хари-бхакти вила̄са Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ казва, че всеки човек може да постигне съвършеното равнище на два пъти роден бра̄хман̣а, като премине през духовно обучение под ръководството на истински духовен учител, както един химик може да превърне бронзовото оръжие в златно, като го подложи на химическа обработка. Следователно за да може човек да стане бра̄хман̣а, без да сменя тялото си, т.е. да се върне при Бога в това си тяло, от голямо значение е истинското ръководство. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ отбелязва, че думата хи, която е използвана в тази връзка, утвърждава категорично тази истина. Бхагавад-гӣта̄ (14.26) също подкрепя думите на Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. Там Богът казва, че оня, който последователно отдава предано служене, без да се отклонява от този път, може да постигне съвършеното равнище на Брахман, извисявайки се над замърсяванията от трите проявления на материалната природа. А когато чрез изпълняването на същото предано служене се издигне още повече в това съвършенство, той ще постигне върховната духовна планета Голока Вр̣нда̄вана, без да сменя тялото си. Вече говорихме за това във връзка със завръщането на Бога в обителта си в собственото си тяло.

Разликата между Па̄н̣д̣авите и Видура е, че Па̄н̣д̣авите са вечни спътници на Божествената Личност, а Видура е един от управляващите полубогове, който отговаря за планетата Питр̣лока и се нарича Ямара̄джа. Хората се боят от Ямара̄джа, защото от него идват всички наказания за злодеите в материалния свят. Но преданите на Бога няма защо да се страхуват от него. Той е най-близък и сърдечен приятел за преданите, а за неотдадените е олицетворение на страха. Както вече говорихме, Ямара̄джа бил прокълнат от Ман̣д̣ӯка Муни да заеме низшето положение на шӯдра; така Видура се появил като инкарнация на Ямара̄джа. Като вечен слуга на Бога, Видура изпълнявал много самоотвержено дейностите си в преданото служене и живеел толкова благочестиво, че благодарение на наставленията му освобождение постигнал дори такъв материалист като Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. И така, благодарение на благочестивите си дейности в преданото служене на Бога Видура бил в състояние постоянно да помни лотосовите нозе на Бога. По този начин той се пречистил от всички замърсявания, които са присъщи на човека, роден в тяло на шӯдра. Накрая жителите на Питр̣лока отново го приели и той заел първоначалната си позиция. Полубоговете също са спътници на Бога, но не общуват с него лично, докато непосредствените спътници на Бога постоянно са редом до него. Богът и личните му придружители непрекъснато се появяват в безбройните вселени. Богът помни всички появявания, а спътниците му ги забравят, защото са мънички неотделими частици от него. Те имат склонността да забравят тези събития, защото са нищожно малки. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.5).

Когато човек лети със самолет, не може да се грижи и за другите самолети. Всеки трябва да се грижи за собствения си самолет. Ако възникне някаква опасност, никой самолет не може да помогне на друг самолет. По същия начин когато в края на живота си човек трябва да се върне вкъщи, обратно при Бога, той трябва сам да се погрижи за себе си, без да разчита на ничия помощ. Човек може да използва помощ, докато е още на земята, преди самолетът да е излетял. Духовният учител, бащата, майката, роднините, съпругът и всички останали могат да му помогнат. Но когато прекосява морето, той сам трябва да се погрижи за себе си и сам да се възползва от наставленията, които е получил преди това. Драупадӣ имала петима съпрузи и нито един от тях не я помолил да тръгне; тя трябвало да се погрижи за себе си сама, без да чака помощ от великите си съпрузи. И понеже притежавала вече необходимото знание, тя веднага потънала в съзерцание на лотосовите нозе на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Жените постигнали същото равнище, до което се издигнали съпрузите им, т.е. те достигнали жилището на Бога, без да сменят телата си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура предполага, че Драупадӣ и Субхадра̄ (макар че за нея не се споменава тук) постигнали един и същ резултат. Нито една от тях не трябвало да напуска тялото си.

Шрӣмад Бха̄гаватам е повествование за Божествената Личност и за предани на Бога като Па̄н̣д̣авите. Разказът за Върховния Бог и за преданите му е абсолютен сам по себе си и когато го слуша с преданост, човек общува с Бога и с постоянните му придружители. Слушайки Шрӣмад Бха̄гаватам, човек със сигурност може да постигне най-висшето съвършенство в живота – да се върне вкъщи, обратно при Бога.