Шрӣмад бха̄гаватам 1.15.49
Текст
прабха̄се дехам а̄тманах̣
кр̣ш̣н̣а̄вешена тач-читтах̣
питр̣бхих̣ сва-кш̣аям̇ яяу
Дума по дума
видурах̣ – Видура (чичото на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира); апи – също; паритяджя – след като напусна тялото; прабха̄се – в мястото за поклонение Прабха̄са; дехам а̄тманах̣ – тялото му; кр̣ш̣н̣а – Божествената Личност; а̄вешена – погълнат от тези мисли; тат – неговите; читтах̣ – мисли и действия; питр̣бхих̣ – заедно с жителите на Питр̣лока; сва-кш̣аям – собствената му обител; яяу – замина.
Превод
Видура бе тръгнал на поклонение и напусна тялото си в Прабха̄са. Тъй като бе потопен в мисли за Кр̣ш̣н̣а, посрещнаха го жителите на Питр̣лока, където той отново зае първоначалното си положение.
Пояснение
Разликата между Па̄н̣д̣авите и Видура е, че Па̄н̣д̣авите са вечни спътници на Божествената Личност, а Видура е един от управляващите полубогове, който отговаря за планетата Питр̣лока и се нарича Ямара̄джа. Хората се боят от Ямара̄джа, защото от него идват всички наказания за злодеите в материалния свят. Но преданите на Бога няма защо да се страхуват от него. Той е най-близък и сърдечен приятел за преданите, а за неотдадените е олицетворение на страха. Както вече говорихме, Ямара̄джа бил прокълнат от Ман̣д̣ӯка Муни да заеме низшето положение на шӯдра; така Видура се появил като инкарнация на Ямара̄джа. Като вечен слуга на Бога, Видура изпълнявал много самоотвержено дейностите си в преданото служене и живеел толкова благочестиво, че благодарение на наставленията му освобождение постигнал дори такъв материалист като Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. И така, благодарение на благочестивите си дейности в преданото служене на Бога Видура бил в състояние постоянно да помни лотосовите нозе на Бога. По този начин той се пречистил от всички замърсявания, които са присъщи на човека, роден в тяло на шӯдра. Накрая жителите на Питр̣лока отново го приели и той заел първоначалната си позиция. Полубоговете също са спътници на Бога, но не общуват с него лично, докато непосредствените спътници на Бога постоянно са редом до него. Богът и личните му придружители непрекъснато се появяват в безбройните вселени. Богът помни всички появявания, а спътниците му ги забравят, защото са мънички неотделими частици от него. Те имат склонността да забравят тези събития, защото са нищожно малки. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.5).