ТЕКСТ 1:

Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: Докато Видура пътуваше из местата за поклонение, от великия мъдрец Маитрея той получи знание за мястото, където отива душата. След това се върна в Хастина̄пура. Той успя да изучи този предмет толкова добре, колкото желаеше.

ТЕКСТ 2:

След като зададе най-различни въпроси и се установи в трансцендентално любовно служене на Бог Кр̣ш̣н̣а, Видура престана да разпитва Маитрея Муни.

ТЕКСТОВЕ 3 – 4:

Когато видяха Видура да се връща в двореца, всички – Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, по-младите му братя, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Са̄тяки, Сан̃джая, Кр̣па̄ча̄ря, Га̄ндха̄рӣ, Драупадӣ, Субхадра̄, Уттара̄, Кр̣пӣ, още много съпруги на Кауравите и останалите жени с децата си – всички се втурнаха към него с възторг. Като че ли те отново се опомняха след дълга забрава.

ТЕКСТ 5:

Всички го наобиколиха, обзети от неописуема радост, като че ли животът отново се връщаше в телата им. Те си разменяха поклони и се поздравяваха с прегръдки.

ТЕКСТ 6:

След дългата раздяла и преживените тревоги всички плачеха от обич. Тогава цар Юдхиш̣т̣хира му предложи удобно място за сядане и го посрещна както подобаваше.

ТЕКСТ 7:

След обилното угощение и почивката Видура бе настанен удобно. Тогава царят започна да му говори и всички, които бяха там, се заслушаха.

ТЕКСТ 8:

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира каза: О, чичо, помниш ли как заедно с майка ни винаги ни защитаваше от беди? Благоразположението ти към нас бе като майчино крило и ни спаси от отравяне и от пожар.

ТЕКСТ 9:

Как се прехранваше, докато пътуваше надлъж и нашир? В кои святи места за поклонение отдаде служене?

ТЕКСТ 10:

О, господарю мой, преданите като теб наистина са олицетворени святи места. Ти носиш Божествената Личност в сърцето си и затова превръщаш всяко място в място за поклонение.

ТЕКСТ 11:

Скъпи чичо, ти трябва да си посетил Два̄рака̄. В това свято място живеят наши приятели и доброжелатели, потомците на Яду, които винаги са потопени в служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Ти трябва да си ги видял или да си чул нещо за тях. Щастливи ли са у дома си?

ТЕКСТ 12:

В отговор на въпросите на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира Маха̄тма̄ Видура постепенно описа всичко, което бе преживял, но премълча вестта за унищожението на династията Яду.

ТЕКСТ 13:

Състрадателният Маха̄тма̄ Видура никога не беше понасял да гледа Па̄н̣д̣авите да се измъчват. Той премълча пред тях вестта за тъжното произшествие, защото нещастията идват и без това.

ТЕКСТ 14:

Така Маха̄тма̄ Видура, към когото всички роднини се отнасяха като към свят човек, остана там за известно време, за да промени начина на мислене на най-големия си брат и с това да донесе щастие на всички останали.

ТЕКСТ 15:

Докато Видура играеше ролята на шӯдра заради проклятието на Ман̣д̣ӯка Муни, Аряма̄ го заместваше на поста му на Ямара̄джа, за да наказва грешниците.

ТЕКСТ 16:

След като отвоюва царството си и стана свидетел на раждането на внука си, който бе достоен да продължи благородните традиции на рода, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се радваше на невиждано богатство и мирно царуваше заедно с по-младите си братя, които бяха опитни управници на хората.

ТЕКСТ 17:

Непреодолимото вечно време неусетно покорява тези, които са твърде много привързани към семейните си дела и постоянно са погълнати от мисли за тях.

ТЕКСТ 18:

Маха̄тма̄ Видура добре знаеше тези неща и затова се обърна към Дхр̣тара̄ш̣т̣ра с думите: Скъпи царю, моля те, иди си оттук, без да губиш нито миг. Не отлагай! Нима не виждаш как си се оставил да те завладее страхът?

ТЕКСТ 19:

Никой в материалния свят не може да се справи с това ужасно положение. О, господарю мой, това, което се приближава към нас, е Върховната Божествена Личност във формата на вечното време (ка̄ла).

ТЕКСТ 20:

Всеки, който е подчинен на върховната ка̄ла (вечното време), трябва да се раздели с най-скъпото, с живота си, да не говорим за останалото – богатството, почестите, децата, земята, дома.

ТЕКСТ 21:

Баща ти, брат ти, доброжелателите ти и синовете ти са вече мъртви. Собственият ти живот вече е към своя край, тялото ти е немощно и ти живееш в чужд дом.

ТЕКСТ 22:

Ти си сляп по рождение, а наскоро се влоши и слухът ти. Паметта ти отслабна, а разумът ти вече не е така спокоен. Зъбите ти се клатят, черният ти дроб е болен, а с кашлицата си храчиш слуз.

ТЕКСТ 23:

Уви, колко силна е надеждата на живото същество, че ще може да удължи живота си. Истината е, че ти живееш като домашно куче и ядеш огризките, които ти дава Бхӣма.

ТЕКСТ 24:

Нима можеш да живееш такъв жалък живот и да търсиш подаянията на тези, които сам се опита да отровиш и да изгориш? Ти оскърби една от жените им и си присвои царството и богатствата им.

ТЕКСТ 25:

Въпреки нежеланието ти да умреш и желанието ти да живееш дори с цената на честта и на достойнството си, тялото ти на скъперник неизбежно ще увехне, ще се смали и ще се разпадне като стара дреха.

ТЕКСТ 26:

Уравновесен и спокоен може да се нарече този, който, освободен от всякакви задължения, отива в непознато и отдалечено място и напуска материалното си тяло, когато то стане безполезно.

ТЕКСТ 27:

Най-висш сред хората е този, който се пробуди и осъзнае сам или с нечия помощ илюзорността на този нещастен материален свят и след това напусне дома си, за да се предостави изцяло на Божествената Личност, която се намира в сърцето му.

ТЕКСТ 28:

Затова те умолявам, незабавно замини на север, без да казваш нищо на роднините си, защото скоро ще настъпи времето, което ще лиши хората от всичките им добри качества.

ТЕКСТ 29:

Така Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъкът на рода на Аджамӣд̣ха, бе убеден от интроспективното знание (прагя̄) и обладан от непоколебима решителност, изведнъж разкъса здравата мрежа на семейната привързаност. Той незабавно напусна дома си, за да поеме пътя на освобождението, към който го бе насочил по-младият му брат Видура.

ТЕКСТ 30:

Благородната и добродетелна Га̄ндха̄рӣ, дъщеря на Субала, царя на Кандахар (Га̄ндха̄ра), последва съпруга си, когато видя, че той се готви да замине за Хималаите, носещи радост на тези, които са приели тоягата на сання̄сӣ като воини, получили добър урок от противника.

ТЕКСТ 31:

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, чийто враг никога не се роди, изпълни всекидневните си сутрешни задължения, като отдаде молитви, извърши огнено жертвоприношение за слънчевия бог, отдаде почитанията си на бра̄хман̣ите и им раздаде зърно, крави, земя и злато. След това той отиде в двореца, за да изрази уважението си към по-възрастните. Но там не намери нито чичовците си, нито леля си, дъщерята на цар Субала.

ТЕКСТ 32:

Силно разтревожен, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се обърна към Сан̃джая, който седеше там, и го попита: О, Сан̃джая, къде е слепият ни стар чичо?

ТЕКСТ 33:

Къде са доброжелателят ми чичо Видура и майка Га̄ндха̄рӣ, която бе толкова покрусена след смъртта на всичките си синове? Чичо ми Дхр̣тара̄ш̣т̣ра също страдаше след смъртта на всичките си синове и внуци. Аз наистина съм много неблагодарен. Може би оскърбленията ми са го наранили толкова много, че се е хвърлил в Ганг заедно със съпругата си.

ТЕКСТ 34:

Когато баща ми Па̄н̣д̣у почина, а ние бяхме невръстни деца, двамата ни чичовци ни закриляха от всички беди. Те винаги искрено ни желаеха доброто. Защо са напуснали това място, накъде са се отправили?

ТЕКСТ 35:

Сӯта Госва̄мӣ каза: Когато не намери господаря си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Сан̃джая бе обзет от състрадание и тревога и от вълнение не можа да отговори на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира както подобава.

ТЕКСТ 36:

Чрез силата на интелигентността си той малко по малко успокои ума си, избърса сълзите си и като мислеше за нозете на господаря си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, започна да отговаря на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

ТЕКСТ 37:

Сан̃джая каза: Скъпи потомъко на династията Куру, не знам нищо за намеренията на двамата ти чичовци и на Га̄ндха̄рӣ. О, царю, тези велики души ме измамиха.

ТЕКСТ 38:

След тези думи на Сан̃джая при тях с тумбуру в ръка се появи Шрӣ На̄рада, могъщият предан на Бога. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и братята му го посрещнаха подобаващо, като се изправиха от местата си и му отдадоха почитания.

ТЕКСТ 39:

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира каза: О, святи човече, не знам къде отидоха чичовците ми. Не мога да открия и леля си, която е способна на велики отречения, но бе съкрушена от загубата на всичките си синове.

ТЕКСТ 40:

Ти си като капитан на кораб в безкрайния океан и можеш да ни отведеш до целта. При тези думи светецът Деварш̣и На̄рада, най-великият философ и предан, заговори.

ТЕКСТ 41:

Шрӣ На̄рада каза: О, благочестиви царю, недей да скърбиш за никого, защото всички са във властта на Върховния Бог. Всички живи същества и водачите им обожават Бога, за да получат надеждна защита. Единствено Той ги събира и разделя.

ТЕКСТ 42:

Както кравата, вързана с дългото въже, промушено през ноздрите ѝ, не е независима, така човешките същества са обвързани от различните ведически наставления и са принудени да се подчиняват на волята на Върховния.

ТЕКСТ 43:

Както човек сам събира и пръсва играчките, с които се забавлява, така върховната воля на Бога събира и разделя хората.

ТЕКСТ 44:

О, царю, независимо дали смяташ душата за вечната движеща сила, а материалното тяло за тленно, или мислиш, че всичко съществува в безличностната Абсолютна Истина, или пък че всичко е необяснимо съчетание от материя и дух, при всички обстоятелства усещането за раздяла се дължи единствено на илюзорната привързаност и на нищо повече.

ТЕКСТ 45:

Затова забрави тревогите си, породени от това, че не познаваш аза. Ти мислиш как те, нещастните безпомощни създания, ще живеят без теб.

ТЕКСТ 46:

Грубото материално тяло, съставено от петте елемента, се управлява от вечното време (ка̄ла), от дейността (карма) и от проявленията на материалната природа (гун̣и). Нима е възможно да защити някого, когато самото то се намира в устата на змията?

ТЕКСТ 47:

Тези, които нямат ръце, стават лесна плячка за ония, които имат; лишените от крака са плячка за четирикраките. Слабите служат за храна на силните. Общият закон гласи, че всяко живо същество е храна за друго.

ТЕКСТ 48:

Затова о, царю, трябва да обърнеш взор към Върховния Бог. Той е единствен и неповторим. Той се проявява чрез различните си енергии и присъства както вътре, така и вън от всичко.

ТЕКСТ 49:

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е дошъл сега във формата на всепоглъщащото време (ка̄ла-рӯпа), за да премахне злите от лицето на земята.

ТЕКСТ 50:

Богът вече направи всичко, което бе необходимо, за да помогне на полубоговете, и сега настъпва почивката му. Вие, Па̄н̣д̣авите, можете да почакате, докато Той се намира на Земята.

ТЕКСТ 51:

О, царю, чичо ти Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, брат му Видура и съпругата му Га̄ндха̄рӣ се отправиха към южните склонове на Хималаите, където се намират обителите на великите мъдреци.

ТЕКСТ 52:

Това място се нарича Саптасрота („разделена на седем“), защото там водите на свещената Ганг някога били разделени на седем ръкава. Това било направено за удовлетворяването на седемте велики р̣ш̣и.

ТЕКСТ 53:

А сега на брега на Саптасрота Дхр̣тара̄ш̣т̣ра е започнал аш̣т̣а̄н̇га-йога, като се къпе три пъти дневно – сутрин, обед и вечер, – извършва огнени жертвоприношения (Агни-хотра) и дава на тялото си само вода. Това помага на човека да обуздае ума и сетивата си и напълно го освобождава от мислите за семейните привързаности.

ТЕКСТ 54:

Този, който е овладял седящите пози на тялото (йога а̄саните) и управлява дишането си, може да насочи сетивата си към Абсолютната Божествена Личност. По този начин няма да го докоснат замърсяванията на проявленията на материалната природа: добро, страст и невежество.

ТЕКСТ 55:

Дхр̣тара̄ш̣т̣ра ще трябва да съедини чистото си аз с интелигентността си и след това да се слее с Върховното същество, осъзнавайки качественото единство на живото същество с Върховния Брахман. Освободен от ограничената небесна твърд, той ще се възнесе в духовното небе.

ТЕКСТ 56:

Всички дейности на сетивата му ще замрат, дори и външните, и той ще стане неподвластен на взаимодействията на сетивата, подтиквани от проявленията на материалната природа. След като изостави всички материални задължения и преодолее всички препятствия по пътя си, той ще постигне непоколебима твърдост.

ТЕКСТ 57:

О, царю, той ще напусне тялото си най-вероятно след пет дена и то ще се превърне в пепел.

ТЕКСТ 58:

Когато види, че заедно със сламената колиба съпругът ѝ изгаря в пожара, запален от мистичните му сили, добродетелната съпруга с дълбока съсредоточеност ще влезе в този огън.

ТЕКСТ 59:

Обзет едновременно от радост и от скръб, Видура ще напусне святото място.

ТЕКСТ 60:

След тези думи великият мъдрец На̄рада се възнесе във външното пространство с вӣн̣а̄ в ръка. Юдхиш̣т̣хира скъта наставленията му дълбоко в сърцето си и успя да се освободи от мъката.