32
ТЕКСТ 32
Текст
Текст
наірґун̣йо бгакті-лакшан̣ах̣
двайор апй ека ева̄ртго
бгаґавач-чгабда-лакшан̣ах̣
наиргун̣ьо бхакти-лакш̣ан̣ах̣
двайор апй ека ева̄ртхо
бхагавач-чхабда-лакш̣ан̣ах̣
Послівний переклад
Дума по дума
джн̃а̄на-йоґах̣ — філософський пошук; ча — і; мат-нішт̣гах̣ — скерований до Мене; наірґун̣йах̣ — вільний від ґун матеріальної природи; бгакті — віддане служіння; лакшан̣ах̣ — що називається; двайох̣ — обох; апі — більше того; еках̣ — один; ева — певно; артгах̣ — мета; бгаґават — Верховний Бог-Особа; ш́абда — словом; лакшан̣ах̣ — означений.
гя̄на йогах̣ – философски търсения; ча – и; мат-ниш̣т̣хах̣ – насочени към мен; наиргун̣ях̣ – освободено от гун̣ите на материалната природа; бхакти – предано служене; лакш̣ан̣ах̣ – с име; двайох̣ – и на двете; апи – освен това; еках̣ – една; ева – несъмнено; артхах̣ – цел; бхагават – Върховната Божествена Личност; шабда – от думата; лакш̣ан̣ах̣ – изразено.
Переклад
Превод
Вінець філософського пошуку — це пізнати Верховного Бога-Особу. Зрозумівши це і звільнившись від впливу ґун матеріальної природи, людина піднімається на рівень відданого служіння. Чи відданим служінням, чи філософським пошуком, треба знайти найвищу ціль — Верховного Бога-Особу.
Кулминацията на философските търсения е осъзнаването на Върховната Божествена Личност. Когато постигне това знание и се освободи от гун̣ите на материалната природа, човек се издига до равнището на преданото служене. Независимо дали направо чрез предано служене или чрез постепенния метод на философските търсения, той трябва да стигне до една и съща крайна цел: Върховната Божествена Личност.
Коментар
Пояснение
ПОЯСНЕННЯ: У «Бгаґавад-ґіті» сказано, що після багатьох, багатьох життів, присвячених філософському пошуку, мудра людина врешті-решт усвідомлює, що Ва̄судева, Верховний Бог-Особа, — це все суще, і тому віддається Йому. Такі серйозні шукачі істини трапляються дуже рідко, тому що це дуже великі душі. Якщо філософський пошук не привів до пізнання Верховної Особи, його слід вважати незавершеним. Треба шукати істину далі, аж поки прийде розуміння Верховного Господа і відданого служіння.
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че след много, много животи, посветени на философски търсения, накрая мъдрият човек стига до прозрението, че Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, е всичко и му се отдава. Такива сериозни философи, стремящи се да осъзнаят истината, се срещат много рядко, защото са велики души. Ако с помощта на философските търсения човек не успее да стигне до разбирането за Върховната Личност, задачата му остава недовършена. Познавателните му търсения предстоят да бъдат продължени, докато той не стигне до истината за Върховния Бог и не започне да му отдава предано служене.
«Бгаґавад-ґіта» дає можливість безпосередньо зустрітися з Богом-Особою, і зазначає, що ті, хто вдається до інших методів — філософських роздумів чи практики містичної йоґи, — зазнають великих труднощів. Через багато, багато років цих важких зусиль йоґ чи мудрий філософ може прийти до Господа, але цей шлях дуже важкий. Натомість шлях відданого служіння легкий для всіх. Результатів, які дає філософська мудрість і роздуми, можна досягнути просто за допомогою відданого служіння. Разом з тим, якщо умоглядні роздуми не приводять мислителя до пізнання Бога-Особи, весь його пошук залишається марним клопотом, який він добровільно взяв на себе. Остаточна мета мудреця-філософа полягає в тому, щоб злитися з безособистісним Брахманом, але Брахман — це не що інше, як сяйво Верховної Особи. Господь каже в «Бгаґавад-ґіті» (14.27): брахман̣о хі пратішт̣га̄хам амр̣тасйа̄вйайасйа ча — «Я основа безособистісного Брахмана, незнищенної обителі найвищого блаженства». Господь — це верховне вмістище всієї насолоди, включно з блаженством Брахмана, тому вважають, що людина, яка непохитно вірить у Верховного Бога-Особу, вже пізнала безособистісний Брахман і Параматму.
За възможността за пряко общуване с Божествената Личност се говори в Бхагавад-гӣта̄, в която се казва още, че хората, които избират други пътища – пътя на философските разсъждения или на мистичната йога, – са принудени да преодоляват много трудности. След много, много години, изпълнени с такива трудности, мъдрият философ или йогӣ може да стигне до Бога, но пътят, който трябва да извърви, е изключително труден, докато пътят на преданото служене е лек и достъпен за всички. Човек може да постигне резултата, до който водят умозрителните философски разсъждения, просто като отдава предано служене. А ако се занимава само с философски търсения и те не го изведат до прозрението за Божествената Личност, всичките му занимания си остават напразен тежък труд. Крайната цел, която си поставя мъдрият философ, е да се слее с безличностния Брахман, ала този Брахман е сиянието на Върховната Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) Богът казва: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам амр̣тася̄вяяся ча – „Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие“. Богът е върховното средоточие на цялото удоволствие, включително и на удоволствието, което живото същество постига, когато се слее с Брахман. Затова е казано, че този, който има неотклонна вяра във Върховната Божествена Личност, вече е осъзнал безличностния Брахман и локализираната Парама̄тма̄.