Гопӣте били много удовлетворени, като чули успокоителните думи на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. А когато докоснали ръцете и краката му, напълно забравили голямото страдание, причинено от раздялата. След това започнали да танцуват с Върховната Божествена Личност танца ра̄са. Ра̄са е танц, в който участват много момичета. Кр̣ш̣н̣а започнал да танцува сред най-щастливите и най-красивите момичета в трите свята. Гопӣте на Вр̣нда̄вана, които били толкова привързани към Кр̣ш̣н̣а, сега имали възможност да танцуват с него ръка за ръка.

Танцът ра̄са на Кр̣ш̣н̣а не бива да се сравнява с никой от материалните танци – например балните танци или тези, които се танцуват по вечеринките. Танцът ра̄са е една съвършено духовна дейност. За да докаже това, Кр̣ш̣н̣а, върховният мистик, се разширил в много форми и застанал до всяка една гопӣ. Той поставил ръцете си на раменете на гопӣте от двете му страни и започнал да танцува заедно с тях. Те не виждали мистичните експанзии на Кр̣ш̣н̣а, защото Той се бил явил отделно на всяка гопӣ. Всяка мислела, че Кр̣ш̣н̣а танцува само с нея. Над мястото на този прекрасен танц прелитали многобройните въздушни кораби на обитателите на райските планети, които изгаряли от нетърпение да видят красивия танц на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте. Гандхарвите и Киннарите пеели и всички Гандхарви със съпругите си обсипвали танцуващите с цветя.

Гопӣте танцували с Кр̣ш̣н̣а и от звънчетата, накитите и гривните им се разнасял приятен мелодичен звън. Кр̣ш̣н̣а приличал на зеленикав сапфир в огърлица от злато и скъпоценни камъни. В танца още по-ярко се откроявала изключителната красота на Кр̣ш̣н̣а и гопӣте. Движенията на краката им, начинът, по който поставяли ръцете си на раменете на другия, играта на веждите им, усмивките им, развълнуваните гърди на гопӣте, техните дрехи, обици, скули, косите им, украсени с цветя – всичко това, заедно с песните и танците им, приличало на облаци, гръм, сняг и светкавици. Тялото на Кр̣ш̣н̣а приличало на облаците, песните наподобявали гръмотевичен грохот, а красотата на гопӣте била като мълниите в небето. По лицата им се стичали капчици пот, които приличали на падащ сняг. Така гопӣте и Кр̣ш̣н̣а напълно се отдали на танца.

Шиите на гопӣте порозовели от силното им желание да се наслаждават на Кр̣ш̣н̣а все повече и повече. За да ги удовлетвори, Кр̣ш̣н̣а започнал да пляска с ръце в такт с пеенето им. Всъщност целият свят се оглася от песните на Кр̣ш̣н̣а, но различните живи същества усещат това по различен начин. Това потвърждава Бхагавад-гӣта̄: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте. Не само Кр̣ш̣н̣а танцува, танцуват и всички живи същества, но между танците в духовния и танците в материалния свят има разлика. Това е обяснено от автора на Чайтаня чарита̄мр̣та, който казва, че Кр̣ш̣н̣а е танцуващият господар, а всички други са му слуги. Всеки се опитва да подражава на танците на Кр̣ш̣н̣а. Тези, които са наистина в Кр̣ш̣н̣а съзнание, откликват правилно на танца на Кр̣ш̣н̣а: не се опитват да танцуват независимо от него. Но личностите в материалния свят се опитват да подражават на Кр̣ш̣н̣а, който е Върховната Божествена Личност. Живите същества танцуват, водени от ма̄я̄, и мислят, че са равни на Кр̣ш̣н̣а. Но това не е истина. В Кр̣ш̣н̣а съзнание това заблуждение не съществува, защото този, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, знае, че Кр̣ш̣н̣а е върховният господар, а всички останали са негови слуги. Трябва да танцуваме, за да доставим удоволствие на Кр̣ш̣н̣а, а не за да му подражаваме или да се опитваме да бъдем на едно равнище с Върховната Божествена Личност. Гопӣте искали да зарадват Кр̣ш̣н̣а и затова пеели в хор след него и го насърчавали с възгласите си: „Браво! Браво!“ Те пеели за негово удоволствие прекрасни песни и Той им отвръщал, като също ги хвалел.

Някои гопӣ почувствали голяма умора от танците и движенията на телата си и поставили ръце на раменете на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Косите им се разпуснали и цветята попадали по земята. Когато обгърнали с ръце раменете на Кр̣ш̣н̣а, те потънали в благоуханието на тялото му. То идвало от лотосовите цветове, другите ухаещи цветя и сандаловия балсам. Гопӣте били покорени от силно влечение към Кр̣ш̣н̣а и започнали да го целуват. Някои склонили глави до главата на Кр̣ш̣н̣а, Той ги целувал и им давал с устата си сдъвкани бетелови ядки. Гопӣте приемали тези ядки и осъществили много голям духовен напредък.

След продължителните песни и танци гопӣте много се уморили. Кр̣ш̣н̣а танцувал редом с тях. За да преодолеят изтощението си, те взели ръката му и я поставили върху заоблената си гръд. Ръцете на Кр̣ш̣н̣а и гърдите на гопӣте са вечно благотворни. Когато се съединили, духовността им станала още по-силна. Гопӣте така се наслаждавали на досега си с Кр̣ш̣н̣а, съпруга на богинята на щастието, че съвсем забравили за съществуването на собствените си съпрузи. Те танцували прегърнати с Кр̣ш̣н̣а, пеели заедно с него и били забравили всичко останало. Шрӣмад Бха̄гаватам описва по следния начин красотата на гопӣте, докато те танцували с Кр̣ш̣н̣а танца ра̄са. Ушите им били закичени с лотосови цветове, лицата им били украсени с балсам от сандалово дърво. Те носели тилак, а по усмихнатите им устни били избили капчици пот. Звънчетата и гривните по глезените им подрънквали. Цветята от косите им падали в лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а, от което Той бил много доволен.

As stated in the Brahma-saṁhitā, all these gopīs are expansions of Kṛṣṇa’s pleasure potency. Touching their bodies with His hands and looking at their pleasing eyes, Kṛṣṇa enjoyed the gopīs exactly as a child enjoys playing with the reflection of his body in a mirror. When Kṛṣṇa touched the different parts of their bodies, the gopīs felt surcharged with spiritual energy. They could not adjust their loosened clothes, although they tried to keep them adjusted properly. Their hair and garments became scattered, and their ornaments loosened as they forgot themselves in the company of Kṛṣṇa.

Докато Кр̣ш̣н̣а се наслаждавал с гопӣте в танца ра̄са, изумените полубогове и съпругите им се събрали в небесата. Луната, която се измъчвала от някаква похот, се вгледала в танца и замряла от удивление. Преди гопӣте се молели на богинята Ка̄тя̄янӣ да се омъжат за Кр̣ш̣н̣а. Сега Кр̣ш̣н̣а изпълнявал желанието им, като се разширявал в толкова форми, колкото били гопӣте, и им се наслаждавал като истински съпруг.

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ беше отбелязал, че Кр̣ш̣н̣а е себеудовлетворен, а̄тма̄ра̄ма. За да се наслаждава, Той няма нужда от никой друг. Но тъй като гопӣте го искали за съпруг, Той изпълнил желанието им. Кр̣ш̣н̣а видял, че те вече са уморени от танца и започнал да разтрива лицата им с ръце, за да отстрани изтощението им. Гопӣте го гледали с любов и така отвръщали на добротата и отзивчивостта му. Благотворният допир на ръката на Кр̣ш̣н̣а ги изпълвал с неописуема радост. Засмените им страни сияели от красота и те с трансцендентално удоволствие започнали да възпяват величието на Кр̣ш̣н̣а. Понеже били чисти предани, колкото повече се наслаждавали с Кр̣ш̣н̣а, толкова повече осъзнавали съвършенството му и по този начин общували с него. Те искали да го удовлетворят, пеейки за трансценденталните му забавления. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, господарят на всички господари, и гопӣте искали да го обожават за това, че проявил необикновена милост към тях.

Кр̣ш̣н̣а и гопӣте влезли заедно във водите на Ямуна̄, за да се освежат след уморителния танц. Гирляндите от водни лилии, които украсявали шиите на гопӣте, почти се били разкъсали от прегръдките им с Кр̣ш̣н̣а, а цветята били станали червеникави от кун̇кумата по гърдите им. Около цветовете жужали пчели, които искали да съберат мед. Кр̣ш̣н̣а навлязъл във водите на Ямуна̄, както слонът влиза в реката с многобройните си спътнички. Щом влезли във водата, гопӣте и Кр̣ш̣н̣а забравили истинската си същност – те се забавлявали заедно и си почивали след уморителния танц ра̄са. Гопӣте се усмихвали и пръскали тялото на Кр̣ш̣н̣а с вода, с което му доставяли голямо удоволствие. Кр̣ш̣н̣а се забавлявал, шегувал се и пръскал гопӣте, а полубоговете сипели цветя от райските планети. Така те славели необикновения танц ра̄са на Кр̣ш̣н̣а, върховния наслаждаващ се, и забавленията му с гопӣте във водите на Ямуна̄.

После Бог Кр̣ш̣н̣а и гопӣте излезли от водата и бавно започнали да се разхождат по брега. Подухвал приятен ветрец, който носел над водата и сушата благоуханието на различни цветя. Докато вървели, Кр̣ш̣н̣а рецитирал стихове. Така Той се наслаждавал на гопӣте в меката лунна светлина на есенната нощ.

През есента половите желания са особено силни, но колкото и да е удивително, в отношенията на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте отсъствали всякакви плътски страсти. Шукадева Госва̄мӣ ясно посочва в Бха̄гавата, че техните взаимоотношения били аваруддха-сауратах̣ – в тях половият инстинкт бил напълно овладян. Между танца на Бог Кр̣ш̣н̣а с гопӣте и танците на живите същества в материалния свят има огромна разлика. За да разпръсне всякакви бъдещи съмнения относно танца ра̄са и отношенията на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който слушал Шрӣмад Бха̄гаватам, казал на Шукадева Госва̄мӣ: „Кр̣ш̣н̣а се е появил на земята, за да възстанови религиозните принципи и да сложи край на господстващото безбожие. Но поведението му с гопӣте би могло да насърчи безбожието в материалния свят. Много съм изненадан, че Той си позволява да постъпва така – да се наслаждава нощем с чужди жени.“ Шукадева Госва̄мӣ посрещнал с подчертано одобрение думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Отговорът му предупреждава за отвратителните действия на имперсоналистите ма̄я̄ва̄дӣ, които се поставят на мястото на Кр̣ш̣н̣а и се наслаждават на жени и млади момичета.

Основните ведически предписания не позволяват полово наслаждение с никоя друга жена, освен със собствената съпруга. Забавленията на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте като че ли били в разрез с тези правила. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит всъщност бил разбрал от думите на Шукадева Госва̄мӣ как стоят нещата, но изразил удивлението си, за да даде възможност още веднъж да бъде подчертана трансценденталната позиция на Кр̣ш̣н̣а и гопӣте в танца ра̄са. Много важно е да се изтъкне изключителността на положението на Кр̣ш̣н̣а, за да се попречи на пракр̣та-сахаджиӣте да влизат в неограничени връзки с жени.

Във въпроса си Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е употребил няколко важни думи, които имат нужда от пояснение. Първата дума, джугупситам, означава „отвратителен“. Първото нещо, което предизвикало съмнението на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, било следното. Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност и идва, за да установи религиозни принципи. Тогава защо се среща посред нощ със съпругите на други мъже и се наслаждава на танците, прегръдките и целувките им? Ведическите предписания не позволяват това. Дори Той самият посъветвал гопӣте да се върнат по домовете си, когато дошли при него. Според Ведите е отвратително някой да събира чужди жени или млади момичета, за да танцува с тях и да им се наслаждава. Защо е трябвало Кр̣ш̣н̣а да прави това?

Друга дума, която царят употребил, била думата а̄пта-ка̄ма. Вероятно някои ще помислят, че Кр̣ш̣н̣а е бил обладан от силна похот, заобиколен от тези млади момичета. Но Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа казва, че това е невъзможно. Кр̣ш̣н̣а не може да бъде обзет от похот. Преди всичко от материална гледна точка Той бил само на осем години. На тази възраст едно момче не може да изпитва страст. А̄пта-ка̄ма означава, че Върховната Божествена Личност е себеудовлетворена. Дори и да изпитва страст, Кр̣ш̣н̣а няма нужда от помощта на другите, за да задоволи желанията си. Но макар самият Той да не е похотлив, може би Той е бил повлиян от страстните желания на гопӣте?

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит обаче използва тук една друга дума, яду-пати, която означава, че Кр̣ш̣н̣а е най-издигнатата личност в династията Яду. Царете от тази династия били смятани за много благочестиви личности, такива били и потомците им. Щом Кр̣ш̣н̣а се е родил в такова семейство, никой, дори и гопӣте, не е в състояние да предизвика у него плътски желания. Следователно Кр̣ш̣н̣а не може да извършва отвратителни дейности. Но Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит недоумявал каква била причината Кр̣ш̣н̣а да постъпи така. Какви са били всъщност намеренията му? Другата дума, която той използвал в обръщението си към Шукадева Госва̄мӣ, е суврата, което означава да приемеш обет, че ще извършваш благочестиви дейности. Шукадева Госва̄мӣ бил учен брахмача̄рӣ – не бивало да води полов живот. Това е строго забранено за брахмача̄рӣте, да не говорим за такъв брахмача̄рӣ като Шукадева Госва̄мӣ. Но тъй като обстоятелствата около танца ра̄са били много неясни, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит помолил Шукадева Госва̄мӣ за обяснение. Мъдрецът веднага отговорил, че когато върховният владетел нарушава религиозните правила, това свидетелства за великото му могъщество. Например огънят може да поглъща и най-отвратителните неща и това показва могъществото му. По същия начин слънцето поглъща водата от урината или от изпражненията, но не се замърсява, а обратното: под въздействието на слънчевата светлина замърсеното място се пречиства и се освобождава от всички зарази.

Някой може да възрази, че щом Кр̣ш̣н̣а е върховният авторитет, ние трябва да следваме дейностите му. В отговор на това Шукадева Госва̄мӣ много ясно казва, че ӣшвара̄н̣а̄м, всевишният властител, понякога може да нарушава наставленията си, но това е възможно само за него, не и за последователите му. Човек не може да подражава на необикновените и изключителни дейности на Всевишния. Шукадева Госва̄мӣ предупреждава обусловените последователи, които всъщност не притежават никаква власт, дори и в мислите си да не подражават на необикновените дела на върховния владетел. Един философ ма̄я̄ва̄дӣ може да се провъзгласи за Бог или за Кр̣ш̣н̣а, но всъщност не може да извърши дейностите на Кр̣ш̣н̣а. Той може да убеди последователите си да подражават на танца ра̄са, но не е в състояние да повдигне хълма Говардхана. В миналото е имало много негодници ма̄я̄ва̄дӣ, които са се представяли за Кр̣ш̣н̣а, за да се наслаждават на ра̄са-лӣла̄. В много случаи те са били преследвани от правителството, били са задържани и наказвани. В Ориса Т̣ха̄кура Бхактивинода също наказал един човек, който се представял за инкарнация на Виш̣н̣у и подражавал на танца ра̄са с млади момичета. Хората много се оплаквали от този човек. По това време Бхактивинода Т̣ха̄кура бил мирови съдия и правителството го упълномощило да се занимае със случая. Той наказал този негодник много сурово. Никой не може да подражава на танца ра̄са-лӣла̄. Шукадева Госва̄мӣ ни предупреждава да не правим това дори в мислите си. Той специално споменава, че ако от глупост някой се опита да подражава на танца ра̄са на Кр̣ш̣н̣а, той ще намери смъртта си също като този, който иска да подражава на Шива, когато Шива изпива океана от отрова. Шива изпил цял океан от отрова и го задържал в гърлото си. Отровата била толкова силна, че шията му посиняла. Затова Шива се нарича Нӣлакан̣т̣ха. Но ако някой обикновен човек се опита да следва Шива, като пие отрова или пуши ган̃джа̄, той ще бъде сразен – ще умре много скоро. Отношенията на Бог Кр̣ш̣н̣а с гопӣте се развили при особени обстоятелства.

Повечето гопӣ в миналите си животи били велики мъдреци, които били много вещи в предмета на Ведите. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а се появил като Бог Ра̄мачандра, те поискали да се наслаждават с него. Бог Ра̄мачандра ги благословил желанията им да се изпълнят, когато се появи като Кр̣ш̣н̣а. Така че желанието на гопӣте да се наслаждават на появяването на Бог Кр̣ш̣н̣а е желание, лелеяно дълго време. Затова те молели богинята Ка̄тя̄янӣ да се омъжат за Кр̣ш̣н̣а. При много обстоятелства Кр̣ш̣н̣а също доказал върховния си авторитет; показал, че не е подвластен на правилата и ограниченията на материалния свят. В особени случаи Той може да направи каквото поиска, за да прояви благоволението си към своите предани. Това е възможно единствено за него, защото всичко е подвластно на него. Хората трябва да следват наставленията на Бог Кр̣ш̣н̣а така, както са дадени в Бхагавад-гӣта̄, и не трябва дори в мислите си да подражават на Бог Кр̣ш̣н̣а в танца му ра̄са.

Повдигането на хълма Говардхана, убиването на огромни демони като Пӯтана̄ – това са несъмнено необикновени дейности. Танцът ра̄са също е необичайна дейност, която обикновените хора не могат да следват. Обикновените хора, които като Арджуна следват предписаните си задължения, трябва да изпълняват дълга си, за да удовлетворят Кр̣ш̣н̣а; това е в рамките на възможностите им. Арджуна е бил воин и Кр̣ш̣н̣а е искал той да се сражава за негово удоволствие. Арджуна се съгласил, макар че отначало не бил склонен да се бие. Обикновените хора трябва да изпълняват задълженията си. Те не бива да се втурват и да се отдават на ра̄са-лӣла̄, за да бъдат като Кр̣ш̣н̣а. По този начин биха предизвикали само гибелта си. Човек трябва да знае, че Кр̣ш̣н̣а не е влагал никакъв личен интерес в действията си, които били само благодеяние за гопӣте. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: на ма̄м̇ карма̄н̣и лимпанти – Кр̣ш̣н̣а никога нито се наслаждава, нито страда от последиците на дейностите си. Затова е невъзможно Той да действа неблагочестиво. Той е отвъд всички дейности и религиозни правила. Проявните форми на материята не могат да го докоснат. Всички живи същества – хората, полубоговете в райските планети или низшите форми на живот – са подвластни на него. На него са подчинени всички живи същества и материалната природа. Затова Той няма нищо общо с никакви правила, били те религиозни или нерелигиозни.

Шукадева Госва̄мӣ казва по-нататък, че великите мъдреци и преданите, които напълно са се пречистили от обусловения живот, могат свободно да се придвижват в границите дори на замърсената материална природа, като пазят в сърцето си образа на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. По тази причина те също не са подчинени на законите на удоволствията и страданията в проявленията на материалната природа. Тогава как би могло Кр̣ш̣н̣а, който се появява със собствената си вътрешна енергия, да е подвластен на законите на кармата?

Богът ясно казва в Бхагавад-гӣта̄, че всеки път се появява чрез вътрешната си енергия; законите на кармата не могат да го заставят да приеме тяло, както става с обикновените живи същества. Всяко живо същество трябва да приема определен вид тяло заради миналите си действия. Но когато се появява Кр̣ш̣н̣а, неговото тяло не му е наложено от миналите му дела. Неговото тяло е проводник на трансценденталното му удоволствие, което се проявява чрез вътрешната му енергия. Той не е обвързан от законите на кармата. Монистите ма̄я̄ва̄дӣ са принуждавани от природните закони да приемат определен вид тяло. Затова заявленията им, че са равни на Кр̣ш̣н̣а, на Бога, са само думи. Тези личности, които обявяват, че са равни на Кр̣ш̣н̣а, и се наслаждават на ра̄са-лӣла̄, представляват опасност за всички хора. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е присъствал още преди това като Свръхдуша в телата на гопӣте и на съпрузите им. Той управлява всички живи същества, както се потвърждава в Кат̣ха Упаниш̣ад: нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Свръхдушата насочва действията на отделната душа и е вършител и свидетел на всички дейности.

Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Кр̣ш̣н̣а присъства във всяко сърце и от него идват всички действия, паметта и забравата. Той е изначалната личност, която може да бъде изучена чрез ведическото знание. Той е създателят на философията на Веда̄нта и я владее до съвършенство. Така наречените веда̄нтисти и ма̄я̄ва̄дӣ не могат истински да разберат Кр̣ш̣н̣а. Те просто заблуждават последователите си, като подражават на Кр̣ш̣н̣а по един неавторитетен начин. Освен това Кр̣ш̣н̣а, Свръхдушата на всекиго, се намира във всички тела. Така че няма нищо неуместно, ако Той се среща с някого или го прегръща.

Други питат защо изобщо, ако Кр̣ш̣н̣а е себеудовлетворен, трябва да се забавлява с гопӣте, което толкова обезпокоява псевдоморалистите в този свят. Отговорът е, че тези дейности са особена милост за падналите обусловени души. Гопӣте също са експанзии на вътрешната енергия на Кр̣ш̣н̣а, но тъй като Кр̣ш̣н̣а искал да покаже своята ра̄са-лӣла̄, те също се появили като обикновени човешки същества. В материалния свят крайното удоволствие се проявява в половото влечение между мъжа и жената. Мъжете живеят само за да привличат жените, а жените живеят само за да привличат мъжете. Това е основният принцип на материалния живот. Когато тези влечения се съединят, хората затъват все повече и повече в материалното съществуване. За да им окаже особеното си благоволение, Кр̣ш̣н̣а показва танца си ра̄са. Той направил това само за да заплени обусловените души. Понеже тях много ги привличат въпросите за отношенията между половете, Кр̣ш̣н̣а им дава възможност да се наслаждават на подобен живот с него и така да се освободят от обусловеното материално съществуване. Във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит също обяснява, че забавленията и дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а са лек за обусловените души. Просто като слушат за Кр̣ш̣н̣а, те се освобождават от материалната болест. Те са пристрастени към материалното наслаждение и са привикнали да четат еротична литература, но ако слушат описанията на трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте, ще се освободят от материалните замърсявания.

Шукадева Госва̄мӣ обяснява още как трябва да слушаме и кого трябва да слушаме. Лошото е, че светът е пълен с ма̄я̄ва̄дӣ. Когато станат професионални разказвачи на Шрӣмад Бха̄гаватам, те объркват хората, които не знаят какви са последиците от ма̄я̄ва̄да философията. За обикновените хора не се препоръчва да обсъждат ра̄са-лӣла̄, защото са под въздействието на философията на ма̄я̄ва̄дӣте. Но ако слушат разказите на някоя напреднала личност, хората несъмнено ще се издигнат до Кр̣ш̣н̣а съзнание и ще се освободят от замърсяванията на материалния живот.

Друго, което е важно да се отбележи, е че всички гопӣ, които танцували с Кр̣ш̣н̣а, не били с материалните си тела. Те танцували в духовните си тела. Съпрузите им мислели, че жените им спят до тях. Мъжете били под въздействието на външната енергия на Кр̣ш̣н̣а и затова не могли да разберат, че гопӣте са отишли да танцуват с Кр̣ш̣н̣а. Тогава с какво основание някои обвиняват Кр̣ш̣н̣а, че е танцувал с чужди жени? Телата на гопӣте, които принадлежали на съпрузите им, лежали в постелите, а с Кр̣ш̣н̣а танцували духовните неотделими частици. Кр̣ш̣н̣а е върховната личност, абсолютният дух, и Той танцувал с духовните тела на гопӣте. Следователно никой няма основание да обвинява Кр̣ш̣н̣а в каквото и да било.

След като танцът ра̄са завършил, нощта (нощта на Брахма̄ е един много, много дълъг отрязък от време, както се споменава в Бхагавад-гӣта̄) преминала в бра̄хма-мухӯрта. Бра̄хма-мухӯрта настъпва около час и половина преди изгрев-слънце. Препоръчва се човек да става по това време и след ежедневната баня да се заема с духовни дейности: да прави ман̇гала-а̄рати и да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата. Това време е много подходящо за духовни дейности. Когато настъпил този благоприятен момент, Кр̣ш̣н̣а помолил гопӣте да си вървят. Макар че не били склонни да го напуснат, те били много покорни и много мили с него. Щом Кр̣ш̣н̣а ги помолил да си вървят у дома, те веднага тръгнали. Шукадева Госва̄мӣ завършва разказа си за ра̄са-лӣла̄, като изтъква, че ако някой слуша от подходящ източник описанията на забавленията на Кр̣ш̣н̣а (който е самият Виш̣н̣у) с гопӣте (които са експанзии на енергията му), той ще се освободи от най-опасния вид болест – похотта. Ако някой наистина слуша за ра̄са-лӣла̄, окончателно ще се освободи от мъчителните желания за полов живот и ще се издигне до най-висшето ниво на духовното самоосъзнаване. Обикновено хората затъват в половия живот все повече и повече, защото слушат за Кр̣ш̣н̣а от ма̄я̄ва̄дӣ и защото те самите са ма̄я̄ва̄дӣ. Обусловените души трябва да слушат описанията на танца ра̄са-лӣла̄ от истински духовен учител, който да ги научи, за да могат да разберат как всъщност стоят нещата. Само така човек може да се издигне до най-големите висини в духовния живот, иначе неизбежно ще се обърка. Материалната похот е вид болест на сърцето. За да се излекува от материалната си сърдечна болест, обусловената душа трябва да слуша, но не от негодниците имперсоналисти. Ако човек слуша от подходящия източник и разбере всичко правилно, положението изцяло ще се промени.

Шукадева Госва̄мӣ нарича този, който е обучен в духовен живот, шраддха̄нвита. Шраддха̄, или вярата, е началото. Този, който е развил вяра, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, Върховната Трансцендентална Душа, може както да слуша, така и да разказва. Шукадева използва и думата анушр̣н̣уя̄т. Трябва да слушаме тези, които принадлежат към ученическата последователност. Ану означава „следвам“, означава също и „винаги“. Трябва винаги да следваме ученическата последователност, не да слушаме случайни професионални четци, ма̄я̄ва̄дӣте или обикновените хора. Анушр̣н̣уя̄т означава, че човек трябва да слуша упълномощените личности, които са в ученическата последователност, и винаги да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако слуша по този начин, напредъкът му е гарантиран. Като слуша ра̄са-лӣла̄, човек ще се издигне до най-висшето стъпало на духовния живот.

Шукадева Госва̄мӣ използва две особени думи: бхактим и пара̄м. Бхактим̇ пара̄м означава преданото служене, което човек отдава, след като е минал началния етап. За начинаещи се смятат тези, които са привлечени от обожанието в храма, но не познават философията на бхакти. Този вид бхакти не е най-съвършеният. В съвършения си стадий бхакти, преданото служене, е напълно освободено от материални замърсявания. Най-опасният вид замърсяване е похотта, т.е. воденето на полов живот. Преданото служене бхактим̇ пара̄м е толкова могъщо, че колкото повече напредваме в него, толкова повече губим влечение към материалния живот. Този, който наистина се възползва от слушането на описанията на танца ра̄са-лӣла̄, несъмнено ще достигне трансцендентална позиция. Със сигурност от сърцето му ще изчезнат всички следи от похотта.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура изтъква, че според Бхагавад-гӣта̄ денят и нощта на Брахма̄ се равняват в земни години на четири милиона и триста хиляди, умножено по хиляда. Според Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура танцът ра̄са продължил една цяла нощ на Брахма̄, но гопӣте не усетили това. Кр̣ш̣н̣а удължил нощта толкова много само за да изпълни желанието им. Вероятно някой ще попита как това е било възможно. Но Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни напомня, че Кр̣ш̣н̣а, макар и вързан с късо въженце, показал на майка си цялата вселена в устата си. Как е било възможно това? Отговорът е, че за удоволствието на своите предани Той може да направи всичко. Така и гопӣте, понеже искали да се наслаждават с Кр̣ш̣н̣а, получили възможност да общуват с него толкова дълго. Кр̣ш̣н̣а удържал обещанието си. Когато откраднал дрехите на гопӣте, докато те се къпели в Чӣрагха̄т̣а при Ямуна̄, Той обещал да изпълни желанието им някоя следваща вечер. Затова в продължение на цяла нощ те се наслаждавали на Кр̣ш̣н̣а като на свой любим съпруг. Но това не било обикновена нощ. Това било една нощ на Брахма̄, която продължила много, много милиони години. За Кр̣ш̣н̣а е възможно всичко, защото Той е върховният владетел.