Skip to main content

ТЕКСТ 40

ТЕКСТ 40

Текст

Текст

йато ’пра̄пйа нйавартанта
ва̄чаш́ ча манаса̄ саха
ахам̇ ча̄нйа име дева̄с
тасмаи бхагавате намах̣
ято 'пра̄пя нявартанта
ва̄чаш ча манаса̄ саха
ахам̇ ча̄ня име дева̄с
тасмаи бхагавате намах̣

Пословный перевод

Дума по дума

йатах̣ — из которого; апра̄пйа — не сумевшие измерить; нйавартанта — прекратили попытки; ва̄чах̣ — речь; ча — также; манаса̄ — вместе с умом; саха — с; ахам ча — и эго; анйе — другие; име — все эти; дева̄х̣ — полубоги; тасмаи — перед Ним; бхагавате — Личностью Бога; намах̣ — склониться в почтении.

ятах̣ – от когото; апра̄пя – неспособни да измерят; нявартанта – спират да се опитват; ва̄чах̣ – слова; ча – също; манаса̄ – с ума; саха – със; ахам ча – също и егото; анйе – други; име – всички тези; дева̄х̣ – полубогове; тасмаи – на него; бхагавате – на Божествената Личност; намах̣ – отдаваме почитания.

Перевод

Превод

Речь, ум и эго вместе с полубогами, которые управляют ими, не добились успеха в своих попытках постичь Верховного Господа. Поэтому нам остается только, повинуясь здравому смыслу, в глубоком почтении склониться перед Ним.

Словото, умът и егото и управляващите ги божества безуспешно се опитваха да узнаят Върховната Божествена Личност. Затова ако имаме поне малко здрав разум, ние просто трябва да се склоним пред Бога с дълбока почит и благоговение.

Комментарий

Пояснение

Те, кто, подобно пресловутой лягушке, проводит время в попытках измерить Всевышнего, могут возразить: если Абсолют непознаваем даже для полубогов, которые управляют речью, умом и эго, то есть для Вед, Брахмы, Рудры и других полубогов во главе с Брихаспати, то почему преданные проявляют к этому непознаваемому объекту такой пристальный интерес? Ответ заключается в том, что непреданным и философам-эмпирикам неведом трансцендентный экстаз, который испытывают преданные, описывая игры Господа. Когда философы-эмпирики, которым незнакомо ощущение трансцендентного блаженства, понимают, что их рассуждения и надуманные теории не имеют никакого отношения к реальности и не приносят им подлинного удовлетворения, они неминуемо утрачивают к ним всякий интерес. Преданным, по крайней мере, известно то, что Абсолютная Истина — это Верховная Личность Бога, Вишну, что подтверждают ведические гимны: ом̇ тад вишн̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ паш́йанти сӯрайах̣. О том же говорится в «Бхагавад-гите» (15.15): ведаиш́ ча сарваир ахам эва ведйах̣. Постижение ведической мудрости должно приводить к познанию Господа Кришны, а не к путаным объяснениям значения слова ахам («я»). В «Бхагавад-гите» (18.55) Господь утверждает, что единственный метод, с помощью которого можно постичь Высшую Истину, — это преданное служение: бхактйа̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти йа̄ва̄н йаш́ ча̄сми таттватах̣. Только преданное служение дает человеку возможность осознать, что высшей истиной является Личность Бога, а Брахман и Параматма — всего лишь частичные аспекты Господа. Эту истину подтверждает здесь великий мудрец Майтрея. Исполненный глубокой преданности, он склоняется (намах̣) перед Верховной Личностью Бога (бхагавате). Тот, кто хочет постичь высший аспект Господа, стоящий выше Брахмана и Параматмы, должен последовать примеру таких великих мудрецов и преданных, как Майтрея и Видура, Махараджа Парикшит и Шукадева Госвами, и посвятить себя трансцендентному преданному служению Господу.

Тези, които постоянно правят жабешки опити да измерят Върховния, могат да възразят: ако Абсолютът остава непознаваем дори за полубоговете, които управляват речта, ума и егото, т.е. за Ведите, Брахма̄, Рудра и всички останали полубогове, оглавявани от Бр̣хаспати, тогава защо преданите проявяват толкова голям интерес към този непознаваем обект? В отговор можем да кажем, че трансценденталният екстаз, на който се наслаждават преданите, когато описват забавленията на Бога, е напълно непознат за неотдадените и за умозрителните философи. Човек, който не изпитва трансцендентално щастие, с течение на времето сам изоставя теоретизирането и безпочвените заключения, защото разбира, че те нямат отношение към реалността и не му носят никакво удовлетворение. Преданите поне знаят, че Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у, както утвърждават ведическите химни: ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) също потвърждава този факт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. В резултат от овладяването на ведическото знание човек трябва да стигне до познание за Бог Кр̣ш̣н̣а, а не до философстване върху смисъла на думата ахам, аз. В Бхагавад-гӣта̄ (18.55) се казва, че преданото служене е единственият метод, с който може да бъде разбрана Върховната Истина: бхактя ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣. Единствено с помощта на преданото служене човек може да узнае, че Божествената Личност е окончателната истина, а Брахман и Парама̄тма̄ са само частични аспекти на Бога. Великият мъдрец Маитрея потвърждава това с настоящата строфа. Изпълнен с дълбока преданост, той отдава смирените си почитания (намах̣) на Върховната Божествена Личност (бхагавате). Ако иска да узнае най-висшия аспект на Бога, който стои над Брахман и Парама̄тма̄, човек трябва да следва примера на великите предани и мъдреци, такива като Маитрея и Видура, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ, и да се посвети на трансцендентално предано служене на Бога.

Так заканчивается комментарий Бхактиведанты к шестой главе Третьей песни «Шримад-Бхагаватам», которая называется «Сотворение вселенской формы».

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към шеста глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена Сътворяването на вселенската форма“.