Skip to main content

ТЕКСТ 3

ТЕКСТ 3

Текст

Текст

ана̄дир а̄тма̄ пурушо
ниргун̣ах̣ пракр̣тех̣ парах̣
пратйаг-дха̄ма̄ свайам̇-джйотир
виш́вам̇ йена саманвитам
ана̄дир а̄тма̄ пуруш̣о
ниргун̣ах̣ пракр̣тех̣ парах̣
пратяг-дха̄ма̄ сваям̇-джьотир
виш̣вам̇ йена саманвитам

Пословный перевод

Дума по дума

ана̄дих̣ — не имеющая начала; а̄тма̄ — Высшая Душа; пурушах̣ — Личность Бога; ниргун̣ах̣ — трансцендентная к трем гунам материальной природы; пракр̣тех̣ парах̣ — за пределами материального мира; пратйак-дха̄ма̄ — воспринимаемая всюду; свайам-джйотих̣ — лучезарная; виш́вам — все творение; йена — кто; саманвитам — поддерживает.

ана̄дих̣ – без начало; а̄тма̄ – Върховната Душа; пуруш̣ах̣ – Божествената Личност; ниргун̣ах̣ – трансцендентален към материалните гун̣и на природата; пракр̣тех̣ парах̣ – отвъд материалния свят; пратяк-дха̄ма̄ – възприеман навсякъде; сваям-джьотих̣ – лъчезарен; виш̣вам – цялото творение; йена – чрез когото; саманвитам – се поддържа.

Перевод

Превод

Верховная Личность Бога — это Высшая Душа, не имеющая начала. Господь трансцендентен к гунам материальной природы и находится за пределами материального мира. Все мироздание покоится на лучезарном сиянии, исходящем от Него, и это сияние дает возможность ощутить Его присутствие всюду.

Върховната Божествена Личност е Върховната Душа, която няма начало. Богът е трансцендентален към материалните гун̣и на природата и се намира отвъд пределите на материалния свят. Лъчезарното сияние, което се излъчва от него, поддържа цялото мироздание и благодарение на него присъствието му може да се усети навсякъде.

Комментарий

Пояснение

Здесь сказано, что у Верховной Личности Бога нет начала. Господь — это пуруша, Высший Дух. Пуруша значит «личность». Все известные нам люди тоже являются личностями, но у каждого из них есть начало. Это значит, что некогда они появились на свет и их жизнь началась в определенный момент времени, который можно установить. Однако Господа называют здесь ана̄ди, не имеющим начала. Опросив всех людей, мы обнаружим, что у каждого из них есть начало, но, когда мы найдем того, у кого начала нет, это будет означать, что перед нами — Верховная Личность. Таково определение Бога, данное в «Брахма-самхите»: ӣш́варах̣ парамах̣ кр̣шн̣ах̣ — Верховная Личность Бога — это Кришна, верховный повелитель; у Него нет начала, Он Сам — начало всего сущего. Такое определение Бога дают все ведические писания.

Тук е казано, че Върховната Божествена Личност няма начало. Богът е пуруш̣а, Върховният Дух. Пуруш̣а означава „личност“. Хората около нас също са личности, но те имат начало. Това означава, че някога са се родили и животът им води началото си от този определен момент във времето. Но Богът тук е наречен ана̄ди, нямащ начало. Ако разпитаме всички хора, ще открием, че всеки от тях има начало. Когато открием онази личност, която няма начало, пред нас ще е Върховната Личност. Такова е определението, дадено в Брахма сам̇хита̄: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ – Върховната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а, върховният повелител. Той самият няма начало, но е началото на всички останали. Това е определението, което откриваме във всички ведически произведения.

В этом стихе Господа называют также душой, или духом. Но что такое дух? Дух — это то, что пронизывает собой все сущее. Слово брахман значит «великий». Величие Брахмана можно ощутить всюду. Что же составляет Его величие? Сознание. Мы знаем, что такое сознание, потому что им пронизано все наше тело; каждой клеточкой нашего тела мы ощущаем присутствие сознания. Это индивидуальное сознание. Помимо него существует сверхсознание. Объяснить это можно на примере солнечного света и света, исходящего от небольшого источника света. Солнечный свет виден всюду — и в комнате, и в небе, тогда как свет электрической лампочки можно увидеть только на ограниченном расстоянии. Аналогичным образом, присутствие нашего сознания можно ощутить только в пределах нашего тела, тогда как сверхсознание, или присутствие Бога, можно ощутить всюду. В форме Своей энергии Господь пребывает в каждом уголке творения. В «Вишну-пуране» сказано, что все, что мы видим вокруг себя, представляет собой различные проявления энергии Верховного Господа. «Бхагавад-гита» подтверждает, что Господь является вездесущим и в виде двух Своих энергий — духовной и материальной — пронизывает все мироздание. И духовная, и материальная энергия находятся всюду, и само по себе это доказывает существование Верховной Личности Бога.

Тук Богът е наречен също душа, или дух. Но какво е духът? Духът е това, с което е проникнато всичко. Брахман означава „велик“. Неговото величие може да се усети навсякъде. А какво е това величие? Това е съзнанието. Ние знаем какво е съзнанието, защото с него е проникнато цялото ни тяло. С всяка фибра на тялото си можем да почувстваме присъствието му. Освен съзнание, има и свръхсъзнание. Това твърдение можем да онагледим, като вземем за пример малката светлинка и светлината на слънцето. Слънчевата светлина се вижда навсякъде – и в стаята, и в небето, – а малката светлинка може да бъде видяна само на ограничено разстояние. По аналогичен начин присъствието на нашето съзнание може да се почувства само в границите на собственото ни тяло, докато свръхсъзнанието, или присъствието на Бога, се чувства навсякъде. Във формата на енергията си Богът пребивава навсякъде във вселената. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че всичко, което виждаме, е проявление на енергията на Върховния Бог. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Богът е вездесъщ и под формата на двете си енергии – духовната и материалната – пронизва всичко. Тези две енергии се намират навсякъде и това е доказателство за съществуването на Върховната Божествена Личност.

Сознание, пронизывающее собой все, не ограничено временны́ми рамками. У него нет начала, и, следовательно, нет конца. Данный стих противоречит представлениям о том, что сознание возникает в результате взаимодействия материальных элементов на определенном этапе эволюции, ибо здесь сказано, что вездесущее сознание не имеет начала. Выдвигаемая материалистами и атеистами теория, которая отрицает существование души, существование Бога и утверждает, что сознание является продуктом взаимодействия материальных элементов, совершенно неприемлема. Про материю нельзя сказать, что она не имеет начала; у нее есть начало. Подобно тому как у нашего материального тела есть начало, есть оно и у тела вселенной. Наше материальное тело возникло благодаря существованию души, и точно так же гигантское тело вселенной возникло благодаря существованию Высшей Души. Джанма̄дй асйа, — сказано в «Веданта-сутре». Весь материальный мир изошел из Верховной Личности, и только Ей обязан своим появлением на свет, эволюцией, существованием и разрушением. В «Бхагавад-гите» Господь также говорит: «Я — начало и источник всего сущего».

Съзнанието, което пронизва всичко, не е ограничено от времето. То е без начало и понеже няма начало, няма и край. Тази строфа опровергава теорията, че съзнанието се проявява на определен етап от взаимодействието между материалните елементи. Тук е казано, че съзнанието, което съществува навсякъде, няма начало. Теорията на материалистите или атеистите, която отрича съществуването на душата и на Бога и утвърждава, че съзнанието възниква от взаимодействието на материалните елементи, е несъстоятелна. Материята не е вечна, тя има начало. Както материалното тяло има начало, така има начало и тялото на вселената. И както нашето материално тяло е възникнало благодарение на съществуването на душата, така и гигантското тяло на вселената възниква благодарение на съществуването на Върховната Душа. Джанма̄дй ася – се казва във Веда̄нта сӯтра. Цялото материално мироздание води началото си от Върховната Личност и на нея то дължи своето сътворение, развитие, съществуване и унищожение. В Бхагавад-гӣта̄ Богът също казва: „Аз съм началото, Аз съм източникът, от който се ражда всичко“.

Данный стих описывает Верховного Господа. Господь не принадлежит к числу смертных, у Него нет начала и нет конца. У Него нет причины, Он Сам — причина всех причин. Парах̣ значит «трансцендентный», «находящийся вне сферы действия созидательной энергии». Господь — творец созидательной энергии. Материальный мир является царством созидательной энергии, но Сам Господь не подчиняется ее законам. Он — пракр̣ти-парах̣, что значит «тот, кто находится над материальной энергией». Находясь вне сферы ее действия, Он не подвержен тройственным страданиям, источником которых является эта энергия. Материальные гуны не оказывают на Него ни малейшего влияния. Об этом также говорится в данном стихе: свайам̇-джйотих̣ — Он лучезарен по природе. Мы знаем, что часто свет, который мы видим в материальном мире, представляет собой отражение другого света, скажем, лунный свет — отражение солнечного. Солнце тоже светит отраженным светом, его свет — отражение сияния брахмаджьоти, а брахмаджьоти, духовное сияние, является отражением света, исходящего от тела Верховного Господа. Это подтверждает «Брахма-самхита»: йасйа прабха̄ прабхаватах̣брахмаджьоти, или сияние Брахмана, — это свет, исходящий от тела Господа. Поэтому здесь сказано: свайам̇ джйотих̣ — Он Сам является светом. Свет Верховного Господа распространяется в разных формах: как брахмаджьоти, как свет солнца и как лунный свет. В «Бхагавад-гите» говорится, что в духовном мире не нужны ни солнечный, ни лунный свет, ни электричество. Это подтверждают и Упанишады; духовный мир озарен сиянием, исходящим от тела Верховной Личности Бога, поэтому там не нужен ни солнечный, ни лунный, ни электрический и никакой другой свет.

Светозарная природа Господа также является аргументом против теории, гласящей, что духовная душа, или духовное сознание, возникает на определенном этапе эволюции в результате взаимодействия материальных элементов. Слово свайам̇-джйотих̣ подразумевает, что дух по природе не имеет примеси материи и не зависит от материальных взаимодействий. Данный стих подтверждает, что представление о вездесущности Господа основано на том, что Его сияние пронизывает все сущее. Нам известно, что Солнце все время остается на одном месте, но его свет распространяется на миллионы и миллиарды километров. Мы знаем это из собственного опыта. Аналогичным образом, высший источник света всегда пребывает в Своей обители, на Вайкунтхе или во Вриндаване, но исходящий от Него свет озаряет не только духовный мир, но проникает и за его пределы. В материальном мире этот свет отражает Солнце, а свет Солнца отражает Луна. Таким образом, хотя Сам Он пребывает в Своей обители, Его свет пронизывает духовный мир и все материальные миры. Это подтверждает «Брахма-самхита» (5.37): голока эва нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ — Он всегда пребывает на Голоке и вместе с тем находится в каждом уголке мироздания. Он — Сверхдуша всего сущего, Верховная Личность Бога, и Его трансцендентным качествам нет числа. Из этого стиха также следует, что Господь, хотя и является личностью (пурушей), не имеет ничего общего с пурушами материального мира. Философы-майявади не способны понять, что за пределами материального мира может существовать какая-то личность, поэтому их называют имперсоналистами. Однако здесь ясно сказано, что Личность Бога находится за пределами материального творения.

В тази строфа е описана Върховната Божествена Личност. Богът не е тленна личност, Той няма начало. Той няма причина и сам е причината на всички причини. Парах̣ означава „трансцендентален“, „отвъд съзидателната енергия“. Богът е творецът на съзидателната енергия. Материалният свят е поле за действие на съзидателната енергия, но Богът не е подвластен на нея. Той е пракр̣ти-парах̣, отвъд тази енергия. И тъй като е отвъд действието на материалната енергия, Богът не е изложен на влиянието на трите вида страдания, които произтичат от нея. Гун̣ите на материалната природа не се докосват до Бога. За това се говори в дадената строфа: сваям̇-джьотих̣ – Той самият е светлината. В материалния свят знаем от опит, че светлината може да бъде отражение на друга светлина. Например лунната светлина е отражение на слънчевата. А слънчевата светлина е отражение от светлината на брахмаджьоти. А брахмаджьоти, духовното сияние, е отражение на светлината, излъчваща се от тялото на Върховния Бог. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄: яся прабха̄ прабхаватах̣. Източник на брахмаджьоти, на сиянието Брахман, е блясъкът от тялото на Бога. Затова тук е казано: сваям̇-джьотих̣ – Той самият е светлината. Светлината на Върховния Бог се разпространява в различни форми – като брахмаджьоти, като слънчева светлина, като лунна светлина. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че в духовния свят няма нужда от светлината на слънцето, луната или електричеството. Упаниш̣адите потвърждават това: сиянието от тялото на Върховната Божествена Личност е достатъчно, за да осветява духовния свят, затова там няма нужда от слънце, луна, електричество или от някакъв друг вид светлина. Светозарната природа на Бога също опровергава концепцията, че душата, или духовното съзнание, възниква на определен етап в резултат от взаимодействието на материалните елементи. Думата сваям̇-джьотих̣ показва, че духът не е примесен с материя и не зависи от материалните взаимодействия. Дадената строфа потвърждава, че представата за всепроникващата същност на Бога се основава на факта, че светлината му се разпространява навсякъде. Слънцето се намира на едно място, но слънчевата светлина се разпространява във всички посоки в протежение на милиони километри. Това знаем от собствен опит. Същото е и с върховния източник на светлина – въпреки че Той се намира в личната си обител (на Вайкун̣т̣ха или във Вр̣нда̄вана), сиянието, което се излъчва от него, озарява не само духовния свят, но прониква и отвъд него. В материалния свят тази светлина се отразява от Слънцето, а слънчевата светлина се отразява от Луната. По такъв начин въпреки че самият Бог се намира в своята обител, неговата светлина прониква навсякъде в духовните и материалните светове. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.37). Голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – Той се намира в Голока, но едновременно с това присъства и в цялото творение. Той е Свръхдушата на всичко съществуващо, Върховната Божествена Личност, и притежава безброй трансцендентални качества. От тази строфа следва също така, че Той определено е личност, но в никакъв случай не е пуруш̣а от материалния свят. Философите ма̄я̄ва̄дӣ не са в състояние да проумеят, че отвъд пределите на материалния свят може да съществува някаква личност, и затова се наричат имперсоналисти. Но тук ясно е казано, че Божествената Личност е отвъд материалното съществуване.