Skip to main content

ТЕКСТ 36

ТЕКСТ 36

Текст

Текст

таир дарш́анӣйа̄вайаваир уда̄ра-
вила̄са-ха̄секшита-ва̄ма-сӯктаих̣
хр̣та̄тмано хр̣та-пра̄н̣а̄м̇ш́ ча бхактир
аниччхато ме гатим ан̣вӣм̇ прайун̇кте
таир даршанӣя̄ваяваир уда̄ра-
вила̄са-ха̄секш̣ита-ва̄ма-сӯктаих̣
хр̣та̄тмано хр̣та-пра̄н̣а̄м̇ш ча бхактир
аниччхато ме гатим ан̣вӣм̇ праюн̇кте

Пословный перевод

Дума по дума

таих̣ — этими формами; дарш́анӣйа — пленительными; авайаваих̣ — члены которого; уда̄ра — возвышенные; вила̄са — игры; ха̄са — с улыбкой; ӣкшита — взгляды; ва̄ма — доставляющие удовольствие; сӯктаих̣ — чьи пленительные речи; хр̣та — плененные; а̄тманах̣ — их умы; хр̣та — плененные; пра̄н̣а̄н — их чувства; ча — и; бхактих̣ — преданное служение; аниччхатах̣ — сами того не желая; ме — Мою; гатим — обитель; ан̣вӣм — тонкую; прайун̇кте — получают.

таих̣ – от тези форми; даршанӣя – обаятелни; аваяваих̣ – чиито крайници; уда̄ра – възвишени; вила̄са – забавления; ха̄са – усмихнати; ӣкш̣ита – погледи; ва̄ма – радващи; сӯктаих̣ – чиито ласкави слова; хр̣та – пленени; а̄тманах̣ – умовете им; хр̣та – пленени; пра̄н̣а̄н – сетивата им; ча – и; бхактих̣ – предано служене; аниччхатах̣ – нежелаещи; ме – моя; гатим – обител; ан̣вӣм – фина; праюн̇кте – получават.

Перевод

Превод

Созерцая пленительный облик Господа, Его прекрасное улыбающееся лицо и слушая Его сладкозвучные речи, чистый преданный забывает об окружающем. Его чувства, поглощенные преданным служением, перестают заниматься чем бы то ни было еще. Так, сам того не желая, он без особых усилий обретает освобождение.

Като съзерцава пленителната форма на Бога, усмихната и обаятелна, и като слуша ласкавите му думи, чистият предан почти загубва съзнание за всичко останало. Сетивата му се освобождават от всякакви други дейности и той се потапя в преданото служене. И въпреки че не е желал, без никакви усилия постига освобождение.

Комментарий

Пояснение

Преданные делятся на три категории, но даже те из них, кто относится к третьей, самой низкой категории, являются освобожденными душами. В данном стихе говорится, что, хотя преданные третьего класса и не обладают знанием, приходя в храм, они любуются убранством Божества и, погружаясь в мысли о Господе, перестают замечать окружающее. Утвердившись в сознании Кришны и заняв свои чувства служением Господу, преданный незаметно для себя обретает освобождение. Это подтверждает также «Бхагавад-гита». Практикуя, как предписано в шастрах, чистое преданное служение, человек очень быстро достигает уровня Брахмана. В «Бхагавад-гите» сказано: брахма-бхӯйа̄йа калпате. Это значит, что живое существо изначально является Брахманом, поскольку индивидуальная душа суть неотъемлемая частица Верховного Брахмана. Но, когда живое существо забывает о том, что его предназначение — вечно служить Господу, оно попадает в плен к майе. Забвение своего истинного предназначения называется майей, но само по себе живое существо всегда остается Брахманом.

Преданите се делят на три категории, но дори тези, които се отнасят към най-низшата, третата категория, са освободени души. В тази строфа се казва, че макар преданите от третата категория да са лишени от знание, просто като се любуват на украсените мӯрти в храма, те се потапят в мисли за Бога и престават да забелязват всичко останало. Като стане устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание, изцяло ангажирайки сетивата си в служене на Бога, човек неусетно за себе си се освобождава. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Като отдава чисто предано служене, както е предписано в ша̄стрите, човек достига равнището на Брахман. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: брахма-бхӯя̄я калпате. Това означава, че в изначалното си състояние живото същество е Брахман, защото е неотделима частица от Върховния Брахман. Но когато забрави, че истинската му природа е на вечен слуга на Бога, то става подвластно на ма̄я̄. Забравата на истинската му, естествена позиция е ма̄я̄, но иначе живото същество винаги си остава Брахман.

Поняв свое истинное положение, живое существо начинает сознавать себя слугой Господа. Когда живое существо называют Брахманом, имеется в виду, что оно достигло уровня самоосознания. Даже преданный третьего класса, который не обладает знанием об Абсолютной Истине, но с благоговением склоняется перед Господом, думает о Господе, созерцает образ Господа в храме, преподносит Ему цветы и плоды, незаметно для себя обретает освобождение. Ш́раддхайа̄нвита̄х̣: с великой верой и преданностью бхакты поклоняются Божеству и ухаживают за Ним. Божества Радхи и Кришны, Лакшми и Нараяны, Ситы и Рамы пленяют сердца преданных, так что, стоит им войти в храм и увидеть Божества во всем великолепии Их убранства, как они тут же погружаются в мысли о Господе. Так преданные обретают освобождение. Иначе говоря, данный стих подтверждает, что даже преданный третьего класса находится на трансцендентном уровне и значительно превосходит тех, кто идет к освобождению философским или каким- либо иным путем познания. Даже таких великих имперсоналистов, как Шукадева Госвами и четверо Кумаров, покорила красота стоящих в храме Божеств, их великолепные украшения и аромат листьев туласи, предложенных Господу, в результате чего они стали преданными. Хотя они уже были освобожденными душами, они не пожелали оставаться имперсоналистами и, плененные красотой Господа, стали преданными.

Когато разбере истинското си положение, живото същество започва да осъзнава, че е слуга на Бога. „Брахман“ означава, че то е постигнало равнището на себепознанието. Дори преданият от третата класа, който не притежава знание за Абсолютната Истина, но с благоговение се скланя пред Бога, мисли за Бога, съзерцава го в храма, носи му цветя и плодове и ги предлага на мӯртите, дори той неусетно се освобождава. Шраддхая̄нвита̄х̣ – с огромна преданост и благоговение преданите се покланят пред мӯртите и ги обожават с различни предмети. Мӯртите на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, Лакш̣мӣ и На̄ра̄ян̣а, Ра̄ма и Сӣта̄ така силно привличат преданите, че когато ги видят в храма в цялото им великолепие, преданите изцяло се потапят в мисли за Бога. Това е равнището на освобождението. С други думи, в тази строфа се утвърждава, че дори преданият от третата класа има трансцендентална позиция и превъзхожда онези, които се стремят към освобождението чрез философски размишления или чрез други методи. Дори такива велики имперсоналисти като Шукадева Госва̄мӣ и четиримата Кума̄ри били покорени от красотата на мӯртите в храма, от украсата им и от уханието на листата туласӣ, предложени на Бога, в резултат от което станали предани. Въпреки че вече били освободени души, те не пожелали да останат имперсоналисти, а пленени от красотата на Бога, станали предани.

В данном стихе особенно важным является слово вила̄са. Так называют деяния или игры Господа. Согласно правилам, регулирующим поклонение Божествам в храме, преданный должен приходить в храм не только для того, чтобы любоваться красотой Божеств, но и для того, чтобы слушать «Шримад-Бхагаватам», «Бхагавад-гиту» и другие писания, которые регулярно читают в храме. В каждом храме Вриндавана ежедневно проводятся чтения священных писаний. Таким образом, даже начинающие преданные, которые не разбираются в писаниях или не имеют времени на чтение «Шримад- Бхагаватам» и «Бхагавад-гиты», получают возможность слушать повествования об играх Господа. Это позволяет им постоянно размышлять о Господе — о Его форме, деяниях и Его трансцендентной природе. Достигая этого уровня сознания Кришны, преданные становятся освобожденными душами. Поэтому Господь Чайтанья особенно подчеркивал важность пяти основных форм преданного служения. Любой преданный должен: 1) повторять святые имена Господа: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе; 2) общаться с преданными и служить им; 3) слушать «Шримад-Бхагаватам»; 4) регулярно приходить в храм, чтобы созерцать великолепно украшенные Божества, и, если возможно, 5) жить в святом месте, таком, как Вриндаван или Матхура. Тот, кто занимается этими пятью видами преданного служения, может не делать ничего другого и тем не менее достичь высшей ступени совершенства. Подтверждение тому можно найти в «Бхагавад-гите», а также в данном стихе «Шримад-Бхагаватам». Все ведические писания сходятся в том, что даже преданный-неофит может незаметно для себя получить освобождение.

В тази строфа особено внимание заслужава думата вила̄са. Вила̄са се наричат дейностите или забавленията на Бога. Едно от задължителните правила в храмовото обожание е човек да посещава храма не само за да види красивите мӯрти, но и за да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други писания, които редовно се четат в храма. Във Вр̣нда̄вана във всеки храм се провеждат четения на ша̄стрите. По този начин дори преданите от третата класа, които не познават писанията или нямат време да четат Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄, получават възможност да слушат за забавленията на Бога. Така умовете им могат постоянно да бъдат погълнати от мисли за Бога – за неговата форма, дейности и трансцендентална природа. Това равнище на Кр̣ш̣н̣а съзнание е равнище на освобождението. Затова Бог Чайтаня е препоръчал като особено важни пет форми на предано служене: 1) да се повтарят святите имена на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе; 2) да се общува с преданите и да им се служи; 3) да се слуша Шрӣмад Бха̄гаватам; 4) редовно да се идва в храма, за да се съзерцават великолепно украсените мӯрти; 5) ако е възможно, да се живее в свято място, подобно на Вр̣нда̄вана или Матхура̄. Тези пет вида предано служене сами по себе си са достатъчни, за да може преданият да постигне равнището на най-висшето съвършенство. Бхагавад-гӣта̄ и дадената строфа от Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждават това. Във всички ведически писания се казва, че дори преданите от третата класа неусетно постигат освобождение.