Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.36
Деванагари
तैर्दर्शनीयावयवैरुदार-
विलासहासेक्षितवामसूक्तै: ।
हृतात्मनो हृतप्राणांश्च भक्ति-
रनिच्छतो मे गतिमण्वीं प्रयुङ्क्ते ॥ ३६ ॥
विलासहासेक्षितवामसूक्तै: ।
हृतात्मनो हृतप्राणांश्च भक्ति-
रनिच्छतो मे गतिमण्वीं प्रयुङ्क्ते ॥ ३६ ॥
Стих
таир даршанӣя̄ваяваир уда̄ра-
вила̄са-ха̄секш̣ита-ва̄ма-сӯктаих̣
хр̣та̄тмано хр̣та-пра̄н̣а̄м̇ш ча бхактир
аниччхато ме гатим ан̣вӣм̇ праюн̇кте
вила̄са-ха̄секш̣ита-ва̄ма-сӯктаих̣
хр̣та̄тмано хр̣та-пра̄н̣а̄м̇ш ча бхактир
аниччхато ме гатим ан̣вӣм̇ праюн̇кте
Дума по дума
таих̣ — от тези форми; даршанӣя — обаятелни; аваяваих̣ — чиито крайници; уда̄ра — възвишени; вила̄са — забавления; ха̄са — усмихнати; ӣкш̣ита — погледи; ва̄ма — радващи; сӯктаих̣ — чиито ласкави слова; хр̣та — пленени; а̄тманах̣ — умовете им; хр̣та — пленени; пра̄н̣а̄н — сетивата им; ча — и; бхактих̣ — предано служене; аниччхатах̣ — нежелаещи; ме — моя; гатим — обител; ан̣вӣм — фина; праюн̇кте — получават.
Превод
Като съзерцава пленителната форма на Бога, усмихната и обаятелна, и като слуша ласкавите му думи, чистият предан почти загубва съзнание за всичко останало. Сетивата му се освобождават от всякакви други дейности и той се потапя в преданото служене. И въпреки че не е желал, без никакви усилия постига освобождение.
Пояснение
Преданите се делят на три категории, но дори тези, които се отнасят към най-низшата, третата категория, са освободени души. В тази строфа се казва, че макар преданите от третата категория да са лишени от знание, просто като се любуват на украсените мӯрти в храма, те се потапят в мисли за Бога и престават да забелязват всичко останало. Като стане устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание, изцяло ангажирайки сетивата си в служене на Бога, човек неусетно за себе си се освобождава. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Като отдава чисто предано служене, както е предписано в ша̄стрите, човек достига равнището на Брахман. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: брахма-бхӯя̄я калпате. Това означава, че в изначалното си състояние живото същество е Брахман, защото е неотделима частица от Върховния Брахман. Но когато забрави, че истинската му природа е на вечен слуга на Бога, то става подвластно на ма̄я̄. Забравата на истинската му, естествена позиция е ма̄я̄, но иначе живото същество винаги си остава Брахман.
Когато разбере истинското си положение, живото същество започва да осъзнава, че е слуга на Бога. „Брахман“ означава, че то е постигнало равнището на себепознанието. Дори преданият от третата класа, който не притежава знание за Абсолютната Истина, но с благоговение се скланя пред Бога, мисли за Бога, съзерцава го в храма, носи му цветя и плодове и ги предлага на мӯртите, дори той неусетно се освобождава. Шраддхая̄нвита̄х̣ – с огромна преданост и благоговение преданите се покланят пред мӯртите и ги обожават с различни предмети. Мӯртите на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, Лакш̣мӣ и На̄ра̄ян̣а, Ра̄ма и Сӣта̄ така силно привличат преданите, че когато ги видят в храма в цялото им великолепие, преданите изцяло се потапят в мисли за Бога. Това е равнището на освобождението. С други думи, в тази строфа се утвърждава, че дори преданият от третата класа има трансцендентална позиция и превъзхожда онези, които се стремят към освобождението чрез философски размишления или чрез други методи. Дори такива велики имперсоналисти като Шукадева Госва̄мӣ и четиримата Кума̄ри били покорени от красотата на мӯртите в храма, от украсата им и от уханието на листата туласӣ, предложени на Бога, в резултат от което станали предани. Въпреки че вече били освободени души, те не пожелали да останат имперсоналисти, а пленени от красотата на Бога, станали предани.
В тази строфа особено внимание заслужава думата вила̄са. Вила̄са се наричат дейностите или забавленията на Бога. Едно от задължителните правила в храмовото обожание е човек да посещава храма не само за да види красивите мӯрти, но и за да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други писания, които редовно се четат в храма. Във Вр̣нда̄вана във всеки храм се провеждат четения на ша̄стрите. По този начин дори преданите от третата класа, които не познават писанията или нямат време да четат Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄, получават възможност да слушат за забавленията на Бога. Така умовете им могат постоянно да бъдат погълнати от мисли за Бога – за неговата форма, дейности и трансцендентална природа. Това равнище на Кр̣ш̣н̣а съзнание е равнище на освобождението. Затова Бог Чайтаня е препоръчал като особено важни пет форми на предано служене: 1) да се повтарят святите имена на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе; 2) да се общува с преданите и да им се служи; 3) да се слуша Шрӣмад Бха̄гаватам; 4) редовно да се идва в храма, за да се съзерцават великолепно украсените мӯрти; 5) ако е възможно, да се живее в свято място, подобно на Вр̣нда̄вана или Матхура̄. Тези пет вида предано служене сами по себе си са достатъчни, за да може преданият да постигне равнището на най-висшето съвършенство. Бхагавад-гӣта̄ и дадената строфа от Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждават това. Във всички ведически писания се казва, че дори преданите от третата класа неусетно постигат освобождение.