Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.37
Деванагари
अथो विभूतिं मम मायाविनस्ता-
मैश्वर्यमष्टाङ्गमनुप्रवृत्तम् ।
श्रियं भागवतीं वास्पृहयन्ति भद्रां
परस्य मे तेऽश्नुवते तु लोके ॥ ३७ ॥
मैश्वर्यमष्टाङ्गमनुप्रवृत्तम् ।
श्रियं भागवतीं वास्पृहयन्ति भद्रां
परस्य मे तेऽश्नुवते तु लोके ॥ ३७ ॥
Стих
атхо вибхӯтим̇ мама ма̄я̄винас та̄м
аишварям аш̣т̣а̄н̇гам ануправр̣ттам
шриям̇ бха̄гаватӣм̇ ва̄спр̣хаянти бхадра̄м̇
парася ме те 'шнувате ту локе
аишварям аш̣т̣а̄н̇гам ануправр̣ттам
шриям̇ бха̄гаватӣм̇ ва̄спр̣хаянти бхадра̄м̇
парася ме те 'шнувате ту локе
Дума по дума
атхо — тогава; вибхӯтим — богатство; мама — на мен; ма̄я̄винах̣ — на господаря на ма̄я̄; та̄м — това; аишварям — мистично съвършенство; аш̣т̣а-ан̇гам — състоящо се от осем части; ануправр̣ттам — съпътстващо; шриям — великолепие; бха̄гаватӣм — на Божието царство; ва̄ — или; аспр̣хаянти — те не желаят; бхадра̄м — блажен; парася — на Върховния Бог; ме — на мен; те — тези предани; ашнувате — наслаждават се; ту — но; локе — в този живот.
Превод
И понеже е напълно погълнат от мисли за мен, преданият не желае дори най-висшите блага, достъпни само на Сатялока и на другите висши планетарни системи. Той не желае осемте материални съвършенства, постигани с помощта на мистичната йога, не желае да достигне дори царството на Бога. Но въпреки че не се стреми към тези неща, още в този си живот той се наслаждава на всички блага.
Пояснение
Вибхӯти, или богатствата, с които ма̄я̄ ни съблазнява, са многобройни. Дори на тази планета могат да се изпитат най-различни материални удоволствия, а на висшите планети, такива като Чандралока, Слънцето или още по-висшите – Махарлока, Джаналока и Таполока, да не говорим за най-висшата планета Сатялока, на която живее Брахма̄ – възможностите за материално наслаждение са наистина неизчерпаеми. Например продължителността на живота на висшите планети е много по-голяма, отколкото на Земята. Казано е, че на Луната един ден е равен на шест земни месеца. А що се отнася до живота на най-висшата планета, дори не можем да си представим колко дълго продължава той. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че на Земята дори математиците не могат да възприемат продължителността на дванайсет часа от живота на Брахма̄. Всичко това е в сферата на действие на външната енергия на Бога, ма̄я̄. Има и богатства, които йогӣте постигат благодарение на мистичната си сила, но те също са материални. Преданият не се стреми към подобни удоволствия, въпреки че стига да пожелае, може да ги получи до едно. По милостта на Бога, стига само да пожелае, той може да получи необикновени материални блага, но истинският предан е равнодушен към тези неща. Бог Чайтаня Маха̄прабху ни учи да не се стремим към материално богатство или материална слава и да не търсим наслаждение в материалната красота. Единственото, което трябва да желаем, е винаги да сме погълнати от предано служене за Бога, дори и ако не получим освобождение, а се наложи безкрайно да се раждаме и да умираме. Но в действителност за този, който се е отдал на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, освобождението е сигурно. За преданите са достъпни всички блага на висшите планети и на планетите във Вайкун̣т̣ха. В тази строфа специално се подчертава: бха̄гаватӣм̇ бхадра̄м. На планетите във Вайкун̣т̣ха цари вечно спокойствие, но въпреки това чистият предан не се стреми да попадне там. Ала въпреки че не се стреми към това, той получава такава възможност и още в сегашния си живот се наслаждава на всички блага и от материалния, и от духовния свят.