Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.35
Деванагари
पश्यन्ति ते मे रुचिराण्यम्ब सन्त:
प्रसन्नवक्त्रारुणलोचनानि ।
रूपाणि दिव्यानि वरप्रदानि
साकं वाचं स्पृहणीयां वदन्ति ॥ ३५ ॥
प्रसन्नवक्त्रारुणलोचनानि ।
रूपाणि दिव्यानि वरप्रदानि
साकं वाचं स्पृहणीयां वदन्ति ॥ ३५ ॥
Стих
пашянти те ме ручира̄н̣й амба сантах̣
прасанна-вактра̄рун̣а-лочана̄ни
рӯпа̄н̣и дивя̄ни вара-прада̄ни
са̄кам̇ ва̄чам̇ спр̣хан̣ӣя̄м̇ ваданти
прасанна-вактра̄рун̣а-лочана̄ни
рӯпа̄н̣и дивя̄ни вара-прада̄ни
са̄кам̇ ва̄чам̇ спр̣хан̣ӣя̄м̇ ваданти
Дума по дума
пашянти — виждат; те — те; ме — мое; ручира̄н̣и — красиво; амба — о, майко; сантах̣ — преданите; прасанна — усмихнато; вактра — лице; арун̣а — като утринното слънце; лочана̄ни — очи; рӯпа̄н̣и — форми; дивя̄ни — трансцендентални; вара-прада̄ни — изпълняващи всички желания; са̄кам — към мен; ва̄чам — слова; спр̣хан̣ӣя̄м — благи; ваданти — те произнасят.
Превод
О, майко, моите предани постоянно виждат усмихнатото ми лице и очите ми, които приличат на изгряващото утринно слънце. Те обичат да гледат разнообразните ми трансцендентални форми, които изпълняват всички желания, и да се обръщат към мен с нежни слова.
Пояснение
Ма̄я̄ва̄дӣте и атеистите смятат мӯртите в храма на Бога за идоли, но преданите не обожават идоли. Те обожават самата Божествена Личност, приела образа на арча̄. Арча̄ се нарича формата на Бога, която можем да обожаваме в сегашното си, обусловено състояние. В сегашното си състояние ние не можем да видим Бога в духовната му форма, защото материалните ни очи и другите ни сетива не могат да възприемат духовни форми. Ние не можем да видим дори духовната форма на индивидуалната душа. Когато човек умира, ние не виждаме как душата му напуска тялото. Това е несъвършенството на материалните сетива. Затова Върховната Божествена Личност приема достъпна за материалните ни сетива форма, наречена арча̄-виграха. Арча̄-виграха, която понякога се нарича и инкарнация арча̄, не се различава от Бога. Както Върховната Божествена Личност приема различни инкарнации, така тя се въплъщава и във форми, направени от материя – глина, дърво, метал и скъпоценни камъни.
В ша̄стрите се съдържат подробни указания за това, как да се извайват форми на Бога. Тези форми не са материални. Ако Богът е вездесъщ, тогава Той присъства и в материалните елементи. Това не подлежи на никакво съмнение. Но атеистите мислят другояче. Те твърдят, че всичко е Бог, ала когато отидат в храма и видят мӯртито на Бога, заявяват, че то не е Бог. Според собствената им теория всичко е Бог. Тогава защо мӯртито да не е Бог? Фактически те нямат и най-малка представа от Бога. Но преданите имат различно зрение, техните очи са пречистени от любовта към Бога. Щом видят Бога в някоя от различните му форми, те се изпълват с любов, защото, за разлика от атеистите, не откриват никаква разлика между Бога и формата му в храма. За тях усмихнатото лице на мӯртито в храма е трансцендентално и духовно и те истински се наслаждават на украсата по тялото му. Дълг на духовния учител е да научи учениците си как да украсяват мӯртите, как да ги обожават и как да почистват храма. В храмовете на Виш̣н̣у се провеждат различни церемонии в строго съответствие с авторитетни правила и предписания и преданите отиват на тях, за да видят мӯртите, арча̄-виграха. Когато ги съзерцават, те изпитват духовна наслада, защото всички мӯрти са много великодушни. Преданите разкриват мислите си пред тях и в много случаи те им отвръщат. Но човек трябва да е извисен предан, за да може да разговаря с Върховния Бог. Понякога Богът отговаря на предания си в сънищата му. Атеистите не могат да разберат чувствата, които се обменят между мӯртите и предания, но преданият истински им се наслаждава. В дадената строфа Капила Муни обяснява, че преданите изпитват удоволствие, когато гледат украсеното тяло и лице на мӯртито в храма и разговарят с него, изпълнени с преданост.