VERSO 27
ТЕКСТ 27
Texto
Текст
naivātmano bahir antar vicaṣṭe
parātmanor yad-vyavadhānaṁ purastāt
svapne yathā puruṣas tad-vināśe
наива̄тмано бахир антар вичаш̣т̣е
пара̄тманор яд-вявадха̄нам̇ пураста̄т
свапне ятха̄ пуруш̣ас тад-вина̄ше
Sinônimos
Дума по дума
dagdha-āśayaḥ — todos os desejos materiais sendo queimados; mukta — liberto; samasta — todas; tat-guṇaḥ — qualidades ligadas à matéria; na — não; eva — decerto; ātmanaḥ — a alma ou a Superalma; bahiḥ — externo; antaḥ — interno; vicaṣṭe — agindo; para-ātmanoḥ — da Superalma; yat — esta; vyavadhānam — diferença; purastāt — como era no início; svapne — em sonho; yathā — como; puruṣaḥ — uma pessoa; tat — isto; vināśe — sendo eliminado.
дагдха-а̄шаях̣ – когато всички материални желания са изпепелени; мукта – освободен; самаста – всички; тат-гун̣ах̣ – качества, присъщи на материята; на – не; ева – безусловно; а̄тманах̣ – душата или Свръхдушата; бахих̣ – външни; антах̣ – вътрешни; вичаш̣т̣е – дейности; пара-а̄тманох̣ – на Свръхдушата; ят – тази; вявадха̄нам – разлика; пураста̄т – съществувала в началото; свапне – в съня; ятха̄ – както; пуруш̣ах̣ – човек; тат – това; вина̄ше – унищожена.
Tradução
Превод
Quem se despoja de todos os desejos materiais e se liberta de todas as qualidades materiais transcende as distinções entre ações realizadas externa e internamente. Nesse momento, a diferença entre a alma e a Superalma, que existia antes da autorrealização, extingue-se. Quando um sonho acaba, não há mais distinção entre o sonho e o sonhador.
Когато човек се освободи от всички материални желания и повече не е подвластен на материалните качества, разликата между външните и вътрешните му дейности спира да съществува. Тогава се заличава границата между душата и Свръхаза, съществувала преди себепознанието. Когато сънят свърши, изчезва всяка разлика между съновидението и този, който го е сънувал.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Como descreve Śrīla Rūpa Gosvāmī (anyābhilāṣitā-śūnyam), é preciso se despojar de todos os desejos materiais. Quando alguém se livra de todos os desejos materiais, não há mais necessidade de conhecimento especulativo ou de atividades fruitivas. Alguém que esteja nessa condição é considerado livre do corpo material. O exemplo já foi dado anteriormente – um coco seco solta-se da casca externa. Assim é a fase de liberação. Como se diz no Śrīmad-Bhāgavatam (2.10.6), mukti (liberação) significa svarūpeṇa vyavasthitiḥ – situar-se na própria posição constitucional. Todos os desejos materiais estarão presentes enquanto mantivermos o conceito corpóreo de vida, mas, ao compreendermos que somos servos eternos de Kṛṣṇa, nossos desejos deixam de ser materiais. O devoto age com essa consciência. Em outras palavras, a verdadeira liberação ocorre quando se acabam os desejos materiais ligados ao corpo.
Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише, че човек трябва да се освободи от всички материални желания (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням). Този, който е преодолял материалните желания, повече няма нужда да се занимава с философски търсения или плодоносни дейности. На практика той вече е освободен от материалното тяло. Можем отново да си послужим с примера, който дадохме по-горе – когато изсъхне, ядката на кокосовия орех се отделя черупката му. Това е равнището на освобождението. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.10.6) е казано, че мукти (освобождение) означава човек да възвърне присъщото си положение (сварӯпен̣а вявастхитих̣). Материалните желания съществуват, докато човек се отъждествява с материалното тяло, но когато осъзнае, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, те се трансформират. Преданият действа именно с такова съзнание. С други думи, човек постига истинско освобождение, когато няма повече никакви материални желания – желания, свързани с тялото.
Aquele que se liberta das qualidades materiais nada faz em troca de seu próprio gozo dos sentidos. Nesse momento, todas as atividades realizadas por ele são absolutas. No estado condicionado, há duas classes de atividades. Ao mesmo tempo que agimos para nos libertarmos, agimos em benefício do corpo. Ao se livrar inteiramente de todos os desejos materiais ou de todas as qualidades materiais, o devoto transcende a dualidade da ação para o corpo e da ação para a alma. Então, o conceito corpóreo de vida extingue-se por completo. Portanto, Śrīla Rūpa Gosvāmī diz:
Преданият, който се е освободил от влиянието на материалните гун̣и, не прави нищо за своя сетивна наслада. Всичките му дейности стават абсолютни. Когато е обусловен, човек извършва два вида дейности: дейности за задоволяване потребностите на тялото и дейности за постигане на освобождение. Но за предания, който се е освободил от всички материални желания, т.е. преодолял е влиянието на материалните гун̣и, противопоставянето на дейностите за тялото и дейностите за душата спира да съществува. Тогава той напълно се освобождава от телесните схващания за живота. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва:
karmaṇā manasā girā
nikhilāsv apy avasthāsu
jīvan-muktaḥ sa ucyate
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте
Alguém que se fixa inteiramente em serviço ao Senhor é uma pessoa liberada em qualquer condição de vida. Tal pessoa se chama jīvan-muktaḥ, liberada mesmo dentro deste corpo. Em semelhante condição liberada, não há distinção entre ações para o gozo dos sentidos e ações para a liberação. Quando nos libertamos dos desejos de gozo dos sentidos, não temos mais que sofrer as reações de lamentação ou ilusão. Atividades realizadas pelos karmīs e jñānīs estão sujeitas à lamentação e à ilusão, mas uma pessoa liberada, autorrealizada, agindo somente para a Suprema Personalidade de Deus, não experimenta nada disso. Essa é a fase de unidade, ou imersão na existência da Suprema Personalidade de Deus. Isso significa que a alma individual, apesar de manter sua individualidade, não tem mais interesses à parte. Ela se ocupa plenamente a serviço do Senhor, e nada tem a fazer em troca de seu próprio gozo dos sentidos; portanto, ela vê apenas a Suprema Personalidade de Deus, e não a si mesma. Seu interesse pessoal se desvanece por completo. Quando uma pessoa acorda de um sonho, o sonho se acaba. Durante o sonho, talvez ela se considere um rei e veja a parafernália real, seus soldados etc., mas, quando o sonho se acaba, ela não vê nada além de si mesma. Analogamente, uma pessoa liberada entende que é parte integrante do Senhor Supremo agindo de acordo com o desejo do Senhor Supremo, em consequência do que desaparece a distinção entre ela mesma e o Senhor Supremo, embora ambos retenham sua individualidade (nityo nityānāṁ cetanaś cetanānām). Esta é a concepção perfeita de unidade em relação à Superalma e à alma.
Този, който се е посветил изцяло на служене на Бога, е освободена личност независимо от положението си. Дори когато е въплътен в материално тяло, той е наричан джӣван-муктах̣ – душа, постигнала освобождение. В такова състояние изчезва разликата между дейностите за сетивно наслаждение и дейностите за освобождение. Когато човек е освободен от желания за сетивно наслаждение, той повече не е принуден да изпитва последствията на миналите си дейности под формата на скръб и илюзии. Действията на кармӣте и гя̄нӣте неизбежно водят до скръб и илюзия, но освободената душа, която е познала себе си и действа единствено в името на Върховната Божествена Личност, не изпитва нито едното, нито другото. Това именно е състоянието на единството, т.е. на сливането с битието на Върховната Божествена Личност. В това състояние душата запазва своята индивидуалност, но повече няма интереси, различни от интересите на Върховния Бог. Тя му служи с цялото си същество и не прави нищо за свое собствено сетивно удоволствие. Затова тя вижда единствено Върховната Божествена Личност, а не себе си. Нейните лични интереси престават да съществуват. Когато човек се събуди от сън, сънят изчезва. В съня си той може да е бил цар, потънал в разкош и заобиколен от придворни, войници и пр., но когато сънят свърши, човек остава да вижда единствено себе си. По същия начин, освободената душа разбира, че е неразделна частица от Върховния Бог, която действа в хармония с неговите желания. Затова тя престава да прави разлика между себе си и Върховния, въпреки че и тя, и Богът запазват индивидуалността си. Нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Това е правилното разбиране на концепцията за единството на душата и Свръхдушата.