VERSO 3
ТЕКСТ 3
Texto
Текст
ceṣṭārūpeṇa taṁ gaṇam
bhinnaṁ saṁyojayām āsa
suptaṁ karma prabodhayan
чеш̣т̣а̄рӯпен̣а там̇ ган̣ам
бхиннам̇ сам̇ьоджая̄м а̄са
суптам̇ карма прабодхаян
Sinônimos
Дума по дума
saḥ — isto; anupraviṣṭaḥ — entrando então posteriormente; bhagavān — a Personalidade de Deus; ceṣṭā — rūpeṇa – através de Sua representação de esforço, Kālī; tam — a elas; gaṇam — todas as entidades vivas, inclusive os semideuses; bhinnam — separadamente; saṁyojayām āsa — dedica-se ao trabalho; suptam — dormindo; karma — trabalho; prabodhayan — iluminando.
сах̣ – това; ануправиш̣т̣ах̣ – като влезе по-късно; бхагава̄н – Божествената Личност; чеш̣т̣а̄-рӯпен̣а – чрез Ка̄лӣ, олицетворението на неговото начинание; там – тях; ган̣ам – всички живи същества, включително полубоговете; бхиннам – отделно; сам̇ьоджая̄м а̄са – заети да действат; суптам – спящ; карма – работа; прабодхаян – просветляващ.
Tradução
Превод
Deste modo, quando a Personalidade de Deus entrou nos elementos através de Sua energia, todas as entidades vivas foram reanimadas para executar diferentes atividades, assim coma uma pessoa dedica-se a seu trabalho após despertar do sono.
И когато чрез енергията си Божествената Личност влезе в елементите, всички живи същества се оживиха и се заеха с различни дейности, както човек веднага се захваща за работа, щом се събуди от сън.
Comentário
Пояснение
Toda alma individual permanece inconsciente após a dissolução da criação e, desta forma, entra no Senhor com Sua energia material. Essas entidades vivas individuais são almas eternamente condicionadas, mas, em cada criação material, recebem uma oportunidade de se libertarem e se tornarem almas livres. Todas elas têm oportunidade de tirar proveito da sabedoria védica e descobrir qual é a sua relação com ο Senhor Supremo, como elas podem se libertar e qual é ο benefício último nesta liberação. Estudando apropriadamente os Vedas, conscientizamo-nos de nossa posição e, deste modo, aceitamos ο transcendental serviço devocional ao Senhor e somos gradualmente promovidos ao céu espiritual. As almas individuais no mundo material ocupam-se em diferentes atividades de acordo com seus antigos desejos inacabados. Após a dissolução de um corpo em particular, a alma individual se esquece de tudo, mas ο Senhor completamente misericordioso, que está situado no coração de todos como a testemunha, a Superalma, faz com que ela desperte e se lembre de seus desejos passados, momento no qual ela começa a agir de acordo com tais desejos, em sua nova vida. Descreve-se que essa orientação invisível é ο destino, e qualquer homem sensato pode entender que esse destino dá continuidade a seu cativeiro material aos três modos da natureza.
След разрушаването на творението всички индивидуални души остават в безсъзнателно състояние и заедно с материалната енергия влизат в Бога. Тези индивидуални живи същества са вечнообусловени души, но с всяко поредно материално творение получават възможността да се освободят и да станат свободни души. Те всички могат да се възползват от мъдростта на Ведите и да разберат каква е връзката им с Върховния Бог, как могат да постигнат освобождение и кое е най-висшето благо, което освобождението им дава. Като изучава правилно Ведите, човек осъзнава положението си и се заема с трансцендентално предано служене за Бога, за да се издигне постепенно до духовното небе. Индивидуалните души в материалния свят извършват различни дейности в съответствие с неосъществените си минали желания. С разрушаването на поредното тяло душата забравя всичко, но всемилостивият Бог, който като свидетел (Свръхдуша) се намира в сърцето на всекиго, пробужда душата и ѝ припомня нейните неосъществени желания. Така в следващия живот тя започва да действа съобразно с тези желания, опитвайки се да ги изпълни. Тази невидима сила, която ръководи живите същества, се нарича съдба и разумният човек разбира, че неизпълнените му желания удължават срока на неговия плен в трите гун̣и на природата.
Ο estágio inconsciente de adormecimento da entidade viva, logo após a dissolução parcial ou total da criação, é erroneamente aceito por alguns filósofos menos inteligentes como sendo ο estágio final da vida. Após a dissolução do corpo material parcial, uma entidade viva permanece inconsciente por apenas alguns meses, e, após a dissolução total da criação material, ela permanece inconsciente por muitos milhões de anos. Quando a criação é novamente revivida, no entanto, ο Senhor a desperta para o seu trabalho. A entidade viva é eterna, e ο estado desperto de sua consciência, manifesto pelas atividades, é sua condição natural de vida. Ela não pode parar de agir enquanto está desperta e, deste modo, ela age de acordo com seus diversos desejos. Quando seus desejos são treinados no transcendental serviço ao Senhor, sua vida torna-se perfeita, e ela é promovida ao céu espiritual para gozar da eterna vida desperta.
Някои не особено интелигентни философи погрешно мислят, че безсъзнателното състояние на сън, в което живото същество потъва веднага след частичното или пълното разрушаване на творението, е последният етап от живота му. След като поредното му материално тяло се разруши, живото същество преминава в състояние на безсъзнание, което продължава само няколко месеца, а след пълното разрушаване на материалния свят то остава в безсъзнание много милиони години. Но когато творението отново се възобнови, Богът събужда живото същество за дейност. Живото същество е вечно и за него е естествено онова жизнено състояние, в което съзнанието му е будно, а то самото активно действа. Щом е в будно състояние, живото същество не може да спре да действа. Затова то действа и осъществява многобройните си желания. Когато живото същество се научи да свързва желанията си с трансценденталното служене за Бога, то постига съвършенство и се връща в духовното царство, за да се наслаждава там на вечен буден живот.