VERSO 34
ТЕКСТ 34
Texto
Текст
mat-pāda-sevābhiratā mad-īhāḥ
ye ’nyonyato bhāgavatāḥ prasajya
sabhājayante mama pauruṣāṇi
мат-па̄да-сева̄бхирата̄ мад-ӣха̄х̣
йе 'ньонято бха̄гавата̄х̣ прасаджя
сабха̄джаянте мама пауруш̣а̄н̣и
Sinônimos
Дума по дума
na — jamais; eka-ātmatām — fundindo-se na unidade; me — Minha; spṛhayanti — eles desejam; kecit — nenhum; mat-pāda-sevā — o serviço a Meus pés de lótus; abhiratāḥ — ocupados em; mat-īhāḥ — esforçando-se por alcançar-Me; ye — aqueles que; anyonyataḥ — mutuamente; bhāgavatāḥ — devotos puros; prasajya — reunindo-se; sabhājayante — glorificam; mama — Minhas; pauruṣāṇi — gloriosas atividades.
на – никога; ека-а̄тмата̄м – сливане в едно; ме – мои; спр̣хаянти – те желаят; кечит – всяко; мат-па̄да-сева̄ – служенето на лотосовите ми нозе; абхирата̄х̣ – заети с; мат-ӣха̄х̣ – стремейки се да ме постигнат; йе – тези, които; аньонятах̣ – заедно; бха̄гавата̄х̣ – чисти предани; прасаджя – събирайки се; сабха̄джаянте – възславят; мама – моите; пауруш̣а̄н̣и – славни дейности.
Tradução
Превод
O devoto puro, que está apegado às atividades de serviço devocional e que sempre se ocupa a serviço de Meus pés de lótus, não deseja jamais tornar-se uno coMigo. Tal devoto, que está inabalavelmente ocupado, sempre glorifica Meus passatempos e atividades.
Чистият предан, който е привързан към преданото служене и постоянно служи на лотосовите ми нозе, никога не пожелава да се слее с мен. Той е неотклонен в преданото служене и постоянно възславя моите дейности и забавления.
Comentário
Пояснение
Há cinco classes de liberação descritas nas escrituras. Uma delas é tornar-se uno com a Suprema Personalidade de Deus, ou seja, abandonar a própria individualidade e fundir-se no Espírito Supremo. Isso se chama ekātmatām. O devoto nunca aceita essa classe de liberação. São as seguintes as outras quatro liberações: ser promovido ao mesmo planeta que Deus (Vaikuṇṭha), associar-se pessoalmente com o Senhor Supremo, obter a mesma opulência que o Senhor e conseguir as mesmas feições corporais que o Senhor Supremo. O devoto puro, como será explicado por Kapila Muni, não aspira a nenhuma das cinco liberações. Ele rejeita especialmente como infernal a ideia de tornar-se uno com a Suprema Personalidade de Deus. Śrī Prabodhānanda Sarasvatī, grande devoto do Senhor Caitanya, disse que kaivalyaṁ narakāyate: “A felicidade de tornar-se uno com o Senhor Supremo, à qual aspiram os māyāvādīs, é considerada infernal.” Essa unidade não é para devotos puros.
В писанията се говори за пет вида освобождение. Единият от тях е сливането с Върховната Божествена Личност, което означава загубване на собствената индивидуалност и потапяне във Върховния Дух. Това се нарича ека̄тмата̄м. Преданият никога не приема такова освобождение. Останалите четири вида освобождение са издигане до планетата на Бога (Вайкун̣т̣ха), лично общуване с Върховния Бог, постигане на богатствата, които Богът притежава, и постигане на тяло, подобно на тялото на Върховния Бог. По-нататък Капила Муни ще обясни, че чистият предан не се стреми към нито един от петте вида освобождение, ала идеята за сливане с Върховната Божествена Личност го отблъсква особено силно. Шрӣ Прабодха̄нанда Сарасватӣ, велик предан на Бог Чайтаня, е казал: каивалям̇ нарака̄яте – „Щастието на сливането с Върховния Бог, към което се стремят ма̄я̄ва̄дӣте, за предания е ад“. Подобно единство не е за чистите предани.
Muitos assim chamados devotos pensam que, no estado condicionado, podemos adorar a Personalidade de Deus, mas que, em última análise, não há personalidade. Eles dizem que, já que a Verdade Absoluta é impessoal, pode-se imaginar uma forma pessoal da Verdade Absoluta impessoal por algum tempo, porém, logo que se alcança a liberação, a adoração cessa. Essa é a teoria apresentada pela filosofia māyāvāda. Na realidade, os impersonalistas não se fundem na existência da Pessoa Suprema, mas, sim, em Seu brilho corpóreo pessoal, chamado brahmajyoti. Embora esse brahmajyoti não seja diferente de Seu corpo pessoal, essa espécie de unidade (fundir-se no brilho corpóreo da Personalidade de Deus) não é aceita pelo devoto puro, porque os devotos experimentam um prazer maior do que o dito prazer de fundir-se em Sua existência. O maior prazer é servir ao Senhor. Os devotos estão sempre pensando em como servi-lO; estão sempre projetando caminhos e meios de servir ao Senhor Supremo, mesmo em meio aos maiores obstáculos da existência material.
Много псевдопредани смятат, че докато се намира в обусловено състояние, живото същество може да обожава Върховната Личност, но в крайна сметка личност не съществува. Те твърдят, че Абсолютната Истина е безличностна и засега човек може да си представя някаква личностна форма на безличностната Абсолютна Истина, но щом се освободи, необходимостта от обожание отпада. Това е теорията, която поддържат философите ма̄я̄ва̄дӣ. Но имперсоналистите всъщност се сливат не с битието на Върховната Личност, а със сиянието от тялото на Бога, брахмаджьоти. Въпреки че брахмаджьоти не се различава от тялото на самия Бог, този вид единство (потъването в сиянието от тялото на Божествената Личност) не привлича чистия предан, защото блаженството, което изпитва той, е много по-голямо от привидното удоволствие на сливането в едно с Бога. Най-голямото удоволствие е да се служи на Бога. Преданите постоянно мислят как да служат на Бога и дори когато са поставени сред най-тежки условия в материалното съществуване, пак намират начини и средства да служат на Бога.
Os māyāvādīs aceitam a descrição dos passatempos do Senhor como lendas, mas, na verdade, não são lendas; são fatos históricos. Os devotos puros aceitam as narrações dos passatempos do Senhor, não como lendas, mas como Verdade Absoluta. As palavras mama pauruṣāni são significativas. Os devotos se apegam muito à glorificação das atividades do Senhor, ao passo que os māyāvādīs não podem sequer pensar nessas atividades. Segundo eles, a Verdade Absoluta é impessoal. Sem existência pessoal, como pode haver atividade? Os impersonalistas consideram as atividades mencionadas no Śrīmad-Bhāgavatam, na Bhagavad-gītā e em outros textos védicos como histórias fictícias, em virtude do que as interpretam com muita malícia. Eles não têm ideia da Personalidade de Deus. Desnecessariamente, metem o nariz na escritura e interpretam-na de maneira enganadora a fim de desencaminhar o público inocente. As atividades da filosofia māyāvāda são muito perigosas para o público, e, em razão disso, o Senhor Caitanya nos advertiu a nunca ouvir nenhum māyāvādī falar sobre qualquer escritura. Eles estragarão todo o processo, e a pessoa que os ouvir jamais será capaz de chegar ao caminho do serviço devocional para alcançar a perfeição máxima, ou será capaz de fazê-lo somente depois de muitíssimo tempo.
Ма̄я̄ва̄дӣте смятат повествованията за забавленията на Бога за митове, но те не са митове, а исторически факти. Чистите предани гледат на тези повествования като на Абсолютна Истина. Особено внимание заслужават употребените в тази строфа думи мама пауруш̣а̄н̣и. Преданите изпитват удоволствие, когато възславят дейностите на Бога, докато ма̄я̄ва̄дӣте не могат дори да мислят за тези дейности. Според тях Абсолютната Истина е безличностна, а щом няма личност, не може да има и дейности. Имперсоналистите смятат историите, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и другите ведически произведения, за художествени измислици и затова им дават най-нелепи тълкувания. Те не знаят какво представлява Божествената Личност, но въпреки това си пъхат носа в писанията и преднамерено изопачават смисъла им, за да заблуждават простодушните хора. Философията на ма̄я̄ва̄дӣте е много опасна за обществото, затова Бог Чайтаня предупреждава никога да не слушаме техните обяснения върху писанията. Те не само ще объркат човека, който ги слуша, но и ще го лишат от възможност да поеме по пътя на преданото служене, който може да го изведе до най-висшето съвършенство. Или ако успее да постигне това, то ще бъде след много, много време.
Kapila Muni afirma claramente que as atividades de bhakti, ou atividades de serviço devocional, são transcendentais a mukti. Isso se chama pañcama-puruṣārtha. Geralmente, as pessoas ocupam-se em atividades de religião, desenvolvimento econômico e gozo dos sentidos e, por fim, agem com o intuito de se tornarem unas com o Senhor Supremo (mukti). Bhakti, porém, é transcendental a todas essas atividades. O Śrīmad-Bhāgavatam, portanto, começa afirmando que todas as espécies de pretensa religiosidade são completamente reprovadas pelo Bhāgavatam. Atividades ritualísticas visando o desenvolvimento econômico e o gozo dos sentidos e, após a frustração no gozo dos sentidos, o desejo de tornar-se uno com o Senhor Supremo – tudo isso é inteiramente rejeitado pelo Bhāgavatam. O Bhāgavatam destina-se especialmente aos devotos puros, que sempre se ocupam em consciência de Kṛṣṇa, em atividades do Senhor, e sempre glorificam essas atividades transcendentais. Os devotos puros adoram as atividades transcendentais do Senhor em Vṛndāvana, Dvārakā e Mathurā, como são narradas no Śrīmad-Bhāgavatam e em outros Purāṇas. Os filósofos māyāvādīs rejeitam-nas por completo, considerando-as lendas, mas, na realidade, são temas grandiosos e adoráveis e, deste modo, só os devotos podem saboreá-las. Eis a diferença entre o māyāvādī e o devoto puro.
Капила Муни ясно казва, че преданото служене (бхакти) е трансцендентално по отношение на мукти. То се нарича пан̃чама-пуруш̣а̄ртха. Обикновено хората извършват дейности в областта на религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение и в крайна сметка се опитват да постигнат мукти, т.е. да се слеят с Върховния Бог. Но бхакти е трансцендентална към всички тези дейности. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам започва с утвърждението, че в него няма място за лицемерна религиозност. Бха̄гаватам категорично отхвърля ритуалните дейности, чиято цел е подобряването на икономическото развитие и постигането на сетивно наслаждение. Той отхвърля и идеята за сливане с Върховния Бог, която се поражда у тези, които са се разочаровали от сетивното наслаждение. Бха̄гаватам е предназначен изключително за чистите предани, които постоянно са заети с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, погълнати са от деянията на Бога и постоянно ги възхваляват. Чистите предани обожават трансценденталните забавления на Бога във Вр̣нда̄вана, Два̄рака̄ и Матхура̄, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам и в други Пура̄н̣и. Философите ма̄я̄ва̄дӣ отричат тези описания, защото ги смятат за митове, но в действителност те са велики, достойни за обожание повествования, чийто вкус могат да усетят само преданите. В това се състои разликата между ма̄я̄ва̄дӣте и чистите предани.