VERSO 10
ТЕКСТ 10
Texto
Текст
mahā-pauruṣiko bhavān
yasya śraddadhatām āśu
syān mukunde matiḥ satī
маха̄-пауруш̣ико бхава̄н
яся шраддадхата̄м а̄шу
ся̄н мукунде матих̣ сатӣ
Sinônimos
Дума по дума
at — isto; aham — eu; te — para ti; abhidhāsyāmi — recitarei; mahā-pauruṣikaḥ — mais sincero devoto do Senhor Kṛṣṇa; bhavān — tu mesmo; yasya — do qual; śraddadhatām — de alguém que dedica plena atenção e respeito; āśu — muito em breve; syāt — assim se torna; mukunde — no Senhor, que outorga a salvação; matiḥ — fé; satī — inabalável.
тат – този; ахам – аз; те – на теб; абхидха̄ся̄ми – ще разкажа; маха̄-пауруш̣иках̣ – най-искреният предан на Бог Кр̣ш̣н̣а; бхава̄н – о, ти; яся – на когото; шраддадхата̄м – на този, който слуша почтително и с внимание; а̄шу – много скоро; ся̄т – става така; мукунде – на Бога, който дава спасение; матих̣ – вяра; сатӣ – непоколебима.
Tradução
Превод
Recitarei para ti este mesmíssimo Śrīmad-Bhāgavatam porque és o mais sincero devoto do Senhor Kṛṣṇa. A pessoa que, com muita atenção e respeito, ouve o Śrīmad-Bhāgavatam passa a ter fé inabalável no Senhor Supremo, aquele que concede a salvação.
Ще повторя пред теб същия този „Шрӣмад Бха̄гаватам“, защото ти си най-искреният предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Този, който слуша „Шрӣмад Бха̄гаватам“ с внимание и почит, постига непоколебима вяра във Върховния Бог, дарителя на освобождение.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—O Śrīmad-Bhāgavatam é a conceituada sabedoria védica, e o sistema pelo qual se recebe o conhecimento védico chama-se avaroha-panthā, ou o processo que consiste em a pessoa receber conhecimento transcendental através da sucessão discipular genuína. Para progredir em conhecimento material, é preciso ter habilidade pessoal e interesse por pesquisa, mas, no caso do conhecimento espiritual, todo o progresso depende praticamente da misericórdia do mestre espiritual. O mestre espiritual deve estar satisfeito com o discípulo; somente então o conhecimento aparece diante do estudante da ciência espiritual. No entanto, ninguém deve ter a compreensão errada de que o processo é algo como um feito mágico em que o mestre espiritual injeta o conhecimento espiritual em seu discípulo, como se fosse uma descarga elétrica. Com base na autoridade védica, o mestre espiritual genuíno transmite ao discípulo todas as explicações lógicas. Para receber esses ensinamentos, o discípulo não precisa recorrer a algum dom intelectual, mas faz perguntas submissas e desenvolve uma atitude de serviço. O ponto é que tanto o mestre espiritual quanto o discípulo devem ser autênticos. Neste caso, o mestre espiritual, Śukadeva Gosvāmī, está pronto para recitar todo o ensinamento que aprendeu com seu grande pai, Śrīla Vyāsadeva, e o discípulo, Mahārāja Parīkṣit, é um grandioso devoto do Senhor Kṛṣṇa. Devoto do Senhor Kṛṣṇa é aquele que acredita sinceramente que, tornando-se um devoto do Senhor, a pessoa desenvolve todas as qualidades espirituais. Esse ensinamento é transmitido pelo próprio Senhor Kṛṣṇa nas páginas da Bhagavad-gītā, onde se descreve claramente que o Senhor (Śrī Kṛṣṇa) é tudo, e que quem se rende única e exclusivamente a Ele torna-se o mais perfeito dos homens piedosos. Esta fé inabalável no Senhor Kṛṣṇa deixa a pessoa em condições de tornar-se um estudante do Śrīmad-Bhāgavatam, e aquele que ouve um devoto como Śukadeva Gosvāmī falar o Śrīmad-Bhāgavatam com certeza terá o mesmo destino de Mahārāja Parīkṣit e acabará alcançando a salvação. Um recitador profissional do Śrīmad-Bhāgavatam e seus pseudodevotos, cuja fé baseia-se no fato de eles ouvirem a recitação durante uma semana, são diferentes de Śukadeva Gosvāmī e Mahārāja Parīkṣit. Ao explicar o Śrīmad-Bhāgavatam a Śukadeva Gosvāmī, Śrīla Vyāsadeva partiu do começo do verso janmādy asya, e foi através desse mesmo processo que Śukadeva Gosvāmī também o explicou ao rei. O Śrīmad-Bhāgavatam (décimo primeiro canto) descreve que o Senhor Kṛṣṇa é o Mahāpuruṣa, que, em Seu aspecto devocional, apresenta-Se como Śrī Caitanya Mahāprabhu. Śrī Caitanya Mahāprabhu é o próprio Senhor Kṛṣṇa em Sua atividade devocional, e desceu a esta Terra para conceder favores especiais às almas caídas que vivem nesta era de Kali. Existem dois versos especificamente adequados para oferecer orações ao Senhor Kṛṣṇa manifesto sob este aspecto Mahāpuruṣa.
Шрӣмад Бха̄гаватам е всепризнатата ведическа мъдрост, а системата за получаване на ведическо знание се нарича авароха-пантха̄, или получаване на трансцендентално знание чрез авторитетна ученическа последователност. За да напредва в областта на материалната наука, човек трябва да притежава определени способности и склонност към изследователска дейност, но в областта на духовното знание напредъкът зависи изцяло от милостта на духовния учител. Ученикът трябва да удовлетвори духовния си учител и тогава знанието само ще дойде при него. Не трябва обаче да се смята, че този процес е някакъв мистичен акт, а духовният учител е магьосникът, който „инжектира“ в ученика духовно знание, като че ли го зарежда с електричество. Истинският духовен учител дава на ученика си аргументирани разяснения, като се позовава на авторитетните източници на ведическа мъдрост. Ученикът обаче усвоява тези уроци не точно интелектуално, а като задава смирени въпроси и служи. Следователно и духовният учител, и ученикът трябва да притежават определени качества. В случая духовният учител, Шукадева Госва̄мӣ, е готов да повтори съвсем точно това, което е научил от великия си баща Шрӣла Вя̄садева, а ученикът, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, е велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Предан на Бог Кр̣ш̣н̣а е този, който искрено вярва, че като се отдаде на Бога, ще получи всичко необходимо за духовния живот. Самият Бог обяснява това на страниците на Бхагавад-гӣта̄, в която ясно казва, че Той (Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) е всичко и че когато се отдаде изцяло и единствено на него, човек става най-съвършения от всички благочестиви хора. Тази непоколебима вяра в Бог Кр̣ш̣н̣а подготвя човека да започне да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам, а този, който слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от предан като Шукадева Госва̄мӣ, накрая със сигурност постига освобождение, както станало с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не са като професионалните рецитатори на Шрӣмад Бха̄гаватам и лъжепреданите, чиято вяра се основава на чутото в продължение на една седмица. Шрӣла Вя̄садева започнал да разказва Шрӣмад Бха̄гаватам на Шукадева Госва̄мӣ от самото начало, от стиха джанма̄дй ася, и Шукадева Госва̄мӣ го изложил на царя в същата последователност. В Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Бог Кр̣ш̣н̣а, приел облика на предан (Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху), е наречен Маха̄пуруш̣а. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е самият Бог Кр̣ш̣н̣а, дошъл на Земята в образа на предан, за да дари падналите души от епохата на Кали с необикновената си милост. Следните две шлоки от Единадесета песен са много подходящи да се отдават като молитва към Маха̄пуруш̣а, въплъщението на Бога:
tīrthāspadaṁ śiva-viriñci-nutaṁ śaraṇyam
bhṛtyārti-haṁ praṇata-pāla bhavābdhi-potaṁ
vande mahāpuruṣa te caraṇāravindam
тӣртха̄спадам̇ шива-вирин̃чи-нутам̇ шаран̣ям
бхр̣тя̄рти-хам̇ пран̣ата-па̄ла бхава̄бдхи-потам̇
ванде маха̄пуруш̣а те чаран̣а̄равиндам
dharmiṣṭha ārya-vacasā yad agād araṇyam
māyā-mṛgaṁ dayitayepsitam anvadhāvad
vande mahāpuruṣa te caraṇāravindam
(Śrīmad-Bhāgavatam 11.5.33-34)
дхармиш̣т̣ха а̄ря-вачаса̄ яд ага̄д аран̣ям
ма̄я̄-мр̣гам̇ дайитайепситам анвадха̄вад
ванде маха̄пуруш̣а те чаран̣а̄равиндам
Em outras palavras, puruṣa significa o desfrutador, e mahāpuruṣa significa o desfrutador supremo, ou Śrī Kṛṣṇa, a Suprema Personalidade de Deus. A pessoa que merece aproximar-se do Supremo Senhor Śrī Kṛṣṇa é chamada de mahā-pauruṣika. Todo aquele que ouve atentamente uma recitação genuína do Śrīmad-Bhāgavatam com certeza torna-se um devoto sincero do Senhor, que pode conceder a liberação. Quando se tratava de ouvir o Śrīmad-Bhāgavatam, não havia ninguém tão atento como Mahārāja Parīkṣit, e não havia ninguém tão qualificado como Śukadeva Gosvāmī para recitar o texto do Śrīmad-Bhāgavatam. Portanto, qualquer pessoa que siga os passos do recitador ideal ou do ouvinte ideal, Śukadeva Gosvāmī e Mahārāja Parīkṣit respectivamente, sem dúvidas alcançará a liberação como eles. Mahārāja Parīkṣit alcançou a liberação apenas ouvindo, e Śukadeva Gosvāmī alcançou a salvação apenas recitando. A recitação e a audição são dois processos entre as nove atividades devocionais, e quem se esforça para seguir todos os princípios ou algum deles pode alcançar o plano absoluto. Logo, Śukadeva Gosvāmī falou todo o texto do Śrīmad-Bhāgavatam, começando com o verso janmādy asya e indo até o último, no décimo segundo canto, para que Mahārāja Parīkṣit alcançasse a salvação. No Padma Purāṇa, menciona-se que Gautama Muni aconselhou Mahārāja Ambarīṣa a ouvir regulamente o Śrīmad-Bhāgavatam, que foi recitado por Śukadeva Gosvāmī, e, nesta passagem, confirma-se que, desde o começo até o fim, Mahārāja Ambariṣa ouviu o Śrīmad-Bhāgavatam que foi falado por Śukadeva Gosvāmī. Portanto, quem tem verdadeiro interesse pelo Bhāgavatam não deve brincar com ele, lendo e ouvindo uma parte daqui e outra dali; devem-se seguir os passos dos grandes reis, tais como Mahārāja Ambariṣa ou Mahārāja Parīkṣit, e ouvi-lo sendo recitado por um representante genuíno de Śukadeva Gosvāmī.
С други думи, пуруш̣а означава „този, който се наслаждава“, а маха̄пуруш̣а означава „върховният наслаждаващ се“, т.е. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Този, който е достоен да разбере Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се нарича маха̄-пауруш̣ика. Всеки, който внимателно слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от устата на разказвач, представящ великото произведение в истинската му светлина, ще стане искрен предан на Бога, дарителя на освобождение. Никой не би могъл да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам по-внимателно от Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и никой не е по-достоен разказвач от Шукадева Госва̄мӣ. Затова този, който следва стъпките на съвършения разказвач или на съвършения слушател, т.е. на Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, непременно ще постигне освобождение като тях. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит постигнал освобождение просто като слушал, а Шукадева Госва̄мӣ – като разказвал. Разказването и слушането са два от деветте процеса на преданото служене и ако се старае да следва всички тези принципи или дори само част от тях, човек може да постигне равнището на абсолюта. И така, Шукадева Госва̄мӣ изрекъл пълния текст на Шрӣмад Бха̄гаватам – като се започне от стиха джанма̄дй ася и се стигне до последния стих на Дванадесета песен, – за да може Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да постигне освобождение. В Падма Пура̄н̣а се казва, че Гаутама Муни посъветвал Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а редовно да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, както бил изговорен от Шукадева Госва̄мӣ, и се потвърждава, че Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а изслушал целия Шрӣмад Бха̄гаватам от самото му начало до края такъв, какъвто го предал Шукадева Госва̄мӣ. Следователно човекът, който наистина иска да разбере Бха̄гаватам, не бива да чете или да слуша по малко оттук-оттам; той трябва да следва стъпките на великите царе като Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и да слуша Бха̄гаватам от истински представител на Шукадева Госва̄мӣ.