VERSO 22
ТЕКСТ 22
Texto
Текст
navāni gṛhṇāti naro ’parāṇi
tathā śarīrāṇi vihāya jīrṇāny
anyāni saṁyāti navāni dehī
нава̄ни гр̣хн̣а̄ти наро 'пара̄н̣и
татха̄ шарӣра̄н̣и виха̄я джӣрн̣а̄ни
аня̄ни сам̇я̄ти нава̄ни дехӣ
Sinônimos
Дума по дума
vāsāṁsi — roupas; jīrṇāni — antigas e gastas; yathā — assim como; vihāya — abandonando; navāni — roupas novas; gṛhṇāti — aceita; naraḥ — um homem; aparāṇi — outras; tathā — da mesma forma; śarīrāṇi — corpos; vihāya — abandonando; jīrṇāni — velhos e inúteis; anyāni — diferentes; saṁyāti — aceita verdadeiramente; navāni — novos conjuntos; dehī — o corporificado.
ва̄са̄м̇си – дрехи; джӣрн̣а̄ни – стари и износени; ятха̄ – точно както; виха̄я – като оставя; нава̄ни – нови дрехи; гр̣хн̣а̄ти – получава; нарах̣ – човек; апара̄н̣и – други; татха̄ – по същия начин; шарӣра̄н̣и – тела; виха̄я – като изоставя; джирн̣а̄ни – старо и безполезно; аня̄ни – друго; сам̇я̄ти – получава; нава̄ни – нов комплект; дехӣ – въплътен.
Tradução
Превод
Assim como alguém veste roupas novas, abandonando as antigas, a alma aceita novos corpos materiais, abandonando os velhos
e inúteis.
Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.
Comentário
Пояснение
A troca de corpo pela alma individual atômica é um fato aceito. Mesmo os cientistas modernos que não acreditam na existência da alma, mas que também não podem explicar de onde vem a energia que brota do coração, devem aceitar as contínuas mudanças a que o corpo se submete, passando da infância à adolescência e da adolescência à fase adulta e então da fase adulta à velhice. Da velhice, a mudança se transfere a outro corpo. Isto já foi explicado num verso anterior (2.13).
Това, че индивидуалната душа постоянно сменя тялото си, е общоприет факт. Дори съвременните учени, които не вярват в съществуването на душата, но в същото време не могат да обяснят какъв е източникът на енергия в сърцето, са принудени да признаят постоянните промени на тялото при прехода от детство към юношество, от юношество към младост и от младост към старост. След старостта се преминава в друго тяло. Това вече бе обяснено в предишен стих (2.13).
A transferência da alma individual atômica para outro corpo torna-se possível pela graça da Superalma. A Superalma satisfaz o desejo da alma atômica como um amigo satisfaz o desejo de outro. Os Vedas, como o Muṇḍaka Upaniṣad e o Śvetāśvatara Upaniṣad, comparam a alma e a Superalma a dois pássaros amigos pousados na mesma árvore. Um dos pássaros (a alma individual atômica) está comendo o fruto da árvore, e o outro pássaro (Kṛṣṇa) está apenas observando Seu amigo. Entre estes dois pássaros — mesmo sendo eles iguais em qualidade — um está cativado pelos frutos da árvore material, enquanto o outro está apenas presenciando as atividades de Seu amigo. Kṛṣṇa é o pássaro testemunha, e Arjuna é o pássaro que come. Embora sejam amigos, um é o senhor e o outro, o servo. O fato de a alma atômica esquecer-se desta relação é a causa da sua mudança de posição de uma árvore para outra, ou de um corpo para outro. A alma jīva está lutando mui arduamente na árvore do corpo material, mas logo que concorda em aceitar o outro pássaro como o mestre espiritual supremo — tomando assim, a mesma atitude de Arjuna que se rendeu voluntariamente a Kṛṣṇa para receber Suas instruções — o pássaro subordinado imediatamente livra-se de todas as lamentações. Tanto o Muṇḍaka Upaniṣad (3.1.2) quanto o Śvetāśvatara Upaniṣad (4.7) confirmam isto:
Преминаването на безкрайно малката душа в друго тяло е възможно по милостта на Свръхдушата. Свръхдушата изпълнява желанията на малката душа, както човек изпълнява желанията на приятеля си. Ведите, и по-специално Мун̣д̣ака Упаниш̣ад и Швета̄шватара Упаниш̣ад сравняват душата и Свръхдушата с две птици, кацнали на едно дърво. Едната птица (малката индивидуална душа) кълве плодовете на дървото, а другата (Кр̣ш̣н̣а) наблюдава приятеля си. Макар че двете птици качествено са еднакви, едната е запленена от плодовете на материалното дърво, докато другата е само свидетел на дейностите й. Кр̣ш̣н̣а е птицата свидетел, Арджуна е птицата, която яде плодовете на материалното дърво. Макар да са приятели, единият винаги остава господар, а другият – слуга. Когато малката душа забрави тези отношения, тя е принудена постоянно да сменя своето положение, прелитайки от дърво на дърво, т.е. преселвайки се от тяло в тяло. Душата (джӣвата), кацнала на дървото на материалното тяло, води тежка борба за съществуване, но щом се съгласи да приеме другата птица за върховен духовен учител – както Арджуна се отдава и моли Кр̣ш̣н̣а за напътствия, – тя незабавно се освобождава от всички страдания. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (3.1.2) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (4.7) потвърждават това:
’nīśayā śocati muhyamānaḥ
juṣṭaṁ yadā paśyaty anyam īśam
asya mahimānam iti vīta-śokaḥ
'нӣшая̄ шочати мухяма̄нах̣
джуш̣т̣ам̇ яда̄ пашятй аням ӣшам
ася махима̄нам ити вӣта-шоках̣
“Embora os dois pássaros estejam na mesma árvore, o pássaro que come, sendo o desfrutador dos frutos da árvore, está mergulhado em completa ansiedade e melancolia. Mas se acontecer de ele fixar-se no rosto de seu amigo, o Senhor, e conhecer Suas glórias — imediatamente o pássaro aflito ficará livre de todas as ansiedades.” Arjuna agora virou a face na direção de seu amigo eterno, Kṛṣṇa, e assim passou a compreender o Bhagavad-gītā. E ao ouvir de Kṛṣṇa, ele pôde compreender as supremas glórias do Senhor e livrar-se da lamentação.
„Въпреки че двете птици са на едно и също дърво, птицата, която кълве, постоянно тъгува и се тревожи, защото се опитва да се наслаждава на неговите плодове. Но ако тя по една или друга причина обърне взор към приятеля си, който е самият Бог, и осъзнае величието му, страдащата птица незабавно се освобождава от всички безпокойства.“ Арджуна сега се обръща към вечния си приятел Кр̣ш̣н̣а и разбира Бхагавад-гӣта̄ от него. Докато слуша Кр̣ш̣н̣а, той проумява върховното величие на Бога и престава да скърби.
Nesta passagem, o Senhor aconselha Arjuna a não lamentar a mudança corpórea de seu avô idoso e de seu mestre. Pelo contrário, ele devia sentir-se feliz de matar seus corpos na luta justa de modo que eles pudessem ficar imediatamente expurgados de todas as reações de várias atividades corpóreas. Aquele que dá sua vida no altar do sacrifício, ou no próprio campo de batalha, fica imediatamente isento de reações corpóreas e é promovido a uma situação de vida superior. Logo, para Arjuna não havia motivo para lamentação.
В този стих Господ съветва Арджуна да не тъгува, че старият му дядо и учителят му ще сменят телата си. По-скоро е радостно да убие телата им в справедлив бой, за да се пречистят от последиците на различни телесни дейности. Този, който загива в справедлива битка, на мига се пречиства от греховете си и се издига до по-висш стадий на живот, подобно на съществото, убито на жертвения олтар. Така че Арджуна няма причина за скръб.