TEKST 18
ТЕКСТ 18
Tekst
Текст
tamasaḥ param ucyate
jñānaṁ jñeyaṁ jñāna-gamyaṁ
hṛdi sarvasya viṣṭhitam
тамасах̣ парам учяте
гя̄нам̇ гйеям̇ гя̄на-гамям̇
хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам
Synonyms
Дума по дума
jyotiṣām – we wszystkich obiektach świetlnych; api – również; tat – to; jyotiḥ – źródło światła; tamasaḥ – ciemność; param – poza; ucyate – jest powiedziane; jñānam – wiedza; jñeyam – do poznania; jñāna-gamyam – osiągany przez wiedzę; hṛdi – w sercu; sarvasya – każdego; viṣṭhitam – usytuowany.
джьотиш̣а̄м – във всички светещи тела; апи – също; тат – това; джьотих̣ – източникът на светлина; тамасах̣ – тъмнината; парам – отвъд; учяте – се казва; гя̄нам – знание; гйеям – да бъде узнато; гя̄на-гамям – да се постигне със знание; хр̣ди – в сърцето; сарвася – на всеки; виш̣т̣хитам – установен.
Translation
Превод
Niezamanifestowany i poza ciemnością materii, On jest źródłem światła we wszystkich obiektach świetlnych. On jest wiedzą, jej przedmiotem i celem. To On przebywa w sercu każdej żywej istoty.
Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.
Purport
Пояснение
ZNACZENIE:
Dusza Najwyższa, Najwyższa Osoba Boga, jest źródłem światła we wszystkich obiektach świetlnych, takich jak słońce, księżyc, gwiazdy itd. Z literatury wedyjskiej wiemy, iż w królestwie duchowym zbędne jest słońce czy księżyc, albowiem świat ten jest pełen blasku emanującego z Najwyższego Pana. W świecie materialnym to brahma-jyoti (duchowe promienie Najwyższego Pana) przykryte jest przez mahat-tattvę, elementy materialne. Dlatego świat ten musi być oświetlany przez słońce, księżyc, elektryczność itd. Obiekty takie nie są jednak potrzebne w świecie duchowym. Literatura wedyjska wyraźnie oznajmia, że wszystko tam oświetlone jest Jego światłością. Jest zatem jasne, że Jego siedziba nie znajduje się w świecie materialnym. Przebywa On w świecie duchowym, znajdującym się daleko w niebie duchowym. Potwierdza to również literatura wedyjska. Āditya-varṇaṁ tamasaḥ parastāt (Śvetāśvatara Upaniṣad 3.8). Jest On jak słońce, zawsze pełen blasku, ale znajduje się On daleko poza ciemnością tego materialnego świata.
Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Бог. В материалния свят брахмаджьоти, духовното сияние на Бога, е покрито от махат-таттва, материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от неговото блестящо сияние. Ясно е, че Бог не е в материалния, а в духовния свят, много, много далеч оттук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. А̄дитя-варн̣ам̇ тамасах̣ параста̄т (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8). Като Слънцето Той е вечно сияещ, но е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.
Jego wiedza jest transcendentalna. Literatura wedyjska potwierdza, że Brahman jest skoncentrowaną wiedzą transcendentalną. Kto pragnie przenieść się do świata duchowego, ten otrzymuje wiedzę od Najwyższego Pana, przebywającego w każdym sercu. Jedna z wedyjskich mantr (Śvetāśvatara Upaniṣad 6.18) mówi: taṁ ha devam ātma-buddhi-prakāśaṁ mumukṣur vai śaraṇam ahaṁ prapadye. Kto w ogóle pragnie wyzwolenia, ten musi podporządkować się Najwyższej Osobie Boga. Jeśli chodzi o ostateczny cel wiedzy, to literatura wedyjska oznajmia: tam eva viditvāti mṛtyum eti. „Jedynie znając Jego, można wyzwolić się z cyklu narodzin i śmierci”. (Śvetāśvatara Upaniṣad 3.8)
Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Бог дава знание, защото Той се намира в сърцето на всекиго. Една ведическа мантра (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.18) казва: там̇ ха девам а̄тма-буддхи-прака̄шам̇ мумукш̣ур ваи шаран̣ам ахам̇ прападйе. Човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, тя също е посочена във ведическата литература: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. „Единствено като го осъзнае, човек може да преодолее кръговрата на раждането и смъртта“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8).
Obecny jest On w każdym sercu jako najwyższy kontroler. Najwyższy ma nogi i ręce, które rozprzestrzenione są wszędzie, a tego nie można powiedzieć o duszy indywidualnej. Dlatego należy uznać, że jest dwóch znawców pola działania: dusza indywidualna i Dusza Najwyższa. Ręce i nogi jednej istoty znajdują się w jednym określonym miejscu, ale ręce i nogi Kṛṣṇy znajdują się wszędzie. Potwierdzone jest to w Śvetāśvatara Upaniṣad (3.17): sarvasya prabhum īśānaṁ sarvasya śaraṇaṁ bṛhat. Ta Najwyższa Osoba Boga, Dusza Najwyższa, jest prabhu, czyli panem wszystkich żywych istot. Dlatego jest też ich ostatecznym schronieniem. Nie można więc zaprzeczyć, że Dusza Najwyższa i dusza indywidualna są zawsze różne.
Той се намира в сърцето на всекиго като върховен властелин. Върховният има крака и ръце навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човек се намират само на едно място, докато ръцете и краката на Кр̣ш̣н̣а са навсякъде. Това е посочено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.17): сарвася прабхум ӣша̄нам̇ сарвася шаран̣ам̇ бр̣хат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е прабху – господар на всички живи същества. Той е и тяхното крайно убежище. Без съмнение, Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.