TEXT 37
ТЕКСТ 37
Tekstas
Текст
ayatiḥ śraddhayopeto
yogāc calita-mānasaḥ
aprāpya yoga-saṁsiddhiṁ
kāṁ gatiṁ kṛṣṇa gacchati
аятих̣ шраддхайопето
йога̄ч чалита-ма̄насах̣
апра̄пя йога-сам̇сиддхим̇
ка̄м̇ гатим̇ кр̣ш̣н̣а гаччхати
Synonyms
Дума по дума
arjunaḥ uvāca — Arjuna tarė; ayatiḥ — nevykėlis transcendentalistas; śraddhayā — su tikėjimu; upetaḥ — užsiėmęs; yogāt — nuo mistinio ryšio; calita — nukrypęs; mānasaḥ — kurio protas; aprāpya — negalintis pasiekti; yoga-saṁsiddhim — aukščiausios misticizmo tobulybės; kām — kokį; gatim — tikslą; kṛṣṇa — o Kṛṣṇa; gacchati — pasiekia.
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; аятих̣ – неуспелият трансценденталист; шраддхая̄ – с вяра; упетах̣ – зает; йога̄т – от мистичната връзка; чалита – отклонил се; ма̄насах̣ – който има такъв ум; апра̄пя – като не успява да достигне; йога-сам̇сиддхим – висшето съвършенство в мистицизма; ка̄м – което; гатим – цел; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; гаччхати – достига.
Translation
Превод
Arjuna tarė: O Kṛṣṇa, kas laukia nevykėlio transcendentalisto, kuris su tikėjimu stoja į savęs pažinimo kelią, bet vėliau dėl žemiškos mąstysenos iš jo pasitraukia ir nepasiekia misticizmo aukštumų?
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, каква е съдбата на неуспелия трансценденталист, който с вяра е поел пътя на себепознанието, но по-късно го е изоставил поради склонност към материалното и така не е постигнал съвършенство в мистицизма?
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: „Bhagavad-gītoje“ aprašytas savęs pažinimo, arba misticizmo kelias. Fundamentalus savęs pažinimo principas – žinoti, kad gyvoji esybė nėra materialus kūnas, kad ji skirtinga nuo kūno, o jos laimė – tai amžinas gyvenimas, palaima ir žinojimas. Amžinas gyvenimas, palaima ir žinojimas – transcendentalios kategorijos, anapus kūno ir proto. Savęs pažinimo siekiama per žinias, aštuonialypės yogos sistemos praktika arba per bhakti-yogą. Praktikuojant kiekvieną iš šių procesų būtina suvokti prigimtinę gyvosios esybės padėtį ir jos ryšį su Dievu, išsiaiškinti, kokios veiklos reikia imtis norint atgauti prarastą ryšį ir pasiekti aukščiausią tobulybę – Kṛṣṇos sąmonę. Naudojantis vienu iš trijų aukščiau minėtų metodų, anksčiau ar vėliau būtinai pasiekiamas aukščiausias tikslas. Antrame skyriuje Viešpats tvirtino, kad net ir menkos pastangos pažengti į priekį transcendentiniame kelyje suteikia didžiulę išsivadavimo viltį. Šiam amžiui tinkamiausias iš šių trijų metodų yra bhakti-yoga, nes ji yra tiesiausias kelias pažinti Dievą. Norėdamas tuo dar kartą įsitikinti Arjuna prašo, kad Viešpats Kṛṣṇa patvirtintų anksčiau sakytus žodžius. Galima stoti į savęs pažinimo kelią, turint kuo geriausius ketinimus, tačiau gilinti žinias ir praktikuoti aštuonialypę yogos sistemą šiame amžiuje pernelyg sudėtinga. Todėl nepaisant nuolatinių pastangų, galima patirti nesėkmę dėl daugelio priežasčių, o pirmiausia dėl to, kad ne visiškai rimtai žiūrima į šį procesą. Eiti transcendentiniu keliu – reiškia paskelbti karą iliuzinei energijai. Todėl kai tiktai žmogus ketina ištrūkti iš iliuzinės energijos letenų, ši visokiais gundymais stengiasi jį nugalėti. Sąlygotą sielą jau apžavėjo materialios energijos guṇos, ir labai tikėtina, kad praktikuodama transcendentines disciplinas ji vėl pasiduos pagundai. Kai sąlygota siela pasiduoda pagundai, tatai vadinasi yogāc calita mānasaḥ: nukrypimas nuo transcendentinio kelio. Arjunai įdomu sužinoti, kas laukia nukrypus nuo savęs pažinimo kelio.
Пътят на себепознанието, или мистицизмът, е описан в Бхагавад-гӣта̄. Основният принцип на себепознанието е разбирането, че живото същество се различава от материалното си тяло и щастието му е във вечния живот, блаженство и знание, които са трансцендентални, отвъд тялото и ума. Себереализация се постига чрез познание, чрез практика на осемстепенната йога или чрез бхакти йога. При всеки един от тези процеси трябва да се разбере органично присъщата на живото същество позиция, неговото взаимоотношение с Бога и дейностите, с помощта на които може да се възстанови загубената връзка и да се постигне висшия стадий на съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като следва един от трите метода, човек неминуемо, рано или късно, ще достигне върховната цел. Това вече се потвърди от Бога във втора глава: дори малкото усилие по духовния път дава голяма надежда за освобождение. От тези три начина пътят на бхакти йога е особено подходящ за сегашната епоха, защото е директен метод за осъзнаване на Бога. За да бъде напълно сигурен, Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да подкрепи предишното си твърдение. Всеки може искрено да следва пътя на себепознанието, но процесът на развиване на знание и практиката на осемстепенната йога система обикновено са много трудни за тази епоха. И въпреки постоянните си усилия човек може да се провали по много причини. Преди всичко той може да не следва достатъчно сериозно процеса. Да се върви по трансценденталния път, означава в известна степен да се обяви война на илюзорната енергия. Когато някой прави опит да се измъкне от ноктите на илюзорната енергия, тя се опитва да го провали чрез различни изкушения. Обусловената душа е вече примамена от проявленията на материалната енергия и възможността да бъде отново изкушена, е много голяма дори когато практикува духовна дисциплина. Това се нарича йога̄ч чалита-ма̄насах̣ – отклоняване от трансценденталния път. Арджуна е любопитен да разбере последиците от това отклонение.