Роден съм в най-дълбоко невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. Отдавам му смирените си почитания. Кога Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ Прабхупа̄да, който утвърди в този материален свят мисията на Бог Чайтаня, ще ми даде подслон в лотосовите си нозе?

С дълбока почит се покланям в лотосовите нозе на моя духовен учител и всички ваиш̣н̣ави. Смирено се покланям в лотосовите нозе на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, на по-големия му брат Сана̄тана Госва̄мӣ, на Рагхуна̄тха Да̄са, Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а, Гопа̄ла Бхат̣т̣а и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. Смирено се покланям на Бог Кр̣ш̣н̣а Чайтаня и Бог Нитя̄нанда, заедно с Адвайта А̄ча̄ря, Гада̄дхара, Шрӣва̄са и другите им придружители. Смирено се покланям на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както и на спътниците им Шрӣ Лалита̄ и Виша̄кха̄.

Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, океан от милост! Ти си приятелят на страдащите. Ти си източникът на творението. Ти си повелителят на гопӣте и възлюбеният на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Отдавам ти смирените си почитания.

Отдавам почитта си на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, царицата на Вр̣нда̄вана, чието тяло е с цвят на разтопено злато. Ти си дъщеря на цар Вр̣ш̣абха̄ну и си много скъпа на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Смирено се покланям пред всички ваиш̣н̣ави, предани на Бога. Като дървета на желанията те удовлетворяват молбите на всекиго. Те са изпълнени със състрадание към падналите души.

Отдавам почитанията си на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня, Прабху Нитя̄нанда, Шрӣ Адвайта, Гада̄дхара, Шрӣва̄са и всички, които следват пътя на предаността.

Бхагавад-гӣта̄ е известна още и като Гӣтопаниш̣ад. Тя е същината на ведическото знание и един от най-важните Упаниш̣ади във ведическата литература. Несъмнено върху Бхагавад-гӣта̄ съществуват редица коментари на английски език и някой може да попита каква е необходимостта от още един. Причината за настоящето издание е следната. Неотдавна една американка ме помоли да ѝ препоръчам някой от английските преводи на Бхагавад-гӣта̄. В Америка има много издания на Бхагавад-гӣта̄, но доколкото прецених, не само в Америка, но и в Индия за нито едно не може да се твърди, че е меродавно, защото почти във всяко от тях авторът е изразил собственото си мнение, без да се докосне до духа на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е.

Духът на Бхагавад-гӣта̄ е отразен в самата нея. Да направим следното сравнение: когато пием лекарство, трябва да следваме указанията, написани на етикета му. Не можем да вземаме лекарството по собствено усмотрение или по съвета на приятел. Трябва да го приемем, според упътванията върху етикета или предписанието на лекаря. По същия начин Бхагавад-гӣта̄ трябва да бъде приета така, както самият автор ни упътва. Бхагавад-гӣта̄ е изречена от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. На всяка страница Той е наричан Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност. Понякога думата бхагава̄н се отнася до някой могъщ човек или полубог и в този контекст тя определя Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като велика личност; но в същото време трябва да знаем, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено от всички велики а̄ча̄рии (духовни учители) като Шан̇кара̄ча̄ря, Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря, Нимба̄рка Сва̄мӣ, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и много други авторитети в областта на ведическото знание в Индия. Кр̣ш̣н̣а също потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, че е Върховната Божествена Личност. Той е приеман за Бог в Брахма сам̇хита̄ и във всички Пура̄н̣и, особено в Шрӣмад Бха̄гаватам, известен още като Бха̄гавата Пура̄н̣а (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям). Следователно трябва да приемем Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, напътствани от самия Бог. В четвърта глава на Гӣта̄ (4.1 – 3) Бог казва:

Тук Бог съобщава на Арджуна, че тази йога система, Бхагавад-гӣта̄, е изговорена първо пред бога на Слънцето; той от своя страна я обяснява на Ману, а Ману – на Икш̣ва̄ку. По такъв начин, чрез ученическа приемственост, тази йога система се предава от учител на ученик. С течение на времето обаче тя била изгубена. Затова Бог трябвало да изговори Бхагавад-гӣта̄ отново – този път пред Арджуна на бойното поле Курукш̣етра.

Той казва на Арджуна, че му разкрива тази върховна тайна, защото Арджуна е негов предан и приятел. Оттук става ясно, че Бхагавад-гӣта̄ е произведение, специално предназначено за предани на Бога. Има три категории трансценденталисти – гя̄нӣ, йогӣ и бхакти, т.е. имперсоналисти, медитатори и предани. Кр̣ш̣н̣а ясно казва на Арджуна, че го прави първия ученик от нова парамапара̄ (ученическа приемственост), защото старата е прекъсната. Бог пожелал да създаде нова парампара̄ за същото знание, предавано на другите от бога на Слънцето и искал Арджуна да разпространи това учение отново. Той желаел Арджуна да стане авторитет в разбирането на Бхагавад-гӣта̄. Виждаме, че Бхагавад-гӣта̄ е изложена пред Арджуна, защото той е предан на Бога, непосредствен ученик на Кр̣ш̣н̣а и негов близък приятел. Тоест Бхагавад-гӣта̄ може да бъде разбрана най-добре от личност, която притежава качествата на Арджуна. Това означава да бъде предан и да общува с Бога непосредствено. Веднага щом стане предан на Бога, човек установява преки взаимоотношения с него. Това е много обширна тема, но накратко може да се каже, че всеки предан има връзка с Върховната Божествена Личност по един от следните пет начина:

1. преданият може да има неутрални отношения с Бога;

2. може да бъде негов слуга;

3. може да бъде негов приятел;

4. може да бъде родител на Бога;

5. преданият може да има отношения на съпружеска
любов с Бога.

Арджуна има връзка с Бога като приятел. Разбира се, разликата между тяхното приятелство и приятелството в материалния свят е огромна. Това е трансцендентално приятелство, което не всеки може да има. Без съмнение всеки е в определени взаимоотношения с Бога и те се пробуждат, когато се усъвършенства преданото служене. Но в сегашното си състояние сме забравили не само Върховния Бог, но и вечната си връзка с него. Всяко от многото милиарди и трилиони живи същества има вечна, специфична връзка с Бога. Тя се нарича сварӯпа. Чрез метода на предано служене човек може да възстанови своята сварӯпа и този стадий се нарича сварӯпа-сиддхи – съвършенство на органично присъщата му позиция. Що се отнася до Арджуна, той бил предан в приятелски взаимоотношения с Върховния Бог.

Трябва да се отбележи как Арджуна приема Бхагавад-гӣта̄. За това се говори в десета глава (10.12 – 14):

Арджуна каза: „Ти си Върховната Божествена Личност, крайната обител, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната, трансцендентална, изначална личност, нероденият и най-великият. Великите мъдреци като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄са потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш. О, Кр̣ш̣н̣а, изцяло приемам за истина всичко, което ми каза. О, Господи, нито полубоговете, нито демоните могат да разберат твоята личност“.

След като чува Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Божествена Личност, Арджуна приема Бог Кр̣ш̣н̣а като парам̇ брахма, Върховния Брахман. Всяко живо същество е Брахман, но върховното живо същество, Върховната Божествена Личност, е Върховният Брахман. Парам̇ дха̄ма означава, че е върховният подслон или убежище на всичко; павитрам означава, че е чист, недокоснат от материално замърсяване; пуруш̣ам означава, че е върховният наслаждаващ се; ша̄шватам – изначалният; дивям – трансцендентален; а̄ди-девам – Върховната Божествена Личност, аджам – нероден и вибхум – най-великият.

Може да се допусне, че понеже Кр̣ш̣н̣а му е приятел, Арджуна казва всичко това като ласкателство. За да разсее подобни съмнения сред читателите на Бхагавад-гӣта̄, в следващия стих Арджуна мотивира тези възхвали; той обяснява, че Кр̣ш̣н̣а е приеман за Върховната Божествена Личност не само от него, но и от авторитети като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄садева. Това са велики личности, които разпространяват ведическото знание такова, каквото е приемано от всички а̄ча̄рии. Затова Арджуна казва, че приема всичко, изговорено от Кр̣ш̣н̣а, за съвършено. Сарвам етад р̣там̇ манйе – „Приемам всичко, казано от теб, за истина“. Арджуна казва също, че личността на Бога се осъзнава много трудно. Той не може да бъде разбран дори от великите полубогове. Това означава, че Бог не може да бъде узнат дори от личности, по-висши от човешките същества. Как тогава едно човешко същество би могло да разбере Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, без да стане негов предан?

Следователно Бхагавад-гӣта̄ трябва да бъде приемана с дух на преданост. Никой не трябва да се мисли за равен на Кр̣ш̣н̣а, нито да смята, че Кр̣ш̣н̣а е обикновена личност или дори много велика личност. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Затова според твърденията на Бхагавад-гӣта̄ или според думите на Арджуна, който се опитва да я осъзнае, трябва поне теоретично да приемем Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. С такъв дух на смирение можем да разберем Бхагавад-гӣта̄. Ако човек не чете Бхагавад-гӣта̄ с дух на смирение, ще му бъде много трудно да я разбере, защото тя е велика загадка.

Какво всъщност представлява Бхагавад-гӣта̄? Целта на Бхагавад-гӣта̄ е да освободи човечеството от невежеството на материалното съществуване. Всеки човек изпитва различни затруднения и Арджуна, на когото предстояло да се сражава в битката при Курукш̣етра, също се намирал в трудно положение. Той се отдал на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и затова била изговорена Бхагавад-гӣта̄. Не само Арджуна, но и всеки от нас е пълен с грижи поради материалното съществуване. Самото ни битие протича в атмосфера на небитие. Всъщност няма защо да се боим от небитието. Нашето съществуване е вечно. Но по един или друг начин сме поставени в асат. Асат се отнася до това, което не съществува.

От толкова много страдащи човешки същества малцина се интересуват от положението си: кои са те, защо са поставени в това затруднено положение и т.н. Докато човек не се пробуди и не се запита защо страда, докато не осъзнае, че не иска да страда, а напротив – иска да намери разрешение на всички страдания, – той не трябва да бъде считан за истинско човешко същество. Човешкото започва от момента, в който се появят такива въпроси. В Брахма-сӯтра това запитване е наречено брахма-джигя̄са̄. Атха̄то брахма-джигя̄са̄. Всяка дейност на човешкото същество трябва да се счита за неуспех, ако то не пита за природата на Абсолюта. Затова всички, които си задават въпроса защо страдат или откъде идват и къде отиват след смъртта, са подходящи ученици за разбирането на Бхагавад-гӣта̄. Искреният ученик трябва да изпитва голяма почит към Върховната Божествена Личност. Арджуна бил такъв ученик.

Бог Кр̣ш̣н̣а идва на Земята специално за да напомни истинската цел на живота, когато човешките същества я забравят. Но дори тогава измежду много, много пробудени хора може би само един действително разбира истинската си позиция и Бхагавад-гӣта̄ е изговорена за такива като него. Всъщност всички ние сме погълнати от тигрицата на незнанието, но Бог е много милостив към живите същества, особено към човешките. Затова Той изговаря Бхагавад-гӣта̄, приемайки приятеля си Арджуна за свой ученик.

Като спътник на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна е отвъд влиянието на всякакво невежество. Но на бойното поле Курукш̣етра той бил поставен в положението на незнаещ, за да разпита Кр̣ш̣н̣а за житейските проблеми, така че Богът да ги разясни за благото на бъдещите поколения и да посочи целта на живота. Тогава хората ще могат да действат правилно и да изпълнят съвършено мисията на човешкия живот.

Съдържанието на Бхагавад-гӣта̄ дава възможност да бъдат разбрани пет основни истини. Първо се обяснява науката за Бога, след това изначалната позиция на живите същества – джӣвите. Съществуват ӣшвара, т.е. властелин, и джӣви – живи същества, които са му подвластни. Ако едно живо същество твърди, че е независимо и свободно, то е безумно. Живото същество е контролирано във всяко отношение, поне що се отнася до обусловения му живот. Бхагавад-гӣта̄ обяснява позицията на ӣшвара – върховния властелин, и джӣвите – подвластните живи същества. В нея се обсъждат също пракр̣ти (материалната природа), времето (продължителността на съществуване на Вселената или проявената материална природа) и карма (дейността). В материалния космос постоянно протичат различни дейности, с които са заети живите същества. От Бхагавад-гӣта̄ трябва да научим кой е Бог, какво представляват живите същества, какво е пракр̣ти – материалната природа, как тя е подвластна на времето и какви са дейностите на живите същества.

Тези пет основни теми на Бхагавад-гӣта̄ водят до извода, че Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, Брахман, върховният властелин, или Парама̄тма̄ – може да употребите името, което пожелаете – е най-великият от всички. В качествено отношение няма разлика между живите същества и върховния господар. Бог управлява дейността на материалната природа във Вселената, както ще бъде обяснено по-нататък в Бхагавад-гӣта̄. Материалната природа не е независима. Тя действа под управлението на Върховния Бог. Както казва самият Той: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „Тази материална природа действа под мое ръководство“. Когато виждаме удивителни неща в природата, трябва да знаем, че зад това космично проявление има господар; нищо не се осъществява независимо от него. Детинско е да не се приема съществуването на всевишна власт. За едно дете например автомобилът е нещо удивително, защото се движи, без да бъде теглен от кон или друго животно. Но разумният човек разбира как действа автомобилът и знае, че машината се управлява от водач. По подобен начин Върховният Бог е водачът, под чието ръководство работи всичко. Както ще стане ясно от следващите глави, Бог счита джӣвите (живите същества) за негови неразделни частици. Златната частица е също злато, капката вода от океана е също солена. Аналогично ние, живите същества, като частици, свързани с върховния властелин, ӣшвара, или Бхагава̄н, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, притежаваме всички качества на Върховния Бог, но в незначително количество, защото сме много малки ӣшвари, подчинени ӣшвари. Ние постоянно се опитваме да господстваме над природата. Сега например се стремим да покорим космоса и да достигнем до други планети. Тази склонност към контрол съществува, защото това е качество присъщо на Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки желанието да господстваме над материалната природа, би трябвало да знаем, че ние не сме върховни господари. Всичко това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄.

Какво представлява материалната природа? В Гӣта̄ тя е обяснена като нисша пракр̣ти (природа). Живото същество се отнася към категорията на висшата пракр̣ти. Пракр̣ти е винаги под контрол, независимо дали е висша, или нисша. Тя олицетворява женското начало и е подвластна на Бога, подобно на съпругата, чиито дейности са направлявани от съпруга. Пракр̣ти е винаги подчинена на Бога, който е неин господар. И живите същества, и материалната природа са направлявани и контролирани от Върховния. Според Бхагавад-гӣта̄, макар живите същества да са частици от Върховния Бог, те се отнасят към категорията на пракр̣ти. Това е обяснено ясно в седма глава. Апареям итас тв аня̄м̇ пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м джӣва-бхӯта̄м – „Тази материална природа е моята по-нисша пракр̣ти, но отвъд нея има друга пракр̣ти – джӣва-бхӯта̄м, живото същество“.

Материалната природа е съставена от три качества: гун̣ата на доброто, гун̣ата на страстта и гун̣ата на невежеството. Над тези гун̣и стои вечното време. Чрез комбинация от гун̣ите на природата, под контрола и в обсега на вечното време възникват и съществуват дейностите, наречени карма. Тези дейности се извършват от незапомнени времена и ние страдаме или се наслаждаваме на плодовете от делата си. Да предположим, че съм бизнесмен, работил непосилно и с интелигентност, и съм натрупал голяма банкова сметка. Тогава аз съм щастлив. Но да предположим, че след време изгубя всичките си пари в някаква сделка. Тогава съм нещастен. По същия начин във всяка област на живота ние се наслаждаваме на последиците от работата си или страдаме от тях. Това се нарича карма.

В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява какво е ӣшвара (Върховният Бог), джӣва (живото същество), пракр̣ти (природата), кала (вечното време) и карма (дейността). От тях Бог, живите същества, материалната природа и времето са вечни. Проявлението на пракр̣ти може да е временно, но това не означава, че е нереално. Някои философи твърдят, че проявлението на материалната природа е нереално, но според философията на Бхагавад-гӣта̄, т.е. философията на ваиш̣н̣авите, това не е вярно. Проявлението на света не се приема за нереално; приема се за реално, но временно. То е сравнявано с облака, който се носи по небето или със сезона на дъждовете, които напояват растенията. Щом дъждовният сезон свърши, щом облакът изчезне и небето се проясни, всички посеви, хранени от дъжда, изсъхват. По същия начин това материално проявление възниква в определен момент, съществува известно време и след това изчезва. Така действа пракр̣ти. И този цикъл се повтаря вечно. Следователно пракр̣ти е вечна, а не нереална. Бог я нарича „моята пракр̣ти“. Тази материална природа е отделена енергия на Върховния; по същия начин живите същества са енергия на Върховния, въпреки че не са отделени, а вечно свързани с него. И така, Бог, живите същества, материалната природа и времето са взаимно свързани и вечни. Обаче кармата не е вечна. В действителност последиците от кармата могат да бъдат много стари. От незапомнени времена ние страдаме или се наслаждаваме на последиците от дейността си. Но можем да променим тези последици и промяната зависи от съвършенството на нашето знание. Ние сме въвлечени в различни дейности. И без съмнение не знаем какъв вид дейност да предприемем, за да се освободим от последствията, но всичко това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄.

Позицията на ӣшвара, Върховния Бог, е позиция на върховно съзнание. Джӣвите, живите същества, като неразделно свързани с Върховния Бог частици, също притежават съзнание. Живото същество и материалната природа са разглеждани като пракр̣ти, енергии на Върховния Бог, но само едната от тях, джӣвата, има съзнание. Другата пракр̣ти няма съзнание – в това е разликата. По тази причина джӣва-пракр̣ти е наричана по-висша – защото има съзнание, подобно на Божието. Обаче съзнанието на Бога е върховно и не би трябвало да се твърди, че джӣвата, живото същество, е също върховно осъзнато. Живото същество не придобива върховно съзнание на нито един етап от усъвършенстването си и всяка подобна теория заблуждава. То може да е осъзнато, но съзнанието му не е съвършено или върховно.

Разликата между джӣва и ӣшвара ще бъде обяснена в тринайсета глава на Бхагавад-гӣта̄. Бог е кш̣етра-гя, „осъзнат“, каквото е и живото същество; но живото същество е осъзнато само по отношение на собственото си тяло, докато Бог е осъзнат за всички тела. Понеже живее в сърцето на всяко живо същество, Той е осъзнат за душевните вълнения на всяка една от джӣвите. Не би трябвало да забравяме това. Обяснено е още, че Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, живее в сърцето на всеки като ӣшвара, като властелин, и напътства живото същество да действа според желанията си. Живото същество забравя какво да прави. Най-напред то решава да действа по определен начин, след това се оплита в действията и последиците от собствената си карма. След като напусне едно тяло, то влиза в друго тяло, както обличаме и събличаме дрехите си. Докато се преселва така, живото същество изстрадва действията и последиците на миналата си дейност. То може да промени тази дейност, когато е в гун̣ата на доброто, тоест когато разбира какво трябва да извърши. Ако постъпва по този начин, всички действия и последици от миналата му дейност могат да се променят. Следователно кармата не е вечна. Затова казваме, че от петте обекта (ӣшвара, джӣва, пракр̣ти, време и карма) първите четири са вечни, а кармата не е вечна.

Върховно осъзнатият ӣшвара  и живото същество си приличат, защото съзнанието на Бога и на живото същество е трансцендентално. Не е вярно, че съзнанието се появява от свързване на материята. Това разбиране е погрешно. Теорията, че съзнанието се развива при определени обстоятелства и материални взаимодействия, не се приема от Бхагавад-гӣта̄. Покривалото на материалните обстоятелства може изкривено да отрази съзнанието, както светлината, отразена в цветно стъкло, изглежда оцветена, но съзнанието на Бога не се влияе от материята. Бог Кр̣ш̣н̣а казва: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣. Когато Той идва в материалната вселена, съзнанието му не се влияе от материята. Ако се влияеше, Бог щеше да бъде неспособен да говори по трансценденталните въпроси, както прави в Бхагавад-гӣта̄. Никой не може да каже нищо за трансценденталния свят, ако не е освободен от замърсеното материално съзнание. Така че Бог не е материално замърсен. Но нашето съзнание в момента е материално замърсено. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че трябва да пречистим материално замърсеното си съзнание. С чисто съзнание дейностите ни ще съответстват на желанието на ӣшвара и това ще ни направи щастливи. Това не означава да прекратим всякаква дейност. По-скоро дейността трябва да се пречисти, а пречистената дейност се нарича бхакти. Дейностите в бхакти изглеждат като обикновените, но не са замърсени. За невежия преданите постъпват и работят като обикновени хора, и поради липса на достатъчно знание той не разбира, че техните дейности или дейностите на Бога не са замърсени от нечисто съзнание и материя. Те са трансцендентални спрямо трите гун̣и на материалната природа. Ние обаче би трябвало да знаем, че в момента съзнанието ни е замърсено.

Когато сме материално замърсени, това се нарича обусловеност. Изкривеното съзнание се проявява под впечатлението: „Аз съм продукт на материалната природа“. Това се нарича фалшиво его. Погълнат от телесната концепция, човек не може да разбере състоянието си. Бхагавад-гӣта̄ е изговорена, за да ни освободи от телесното схващане за живота и Арджуна се поставя в това положение, за да получи разяснения от Бога. Освобождение от телесното схващане за живота – това е началната дейност за един трансценденталист. Този, който желае да се освободи, най-напред трябва да узнае, че не е това материално тяло. Мукти, освобождение, означава свобода от материално съзнание. В Шрӣмад Бха̄гаватам също е дадено определение на освобождението: муктир хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣. Мукти означава освобождаване на замърсеното от този материален свят съзнание и постигане на чисто съзнание. Всички наставления на Бхагавад-гӣта̄ са предназначени да пробудят това чисто съзнание. Затова и в заключителната част на Гӣта̄, Кр̣ш̣н̣а пита Арджуна дали вече е с чисто съзнание. Пречистено съзнание означава действие според наставленията на Бога. Това е целият смисъл на пречистеното съзнание. Понеже сме частици, неразделно свързани с Върховния, съзнанието ни е вече налице, но ние имаме склонността да се влияем от по-нисшите гун̣и. А Бог, като Върховен, никога не се влияе. Това е разликата между Върховния Бог и малките индивидуални души.

Какво е съзнание? Съзнанието е „Аз съм“. Тогава какво съм аз? В замърсено съзнание „Аз съм“ означава „Аз съм господар на всичко, което виждам. Аз съм наслаждаващият се“. Светът се върти, защото всяко живо същество мисли, че то е създател и господар на материалния свят. Материалното съзнание има две психически подразделения: първото е, че човек се мисли за създател, а второто – че се мисли за наслаждаващ се. Но в действителност Върховният Бог е създателят и наслаждаващият се, а живото същество, като неразделно свързана с него частица, не е нито създател, нито наслаждаващ се, а сътрудник. Живото същество е създадено и наслаждавано. Например всяка част от една машина работи в сътрудничество с цялата машина, а всяка част от тялото – с цялото тяло. Ръцете, краката, очите и прочие, всички те са части от тялото, но в действителност те не са наслаждаващи се. Стомахът се наслаждава. Краката се движат, ръцете дават храна, зъбите я дъвчат – така всички части на тялото са заети с удовлетворяване на стомаха, защото той е основният орган, хранещ тялото. Затова всичко се дава на стомаха. Човек храни дървото, като полива корена му, и поддържа тялото, като дава храна на стомаха. За да се запази тялото здраво, частите му трябва да си сътрудничат и да доставят храна на стомаха. По същия начин Бог е този, който създава и се наслаждава, а ние, като подчинени живи същества, сме предназначени да му сътрудничим, за да го удовлетворим. Това сътрудничество всъщност ни помага, както храната, давана на стомаха, помага на другите части от тялото. Ако пръстите на ръката си мислят, че те трябва да приемат храната, вместо да я дадат на стомаха, ще бъдат неудовлетворени. Централната фигура в съзиданието и наслаждението е Върховният Бог, а живите същества му сътрудничат. Те се наслаждават благодарение на това сътрудничество. Отношението е като между господар и слуга. Ако господарят е напълно удовлетворен, тогава и слугата е удовлетворен. Така трябва да бъде удовлетворяван и Бога, въпреки че живите същества имат склонността да се наслаждават на материалния свят и да се смятат за създатели. Тези склонности съществуват у тях, защото съществуват и у Върховния, създателя на проявения космичен свят.

В Бхагавад-гӣта̄ ще открием, че пълното цяло обхваща върховния господар, подвластните живи същества, космичното проявление, вечното време и кармата (дейностите) – всяко едно от тях е разяснено в текста. Всички те, взети заедно, съставляват пълното цяло и то се нарича Върховна Абсолютна Истина. Пълното цяло и съвършената Абсолютна Истина представляват цялостната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Всички проявления се дължат на различните му енергии. Той е пълното цяло.

В Гӣта̄ се обяснява също, че безличностният Брахман е подчинен на съвършената Върховна Личност (брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам). В Брахма сӯтра Брахман е обяснен по-подробно и е сравнен с лъчите на слънцето. Безличностният Брахман това са сияещите лъчи на Върховната Божествена Личност. Безличностният Брахман е частично осъществяване на абсолютното цяло; същото се отнася и за Парама̄тма̄. От петнайсета глава ще разберем, че Върховната Божествена Личност, Пуруш̣оттама, е над безличностния Брахман и Парама̄тма̄. Бог, Върховната Личност, е наричан сач-чид-а̄нанда-виграха. Брахма сам̇хита̄ започва така: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ ана̄дир а̄дир говинда̄х̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам – „Говинда, Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. Той е изначалният. Той е самата форма на вечност, знание и блаженство“. Осъзнаването на безличностния Брахман е осъзнаване на божествения аспект сат (вечност). Осъзнаването на Парама̄тма̄ включва сат и чит (вечност и знание). А осъзнаването на Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а, обхваща всичките му трансцендентални аспекти: сат, чит и а̄нанда (вечност, знание и блаженство) в пълна виграха (форма).

Ограничените хора смятат, че Върховната Истина е безличностна, но тя е трансцендентална личност и това се потвърждава в цялата ведическа литература. Нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13). Както всички ние сме индивидуални живи същества, отделни личности, така и Върховната Абсолютна Истина в крайна сметка е личност. Да се осъзнае Личността на Бога, означава да се осъзнаят всичките трансцендентални аспекти на цялостната му форма. Пълното цяло не е безформено. Ако Бог беше без форма или по-малък от каквото и да е друго нещо, тогава нямаше да бъде пълно цяло. Пълното цяло трябва да обхваща всичко, което познаваме от опит, както и всичко извън сферата на опита ни. В противен случай то не би било пълно.

Пълното цяло, Божествената Личност, притежава неограничени енергии (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Как Кр̣ш̣н̣а действа с различните си енергии, това също се обяснява в Бхагавад-гӣта̄. Феноменалният материален свят, в който сме поставени, също е сам по себе си цялостен – двайсет и четирите елемента, на които тази материална вселена е временно проявление, според Са̄н̇кхя философията са напълно пригодни да произвеждат всички ресурси, необходими за поддържането и съществуването на Вселената. Няма нищо излишно и нищо липсващо. Това проявление на света има свое собствено време, определено от енергията на върховното цяло, и когато това време свърши, то ще бъде унищожено, според съвършената подредба на цялото. Малките частици от цялото, живите същества, разполагат с пълната възможност да го осъзнаят, а всички затруднения или несъвършенства се дължат на непълно знание за цялото. Но Бхагавад-гӣта̄ съдържа пълното знание на ведическата мъдрост.

Ведическото знание е непогрешимо и съвършено и индусите го приемат по този начин. Например кравешкият тор е животинско изпражнение и според смр̣ти, т.е. предписанията на Ведите, ако човек докосне изпражнение на животно, трябва да се изкъпе, за да се очисти. Но пак във ведическите писания се посочва, че кравешкият тор е пречистващо средство. Изглежда, че има противоречие, но това твърдение се приема, защото е ведическо предписание и, ако го приеме, човек няма да сгреши. Неотдавна съвременната наука доказа, че кравешкият тор притежава всички антисептични свойства. Ведическото знание е съвършено, защото е над всякакви съмнения и грешки, а Бхагавад-гӣта̄ е същността на цялото ведическо знание.

Ведическото знание не може да бъде предмет на изследвания. Нашите проучвания са несъвършени, защото изследваме нещата с несъвършени сетива. Както се посочва в Бхагавад-гӣта̄, трябва да приемем съвършеното знание, което достига до нас чрез парампара̄ (ученическата приемственост). Трябва да получим знание от подходящ източник в ученическата приемственост, водеща началото си от върховния духовен учител, самия Бог, и предавана по веригата от духовни учители. Арджуна, ученикът, който получава уроци от Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, приема всичко, което Той казва, без да му противоречи. Не бива да се приема една част от Бхагавад-гӣта̄, а да не се приема друга. Не. Трябва да приемаме Бхагавад-гӣта̄ без изменения, без зачеркване и произволна намеса в съдържанието ѝ. Гӣта̄ трябва да се приема като съвършено представяне на ведическото знание. Ведическото знание е получено от трансцендентални източници и първите думи са изговорени от самия Бог. Неговите думи са наречени апауруш̣ея, тоест те са нещо различно от думите на един обикновен човек, замърсен от следните четири недостатъка: (1) със сигурност извършва грешки; (2) постоянно е в илюзия; (3) склонен е да мами другите и (4) ограничен е от несъвършените си сетива. С тези четири недостатъка човек не може да предаде съвършеното всепроникващо знание.

Ведическото знание не се предава от несъвършени живи същества. То е дадено в сърцето на Брахма̄, първото сътворено същество. Брахма̄ на свой ред го разпространява сред синовете и учениците си такова, каквото го е получил от Бога. Бог е пӯрн̣ам, напълно съвършен и отвъд законите на материалната природа. Тоест с малко интелигентност може да се разбере, че Бог е единственият владетел на всичко във Вселената и първоначалният творец, създателят на Брахма̄. Понеже Брахма̄ е наричан пита̄маха, прадядо, в единайсета глава Бог е назован прапита̄маха, или създател на прадядото.

Никой не бива да твърди, че е собственик на нещо. Човек трябва да приема само тези неща, които са отредени от Бога като необходими за съществуването му. Има много примери за това как да използваме нещата, които Бог ни е отредил. Това също се обяснява в Бхагавад-гӣта̄. В началото Арджуна решава, че няма да се сражава в битката на Курукш̣етра. Това е неговото лично решение. Той казва на Бога, че е невъзможно да се радва на завоюваното царство, след като убие роднините си. Но решението му се основава на телесно схващане; той се отъждествява с тялото си и приема свързаните с него за свои братя, племенници, зетьове, дядовци и т.н. Единственото, към което се стреми, е да удовлетвори телесните си нужди. Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Кр̣ш̣н̣а, за да промени това схващане и накрая Арджуна решава да се бие под ръководството на Бога, като казва: кариш̣йе вачанам̇ тава – „Ще действам, както ми наредиш“.

Предназначението на хората в този свят не е да се карат като котки и кучета. Хората би трябвало да бъдат интелигентни, за да осъзнаят важността на човешкия живот и да се откажат да действат като животни. Човешкото същество трябва да проумее целта на живота си; тази препоръка присъства навсякъде във ведическата литература, а същността е изложена в Бхагавад-гӣта̄. Ведическата литература е предназначена за човешки същества, не за животни. Животните могат да убиват други животни, без да извършват грях, но ако човек убива животни, за да наслаждава неконтролирания си език, той ще трябва да отговаря за нарушаване на природните закони. В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява, че съществуват три вида дейности според различните гун̣и на природата: дейности в доброто, в страстта и в невежеството. Има и три вида храна: храна в доброто, в страстта и в невежеството. Всичко това е подробно разяснено и ако правилно използваме наставленията на Бхагавад-гӣта̄, целият ни живот ще се пречисти и накрая ще достигнем целта, която е отвъд това материално небе (яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама).

Тази цел се нарича сана̄тана небе, вечното духовно небе. В материалния свят ние откриваме, че всичко е временно. То се ражда, съществува известно време, възпроизвежда се, запада и след това изчезва. Това е законът на материалния свят, независимо дали става въпрос за човешко тяло, плод или нещо друго. Но отвъд временния свят съществува друг свят, за който също имаме сведения. Този свят притежава различна природа и тя е сана̄тана, вечна. В единайсета глава джӣвата и Бога също са описани като сана̄тана. Ние сме интимно свързани с Бога и понеже в качествено отношение сана̄тана-дха̄ма, т.е. вечното небе, сана̄тана Върховната Личност и сана̄тана живите същества са еднакви, целта на Бхагавад-гӣта̄ е да събуди нашият сана̄тана дълг, нашата сана̄тана дхарма, вечното задължение на живото същество. Ние се занимаваме временно с различни дейности, но те могат да бъдат пречистени, когато изоставим временните дела и приемем дейностите, предписани от Върховния Бог. Това се нарича чист живот.

Върховният Бог и трансценденталната му обител са сана̄тана, каквито са и живите същества; и общуването с Върховния в неговата сана̄тана обител е съвършенството на човешкия живот. Бог е благоразположен към живите същества, защото те са негови синове. Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄: сарва-йониш̣у… ахам̇, бӣджа-прадах̣ пита̄ – „Аз съм баща на всички“. Естествено, има всякакви живи същества в зависимост от различната им карма, но тук Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е бащата на всички. Бог идва на Земята, за да върне падналите обусловени души обратно в сана̄тана вечното небе, така че сана̄тана живите същества да възстановят вечната си сана̄тана позиция във вечно общуване с него. Той идва лично в различни въплъщения или изпраща доверените си слуги като синове, приближени или а̄ча̄рии, за да върнат обратно обусловените души.

Следователно сана̄тана дхарма не се отнася до някакъв сектантски религиозен метод. Тя е вечното предназначение на вечните живи същества във връзката им с вечния Върховен Бог. Както стана дума, сана̄тана дхарма се отнася до вечното занимание на живото същество. Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря е обяснил думата сана̄тана като „нещо, което няма нито начало, нито край“, така че, когато говорим за сана̄тана дхарма, позовавайки се на авторитета на Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, трябва да приемем, че тя няма начало и край.

Значението на думата религия е малко по-различно от това на сана̄тана дхарма. Религията изразява идеята за вяра, а вярата може да се променя. Човек може да вярва в определен метод и може да промени тази си вяра, като приеме друга, но сана̄тана дхарма се отнася за дейности, които не могат да бъдат променяни. Например водата е мокра и това качество не може да ѝ бъде отнето, както и топлината не може да бъде отнета от огъня. Аналогично вечното предназначение на вечното живо същество не може да му бъде отнето. Сана̄тана дхарма е вечно свързана с живото същество. Когато говорим за сана̄тана дхарма, трябва да приемем за вярно, че тя няма нито начало, нито край, като се позоваваме на авторитета на Шрӣпа̄да Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря. Това, което няма нито начало, нито край, не може да бъде сектантско, защото не се вмества в никакви граници. Тези, които изповядват някаква сектантска вяра, погрешно ще сметнат, че сана̄тана дхарма също е нещо сектантско, но ако вникнем дълбоко в същността ѝ и я разгледаме в светлината на съвременната наука, ще разберем, че сана̄тана дхарма е заниманието на всички хора по света, нещо повече – на всички живи същества във Вселената.

Конкретна религиозна вяра може да има начало в историческите летописи на човечеството, но за сана̄тана дхарма няма начало, защото тя вечно съпровожда живите същества. Що се отнася до живото същество, авторитетните ша̄стри сочат, че то нито се ражда, нито умира. Това се твърди и в Гӣта̄. То е вечно и неунищожимо и продължава да живее и след унищожението на временното му материално тяло. Във връзка с понятието сана̄тана дхарма нека се опитаме да проумеем понятието „религия“, като изхождаме от санскритския корен на думата. Дхарма се отнася до това, което постоянно съществува в даден обект. Ясно е, че ако има огън, има топлина и светлина. Без топлина и светлина думата „огън“ няма смисъл. Така трябва да търсим и същността на живото същество, същността, която постоянно го придружава. Този постоянен придружител е негово вечно качество и това вечно качество е неговата вечна религия.

Когато Сана̄тана Госва̄мӣ пита Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху каква е сварӯпата на всяко живо същество, Той отговаря, че сварӯпа, органично присъщата позиция на живото същество, е да служи на Върховната Божествена Личност. Ако анализираме твърдението на Бог Чайтаня, лесно ще разберем, че всяко живо същество непрекъснато служи на друго живо същество. То служи на другите в различни позиции и така се наслаждава на живота. Домашните животни служат на хората като слуга на господар. А служи на господаря Б, Б служи на господаря В, В служи на господаря Г и т.н. По силата на обстоятелствата майката служи на сина си, съпругата – на съпруга си, той – на съпругата, приятел – на приятеля и прочие. Продължавайки в този дух, ще видим, че в обществото на живите същества всеки служи на някого. Политикът представя програмата си пред обществото, за да го убеди във възможностите си да му служи. Избирателите гласуват за него, понеже мислят, че той ще отдаде ценно служене на обществото. Собственикът на магазина служи на клиента, а работникът служи на капиталиста. Капиталистът служи на семейството си, а семейството служи на държавата по силата на вечната природа на вечното живо същество. Ето как разбираме, че нито едно живо същество не е освободено от служене на другите живи същества, и затова без колебание можем да направим извода, че служенето е постоянният придружител на живото същество и негова вечна религия.

Под влияние на времето и обстоятелствата човек изповядва определена вяра и се обявява за индус, мюсюлманин, християнин, будист или привърженик на някаква секта. Но обозначения от този род нямат нищо общо със сана̄тана дхарма. Един индус може да смени вярата си и да стане мюсюлманин, един мюсюлманин – индус или християнинът може да промени вярата си и т.н. Но смяната на религиозната вяра не влияе на вечното занимание да се служи на другите. При всички обстоятелства индусът, мюсюлманинът или християнинът служат на някого. Изповядването на някаква вяра не е изповядване на сана̄тана дхарма. Служенето е сана̄тана дхарма.

В действителност ние сме свързани с Върховния чрез служене. Върховният Бог е Върховният наслаждаващ се, а ние, живите същества, сме негови слуги. Ние сме създадени, за да му доставяме наслада, и ако участваме в това вечно наслаждение на Върховната Божествена Личност, ще бъдем щастливи. Не можем да бъдем щастливи по друг начин. Не е възможно да бъдем щастливи независимо от Бога, както никоя част от тялото не може да е щастлива, без да си сътрудничи със стомаха. Живото същество не може да бъде щастливо, ако не отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог.

В Бхагавад-гӣта̄ не се одобрява почитането и служенето на различните полубогове. Това е посочено в седма глава, двайсет и осми стих:

„Личности, чийто разум е обсебен от материални желания, се отдават на някой полубог и следват определени правила и предписания според собствената си природа“. Тук направо се казва, че хората, водени от похот, почитат полубоговете, а не Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Когато споменаваме името Кр̣ш̣н̣а, нямаме предвид някакво сектантско име. Кр̣ш̣н̣а означава „висше наслаждение“; потвърдено е, че Върховният Бог е извор на вечно наслаждение. Всеки копнее за щастие. А̄нанда-майо 'бхя̄са̄т (Веда̄нта сӯтра, 1.1.12). Живите същества също като Бога са напълно осъзнати и се стремят към щастие. Господ е вечно щастлив и ако живите същества общуват с него, сътрудничат му и му служат, те също ще бъдат щастливи.

Той идва в този тленен свят, за да ни покаже своите изпълнени с щастие забавления във Вр̣нда̄вана. Когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е във Вр̣нда̄вана, всичко, което прави с пастирчетата, с приятелките си, с другите жители на Вр̣нда̄вана и с кравите, е пълно с щастие. Цялото население на Вр̣нда̄вана се занимава само с Кр̣ш̣н̣а. Той успява да убеди дори баща си, Нанда Маха̄ра̄джа, да спре обожанието на Индра, за да покаже, че не е нужно да се почитат полубоговете. Хората се нуждаят единствено от обожание на Върховния Бог, защото крайната им цел е да се завърнат в неговото царство.

Царството на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е описано в Бхагавад-гӣта̄ в петнайсета глава, шести стих:

„Тази моя върховна обител не се осветява от слънце, луна, огън или електричество. Тези, които я достигнат, никога не се завръщат в материалния свят“.

Тук се описва вечното небе. Разбира се, нашата представа за небето е материална и когато мислим за него, го свързваме със слънце, луна, звезди и т.н. Но в този стих Господ казва, че във вечното небе няма нужда от слънце, луна или някакъв огън, защото духовното небе се осветява от лъчите на брахмаджьоти, които излъчва Върховният Бог. Ние срещаме големи трудности в опита си да достигнем други планети, но не е трудно да разберем какво представлява обителта на Върховния Бог. Тази обител се нарича Голока. Тя е описана прекрасно в Брахма сам̇хита̄ (5.37): голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣. Господ пребивава вечно в своята обител Голока. Но Той може да бъде видян дори в нашия свят, защото идва и разкрива истинската си форма сач-чид-а̄нанда-виграха. И когато ни показва тази форма, вече няма нужда да си въобразяваме как изглежда Той. За да спре игрите на въображението, Бог слиза и показва истинската си форма Шя̄масундара. За нещастие, ограничените хора му се присмиват, защото Той идва като един от нас и се държи като обикновено човешко същество. Не бива да го смятаме за един от нас. Със своето всемогъщество Той ни се представя в истинската си форма и показва забавления, които са точно копие на забавленията в духовната му обител.

В сияйните лъчи на духовното небе плуват безброй планети. Брахмаджьоти се излъчва от върховната обител, Кр̣ш̣н̣алока, и а̄нанда-мая, чин-мая планетите, които не са материални, плуват в тези лъчи. Бог казва: на тад бха̄саяте сӯрьо на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣ яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Този, който достигне това духовно небе, няма да се връща отново в материалното небе. В материалното небе, дори ако достигнем най-висшата планета (Брахмалока), а какво да говорим за Луната, пак ще открием същите условия на живот, а именно: раждане, болести, старост и смърт. Няма планета в материалната вселена, която да е свободна от тези четири принципа на материалното битие.

Живите същества пътуват от една планета на друга, но това не означава, че можем да отидем на всяка планета, която пожелаем, просто с механични средства. Ако искаме да отидем на други планети, за това има определен метод. Казано е: я̄нти дева-врата̄ дева̄н питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣. Не са нужни механични средства за междупланетното пътуване. Гӣта̄ ни осведомява: я̄нти дева-врата̄ дева̄н. Луната, Слънцето и по-висшите планети са известни като Сваргалока. Съществуват три различни групи планети: висши, средни и нисши планетарни системи. Земята принадлежи към средната планетарна система. Бхагавад-гӣта̄ ни обяснява как да пътуваме до по-висшите планетарни системи (Девалока)  по много прост начин: я̄нти дева-вра̄та дева̄н. Достатъчно е човек да почита полубога на съответната планета и така ще отиде на Луната, Слънцето или на някоя от висшите планетарни системи.

Но Бхагавад-гӣта̄ не ни съветва да посещаваме никоя от планетите в материалния свят, защото дори да отидем с помощта на механично средство на Брахмалока, най-висшата материална планета, като пътуваме около четиресет хиляди години (а кой живее толкова дълго?), пак ще се сблъскаме с материалните неприятности, свързани с раждане, смърт, болести и старост. Но този, който желае да достигне върховната планета Кр̣ш̣н̣алока или някоя друга планета в духовното небе, няма да се срещне с тези материални неудобства. Най-висша в духовното небе е върховната планета, наречена Голока Вр̣нда̄вана, изначалната планета в обителта на изначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тези сведения са изложени в Бхагавад-гӣта̄, от чиито наставления научаваме как да напуснем материалния свят и да започнем истински блажен живот в духовното небе.

Бхагавад-гӣта̄, в петнайсета глава, първи стих, предлага истинската картина на материалния свят. Там се казва:

Материалният свят е описан като дърво, чиито корени са нагоре, а клоните – надолу. Всеки от нас е виждал дърво с корените нагоре. Когато застанем на брега на река или друг воден басейн, ще видим, че дървото, което се отразява във водата, е обърнато: клоните са надолу, а корените – нагоре. По същия начин този материален свят е отражение на духовния. Материалният свят е само сянка на реалността. В сянката няма реалност или същина, но по нея можем да разберем, че те съществуват – реалността и същината. В пустинята няма вода, но миражът подсказва, че такова нещо като водата съществува. В материалния свят няма вода, няма щастие. Истинската вода на истинското щастие е в духовния свят.

Бог ни предлага начина, по който можем да достигнем духовния свят (Бхагавад-гӣта̄, 15.5):

Това падам авяям, вечно царство, може да се достигне от човек, който е нирма̄на-моха. Какво означава това? Ние обичаме обозначенията. Всеки желае да стане някакъв: сър, лорд, президент, богаташ, цар или нещо друго. Привързани към подобни обозначения, ние сме привързани към тялото, защото обозначенията се отнасят до тялото. Но ние не сме това тяло и разбирането на тази истина е първият етап по пътя на духовното осъзнаване. Ние се свързваме с трите гун̣и на материалната природа и за да се освободим от привързаностите, ни трябва предано служене на Бога. Без привързаност към преданото служене, не е възможно да постигнем независимост от трите материални гун̣и. Обозначенията и привързаностите се дължат на нашата похот и желания, на стремежа ни да господстваме над материалната природа. Докато не изоставим склонността си да се правим на Господ, няма възможност да се завърнем в царството на Върховния – сана̄тана-дха̄ма. Това неунищожимо, вечно царство може да се достигне от всеки, който не е объркан от привлекателността на фалшивите материални наслади и служи на Върховния Бог. Така установен, човек лесно може да достигне върховната обител.

На друго място в Гӣта̄ (8.21) се посочва:

Авякта означава „непроявен“. Пред нас не е проявен дори целият материален свят. Сетивата ни са толкова несъвършени, че не можем да видим дори всички звезди в тази материална вселена. От ведическата литература получаваме обширна информация за различните планети; от нас зависи да ѝ вярваме или не. Всички важни планети са описани във ведическата литература, и по-специално в Шрӣмад Бха̄гаватам, а духовният свят, отвъд материалното небе, е описан като авякта, непроявен. Би трябвало да копнеем за духовното царство, защото когато го достигнем, няма повече да се връщаме в материалния свят.

Логично е да се постави въпросът: как да се достига обителта на Върховния Бог? Отговорът намираме в осма глава. Там се казва:

„Всеки, който мисли за мен, като напуска тялото си в края на живота, веднага постига моята природа; в това няма съмнение“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.5). Този, който мисли за Кр̣ш̣н̣а в момента на смъртта, отива при него. Човек трябва да помни формата на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако мисли за него, докато напуска тялото си, със сигурност ще достигне духовното царство. Мад-бха̄вам се отнася до висшата природа на Върховното същество. Върховното същество е сач-чид-а̄нанда-виграха – формата му е вечна, пълна със знание и блаженство. Настоящото ни тяло не е сач-чид-а̄нанда. То е асат, не е сат. То не е вечно, а тленно. То не е чит, т.е. пълно със знание, пълно е с невежество. Ние нямаме знание за духовното царство, нито съвършено знание за този материален свят, в който толкова много неща са непознати за нас. Тялото е също и нира̄нанда, т.е. вместо да е изпълнено с блаженство, то е пълно със страдание. Всички страдания, които изживяваме в материалния свят, идват от тялото. Но всеки, който напуска тялото си и мисли за Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, веднага получава сач-чид-а̄нанда тяло.

В материалния свят напускането на едно тяло и получаването на друго е организиран процес. Човек умира, след като е решено какъв вид тяло ще има в следващия си живот. Висши авторитети, а не самото живо същество вземат това решение. Според дейностите си в този живот ние или ще се издигнем, или ще паднем. Този живот е подготовка за следващия. Ако успеем да се подготвим за издигане до царството на Бога, тогава е сигурно, че след като напуснем това материално тяло, ще получим духовно тяло като това на Бога.

Както вече беше обяснено, има различни трансценденталисти: брахма-ва̄дӣ, парама̄тма-ва̄дӣ и предани. Спомена се също и това, че в брахмаджьоти (духовното небе) има безброй планети. Те са много повече от планетите в материалния свят. Материалният свят е приблизително една четвърт от творението (ека̄м̇шена стхито джагат). В тази материална част има милиарди вселени с трилиони планети, слънца, звезди и луни. Но материалното творение е само малка част от цялото творение; по-голямата част е в духовното небе. Този, който желае да се слее със съществуването на Върховния Брахман, веднага се пренася в брахмаджьоти на Върховния Бог и така достига духовното небе. Преданият, който желае да се радва на взаимоотношения с Бога, достига някоя от безбройните Ваикун̣т̣ха планети и там Върховният чрез пълните си разширения На̄ра̄ян̣а, с четири ръце и различни имена, като Прадюмна, Анируддха и Говинда, общува с него. Ето защо в края на живота си трансценденталистите мислят за брахмаджьоти, Парама̄тма̄ или Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. И в трите случая те влизат в духовното небе, но само преданият или този, който е в лична връзка с Върховния, достига Ваикун̣т̣ха планетите или Голока Вр̣нда̄вана. По-нататък Бог добавя: „В това няма съмнение“. Трябва да вярваме безрезервно. Не бива да отричаме всичко, което не отговаря на представите ни. Отношението ни трябва да бъде като това на Арджуна – „Вярвам във всичко, което казваш“. А Бог казва, че всеки, който по време на смъртта си мисли за него като Брахман, Парама̄тма̄ или Божествената Личност, със сигурност ще влезе в духовното небе. Няма основание да не вярваме в това.

Бхагавад-гӣта̄ (8.6) обяснява и основния принцип, който прави възможно влизането в духовното царство просто като се мисли за Върховния по време на смъртта:

„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, такова състояние ще постигне в следващия си живот“. Най-напред трябва да разберем, че материалната природа е проява на една от енергиите на Върховния Бог. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61) са очертани основните му енергии:

Върховният Бог има безброй различни енергии и те са извън възприятието ни, но велики учени и мъдреци, освободени души, са изучили тези енергии и са ги разграничили в три раздела. Всички енергии са виш̣н̣у-шакти, което означава, че те са различни проявления на Бог Виш̣н̣у. Първата енергия е пара̄, трансцендентална. Живите същества, както вече беше обяснено, също принадлежат към трансценденталната висша енергия. Останалите, материалните енергии, са в гун̣ата на невежеството. По време на смъртта можем да останем в по-нисшата енергия на този материален свят или да се прехвърлим в енергията на духовния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:

„Каквото състояние на съществуване човек си припомня, когато напуска сегашното си тяло, такова състояние ще постигне в следващия си живот“.

В живота сме свикнали да мислим или за материалната, или за духовната енергия. Как да прехвърлим мислите си от материалната енергия към духовната? Има толкова много литература, която ангажира мислите ни с материална енергия: вестници, списания, романи и т.н. Нашето мислене, в момента погълнато от подобна литература, трябва да бъде насочено към ведическите писания. С тази цел великите мъдреци са написали томове ведическа литература, например Пура̄н̣ите. Пура̄н̣ите не са плод на фантазия. Те са исторически записки. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.122) намираме следния стих:

Обусловените души или живите същества със слаба памет са забравили връзката си с Върховния Бог и са потънали в мисли за материални дейности. Кр̣ш̣н̣а̄-дваипа̄яна Вя̄са е оставил огромно количество ведическа литература, за да се прехвърли мисловната сила на хората към духовното небе. Най-напред той разделя Ведите на четири части, след това ги обяснява в Пура̄н̣ите, а за хората с по-ограничени възможности пише Маха̄бха̄рата. Бхагавад-гӣта̄ е част от Маха̄бха̄рата. След това цялата ведическа литература е обобщена във Веда̄нта сӯтра, а като помощно средство за разбиране на Веда̄нта сутра той предлага коментар върху нея, наречен Шрӣмад Бха̄гаватам. Трябва да четем тази ведическа литература. Както умът на материалистите е насочен към четене на вестници, списания и литература, посветена на материални неща, така ние трябва да се насочим към литературата, оставена ни от Вя̄садева. Само така ще е възможно да помним Върховния по време на смъртта. Това е единственият път, посочен от Бога, и Той гарантира резултата: „В това няма съмнение“.

„Затова, Арджуна, трябва винаги да мислиш за мен, Кр̣ш̣н̣а, като в същото време следваш предписания си дълг да се сражаваш. С дейности, посветени на мен, с ум и интелигентност, установени върху мен, ти без съмнение ще ме достигнеш“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.7).

Кр̣ш̣н̣а не съветва Арджуна да изостави задълженията си и да мисли само за него. Бог никога не предлага нещо непрактично. В този материален свят, за да поддържа тялото си, човек трябва да работи. Според различните видове дейност човешкото общество се разделя на четири социални класи: бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Класата на бра̄хман̣ите – интелигенцията, действа по един начин, класата на кш̣атриите – администраторите, действа по друг начин, търговската и работническата класа също изпълняват собствените си специфични задължения. В човешкото общество всеки трябва да работи, за да съществува, независимо дали е работник, търговец, управник, земеделец или принадлежи към висшата класа и е литератор, учен или теолог. Затова Господ казва на Арджуна, че не е нужно да изоставя задълженията си, но докато ги изпълнява, трябва да помни Кр̣ш̣н̣а (ма̄м анусмара). Ако човек не помни Кр̣ш̣н̣а, докато се бори за съществуването си, не е възможно да помни Кр̣ш̣н̣а по време на смъртта. Бог Чайтаня дава същия съвет: кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣ – човек трябва винаги да повтаря имената на Бога. Няма разлика между имената на Бога и самия Бог. Няма разлика между наставлението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна „Помни само мен“ и предписанието на Бог Чайтаня „винаги повтаряй имената на Бог Кр̣ш̣н̣а“. Това е така, защото няма разлика между Кр̣ш̣н̣а и името му. На абсолютен план няма разлика между обекта и неговото обозначение. Затова трябва да практикуваме помненето на Кр̣ш̣н̣а постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, като повтаряме имената му и подредим живота и дейностите си така, че да може да го помним винаги.

Как да постигнем това? А̄ча̄риите дават следния пример: ако една омъжена жена е привлечена от друг мъж или ако човек има влечение към друга жена, а не към съпругата си, такава привързаност е много силна. Влюбената жена постоянно мисли за любимия си и за срещата с него дори докато шета вкъщи. Тя изпълнява домакинските си задължения много внимателно, така че съпругът ѝ да не заподозре любовта ѝ. По същия начин трябва винаги да помним върховния любим, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, и в същото време грижливо да изпълняваме материалните си задължения. За това е необходима силна любов. Само ако силно обичаме Върховния Бог, можем да изпълняваме дълга си и в същото време да го помним. И тази любов трябва да се развива. Арджуна например винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а. Той е негов вечен придружител, но в същото време е и воин. Кр̣ш̣н̣а не го съветва да изостави битката и да отиде в гората, за да медитира. Когато Кр̣ш̣н̣а описва пред Арджуна системата на йога, Арджуна казва, че за него е невъзможно да я практикува.

„Арджуна каза: О, Мадхусӯдана, йога системата, която ми описа накратко, е неприложима и непосилна за мен, защото умът ми е неспокоен и неустойчив“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.33).

Но Господ отговаря:

„От всички йогӣ този, който с голяма вяра винаги пребивава в мен, мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене, е най-интимно свързан с мен в йога и е над всички. Това е моето мнение“ (Бхагавад-гӣта̄, 6.47). Този, който винаги мисли за Върховния Бог, е най-велик йогӣ, най-съвършен гя̄нӣ и в същото време най-великият предан. По-нататък Господ казва на Арджуна, че като кш̣атрия той не може да откаже сражение. Но ако се сражава, помнейки Кр̣ш̣н̣а, и в момента на смъртта ще помни Кр̣ш̣н̣а. Това изисква пълна отдаденост в трансценденталното любовно служене на Бога.

В действителност ние работим не с тялото, а с ума и интелигентността си. Ако умът и интелигентността постоянно са погълнати от мисли за Върховния Бог, тогава естествено и сетивата ще са заети в негово служене. Външно дейностите на сетивата остават същите, но съзнанието се променя. Бхагавад-гӣта̄ учи как човешкият ум и интелигентност изцяло да се потопят в мисли за Бога. Това дава възможност на човека да се пренесе в Божието царство. Ако умът е зает със служене на Кр̣ш̣н̣а, и сетивата естествено започват да му служат. Това е изкуството и тайната на Бхагавад-гӣта̄ – пълно потапяне в мисли за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.

Съвременният човек положи неимоверни усилия да достигне Луната, но не полага кой знае какви усилия да се издигне духовно. Ако някой има да живее още петдесет години, той трябва да използва този кратък период от време, за да развие способността постоянно да мисли за Бога, Върховната Личност. Тази практика е методът на предаността:

Тези девет начина на действие, от които най-лесният е шраван̣ам̇, слушане на Бхагавад-гӣта̄ от осъзната личност, ще обърнат мислите на човека към Върховното същество. Това ще доведе до помнене на Бога и ще му позволи при напускане на тялото да получи духовно тяло, единствено подходящо за общуване с Върховния Бог.

По-нататък Господ казва:

„Този, който медитира върху мен, Върховната Божествена Личност, съсредоточил ума си в това да ме помни, без да се отклонява от пътя, той, о, Арджуна, със сигурност ще ме достигне“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.8).

Това не е много труден метод, но трябва да се научи от опитна личност. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – обърнете се към личност, която вече практикува. Умът непрекъснато скача от едно на друго и човек трябва с практика да го съсредоточи върху формата на Върховния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, или върху звука на името му. По природа умът е неспокоен и се лута в различни посоки, но той може да намери покой в звуковата вибрация на Кр̣ш̣н̣а. Медитирайки върху парамам̇ пуруш̣ам, Върховната Божествена Личност, в духовното царство, в духовното небе, човек ще го достигне. Пътищата и начините за окончателно осъзнаване, за крайния успех, са посочени в Бхагавад-гӣта̄ и вратите на това знание са отворени за всекиго. Никой не е оставен отвън. Хората от всички съсловия могат да отидат при Кр̣ш̣н̣а, като мислят за него, защото мисленето и слушането за Бога е възможно за всекиго.

По-нататък Господ казва (Бхагавад-гӣта̄, 9.32 – 33):

Дори търговецът, падналата жена, работникът или човешките същества с най-ниско обществено положение могат да достигнат Върховния. Не е нужна високо развита интелигентност. Същественото е, че всеки, възприел принципите на бхакти йога и Върховния Бог като суммум бонум в живота, тоест като най-висша и крайна цел, може да достигне Бога в духовното небе. Ако приеме изложените в Бхагавад-гӣта̄ принципи, човек ще направи живота си съвършен и ще разреши окончателно всичките си проблеми. Това е същността на Бхагавад-гӣта̄.

В заключение трябва да кажем, че Бхагавад-гӣта̄ е трансцендентална литература, която трябва да се чете много внимателно. Гӣта̄-ша̄страм идам̇ пун̣ям̇ ях̣ пат̣хет праятах̣ пума̄н – ако наставленията на Бхагавад-гӣта̄ се следват както трябва, това гарантира освобождение от всички страдания и тревоги в живота. Бхая-шока̄ди-варджитах̣. Човек ще се освободи от страховете в този живот и следващият му живот ще бъде духовен (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 1).

Има и друго предимство:

„Ако някой чете Бхагавад-гӣта̄ много искрено и с необходимата сериозност, по Божията милост последиците от миналите му грехове няма да действат върху него“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 2). В последната част на Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Бог заявява:

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай!“ По този начин Бог поема пълна отговорност за всекиго, който му се отдаде, и го предпазва от всички греховни последици.

„Човек може да се къпе всеки ден, но ако само веднъж се изкъпе в святата вода на Бхагавад-гӣта̄, подобно на свещената вода от Ганг, изцяло ще се пречисти от материалните си замърсявания“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 3).

Понеже Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Бога, Върховната Личност, не е нужно да четем друга ведическа литература. Достатъчно е внимателно и редовно да слушаме и четем Бхагавад-гӣта̄. В сегашната епоха хората до такава степен са погълнати от материални дейности, че не е възможно да прочетат цялата ведическа литература. Но това не е необходимо. Тази единствена книга, Бхагавад-гӣта̄, е достатъчна, защото тя е същността на цялата ведическа литература и най-вече, защото е изречена от Бога, Върховната Личност (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 4).

Както се казва:

„Ако пие вода от Ганг, човек постига спасение, а какво да говорим за този, който пие от нектара на Бхагавад-гӣта̄. Тя е истинският нектар на Маха̄бха̄рата и е изговорена от самия Бог Кр̣ш̣н̣а, изначалният Виш̣н̣у“ (Гӣта̄ ма̄ха̄тмя, 5). Бхагавад-гӣта̄ идва от устата на Върховната Божествена Личност, а за Ганг се казва, че извира от лотосовите му нозе. Разбира се, няма разлика между устата и нозете на Върховния Бог, но един безпристрастен анализ ни показва, че Бхагавад-гӣта̄ има по-голяма сила дори от водата на Ганг.

„Този Гӣтопаниш̣ад, Бхагавад-гӣта̄, същността на всички Упаниш̣ади, може да бъде сравнен с крава, а Бог Кр̣ш̣н̣а, прочутото пастирче, дои тази крава. Арджуна е сравнен с теленце. Учените хора и чистите предани трябва да пият нектарното мляко на Бхагавад-гӣта̄“ (Гӣта̄-ма̄ха̄тмя, 6).

В наши дни хората силно желаят да имат едно свещено писание, един Бог, една религия, едно знание. Затова екам̇ ша̄страм̇ девакӣ-путра-гӣтам – нека има едно писание за целия свят – Бхагавад-гӣта̄. Еко дево девакӣ-путра ева – нека има един Бог за целия свят – Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Еко мантрас тася на̄ма̄ни – да има един химн, една мантра, една молитва – повтарянето на неговото име: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Карма̄пи екам̇ тася девася сева̄ – и нека има само една дейност – служенето на Бога, Върховната Личност.

Евам̇ парампара̄-пра̄птам имам̇ рāджарш̣айо видух̣ (Бхагавад-гӣта̄, 4.2). Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е идва до нас чрез тази ученическа приемственост:

1. Кр̣ш̣н̣а
2. Брахма̄
3. На̄рада
4. Вя̄са
5. Мадхва
6. Падмана̄бха
7. Нр̣хари
8. Ма̄дхава
9. Акш̣обхя
10. Джая Тӣртха
11. Гя̄насиндху
12. Дая̄нидхи
13. Видя̄нидхи
14. Ра̄джендра
15. Джаядхарма
16. Пуруш̣оттама
17. Брахман̣я Тӣртха
18. Вя̄са Тӣртха
19. Лакш̣мӣпати
20. Ма̄дхавендра Пурӣ
21. Ӣшвара Пурӣ, (Нитя̄нанда, Адвайта)
22. Бог Чайтаня
23. Рӯпа, (Сварӯпа, Сана̄тана)
24. Рагхуна̄тха, Джӣва
25. Кр̣ш̣н̣ада̄са
26. Нароттама
27. Вишвана̄тха
28. (Баладева), Джаганна̄тха
29. Бхактивинода
30. Гауракишора
31. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ
32. А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупа̄да