TEXT 14
ТЕКСТ 14
Texte
Текст
na me karma-phale spṛhā
iti māṁ yo ’bhijānāti
karmabhir na sa badhyate
на ме карма-пхале спр̣ха̄
ити ма̄м̇ йо 'бхиджа̄на̄ти
кармабхир на са бадхяте
Synonyms
Дума по дума
na: jamais; mām: Moi; karmāṇi: toutes sortes d’activités; limpanti: n’affectent; na: non plus; me: de Moi; karma-phale: à l’action intéressée; spṛhā: aspiration; iti: ainsi; mām: Me; yaḥ: celui qui; abhijānāti: connaît; karmabhiḥ: dans les conséquences de cette activité; na: jamais; saḥ: il; badhyate: ne s’enferre.
на – никога; ма̄м – мен; карма̄н̣и – всички дейности; лимпанти – повлияват; на – нито; ме – мой; карма-пхале – в плодоносна дейност; спр̣ха̄ – стремеж; ити – по такъв начин; ма̄м – мен; ях̣ – този, който; абхиджа̄на̄ти – наистина знае; кармабхих̣ – последици от дейността; на – никога; сах̣ – той; бадхяте – се оплита.
Translation
Превод
Nulle action ne M’affecte, et jamais Je n’aspire au fruit de l’acte. Celui qui Me connaît comme tel ne s’empêtre pas dans les conséquences de ses actes.
Няма дейност, която да ми влияе, нито се стремя към резултата от дейността. Който разбере тази истина за мен, не се обвързва с последствията от своята дейност.
Purport
Пояснение
Tout comme dans certaines constitutions le souverain est dit n’être sujet ni à l’erreur ni aux lois de l’État, le Seigneur n’est pas touché par les activités de ce monde, bien qu’Il en soit le créateur. Il crée mais reste au-delà de Sa création, tandis que les êtres vivants, qui sont toujours enclins à dominer le monde, sont liés aux conséquences de leurs activités matérielles. Dans une entreprise, ce sont les ouvriers qui sont responsables de leurs actes, bons ou mauvais, et non le directeur.
Dans l’univers matériel, chaque individu agit pour son propre profit, sans tenir compte des directives du Seigneur. Il travaille à accroître son plaisir sur terre et aspire au bonheur édénique après sa mort. Mais le Seigneur, qui trouve Sa plénitude en Lui-même, n’aspire évidemment pas au prétendu bonheur des planètes édéniques, dont les habitants, les devas, sont Ses serviteurs. Un supérieur n’est certes pas attiré par les menues satisfactions de ses subordonnés. Kṛṣṇa transcende l’action matérielle et n’est pas sujet à ses conséquences. Il est comme la pluie, qui, bien qu’elle ne soit pas responsable de la végétation, est nécessaire à la croissance des plantes. La smṛti védique le confirme:
Както в материалния свят при една конституционна монархия съществува закон, според който монархът не може да сгреши или не е подвластен на държавните закони; по същия начин Бог, въпреки че е създател на този свят, не се влияе от материалните дейности. Той създава, но остава настрана от създаденото; за разлика от живите същества, оплетени в последствията от своята дейност заради присъщата им склонност да господстват над материалната природа. Собственикът на едно предприятие не носи отговорност за добрите и лошите постъпки на своите работници; цялата отговорност пада върху самите тях. Не Бог, а жаждата за сетивни наслаждения заставя живите същества да се занимават с материална дейност. В желанието си за повече наслаждение, живите същества се трудят в този свят и мечтаят след смъртта си да вкусят райско щастие. Бог, бидейки самодостатъчен, не е привлечен от т.нар. райско щастие. Полубоговете в рая са само негови слуги. Собственикът на предприятието никога не се стреми към долнопробните удоволствия, за които мечтаят работниците му. Бог е отвъд материалните дейности и последствията от тях. Например дъждовете не са непосредствена причина за разнообразната растителност, която се появява на земята, макар че без дъждове не е възможно да израсне нищо. Ведическите смр̣ти (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 1.4.51) потвърждават това по следния начин:
sṛjyānāṁ sarga-karmaṇi
pradhāna-kāraṇī-bhūtā
yato vai sṛjya-śaktayaḥ
ср̣джя̄на̄м̇ сарга-карман̣и
прадха̄на-ка̄ран̣ӣ-бхӯта̄
ято ваи ср̣джя-шактаях̣
« Le Seigneur est la cause ultime de tout ce qui est, alors que la cause immédiate en est l’énergie matérielle, par laquelle la manifestation cosmique est rendue visible. » Les êtres créés dans toute leur variété – devas, hommes, animaux – doivent subir les contrecoups de chacun de leurs actes, bons ou mauvais. Le Seigneur leur donne les conditions requises pour agir, ainsi que l’ordonnancement des modes d’influence de la nature, mais Il n’est pas plus responsable de leurs agissements passés que de leurs agissements présents.
Cette impartialité du Seigneur envers tous les êtres est décrite dans le Vedānta-sūtra (2.1.34): vaiṣamya-nairghṛṇye na sāpekṣatvāt – chacun est responsable de ses actes. Le Seigneur ne fait, à travers Son énergie externe (la nature matérielle), que rendre ces actes possibles. Quiconque connaît tous les secrets du karma, cette loi complexe qui régit toute action matérielle, n’est plus affecté par les suites de ses actes. L’être conscient de Kṛṣṇa n’est plus soumis à cette loi parce qu’il a réalisé la nature transcendantale du Seigneur. Par contre, celui qui ne connaît pas Sa nature transcendantale et qui croit que Ses actes sont intéressés comme ceux d’un homme ordinaire s’empêtre dans les rets de l’action matérielle. Qui connaît la Vérité Suprême est un être libéré, établi dans la conscience de Kṛṣṇa.
„В материалните творения Бог е само върховната причина. Непосредствената причина за космичното проявление е материалната природа.“ Сътворените същества са разнообразни – полубогове, хора и животни – и всички те са подвластни на последиците от миналите си добри или лоши дела. Бог само им осигурява всичко необходимо за техните дейности, както и законите на материалните гун̣и, но Той не носи никаква отговорност за миналите и настоящите им действия. Във Веда̄нта сӯтра (2.1.34) се казва: ваиш̣амя-наиргхр̣н̣йе на са̄пекш̣атва̄т – Бог никога не е пристрастен към никое живо същество. Живото същество лично отговаря за своите постъпки. Бог просто му предоставя необходимото чрез своята външна енергия – материалната природа. Всеки, който разбира цялата сложност на закона за карма, т.е. дейности и последици, не се влияе от резултата на своите действия. С други думи, личност, разбрала тази трансцендентална природа на Бога, е усъвършенствала своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и законът на карма няма власт върху нея. А който няма представа за трансценденталната природа на Бога и смята, че Бог се стреми към кармични резултати, както правят обикновените живи същества, със сигурност се оплита в последствията от собствените си действия. Но знаещият Върховната Истина е освободена душа, установена в Кр̣ш̣н̣а съзнание.