TEXTS 32-35
ТЕКСТОВЕ 32 – 35
Texte
Текст
kiṁ bhogair jīvitena vā
yeṣām arthe kāṅkṣitaṁ no
rājyaṁ bhogāḥ sukhāni ca
ким̇ бхогаир джӣвитена ва̄
йеш̣а̄м артхе ка̄н̇кш̣итам̇ но
ра̄джям̇ бхога̄х̣ сукха̄ни ча
prāṇāṁs tyaktvā dhanāni ca
ācāryāḥ pitaraḥ putrās
tathaiva ca pitāmahāḥ
пра̄н̣а̄м̇с тяктва̄ дхана̄ни ча
а̄ча̄ря̄х̣ питарах̣ путра̄с
татхаива ча пита̄маха̄х̣
śyālāḥ sambandhinas tathā
etān na hantum icchāmi
ghnato ’pi madhusūdana
шя̄ла̄х̣ самбандхинас татха̄
ета̄н на хантум иччха̄ми
гхнато 'пи мадхусӯдана
hetoḥ kiṁ nu mahī-kṛte
nihatya dhārtarāṣṭrān naḥ
kā prītiḥ syāj janārdana
хетох̣ ким̇ ну махӣ-кр̣те
нихатя дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н нах̣
ка̄ прӣтих̣ ся̄дж джана̄рдана
Synonyms
Дума по дума
kim: à quoi servirait; naḥ: à nous; rājyena: le royaume; govinda: ô Kṛṣṇa; kim: à quoi; bhogaiḥ: la jouissance; jīvitena: la vie; vā: ou; yeṣām: de qui; arthe: dans l’intérêt; kāṅkṣitam: est désiré; naḥ: par nous; rājyam: le royaume; bhogāḥ: les plaisirs matériels; sukhāni: tout le bonheur du monde; ca: aussi; te: eux tous; ime: ceux-ci; avasthitāḥ: présents; yuddhe: sur ce champ de bataille; prāṇān: (leur) vie; tyaktvā: abandonnant; dhanāni: (leurs) richesses; ca: aussi; ācāryāḥ: précepteurs; pitaraḥ: pères; putrāḥ: fils; tathā: ainsi que; eva: certainement; ca: aussi; pitāmahāḥ: grands-pères; mātulāḥ: oncles maternels; śvaśurāḥ: beaux-pères; pautrāḥ: petits-fils; śyālāḥ: beaux-frères; sambandhinaḥ: parents; tathā: ainsi que; etān: tous ceux-ci; na: jamais; hantum: tuer; icchāmi: je ne désire; ghnataḥ: être tué; api: même; madhusūdana: ô vainqueur du démon Madhu (Kṛṣṇa); api: même si; trai-lokya: des trois mondes; rājyasya: le royaume; hetoḥ: en échange; kim nu: que dire de; mahī-kṛte: cette terre; nihatya: en tuant; dhārtarāṣṭrān: les fils de Dhṛtarāṣṭra; naḥ: pour nous; kā: quel; prītiḥ: plaisir; syāt: y aurait-il; janārdana: ô soutien de tous les êtres.
ким – каква полза; нах̣ – за нас; ра̄джйена – е царството; говинда – о, Кр̣ш̣н̣а; ким – какво; бхогаих̣ – удоволствие; джӣвитена – да се живее; ва̄ – всяко; йеш̣а̄м – от които; артхе – заради; ка̄н̇кш̣итам – е желано; нах̣ – от нас; ра̄джям – царство; бхога̄х̣ – материално наслаждение; сукха̄ни – щастие; ча – също; те – всички те; име – тези; авастхита̄х̣ – намиращи се; юддхе – на това бойно поле; пра̄н̣а̄н – живее; тяктва̄ – като изостави; дхана̄ни – богатства; ча – също; а̄ча̄ря̄х̣ – учители; питарах̣ – бащи; путра̄х̣ – синове; татха̄ – както и; ева – несъмнено; ча – също; пита̄маха̄х̣ – дядовци; ма̄тула̄х̣ – вуйчовци; швашура̄х̣ – тъстове; паутра̄х̣ – внуци; шя̄ла̄х̣ – зетьове; самбандхинах̣ – роднини; татха̄ – както и; ета̄н – всички те; на – никога; хантум – да убия; иччха̄ми – желая; гхнатах̣ – да бъдат убити; апи – дори; мадхусӯдана – о, убиецо на демона Мадху (Кр̣ш̣н̣а); апи – дори ако; траи-локя – на трите свята; ра̄джяся – за царство; хетох̣ – в замяна; ким ну – какво да говорим за; махӣ-кр̣те – заради земята; нихатя – чрез убиване; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; нах̣ – нашата; ка̄ – какво; прӣтих̣ – удоволствие; ся̄т – ще има; джана̄рдана – о, поддръжнико на всички живи същества.
Translation
Превод
Ô Govinda, à quoi bon un royaume, le bonheur, la vie même, si ceux pour qui nous voulons ces bienfaits sont sur le champ de bataille ? Ô Madhusūdana, mes maîtres, mes fils, mes pères et grands-pères, mes oncles maternels, beaux-pères, petits-fils, beaux-frères et autres proches, sont tous prêts à sacrifier leurs biens et leur vie; comment pourrais-je souhaiter leur mort, dussé-je par là survivre ? Ô soutien de tous les êtres, je ne peux me résoudre à les affronter, même si l’on me donne les trois mondes en échange, que dire alors de la terre. Quel plaisir obtiendrions-nous en exterminant les fils de Dhṛtarāṣṭra ?
О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които бихме ги пожелали, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусӯдана, пред мен са учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини, готови да жертват живот и богатство – защо да искам смъртта им, дори ако те биха ме убили? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква радост ще изпитаме, ако избием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра?
Purport
Пояснение
Arjuna nomme ici Kṛṣṇa « Govinda », car Il est source de plaisir pour les vaches et les sens de tous les êtres. Par ce nom, il laisse entendre que le Seigneur devrait comprendre ce qui satisferait ses sens. Mais Govinda n’existe pas pour la satisfaction de nos sens. Par contre, quand nous nous efforçons de réjouir Ses sens, les nôtres sont automatiquement comblés. Dans l’univers matériel, chacun essaye de contenter ses sens et attend de Dieu qu’Il pourvoie à leur satisfaction. Le Seigneur toutefois, répond à nos prières selon nos mérites et non selon nos souhaits. Mais si nous substituons à notre désir personnel celui de plaire à Govinda, Sa grâce comblera tous nos vœux.
L’affection profonde qu’Arjuna ressent pour les membres de sa famille et de sa communauté est partiellement due à la compassion naturelle qu’il éprouve pour eux. Il n’est donc pas prêt à se battre. D’une manière générale, tout le monde souhaite montrer son opulence à sa famille et à ses amis. Arjuna, en ce qui le concerne, craint de ne pas pouvoir la leur faire partager après la victoire s’ils meurent tous sur le champ de bataille. Ce calcul est typique de la vie matérielle. La vie spirituelle, elle, est bien différente. Désirant satisfaire les souhaits du Seigneur, le dévot accepte pour Son service toutes les opulences si telle est Sa volonté, et n’accepte pas le moindre centime dans le cas contraire.
Arjuna refuse de tuer ses proches. S’il faut absolument qu’ils périssent, il veut que Kṛṣṇa S’en charge Lui-même. Il ignore pour l’instant que Kṛṣṇa les a déjà tués avant même qu’ils ne se rangent sur le champ de bataille. Il ne s’agit pour lui que d’être Son instrument, comme le révéleront les prochains chapitres. Dévot du Seigneur de nature, Arjuna ne souhaite pas, malgré l’impiété de ses frères et cousins, exercer de représailles. Néanmoins, leur mort s’inscrit dans les plans du Seigneur, car si le dévot ne relève pas une injustice dont il est victime, le Seigneur, pour Sa part, ne tolère pas qu’on maltraite Son serviteur. Il pardonne qui L’offense personnellement, mais n’excuse jamais qui s’en prend à Ses dévots. Bien qu’Arjuna souhaite leur pardonner, le Seigneur, Lui, a décidé de tuer les impies.
Арджуна нарича Бог Кр̣ш̣н̣а Говинда, защото Кр̣ш̣н̣а доставя удоволствие на кравите и сетивата. Като употребява тази важна дума, Арджуна посочва, че Кр̣ш̣н̣а най-добре знае какво ще удовлетвори сетивата му. Но Говинда не е длъжен да наслаждава сетивата ни. Напротив, ако ние се опитаме да удовлетворим неговите сетива, тогава и собствените ни сетива ще бъдат удовлетворени. В материалния свят всеки се интересува единствено от наслаждението на собствените си сетива и иска Бог да му достави необходимото. Но Бог удовлетворява сетивата на живите същества в степента, в която са заслужили, а не в степента, в която те желаят. И когато човек прави обратното – опитва се да удовлетвори сетивата на Говинда, без да желае удоволствие за собствените си сетива – тогава, по милостта на Говинда, желанията на живото същество се изпълняват. Силната привързаност на Арджуна към общността и семейството се проявява поради естественото му състрадание към тях. Затова той не е готов да се сражава. Всеки желае да покаже богатството си пред приятели и роднини и Арджуна се страхува, че ако всички бъдат убити на бойното поле, след победата няма да има с кого да сподели спечеленото богатство. Това е типична материална пресметливост. Духовният живот обаче е различен. Тъй като преданият иска да удовлетвори желанията на Бога, той може по Божията воля да придобие всякакви богатства, за да ги използва в негово служене. Но ако това е в разрез с желанието на Бога, той няма да вземе и стотинка. Арджуна не искал да убива роднините си, но ако е наложително, той предпочитал Кр̣ш̣н̣а лично да направи това. Арджуна не знаел, че Кр̣ш̣н̣а ги е убил още преди да дойдат на бойното поле и че той щял да стане само инструмент в ръцете на Бога. Това ще се разкрие в следващите глави. Като истински предан, Арджуна не искал да отмъщава на злонамерените си братовчеди, но тяхното избиване било план на Кр̣ш̣н̣а. Преданият на Бога никога не отмъщава на тези, които му причиняват зло. Бог обаче не търпи никаква обида срещу свой предан. Той може да прости, когато някой го оскърби лично, но не прощава на този, който е обидил негов предан. По тази причина Кр̣ш̣н̣а е решил да убие злодеите, макар че Арджуна искал да им прости.