Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 1.32-35
Текст
ким̇ бхогаир джӣвитена ва̄
йеш̣а̄м артхе ка̄н̇кш̣итам̇ но
ра̄джям̇ бхога̄х̣ сукха̄ни ча
пра̄н̣а̄м̇с тяктва̄ дхана̄ни ча
а̄ча̄ря̄х̣ питарах̣ путра̄с
татхаива ча пита̄маха̄х̣
шя̄ла̄х̣ самбандхинас татха̄
ета̄н на хантум иччха̄ми
гхнато 'пи мадхусӯдана
хетох̣ ким̇ ну махӣ-кр̣те
нихатя дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н нах̣
ка̄ прӣтих̣ ся̄дж джана̄рдана
Дума по дума
ким – каква полза; нах̣ – за нас; ра̄джйена – е царството; говинда – о, Кр̣ш̣н̣а; ким – какво; бхогаих̣ – удоволствие; джӣвитена – да се живее; ва̄ – всяко; йеш̣а̄м – от които; артхе – заради; ка̄н̇кш̣итам – е желано; нах̣ – от нас; ра̄джям – царство; бхога̄х̣ – материално наслаждение; сукха̄ни – щастие; ча – също; те – всички те; име – тези; авастхита̄х̣ – намиращи се; юддхе – на това бойно поле; пра̄н̣а̄н – живее; тяктва̄ – като изостави; дхана̄ни – богатства; ча – също; а̄ча̄ря̄х̣ – учители; питарах̣ – бащи; путра̄х̣ – синове; татха̄ – както и; ева – несъмнено; ча – също; пита̄маха̄х̣ – дядовци; ма̄тула̄х̣ – вуйчовци; швашура̄х̣ – тъстове; паутра̄х̣ – внуци; шя̄ла̄х̣ – зетьове; самбандхинах̣ – роднини; татха̄ – както и; ета̄н – всички те; на – никога; хантум – да убия; иччха̄ми – желая; гхнатах̣ – да бъдат убити; апи – дори; мадхусӯдана – о, убиецо на демона Мадху (Кр̣ш̣н̣а); апи – дори ако; траи-локя – на трите свята; ра̄джяся – за царство; хетох̣ – в замяна; ким ну – какво да говорим за; махӣ-кр̣те – заради земята; нихатя – чрез убиване; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; нах̣ – нашата; ка̄ – какво; прӣтих̣ – удоволствие; ся̄т – ще има; джана̄рдана – о, поддръжнико на всички живи същества.
Превод
О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които бихме ги пожелали, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусӯдана, пред мен са учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини, готови да жертват живот и богатство – защо да искам смъртта им, дори ако те биха ме убили? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква радост ще изпитаме, ако избием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра?
Пояснение
Арджуна нарича Бог Кр̣ш̣н̣а Говинда, защото Кр̣ш̣н̣а доставя удоволствие на кравите и сетивата. Като употребява тази важна дума, Арджуна посочва, че Кр̣ш̣н̣а най-добре знае какво ще удовлетвори сетивата му. Но Говинда не е длъжен да наслаждава сетивата ни. Напротив, ако ние се опитаме да удовлетворим неговите сетива, тогава и собствените ни сетива ще бъдат удовлетворени. В материалния свят всеки се интересува единствено от наслаждението на собствените си сетива и иска Бог да му достави необходимото. Но Бог удовлетворява сетивата на живите същества в степента, в която са заслужили, а не в степента, в която те желаят. И когато човек прави обратното – опитва се да удовлетвори сетивата на Говинда, без да желае удоволствие за собствените си сетива – тогава, по милостта на Говинда, желанията на живото същество се изпълняват. Силната привързаност на Арджуна към общността и семейството се проявява поради естественото му състрадание към тях. Затова той не е готов да се сражава. Всеки желае да покаже богатството си пред приятели и роднини и Арджуна се страхува, че ако всички бъдат убити на бойното поле, след победата няма да има с кого да сподели спечеленото богатство. Това е типична материална пресметливост. Духовният живот обаче е различен. Тъй като преданият иска да удовлетвори желанията на Бога, той може по Божията воля да придобие всякакви богатства, за да ги използва в негово служене. Но ако това е в разрез с желанието на Бога, той няма да вземе и стотинка. Арджуна не искал да убива роднините си, но ако е наложително, той предпочитал Кр̣ш̣н̣а лично да направи това. Арджуна не знаел, че Кр̣ш̣н̣а ги е убил още преди да дойдат на бойното поле и че той щял да стане само инструмент в ръцете на Бога. Това ще се разкрие в следващите глави. Като истински предан, Арджуна не искал да отмъщава на злонамерените си братовчеди, но тяхното избиване било план на Кр̣ш̣н̣а. Преданият на Бога никога не отмъщава на тези, които му причиняват зло. Бог обаче не търпи никаква обида срещу свой предан. Той може да прости, когато някой го оскърби лично, но не прощава на този, който е обидил негов предан. По тази причина Кр̣ш̣н̣а е решил да убие злодеите, макар че Арджуна искал да им прости.