TEXT 42
ТЕКСТ 42
Tekst
Текст
hṛt-sthaṁ jñānāsinātmanaḥ
chittvainaṁ saṁśayaṁ yogam
ātiṣṭhottiṣṭha bhārata
хр̣т-стхам̇ гя̄на̄сина̄тманах̣
чхиттваинам̇ сам̇шаям̇ йогам
а̄тиш̣т̣хоттиш̣т̣ха бха̄рата
Synonyms
Дума по дума
tasmāt — seepärast; ajñāna-sambhūtam — teadmatusest sündinud; hṛt- stham — südames asetsev; jñāna — teadmiste; asinā — relvaga; ātmanaḥ — enese; chittvā — lõigates ära; enam — seda; saṁśayam — kahtlust; yogam — joogas; ātiṣṭha — asetse; uttiṣṭha — tõuse võitlemaks; bhārata — oo, Bharata järglane.
тасма̄т – затова; агя̄на-самбхӯтам – родени от невежество; хр̣т-стхам – намиращи се в сърцето; гя̄на – на знанието; асина̄ – с оръжието; а̄тманах̣ – на себето; чхиттва̄ – като отрязва; енам – това; сам̇шаям – съмнение; йогам – в йога; а̄тиш̣т̣ха – бъди установен; уттиш̣т̣ха – стани, за да се сражаваш; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата.
Translation
Превод
Seepärast tuleb kahtlused, mis on sündinud teadmatusest su südames, teadmiste relvaga purustada. Relvastatud joogaga, oo, Bhārata, tõuse ja võitle.
Затова с меча на знанието трябва да разсечеш възела на съмненията, възникнали в сърцето ти от невежество. Въоръжен с йога, о, Бха̄рата, стани и се сражавай.
Purport
Пояснение
Selles peatükis õpetatud joogasüsteemi nimetatakse sanātana-joogaks ehk elusolendi igavesteks tegevusteks. See jooga sisaldab kahte jaotusse jagunevaid ohverdusi: üks neist seisneb oma materiaalse omandi ohverdamises, teine aga oma tegelikust olemusest teadmiste omandamises, mis on puhas vaimne tegevus. Kui materiaalse omandi ohverdamist ei ühendata vaimse eneseteadvustamisega, siis jääb see tegevus materiaalsele tasandile. See, kes sooritab seda vaimsetel eesmärkidel või pühendunud teenimisena, sooritab täiusliku ohverduse. Kui me räägime vaimsetest tegevustest, siis jagunevad needki kaheks: nimelt oma tõelise olemuse mõistmiseks (s.t. oma algolemusliku positsiooni mõistmiseks) ning Jumala Kõrgeimat Isiksust puudutava tõe mõistmiseks. See, kes järgib „Bhagavad-gītā" teed sellisena nagu see on, võib väga kiiresti mõista neid kahte olulist vaimsete teadmiste jaotust. Talle ei valmista mingit raskust täiuslike teadmiste omandamine enese positsioonist kui Jumala lahutamatust osakesest. Oma tegeliku positsiooni mõistmine toob inimesele suurt kasu, sest seejärel ei ole Jumala transtsendentaalsete tegude mõistmine tema jaoks enam raske. Selle peatüki alguses rääkis Jumala transtsendentaalsetest tegudest Kõigekõrgem Jumal Ise. Sellel, kes ei mõista „Gītā" juhendusi, puudub usk ning teda tuleb pidada talle Jumala poolt antud mõningast iseseisvust vääriti kasutavaks. Inimene, kes hoolimata sellistest juhendustest ei mõista Jumala tegelikku loodust igavese, õndsust täis ja kõiketeadva Jumala Isiksusena, on kindlasti suurim lollpea. Teadmatust saab kõrvaldada Kṛṣṇa teadvuse põhimõtete järk-järgulise aktsepteerimise läbi. Kṛṣṇa teadvust saab eneses äratada erinevate ohverdustega pooljumalatele, Brahmanile, tsölibaadi järgimises, perekondlikus elus, meelte kontrollimises, müstilise jooga praktiseerimises, materiaalse omandi loovutamisel, „Vedade" uurimises ning varṇāśrama-dharma ühiskonnakorralduse järgimises. Kõiki neid tegevusi tuntakse ohverdustena ning kõik need põhinevad reguleeritud tegevusel. Kuid kõikides nendes tegevustes on oluliseks faktoriks eneseteadvustamine. See, kes töötab sellise eesmärgiga, on „Bhagavad-gītā" tõeline õppija, samas kui see, kes kahtleb Kṛṣṇa autoriteetsuses, langeb. Seepärast soovitatakse uurida „Bhagavad-gītāt", või ükskõik millist teist pühakirja autoriteetse vaimse õpetaja juhenduse all, teda alandlikult teenides. Autoriteetne vaimne õpetaja asub mäletamatutest aegadest alguse saanud õpilasjärgnevusahelas ning ta ei kaldu vähimalgi määral kõrvale Kõigekõrgema Jumala juhendustest, mida Jumal andis päikesejumalale juba miljoneid aastaid tagasi, ning kellest alates on „Bhagavad-gītā" teadmised jõudnud ka siia maisesse kuningriiki. Seepärast tuleb „Bhagavad-gītā" teed järgida sellisena, nagu seda esitatakse „Gītās" endas, ning olla ettevaatlik omakasust huvitatud inimeste suhtes, kes juhivad inimesi kõrvale tegelikust teerajast. Jumal on kahtlematult kõrgeim isiksus, ning Tema teod on transtsendentaalsed. See, kes mõistab seda, on vabanemiseni jõudnud isiksus juba „Bhagavad-gītā" uurimise algusest peale.
Йога системата, описана в тази глава, се нарича сана̄тана йога, вечните дейности на живото същество. Тази йога практика включва два вида жертвени дейности: единият е свързан с принасяне в жертва на материални притежания, а другият – със знание за истинското „аз“, което е чиста духовна дейност. Ако жертването на материални притежания не е насочено към духовно познание, то се счита за материална дейност. Но когато тези жертвоприношения се извършват с духовна цел или в предано служене, те стават съвършени. Ако разгледаме духовните дейности, ще видим, че те също се разделят на два вида: разбиране на истинското „аз“ (на своята органично присъща позиция) и на истината за Върховната Божествена Личност. Човек, който следва пътя, начертан от Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, може много лесно да овладее тези два важни раздела на духовното знание. Не му е трудно да разбере, че душата е неразделно свързана с Бога частица. Това знание му носи огромна полза, защото без особени усилия ще разбере и трансценденталните дейности на Бога. В началото на тази глава божествените дейности бяха изложени от самия Върховен Бог. Този, който не разбира наставленията на Гӣта̄, няма вяра и злоупотребява с частичната независимост, дарена му от Бога. И ако въпреки разясненията не осъзнава истинската природа на Бога като вечна, блажена и всезнаеща Върховна Личност, той е несъмнено голям глупак. Невежеството може да се отстрани с постепенно усвояване на принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание се пробужда чрез различните жертвоприношения за полубоговете или за Брахман, в обет за безбрачие или в семеен живот, за контрол над сетивата, в мистичната йога или в аскетизма, в отказа от материални притежания, в изучаване на Ведите или като участие в социалната система варн̣а̄шрама дхарма. Всичко това е жертвоприношение и то има за основа регулираната дейност. Но важното във всички тези дейности е себепознанието. Движен от тази цел, човек наистина разбира Бхагавад-гӣта̄, докато този, който се съмнява в авторитета на Кр̣ш̣н̣а, пропада. Добре е Бхагавад-гӣта̄ или всяко друго свещено писание да се изучава под ръководството на авторитетен духовен учител, с отдаденост и служене. Истинският духовен учител принадлежи към ученическата приемственост, съществуваща от незапомнени времена, и не се отклонява ни най-малко от наставленията на Върховния Бог, предадени преди милиони години на бога на Слънцето и така достигнали земното царство. Ето защо човек трябва да следва пътя, очертан в Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, и да се пази от користни личности, интересуващи се единствено от собствената си слава и отклоняващи другите от истинския път. Бог, извън всяко съмнение, е Върховната Личност и дейностите му са трансцендентални. Всеки, разбрал това, вече е освободена душа още от момента, в който е започнал да изучава Бхагавад-гӣта̄.
Selliselt lõpevad Bhaktivedanta selgitused „Śrīmad Bhagavad-gītā" neljandale peatükile, mis käsitlesid transtsendentaalseid teadmisi.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четвърта глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Трансценденталното знание“.